Решение № 12 от 15.01.2025, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Провадия, 15.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър Ст. Михайлов при участието на секретаря М.Я.М. като разгледа докладваното от Димитър Ст. Михайлов Административно наказателно дело № 20243130200447 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 72, ал. 4 от ЗМВР .

Образувано е по жалба срещу законността на задържането поставено по силата на Заповед рег. № 324зз-294 от 13.11.2024 година на инспектор при ОИП ОД на МВР-Варна, с която Б. Н. Б., ЕГН ********** е задържан за срок до 24 часа на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР .

В жалбата се иска отмяна на заповедта, като се акцентира върху факта, че същата не е мотивирана и липсва изложение на фактическите и правни основания за издаването й, доколкото е отразено единствено, че основанието за задържане е „ДП №446/13.11.2024г. по описа на РУ-Провадия образувано за престъпление по чл.235, ал.2 от НК.“

Счита, че в Заповедта липсват обективирани каквито и да било факти и обстоятелства, релевиращи наличието на конкретни и обективни данни и обстоятелства, сочещи, че има данни да е извършил някакво престъпление, респективно да има основание да бъде задържан.

Категорично бланкетното посочване на номер на досъдебно производство и правната квалификация на престъплението, което се разследва, не отговоряло на съдържателните изисквания на закона да бъдат посочени конкретни фактически прояви на задържаното лице, които са възприети от служителите, извършващи задържането или които са били обект на разследване.

Счита, че в хода на производството са допуснати съществени нарушения на процесуалния и материалния закон.

1

Счита, че със задържането му е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното производство по силата на чл. 6 от АПК.

Задържането за срок от 24 часа по реда на чл. 72 от ЗМВР се явявало принудителна административни мярка, която в зависимост от случая би могла да има превантивен или преустановителен характер. Задържането по чл. 72 ал.

1 от ЗМВР съставлявало ограничаване на правото на свобода и съгласно чл. 5, пар. 1, буква „с“ от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, и по изключение е приложимо с цел да осигури явяването на лицето пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за извършване на престъпление или когато обосновано е призната необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената мярка не се оправдавала от никоя от тези цели. Не се установявало със задържането му да е предотвратено или преустановено извършването на престъпление. Не е имало и данни за опасност от укриването му - напротив същият се е отзовал без писмена призовка доброволно и веднага на телефонно обаждане да съдейства на органите на МВР.

Счита, че в този смисъл със задържането, правата и законните му интереси са засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за която се издава административният акт.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно уведомен не се явява и, се представлява от адвокат П. Г. от АК-Варна с приложено по делото пълномощно, който моли за отмяна на заповедта за задържане по съображения, сходни на изложените в жалбата и прави искане за присъждане на разноски.

В съдебно заседание ответникът по жалбата, редовно призован, не се явява и, се представлява от юрисконсулт Б. Й.а, която пледира за оставяна не жалбата без уважение.

Съгласно чл. 72, ал. 4, изр. 1 ЗМВР „Задържаното лице има право да обжалва законността на задържането пред районния съд по седалище на органа.“ Законът изрично урежда правото на задържаното лице да оспори законосъобразността при упражняване на правомощията на полицейските органи, но не разписва реда, по който следва да бъде разгледана жалбата, като сочи единствено компетентния съд- съответния районен съд. Посочена празнота според настоящия състав следва да бъде запълнена чрез прилагане на най-близкия процесуален ред, който се явява този на НПК вр. чл. 84 ЗАНН.

От една страна задържането е форма на принудителна административна мярка, чиято обща регламентация се съдържа именно в чл. 22 ЗАНН, а от друга страна, националната законодателна рамка съдържа процедури за контрол върху задържането на лицата именно в НПК. Поради това именно производство проведено по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН, при съответно приложение на правилата на НПК, включително относно доказателствената дейност, се явява най-близкия процесуален ред за разглеждане на жалби 2 срещу законността на задържането, поради което и същият е приложен от настоящия състав.

Съдът намира за нужно да отбележи, че макар да включва и контрол върху заповедта за задържане, която сама по себе си представлява административен акт, настоящото производството не следва да протича по правилата на АПК. Аргумент в тази насока е на първо място изричната норма н а чл. 128 АПК, която регламентира производство единствено пред административните съдилища, а към настоящия момент оспорването на законността на задържането се развива пред районния съд. Наред с това в чл.

72, ал. 4, изр. 2 ЗМВР е налице изрична уредба относно реда за обжалване на решението на районния съд, аналогична на чл. 63, ал. 1, изр. 1 ЗАНН , която не била необходима в случай, че и производството пред районния съд се развива по реда на АПК.

При провеждане на производството по горепосочения процесуален ред на ЗАНН, съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите на жалбоподателя и извърши служебна проверка на развитието на административното производство, намира за установено от фактическа страна следното:

На 13.11.2024 година в 17: 15 часа, жалбоподателят Б. Н. Б., ЕГН ********** бил задържан по реда на ЗМВР, със заповед за задържане на лице № 324зз-294/13.11.2024 година, издадена от инспектор при ОИП ОД на МВРВарна- С. Й. Д. на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР , а като фактически предпоставки за задържането в заповедта било упоменато единствено „ДП №446/13.11.2024г. по описа на РУ-Провадия образувано за престъпление по чл.235, ал.2 от НК."

Жалбоподателят бил освободен на 14.11.2024 година, в 16: 00 часа, като липсват доказателства по време на задържането с негово участие да са били провеждани каквито и да било действия по разследването в рамките на досъдебно производство или пък оперативни действия в рамките на конкретна полицейска проверка.

