Решение № 663 от 01.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. София, 31.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 11-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на втори октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Бистра Николова

Членове:

Тодор Тодоров

Милен Василев при участието на секретаря Пролетка Ас. Давидова като разгледа докладваното от Тодор Тодоров Въззивно търговско дело № 20231001000462 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 17.01.2023г., постановено по търг. дело № 219/2021г., Софийски градски съд, ТО, VI-15 състав, е отхвърлил предявените от М. В. Б., ЕГН: **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № ***, против „Спортал БГ“ АД, ЕИК:200818004, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.“ Николай Хайтов“ № 3А, партер, офис 1-5, иск с правно основание чл. 95б, ал.1, т.1 ЗАПСП за признаване на установено, че ответникът е нарушил авторските права на ищеца по чл. 15, ал.1, т.4 ЗАПСП и чл. 18, ал.1 ЗАПСП върху създадена на 11.08.2020г. фотография на Г. И. К., чрез публикуването й на 29.08.2020г. като част от съдържанието на статията „Гаджето на А. С. скочи на хейтърите (снимка)“ на уебсайт http://***, иск с правно основание чл. 95, ал.1 ЗАПСП за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 000 лева, представляваща обезщетение за вредите от нарушението на авторските права върху фотографията, и иск с правно основание чл. 95б, ал.1, т.6 ЗАПСП за осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на решението по исковете с правно основание чл. 95б, ал.1 ЗАПСП в два всекидневника и в телевизионна организация с национално покритие.

Недоволен от горното е останал въззивникът- М. В., чрез адв. З., който го обжалва в срок, с оплаквания за неправилност и необоснованост. Излага, че процесното фотографско 1 произведение е годен и признат от закона обект на закрила по смисъла на ЗАПСП.

Поддържа, че е автор на произведението и в негова полза се е задействала законовата презумпция по чл.6, ал.1 ЗАПСП, която не е оборена от ответната страна. Посочва, че е налице използване на произведението без необходимото по закон съгласие на автора му, както и че неправомерното използване е довело до причиняването на имуществени и неимуществени вреди. Оспора извода на първоинстанционния съд, че процесната фотография е публикува чрез използване на техника за вграждане на произведение, като предвид разпоредбата на чл. 3, пар. 1 от Директива 2001/29/ЕО, не било необходимо съгласие на носителя на авторското право. Застъпва теза, че е налице непозволено използване на фотографията по смисъсла на чл. 15, ал.1, т.4 ЗАПСП и чл. 18 ЗАПСП. Моли съдът да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да уважи предявените искови претенции.

В законоустановения срок е п остъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемото дружество- „Спортал БГ“ АД, с който се оспорва нейната основателност.

Производството пред Софийски градски съд е образувано по искова молба на „Спортал Бг“ АД, с която са предявени иск с правно основание чл. 95 б, ал.1, т.1 ЗАПСП за признаване за установено, че ответникът е нарушил авторските права на ищеца чрез публикуване на създадената от него фотография на 29.08.2020г., като част от съдържанието на статия на уебсайта http://www.***, без негово разрешение и при липсва на обозначение на името му, иск с правно основание чл. 95, ал.1 ЗАПСП за осъждане на ответника да заплати сумата от 2000 обезщетение за вреди от нарушението и иск с правно основание чл.

95б, ал.1, т.6 ЗАПСП за осъждане на ответника да разгласи за своя сметка диспозитива на решението в два всекидневника и в телевизионна организация с национално покритие.

По делото не се спори, че ищецът е автор на процесното фотографско произведение.

Безспорно установено е и, че преди публикуването на фоторгафията в уебсайта ttp://www.***, процесната снимка е била качена и публично достъпна в личния профила в „Инстаграм“ на Г. И., където не е бил обозначен авторът й.

От представеното по делото заключение на вещото лице по изготвената от него съдебно-техническа експертиза (л.117) се установява, че уеб платформата *** е използвала с цел защита от хакерски атаки и от различни технически повреди системата CloudFlare, която предоставя мрежови услуги за компании от целия свят, запазвайки съдържанието в рамките на избран времеви лимит ( TLT). Фотографията, която е била част от статията „Гаджето на А. С. скочи на хейтърите“ е публикувана чрез техниката фрейминг- споделяне и вграждане на съдържание с връзка към профила на моделката в социалната мрежа „Инстаграм“.

Посочено е, че към датата на изследването процесната снимка е видима на следния адрес: https: //***.com/process/smpimageproduction/***/11092020/159836251468.jpg. Вещото лице е разяснило, че фотографията е открита само след директно изписване на нейния интернет адрес в ***.com, което изисква опит и знания и същата не е достъпна от потребителите на този сайт.

За да бъдат уважени искове по чл. 95, ал.1 и чл. 95 б, ал.1, т.1 ЗАПСП е необходимо 2 да бъде установено, че ищецът е автор на произведение, което е обект на закрила по реда на ЗАПСП и че ответникът е използвал това произведение. Настоящият състав намира, че процесната фотография е защитим обект на авторското право. Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал.1 ЗАПСП обект на авторското право е всяко произведение на литературата, изкуството и науката, което е резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма, като: фотографски произведения и произведения, създадени по начин, аналогичен на фотографски. Според чл.2 авторското право върху произведения на литературата, изкуството и науката възниква за автора със създаването на произведението.

Основният спорен въпрос по делото е съставлява ли ползване на процесната фоторграфия публикуването й в уебсайта на ответното дружество посредством техниката на фрейминг към съдържанието на профила на Г. И. К. в социалната мрежа „Инстаграм“.

