Решение № 1286 от 01.07.2022, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1286 град

Пловдив, 01.07.2022 година

В ИМЕТО НА

НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛОВДИВ,

XXIII състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕДЯЛКО БЕКИРОВ

ЧЛЕНОВЕ:

ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ

НИКОЛАЙ СТОЯНОВ при секретар Петя Добрева и участието на прокурор Светлозар Чераджийски, като разгледа докладваното от съдия Вълчев КАНД № 1282/2022година по описа на съда, за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по чл.208 и сл. от АПК, вр. чл.63, ал.1 от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Ц.В.Х.,

ЕГН ********** *** против Решение №594 от 18.03.2022г., постановено по АНД № 20225330200272/2022г. по описа на Районен съд – Пловдив-25 н.с., с което е потвърдено наказателно постановление № 20-1030-007587 от 20.07.2020г. на Началник Група при Сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР- Пловдив, с което за извършено административно нарушение на чл.6 т.1 от Законът за движението по пътищата /съкр.ЗДвП/ му е наложено на основание чл.183 ал.5 т.1 ЗДвП административно наказание глоба в размер на 100 лева и за административно нарушение на чл.140 ал.1 от ЗДвП на основание чл.175 ал.3 пр.1 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба в размер на 200лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца“, като са отнети 18 контролни точки, на основание Наредба № Iз-2539 на

МВР.

Касаторът в подадената жалба счита, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон и при противоречие със съдопроизводствените правила. Твърди се, че касаторът не е собственик на процесния автомобил, не е знаел за прекратената регистрация и управлението на процесното МПС от него по времето, когато са установени нарушенията, са свързани с неотложна необходимост. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и на потвърдения с него административен акт. Редовно призован, в съдебно заседание се явява лично и поддържа касационната жалба. По същество на спора отново изразява становище за липса на негово виновно поведение. Не се претендират разноски.

Ответникът по касационната жалба – ОД

МВР-Пловдив не взима становище по допустимостта и основателността на жалбата.

Редовно призован, не изпраща представител и не взима допълнително отношение по съществото на спора.

Контролиращата страна чрез участвалият по делото прокурор при Окръжна прокуратура гр. Пловдив дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Пловдивският административен съд, в настоящия касационен състав, като провери законосъобразността на обжалваното решение, във връзка с наведените от касатора оплаквания и с оглед обхвата на служебната проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 63, ал. 1, пр. 2 от ЗАНН, намери следното:

Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от лице, имащо правен интерес - страна в първоинстанционното производство, за която решението е неблагоприятно, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна поради следните за това съображения:

Районният съд, въз основа на събрани по предвидения в процесуалния закон ред доказателства, е достигнал до правилния извод, че касаторът на 21.06.2020г., около 14,00 часа, в гр. Пловдив, на бул. „Васил Априлов“- посока юг на кръстовището с бул.Дунав е управлявал лек автомобил „Хонда Акорд“ с рег. № СА***ХВ, собственост на Д. Г. Д. , при което е преминал на червен сигнал на светофара, работещ в нормален режим, с което не съобразява поведението си със светлинните сигнали и е нарушение на разпоредбата на чл.6 т.1 от ЗДвП и на следващо място, е управлявал посоченото МПС, което не е било регистрирано по надлежния ред, регистрацията е била прекратена по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП, което съставлява нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП. При тези обстоятелства законосъборазно му е бил съставен и предявен АУАН бл. № 819003 от 21.06.2020 г. и въз основа на него било издадено процесното наказателно постановление от 20.07.2020г..

Решението на съда е правилно.

Първоинстанционният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Фактите са установени в пълнота и правилно от съдебната инстанция, като на същите е правена съвкупна преценка, въз основа на които са дадени законосъобразни правни изводи за съставомерност за извършено административно нарушение от конкретното административнонаказано лице. В дадения случай, по отношение на направените изводи за установяване на нарушението, авторът на административно нарушение, неговото виновно поведение и приложимостта на санкционните разпоредби, изводите на първоинстационния съд са законосъобразни. С разпоредбата на чл.6 т.1 ЗДвП се определя задължение за участниците в движението да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните знаци и с пътната маркировка, а с нормата на чл. 140, ал. 1, изр. 1 от ЗДвП (изм.

ДВ, бр. 105 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.), законодателят е въвел изискване по пътищата, отворени за обществено ползване, да се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС, се определя с Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, издадена на основание чл. 140, ал. 2 и чл. 142 от ЗДвП.

