Решение № 170 от 09.07.2025, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 170 гр. Свиленград, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Живка Д. Петрова при участието на секретаря Цвета Ив. Данаилова като разгледа докладваното от Живка Д. Петрова Гражданско дело № 20245620101064 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по предявен от З. Г. Н. срещу ”Би Енд Джи Кредит“ ООД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК), обективно комулативно съединен с иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД. При условията на евентуалност са предявени и комулативно обективно съединени искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл. 1 и 3 от ЗЗД, вр. с чл. 26, ал. 4 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата З. Г. Н. твърди, че на 23.03.2023 г. сключила с ответника ”Би Енд Джи Кредит“ ООД Договор за потребителски кредит № max_300839668, по силата на който ответникът, като „Кредитодател“, се задължил да й предостави, като „Кредитополучател“, кредит в размер на 700,00 лева, при годишен лихвен процент - 38.05 % и годишен процент на разходите /ГПР/ - 47.99 %. Договорът бил сключен от разстояние, за срок от 10 месеца, при погасителен план, съгласно който падежът на последната погасителна вноска била датата 15.01.2024г. Съгласно договора ищцата следвало да върне сумата 1465,00 лв., включваща „такса за бързо разглеждане на искането за кредит“ в размер на 254,90 лв. и „такса за експресно обслужване по кредита“ в размер на 328,30 лв. Ищцата извършила плащания по договора в общ размер на 1287,00 лв.

Ищцата твърди, че от договора не било ясно дали в посочения ГПР са включени договорените такси за бързо разглеждане и за експресно обслужване на кредита. Счита, че с определяне по този начин ГПР в процесния договор за кредит, не била спазена разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което правило процесния договор недействителен, на основание чл.22 от ЗПК, във вр. с чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че процесният договор за кредит бил недействителен и поради липса на посочен лихвен процент на ден, съгласно чл.11, ал.1, т.20, вр. чл.22 от ЗПК. Такъв не бил посочен и в приложимите към договора Общи условия. Счита договора за недействителен и поради липса на информация, относно условията за усвояване на кредита, съгласно чл.11, ал.1, т.7, вр. чл.22 от ЗПК.

Предвид изложеното, ищцата иска от съда да прогласи нищожността на процесния договор за кредит на основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, вр. с чл.

1

22 от ЗПК.

Ищцата иска от съда и да осъди ответника да й върне сумата 837,00 лв. (след допуснато в открито съдебно заседание на 10.06.2025г. увеличение на размера на исковата претенция от 587,00 лв. на 837,00 лв.), тъй като била недължимо платена, като платена без основание – въз основа на договор за кредит, който е нищожен на основание чл.22 от ЗПК.

При условие, че се отхвърли иска й за прогласяване нищожността на целия договор на горепосочените основания, ищцата иска от съда да прогласи нищожността на клаузите на чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 от договора, предвиждащи дължимост на такси за бързо разглеждане и за експресно обслужване на кредита, както и на клаузата на чл.5, ал.7 от договора, предвиждаща годишна възнаградителна лихва в размер на 38,05%. Посочва, че договорените в чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 такси са пряк разход по кредита и следва да бъдат включени в ГПР. Тъй като с включването на тези такси в ГПР размерът му надвишавал определения такъв в чл.19, ал.4 от ЗПК, то на основание чл.19, ал.5 от ГПК клаузите на чл.10, ал.1 и чл.10, ал.2 от договора следвало да бъдат прогласени за нищожни. Относно клаузата на чл.5, ал.7 от договора счита, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като договорената с нея годишна възнаградителна надхвърляла повече от три пъти законната лихва.

Ответникът, в срока по чл.131, ал.1 от ГПК, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва исковете като неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Посочва, че по отношение на процесния договор били спазени изискванията на ЗПК, в това число това на чл.11, т.10 от ЗПК, доколкото в договора бил наличен ГПР, който бил изчислен съгласно методиката, посочена в закона. Оспорва твърденията на ищцата, че клаузите на чл.10, ал.1 и ал.2 от договора били недействителни. Посочва, че те не се калкулирали в ГПР, защото не били задължително условие за получаване на кредита. Те били включени в договора по желание на потребителя, така че клаузите били индивидуално договорени между страните, поради което не били неравноправни по смисъла на чл.144, т.9 от ЗЗП.

С оглед изложеното, ответникът иска от съда да отхвърли исковете и да му присъди разноски, в това число юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Видно от представения Договор за кредит с номер max_300839668 от 23.03.2023г., сключен между “Би Енд Джи Кредит” ООД, като кредитор, и З. Г. Н., като кредитополучател, и Общите условия към договора, процесният договор представлява договор за кредит от разстояние. По отношение на тези договори, освен общите нормативни правила, установени със Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), намират приложение и тези, съдържащи се в Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), Закона за платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС), Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги (ЗЕДЕУУ) и Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Легалната дефиниция на този вид договори се съдържа в разпоредбата на чл.6, ал.1 от ЗПФУР, съгласно която договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече.