Съгласно чл. 3, пар.1 от Директива 2001/29/ЕО на ЕП и СЕС относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество, държавите-членки предоставят на авторите изключително право да разрешават или забраняват публичното разгласяване на техни произведения по жичен или безжичен път, включително предоставяне на публично разположение на техни произведения по такъв начин, че всеки може да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него. Държавите-членки предвиждат за авторите изключително право да разрешават или забраняват предоставяне на публично разположение по жичен или безжичен път по такъв начин, че всеки да има достъп до тях от място и във време, самостоятелно избрани от него. Правата, посочени в параграфи 1 и 2, не се изчерпват чрез акт на публично разгласяване или предоставяне на публично разположение, както е определено в настоящия член.

Предмет на дело С- 466/2012г. е било преюдициално запитване, отнасящо се до тълкуването именно на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (OВ L 167, стр. 10;

Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230). отправено на основание член 267 ДФЕС от Svea hovrätt (Швеция) с акт от 18 септември 2012 г., постъпил в Съда на 18 октомври 2012 г. То е отправено в рамките на спор, по който г‑н S., г‑н S., г‑жа S. и г‑жа G. искат от Retriever Sverige AB (наричано по-нататък „Retriever Sverige“) обезщетение за вредите, които твърдят, че то им е причинило, като е публикувало на уебсайта си активни интернет връзки („хиперлинкове“) към статии от пресата, на които те са носители на авторското право. Според решението на СЕС, разпоредбата на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29 трябва да се тълкува в смисъл, че предоставянето на уебсайт на активни интернет връзки към свободно достъпни на друг уебсайт произведения не представлява акт на публично разгласяване съгласно тази разпоредба. Съдът е посочил, че от разпоредба следва, че понятието за публично разгласяване обединява два кумулативни елемента, а именно наличието на „акт на разгласяване“ на произведение и неговото 3

„публично“ разгласяване (вж. в този смисъл Решение от 7 март 2013 г. по дело ITV Broadcasting и др., C‑607/11, точки 21 и 31). Предоставянето на активни интернет връзки към закриляни произведения трябва да се квалифицира като „предоставяне на разположение“ и следователно като „акт на разгласяване“ по смисъла на посочената разпоредба, но предоставянето на сайт на активна интернет връзка към закриляно произведение, което е публикувано и е свободно достъпно на друг сайт, води до предоставянето на разположение на потребителите на първия сайт на споменатото произведение и следователно представлява публично разгласяване. Тъй като обаче не става въпрос за нова публика, за такова публично разгласяване във всички случаи не се налага разрешение от носителите на авторското право.

Със същото решение СЕС е дал отговор и на преюдициалното запитване относно предметния обхват на разпоредбата на чл.3, пар.1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година, че последната трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска възможност държава членка да предостави по-широка защита на носителите на авторско право, като включи в понятието за публично разгласяване и други действия, освен предвидените в тази разпоредба.

Предмет на дело С-392-2019г. е било преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Bundesgerichtshof (Федерален върховен съд, Германия) с акт от 25 април 2019 г., постъпил в Съда на 21 май 2019 г., отнасящо се до тълкуването на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 май 2001 година относно хармонизирането на някои аспекти на авторското право и сродните му права в информационното общество (ОВ L 167, 2001 г., стр. 10 ; Специално издание на български език, 2007 г., глава 17, том 1, стр. 230). Запитването е отправено в рамките на спор между VG Bild-Kunst, дружество за колективно управление на авторски права в областта на визуалните изкуства в Германия, и Stiftung Preußischer Kulturbesitz (наричано по-нататък „SPK“), германска фондация за управление на културното наследство, по повод отказа на VG Bild-Kunst да сключи със SPK лицензионен договор за използване на неговия каталог от произведения, без да се включи разпоредба, задължаваща последното като лицензополучател да прилага при използването на произведенията и на закриляните обекти, които са предмет на този договор, ефективни технически мерки срещу фрейминг (framing) от трети лица по отношение на посочените произведения или закриляни обекти. Съдът е дал отговор на отправеното преюдициално запитване, че вграждането на произведения, защитени с авторско право и предоставени на публично разположение на друг уебсайт при условията на свободен достъп с разрешението на носителя на авторското право, на уебсайт на трето лице чрез техниката на фрейминга представлява публично разгласяване по смисъла на тази разпоредба, когато това вграждане заобикаля мерките за защита срещу фрейминга, приети или наложени от този носител на права.

В горецитираното решение СЕС е изложил мотиви, че от една страна техниката на фрейминга, която се състои в разделяне на страница на уебсайт на няколко рамки и в показване в една от тях на произхождащ от друг сайт елемент посредством активна 4 интернет връзка или вградена интернет връзка (inline linking), с цел първоначалната среда на посочения елемент да остане скрита за ползвателите на този уебсайт, представлява акт на публично разгласяване по смисъла на съдебната практика, посочена в точки 30 и 31 от настоящото решение, доколкото тази техника води до предоставяне на показания елемент на разположение на всички потенциални ползватели на този уебсайт (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., S. и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 20, 22 и 23), но от друга страна техниката използва същия технически способ като вече използвания за публичното разгласяване на закриляното произведение на изходния уебсайт, а именно чрез интернет, това разгласяване не отговаря на условието за нова публика и че тъй като поради това посоченото разгласяване не се обхваща от понятието за „публично“ разгласяване по смисъла на член 3, параграф 1 от Директива 2001/29, не се налага носителите на авторското право да дават разрешение за такова разгласяване (вж. в този смисъл решение от 13 февруари 2014 г., S. и др., C‑466/12, EU:C:2014:76, т. 24—30).