Решение № 9013 от 15.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9013 гр. С, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СЛАВЕНА Г. КОЙЧЕВА-ПЕЕВА Гражданско дело № 20251110146013 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 422 ГПК.

Предявени са обективно кумулативно съединени устаНтелни искове по реда на чл.

422 ГПК с правно основание чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 417,63 евро /равностойност на 816,81 лв./, главница по договор за кредит „Бяла карта“ №********/08.11.2022г., ведно със законната лихва от датата на заявлението за издаване по чл. 410 ГПК – 28.11.2024 г., до окончателното изплащане, сумата от 31,50 евро /равностойност на 61.60 лв./ , представляваща начислена договорна лихва за периода от 08.11.2022 г. до 16.04.2024 г., сумата от 59.47 евро /равностойност на 116,31 лв./, представляваща начислена мораторна лихва за периода от 17.04.2024 г. до 28.11.2024 г., за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение от 10.12.2024 г. по ч. гр. д.

№ 71232/2024 г. по описа на СРС, 36-и състав.

Ищецът твърди, че ответницата е сключила с „А Ф“ АД /правоприемник на „А Ф“ ООД/ договор за кредит „Бяла карта“ №********/08.11.2022г. Съгласно сключения договор „А Ф“ АД се задължил да предостави на ответника револвиращ кредит в максимален размер на 800 лева под формата на разрешен кредитен лимит, който се усвоява чрез кредитна карта, а ответникът се задължил да го ползва и върне съгласно условията по договора. В случай, че ответникът извърши транзакции, надвишаващи размера на разполагаемия остатък от кредит лимит, максималният размер на кредитния лимит се увеличава със сумите за извършените транзакции съгласно чл. 7, ал. 5 от договора. При подписване на договора на ответника била предоставена кредитна карта №******** в изпълнение на поетото задължение от кредитодателя за предоставяне на заемната сума. Съгласно чл. 4, ал. 1 от договора по кредита била начислена договорна лихва в размер на 31,50 евро за периода от 08.11.2022 г. до 16.04.2024 г. По силата на сключен договор за цесия от 30.11.2023г., ведно с Приложение №1 към него, ищецът „АСВ“ ЕАД придобил вземанията срещу В. Б. П., произтичащи от договор за кредит „Бяла карта“ №********/08.11.2022г., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и всички лихви, дължими към цедента „А Ф“ АД.

Ответникът бил уведомен от ищеца, в качеството на пълномощник на цедента, за извършената цесия с изпратено уведомление от 23.04.2024 г. Ищецът посочва, че в случай, че съдът приеме така изпратеното уведомление за ненадлежно, то с приложеното уведомително писмо към исковата молба отправя уведомление до длъжника за извършената цесия. Въз основа на така изложените твърдения моли за уважаване на исковете. Претендира 1 разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът В. Б. П. е депозирала отговор на исковата молба, с който оспорва така предявените искове като неоснователни. Ответникът оспорва дължимостта на претендираните суми, като релевира възражение за недействителност на процесния договор поради наличие на неравноправни клаузи в неговото съдържание.

Посочва, че по възникналото кредитно правоотношение са начислени допълнителни такси в общ размер над 2 000 лева, които представлявали скрито възнаграждение за кредитодателя.

Оспорва действителността на клаузите на чл. 15, ал. 1 и чл. 20 от договора за кредит, съгласно които в петдневен срок от активиране на предоставената кредитна карта следва да предостави обезпечение по кредита като при неизпълнение дължи неустойка от 10% от усвоената и непогасена главница. Оспорва факта на възникване на задължения към ищцовото дружество. Въз основа на така изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:

От приложеното ч. гр. д. №71232/2024 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 36 състав се установява, че на 28.11.2024г. ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като в негова полза срещу ответника е била издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от 10.12.2024 г. Ответникът В. Б. П. е подала възражение по реда на чл. 414 ГПК, в което е оспорила дължимостта на сумите, за които е издадена заповедта за изпълнение. След дадени указания по реда на чл. 415 ГПК в законоустановения едномесечен срок заявителят е предявил искове за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 10.12.2024 г. Въз основа на така изложеното съдът намира, че исковете са допустими.

Предвид изложените от ищеца фактически твърдения исковете са с правно основание чл. 99, ал. 1, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тяхната основателност предпоставя установяването от ищеца при условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства: възникването на валидно облигационно отношение договор за кредит „Бяла карта“ №********/08.11.2022г между „А Ф“ АД /правоприемник на „А Ф“ ООД/ и ответницата В. Б. П. при посочените договорни условия; усвояването от ответника на предоставената сума по договора за кредит в размер на 816,81 лева и настъпване на падежа на задължението за връщане на вноските по кредита; сключването на валиден договор за цесия между „А Ф“ АД и ищцовото дружество с предмет прехвърляне на процесните вземания по договор за кредит „Бяла карта“ №********/08.11.2022г. срещу В. П. и надлежното уведомяване на длъжника за извършената цесия; предоставянето на информация на потребителя, съдържанието на договора и погасителния план и реда за определяне на годишния процент на разходите, както и че оспорените като недействителни договорни клаузи са индивидуално уговорени. Ответникът носи доказателствена тежест да устаН, че е погасил задълженията си по договора за кредит, както и съдържанието на оспорените договорни клаузи от процесния договор за кредит.

В приетия за окончателен доклад по делото съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че между „А Ф“ АД /правоприемник на „А Ф“ ООД/ и ответника е сключен договор за кредит „Бяла карта“ №********/08.11.2022г.