Представените Договор за кредит с номер max_300839668 от 23.03.2023г. и Общите условия към него са свалени от системата на кредитодателя и не носят подписа на кредитополучателя/потребителя. Тъй като договорът за кредит е сключен под формата на електронен документ, последният, ведно с Общите условия към него, е представен по делото на хартиен носител на основание чл.184, ал.1 от ГПК.

В договора за кредит са посочени личните данни на ответника – „кредитополучател“.

2

В чл.5 от договора са посочени параметрите на кредита: размер на кредита – 700,00 лв., брой погасителни вноски – 10, срок на кредита – 10 месеца, годишен лихвен процент (ГЛП) – 38, 50 %, годишен процент на разходите (ГПР) - 47,99 %. В чл.6 от договора е обективиран погасителен план, видно от който падежът на последната погасителна вноска е датата 15.01.2024г., като размерът на месечната вноска е 82,78 лв. В чл.10, ал.3 от договора е обективиран друг погасителен план, видно от който падежът на последната погасителна вноска е също датата 15.01.2024г., но месечната вноска или т.нар. „обща вноска“ е в размер на 146,50 лв. От съдържанието на договора става ясно, че тази вноска е формирана от главница и лихва, и в нея са включени парична сума от 254,90 лв. – „за Бързо разглеждане на искането“ (чл.10, ал.1) и парична сума от 382,30 лв. – „за Експресно обслужване по кредита“ (чл.10, ал.2). В чл.13 от Допълнителните разпоредби на договора е уговорено, че „Всички цени за допълнителни услуги, разходи и такси са посочени в Тарифа на Кредитора, която се намира на видно и достъпно място във всеки един от Представителните му офиси, както и на неговия сайт – www.maxcredit.bg.“.

В процесния договор е посочен ГПР като цифрово изражение - 47,99 %, като не става ясно как този процент е изчислен и какви точно компоненти включва. Съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК, ГПР по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съгласно §1, т.1 от ДР на ЗПК, „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. ГПР се изчислява по формула, съгласно Приложение № 1 към ЗПК, като се вземат предвид посочените в него общи положения и допълнителни допускания.

Посоченият в процесния договор за кредит ГПР формално отговаря на изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, доколкото размерът му не надвишава максималния такъв по чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно последната разпоредба, ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума.

В случая обаче, с договорните клаузи за заплащане на парични суми за „Бързо разглеждане“ и за „Експресно обслужване“ се заобикаля правилото на чл.19, ал.4 от ЗПК и се уговоря реално по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия такъв. Само размера на услугите „Бързо разглеждане“ и „Експресно обслужване“ представлява повече от 50 % от заетата сума и заедно с нея се формира годишен процент на разходите, който е значително по-висок от нормативно установения в чл.19, ал.4 от ЗПК. Тези услуги не се свързани с неизпълнение на задължения по договора за кредит, а представляват разход по смисъла на чл.19, ал.1 от ЗПК, който, в противоречие на правилото чл.11, т.10 от ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите.

Следователно, посоченият в договора размер на ГПР не отразява действителния такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - сумите по услугите „Експресно обслужване“ и „Бързо разглеждане“, които се начисляват на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита и които следва да се включат в общите разходи по кредита по смисъла на §1, т.1 от ДР на ЗПК.

Отделно от това, разглежданите клаузи на чл.10, ал.1 и ал.2 противоречат и на разпоредбата на чл.10а, ал.2 ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с усвояване и управление на кредита, каквито 3 очевидно се явяват услугите „Експресно обслужване“ и „Бързо разглеждане“.

Предвид гореизложеното, процесният договор за кредит е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД, поради което предявеният иск за прогласяване недействителността на договора следва да бъде уважен.

Съдът счита, че следва да бъде уважен и предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД. По този иск в тежест на ищеца бе да докаже какво е получил ответникът, а ответникът - на какво основание го е получил, ако твърди, че някакво основание съществува.

Видно от заключението по назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза, ищцата е направила плащания по кредита в общ размер на 1537 лв.

Съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. В случая, като последица от недействителността на процесния договор, ищцата дължи само усвоения кредит в размер на 700,00 лв., а разликата от платената сума от 1537 лв. и дължимата сума от 700,00 лв., т.е. сумата 837,00 лв. подлежи на връщане на ищцата, като получена от ответника без основание.