Изложената фактическа обстановка, съдът прие за установена въз основа на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства заповед за задържане на лице № 324зз-294/13.11.2024 година, декларация от Б. Б., протокол за личен обиск на лице, 2 бр. удостоверения за раждане, справка за липса на водени наказателни производства срещу Б. Н. Б., копие на материали по досъдебно производство ДП № 446/2024 г. по описа на РУПровадия.

Настоящият съдебен състав кредитира напълно приобщените по делото писмени доказателства, тъй като същите са логични, последователни съответни и не се опровергават при преценката им, както по отделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на съдебното следствие.

3

Възприетата за несъмнена фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице, срещу подлежащо на съдебен контрол действие на администрацията, с оглед, на което е допустима, а разгледана по същество е основателна.

Съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР , правомощия да задържат лица имат „полицейските органи“, а такива съгласно чл. 57 ЗМВР са служителите на изчерпателно изброените структурни звена на МВР, които осъществяват някоя от посочените в чл. 6, ал. 1, т. 1 - 3, 7 и 8 ЗМВР дейности. Служителят издал заповедта въз основа, на която е задържан жалбоподателя Б. Б., а именноинспектор при ОИП ОД на МВР-Варна- С. Й. Д., е служител на ОД на МВРВарна-на длъжност „разузнавач IV степен в с-р „Индустрия и търговия“ към отдел „ИП“ при ОД на МВР-Варна. С оглед на това същият от една страна заема длъжност в областна дирекция, а от друга е пряко ангажиран с осъществяване на дейност по чл. 6, ал. 1, т. 2 ЗМВР , което го оправомощава да извършва задържания на лица, в изпълнение на службата си, предвид, на което задържането е осъществено от компетентен орган.

Във връзка със задържането е издадена заповед в писмена форма, която формално отговаря на изискванията на чл. 74, ал. 2 ЗМВР , като препис от същата е връчен на лицето, отразена е в Книгата за задържани лица, а жалбоподателят в нарочна писмена декларация е удостоверил, че е запознат с правата си във връзка със задържането, както и кои от тях желае да упражни.

Следва обаче да се отбележи, че в заповедта практически не са посочени фактическите основания за задържането, като единствено бланкетно е изписано „ДП №446/13.11.2024г. по описа на РУ-Провадия образувано за престъпление по чл.235, ал.2 от НК.“. Твърдението е лишено, от каквато и да било конкретика, която да отразява фактическите основания за ограничаване на свободата на придвижване, предвид, на което съответствието със законовите изисквания на чл. 74, ал. 2, т. 2 ЗМВР се явява само формално и заповедта, връчена на жалбоподателя Б. не може да изпълни предназначението си, а именно да очертае причините за задържането му.

Съдът намира, че не са налице материалните предпоставки за законосъобразност на задържането. Регламентираното в чл. 72, ал. 1 ЗМВР правомощие за задържане на лица за срок до 24 часа, по своето естество е принудителна административна мярка, която се прилага за да осуети извършване на противоправно деяние, да прекрати започнало такова или пък е свързана с реализиране на отговорността за такова. Разпоредбата на чл. 72, ал.

1, т. 1 ЗМВР - посочена като правно основание за задържането в настоящия случай, овластява полицейските органи да задържат лице за което има данни, че е извършило престъпление.

В случая обаче в хода на производство ответникът по жалбата не ангажира доказателства, нито в служебно изисканите от съда материали, се съдържат такива, които да сочат на данни за съпричастност на задържаното 4 лице към каквото и да е престъпление. Приложеното по делото досъдебно производство №446/13.11.2024г. по описа на РУ-Провадия, не съдържа каквито и да било данни или дори индиция за съпричастност на жалбоподателя Б. Б. към деянието, предмет на посоченото разследване, нито пък същият е участвал в някакви действия по разследването. На следващо място, такива данни не се съдържат и в приложената по делото преписка по задържането, като единственото действие, извършено с участието на задържания е разпит в качеството на свидетел на 14.11.2024г. за времето от 17,40 часа до 18,20 часа във връзка със служебните му задължения.

Към момента на задържането Б. не е знаел, какво е количеството на дървесината, която е била пренасяна, като нейното количество е било измерено от служител на „Икономическа полиция“ с ролетка, като е било преценено, че е в повече. До този момент същата не е била измерена според изискванията, с оглед специфичността на материала.

Целта на задържането и на закона също не е била изпълнена, тъй като жалбоподателя не е имал криминални прояви и в момента в който е бил повикан той се е явил в рамките на 15 – 20 мин., от което следва, че всички тези факти и обстоятелства правят заповедта за задържане абсолютно нецелесъобразна. За времето през което същият е бил в ареста се е извършвало измерване на дървесината и Б. по никакъв начин не би могъл да повлияе на разследването след като дървесината вече е била иззета.

Отделно от това от материалите по ДП става ясно, че дървесина е била добита в район на който Б. не е горски стражар, тоест, момента в който тази дървесина е била рязана е в район, за който същият не можел да отговаря.

Б. не е осъждан, има постоянен адрес и семейство, работи на трудов договор и няма данни да се е укривал, като се е отзовал веднага на поканата да се яви в РУ-Провадия.

В този смисъл не се доказа по делото наличието на законовите основания за законосъобразно упражняване правото по чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, предвид на, което и осъщественото задържане се явява незаконосъобразно, като заповедта въз основа, на която е осъществено следва да бъде отменена.