Съгласно условията по договора кредитодателят „А Ф“ ЕАД се е задължил да предостави на кредитополучателя револвиращ кредит в максимален размер на 800 лева под формата на разрешен кредитен лимит. По силата на приложение № 1 към договора за кредит на ответника е предоставена платежна карта, по която същият може да усвои изцяло максималния размер на кредита. Съгласно клаузата на чл. 15, ал. 1 кредитополучателят се е задължил в срок от пет дниу считано от датата на активиране на предоставения платежен документ по чл. 4 ал. 2 от договорау да предостави на кредитодателя едно от предвидените обезпечения – банкова гаранция или поръчител, които да съответстват на предвидените условия в договора. При непредоставяне на обезпечението в срок кредитополучателят дължи неустойка в размер на 10% от усвоената и непогасена главница, която е включена в общото задължение за текущия месец /чл. 20/. При забава на плащане на общото задължение или на сумата по чл. 11, ал. 1 кредитополучателя е поел задължение да заплаща разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лева за всеки ден по заплащане, а при настъпване на предсрочна изискуемост се дължи еднократна такса за административна дейност по извънсъдебно събиране на задължението в размер на 120 лева.

2

По делото се установява, че по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023, „А Ф“ ЕАД се е задължил да прехвърля на „АСВ“ ЕАД всеки месец за срока на договор определено портфолио от вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит /кредитна карта/ по смисъла на ЗПК, сключени от „А Ф“ ЕАД с длъжници, които не изпълняват задълженията си на заемополучатели, а „АСВ“ ЕАД е придобила вземанията, определени за всеки месец в Приложение №1, срещу заплащане на покупна цена. Приложение № 1 представлявала неразделна част от договора.

От представеното по делото Потвърждение за сключена цесия се установява, че на основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД цедентът „А Ф“ ЕАД е потвърдил извършената цесия на вземания, прехвърлени в полза на цесионера „АСВ“ ЕАД, съгласно договора от 30.11.2023 г., индивидуализирани в Приложение №1. В приложената извадка от Приложение №1 №Д-24....-1/17.04.2024г. към Д-23-...-1 са отразени в табличен вид вземания в общ размер на 1 361,01 лева срещу В. Б. П. по договор от 08.11.2022г., както следва: кредитен лимит – 800 лева, усвоена главница – 816,81 лева, неустойка – 234,93 лева, извънсъдебни разходи за събиране – 120 лева, договорна лихва – 61,60 лева, други разходи за събиране – 77,50 лева, лихва за забава към 17.04.2024г. – 50,17 лева.

По делото е прието заключение по допусната съдебно-счетоводна експертиза, от което се установява, че на 08.11.2022г. ответницата е усвоила сумата от 800 лева по сключен договор за револвиращ кредит, а за периода от 16.11.2022г. до 03.10.2023г. ответницата е усвоила сума в общ размер на 892,48 евро. Размерът на дължимата главница по договора за кредит възлиза на сумата от 519,16 евро, а на начислената и непогасена мораторна лихва върху главницата за периода от 17.4.2024г. – 28.11.2024г. – на сумата от 44,60 евро. Съгласно заключението дължимата договорна лихва възлиза на сумата от 31,60 евро. В отговор на поставените от съда въпроси вещото лице посочва, че по договора е начислена неустойка в размер на сумата от 376,63 евро, като след извършени погашения в размер на 256,49 евро, е останал дължим остатък в размер на 120,14 евро. По договора за начислени и допълнителни такси по чл. 21, ал. 4 и ал. 5 в общ размер на 115,11 евро, като след извършени плащания от ответника за сумата от 14,06 евро, дължимият остатък възлиза на 101,05 евро.

От представените по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност, въззивният съд намира, че по делото е представена единствено извадка от посоченото Приложение № 1 към договора за цесия, а именно - Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023 г., сключен между „А Ф“ ЕАД и „АСВ“ ЕАД.

Същата не е приложена в цялост, като в съдържанието й са заличени данните с изключение на тези, които се отнасят до вземането съответно под № 499 от Приложение № 1.

Съдът на основание чл. 146, ал. 2 ГПК е указал на ищеца, че не сочи доказателства, че сключеният договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023г. между „А Ф“ АД и ищцовото дружество е с предмет вземанията на „А Ф“ АД срещу ответника по процесния договор за кредит „Бяла карта“ №********/08.11.2022г. С депозирана молба от 01.04.2026г. ищецът повторно е представил Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 30.11.2023 г., заедно с Приложение № 1 към него, като е заявил, че представените към исковата молба писмени доказателства – договор за цесия, потвърждение, пълномощно и Приложение №1, доказват прехвърлянето на процесните вземания.

Въз основа на събраните писмени доказателства, анализирани поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав приема, че ищецът не е устаНл с положителност, че в предметния обхват на договора за прехвърляне на вземания попадат вземанията срещу В.

П. по договор за кредит „Бяла карта“ №********/08.11.2022г., сключен с „А Ф“ АД.

Представеният договор за продажба и прехвърляне на вземания от 30.11.2023 г. разкрива характеристиките на рамков и като такъв не разполага със собствен транслативен ефект, а единствено обединява под един режим множество юридически самостоятелни договори, подлежащи на последващо сключване между страните, попадащи в зададения от страните обхват. Придобиването на процесните вземания от страна на "АСВ " ЕАД би могло да настъпи едва по силата на отделен договор за цесия, сключен с кредитора на ответницата.