Съгласно разпоредбата на чл.15, ал.1 от наредбата, при промяна в регистрацията, собственикът представя документ за самоличност и подава заявление, което се попълва служебно и се подписва от него, като към заявлението собственикът представя редица изброени в нормата документи, а според чл.14, ал.1 от същата наредба, промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като „историческо“. Цитираната нормативна уредба указва, че при промяна в собствеността на МПС, лицето, което го е закупило, т. е. новият собственик, е длъжно да регистрира превозното средство на свое име и в съответното звено „Пътна полиция“ при ОДМВР, като това следва и от разпоредбата на чл.4, ал.1 от наредбата, според която, собственикът е длъжен да представи превозното средство и необходимите документи в определения срок за извършване на регистрация, промяна в регистрацията или прекратяване на регистрацията, а нормата на чл. 3, ал. 1 регламентира, че моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен или временен) от съответния митнически орган. Съгласно чл.143, ал.15 от ЗДвП, служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването му не изпълни задължението си да регистрира превозното средство.

По делото не е спорно обстоятелството, че на посочените в НП дата и място, Ц.Х. е управлявал лек автомобил, марка „Хонда Акорд“ с рег. № СА***ХВ, собственост на Д. Г. Д. , при което е имала качеството „водач“ на МПС, като е безспорно, че този автомобил е бил управляван по път, отворен за обществено ползване, както и че това МПС, към датата 21.06.2020г., е било със служебно прекратена регистрация. Прекратяването на регистрацията на описания лек автомобил е извършено по реда, посочен в нормата на чл. 143, ал.

15 от ЗДвП - служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система.

Прекратяването на регистрацията в посочената хипотеза настъпва по силата на закона, а не по волята на административен орган, поради което и не е било необходимо контролните органи да информират за прекратяването на регистрацията.

Непререгистрирането в законоустановения срок на придобито чрез правна сделка МПС води като последица приложението на разпоредбата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП за служебно прекратяване на регистрацията му. В хипотезата на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП законът приравнява служебното прекратяване на регистрацията на автомобил на липсата на регистрация на същия. Също така, не е спорно и нарушителят не отрича установеното обстоятелство, че на посоченото в НП място и време е извършил и нарушение на чл.6 т.1 ЗДвП, като не е съобразил поведението си със светлинен сигнал „червено“ на светофарната уредба при управление на същото МПС.

Установените по делото факти и анализът на цитираните законови разпоредби, съотнесени към настоящия казус обосновава извод, че Ц.Х. е осъществила виновно вменените и нарушения, вкл. и това по чл.140 ал.1 ЗДвП, за което тя прави възражение, че не е знаела за прекратената регистрация. Същият, след като е приел да управлява лек автомобил от друго лице, респективно към момента на проверката е имал качеството на водач на това МПС, е бил длъжен да се осведоми от неговия собственик /от лицето, което му го е предоставило за управление/, дали автомобилът има действаща регистрация.

Най-малкото, което е могъл да направи, е да провери предадените му с автомобила документи и в частност свидетелство за регистрация на въпросното МПС и да установи какви данни са вписани досежно собственика на автомобила. При различие между вписания собственик на МПС и лицето, което му предоставя автомобил, е следвало да се увери на какво се дължи това несъответствие. Като не е сторил това, е проявил небрежност, а това обосновава и вината му. Съгласно правната теория, вината има две основни форми – умисъл и непредпазливост.

Непредпазливостта също има две форми – небрежност и самонадеяност. Небрежността се нарича още „несъзнавана непредпазливост“. При нея деецът не е съзнавал и не е предвиждал настъпването на противоправния резултат, но е бил длъжен и е могъл да го предвиди, след като е управлявал автомобил чужда собственост. По силата на чл. 7, ал. 1 от ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо. Алинея 2 на същия член предвижда, че непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи. В случая такова изключение не е предвидено в ЗДвП, поради което и при наличието на извършено непредпазливо деяние – нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, касаторът следва да носи административнонаказателната отговорност по чл.

175, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Всеки гражданин е длъжен да познава закона, като още от римското право действа принципът, че незнанието на закона не оправдава никого.

Независимо, че Ц.Х. не е била собственик на автомобила, а само го е управлявала по изключение, същият е бил длъжен да знае предвидените в ЗДвП последици при бездействие да се регистрира новият собственик. Всеки правоспособен водач на МПС преди да предприеме управление на МПС по пътищата, отворени за обществено ползване, е длъжен да се увери, че няма законоустановени пречки да извърши това, в т. ч. дали управляваното от него МПС е регистрирано по надлежен ред, преминало технически преглед, дали за него има сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на водач“ и др.. В случая е имало достатъчно обстоятелства, които е следвало да накарат касаторът да прояви активност, в това число да се снабди и с необходимите пълномощия от собственика на автомобила и да установи дали управляваният от него автомобил е редовно регистриран.