Определение № 1349 от 05.02.2026, Административен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1349

Пловдив, 05.02.2026 г.

Административният съд - Пловдив - I Състав, в закрито заседание в състав:

Съдия:

ДАРИНА МАТЕЕВА като разгледа докладваното от съдията Дарина Матеева административно дело № 315/2026 г. на Административен съд - Пловдив, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.166, ал.2 и ал.3 от Административно -процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по искане по чл. 166, ал.4 от АПК, подадено от П. Б. Б., [ЕГН]. с постоянен адрес: [населено място], [жк], ***,чрез адв. И. П. Д.. от АК - Пловдив- управител на Адвокатско дружество „Д.. П. и Б.", със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица]. ***, с БУЛСТАТ [Наименование],с адрес и адресат за призоваване и съобщения: [населено място] 4000. [улица]. ***. чрез адв. И. П. Д. против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1030-000819/21.11.2025г., издадена от Р. К. П., началник група към ОД на МВР - [населено място], сектор „Пътна полиция - Пловдив”,с която на Б. е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171,т.4 от ЗДвП-„изземване на свидетелство за управление на водач на МПС,на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157,ал.4 от ЗДвП“.

След преценка на наведените с искането доводи и на доказателствата по делото, съдът намира искането за спиране на заповедта за процесуално допустимо при висящо производство по оспорване на административния акт.

Жалбата срещу ПАМ, ведно с искането за спиране на предварителното изпълнение е направено в срок .

Относно правния интерес на жалбоподателя.

Принудителната административна мярка е приложена от административния орган на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП , предвиждаща -„изземване на свидетелство за управление на водач на МПС,на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157,ал.4 от ЗДвП“ С приложената принудителна административна мярка непосредствено се засягат правата на жалбоподателя, поради което за него е налице правен интерес от оспорването.

Ето защо ,Б. има правен интерес от подаване на жалбата и заявеното искане по реда на чл.166 от АПК.

Разгледано по същество искането е неоснователно, по следните съображения:

Установява се,че със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1030-000819/21.11.2025г., издадена от Р. К. П., началник група към ОД на МВР - [населено място], сектор „Пътна полиция - Пловдив”, на П. Б. е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171,т.4 от ЗДвП-„изземване на свидетелство за управление на водач на МПС,на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157,ал.4 от ЗДвП“ Съгласно разпоредбата на чл.172, ал.6 от Закона за движение по пътищата, оспорването на заповедта не спира изпълнението.

Във всички случаи на издаване на заповед за налагане принудителна административна мярка по чл.171, ал.1 от ЗДвП, какъвто е процесният случай, обжалването не спира изпълнението на мярката. Административният акт подлежи на незабавно изпълнение по силата на нормативен акт. Налице е допуснато по силата на самия закон предварително изпълнение на акта, което от своя страна означава, че законодателят презюмира наличието на особено важен държавен или обществен интерес. За разлика от хипотезите, когато с изрично разпореждане, административният орган може да допусне предварително изпълнение на акта, само при наличието на предпоставките по чл.60, ал.1 от АПК, в които административният орган следва не само да посочи някоя от тях, но и подробно да я мотивира, в този случай органът издал акта не е длъжен да излага конкретни мотиви относно съществуването на някое от предвидените в чл. 60 от АПК условия, тъй като горните се предполагат по силата на закона.

Обратно, целта на спиране изпълнението на административния акт е да се осигури защита на лицето, подало жалбата. При липсата на нормативно регламентирани критерии, чрез които да се преценява основателността на искането за спиране на предварителното изпълнение на акта, съдебната практика е възприела като основен критерий възможността за настъпване на евентуални сериозни неблагоприятни последици от предварителното изпълнение на акта за жалбоподателя, които да са от такова естество, че да могат да се противопоставят по значимост на изброените в чл.60, ал.1 от АПК, съответно възможността от настъпване на значителни или труднопоправими вреди за жалбоподателя / арг. чл.166, ал.2 от АПК/. В тежест на жалбоподателя пред съда е да посочи и установи наличието на обстоятелства, поради които спирането изпълнението на акта е основателно. За да се спре допуснатото по силата на закона предварително изпълнение, е необходимо адресатът на акта, искащ спиране да докаже чрез надлежни доказателства, че то би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда, като настъпването й следва да е достатъчно вероятно.

В настоящия случай жалбоподателят твърди и представя доказателства,че работи в „Пекарна Мечта“ЕООД/трудов договор от 26.11.2019г. и длъжностна характеристика/.Същият е назначен на длъжност „Снабдител,доставчик ,като в трудовите му възнаграждение е предвидено организирането,придружаването и контрол за правилното транспортиране на материали,както и да изразходва по ефективен начин средствата за транспортните разходи. От друга страна в [интернет адрес], б. В) е предвидено специфична [жк], необходима за изпълняване на характерните за длъжността задължения, а именно свидетелство за управление на МПС. Това по недвусмислен начин означавало, че ако не бъде спряно предварителното изпълнение за процесната Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1030-000819/21.1 1.2025г„ издадена от Р. К. П., началник група към ОД на МВР - [населено място], сектор „Пътна полиция - Пловдив", в патримониума на жалбоподателя могат да настъпят освен значителни, но и трудно поправими вреди, изразяващи се в обективна невъзможност за изпълнение на трудовите си задължения. Това обстоятелство има потенциала да стане част от причинно-следствена връзка в края на която, Б. да бъде освободен от заеманата от него длъжност.

Безспорно при така изложеното за жалбоподателя ще са налице неблагоприятни последици,но в случая се касае за ПАМ по чл.171,т.4 от ЗДВ,с която се гарантира безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения,т.е. общественият интерес надделява над личния.

В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразността на оспорения акт,но те не кореспондират със заявеното искане по чл.166 от АПК.

С оглед горното , следва да се приеме, че искането е неоснователно.

Посочената в жалбата съдебна практика не кореспондира с настоящия случай,при който с налагането на процесната ПАМ се цели да се гарантира безопасността на движението по пътищата и преустановяване на административните нарушения.

Освен изложеното трябва да се подчертае, че евентуално претърпените вреди подлежат на обезщетяване в случай на отмяна на заповедта,респективно на наложената принудителна мярка, като незаконосъобразни.

Предвид изложеното и на основание чл.166 от АПК, Административен съд-Пловдив,I отделение, I състав

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П. Б. Б., [ЕГН]. с постоянен адрес: [населено място], [жк], ***,чрез адв. И. П. Д. за спиране изпълнението на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №25-1030-000819/21.11.2025г., издадена от Р. К. П., началник група към ОД на МВР - [населено място], сектор „Пътна полиция - Пловдив”,с която на Б. е наложена принудителна административна мярка на основание чл.171,т.4 от ЗДвП-„изземване на свидетелство за управление на водач на МПС,на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157,ал.4 от ЗДвП“.

Определението може да се обжалва с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му и връчването на препис от съдебния акт.

Съдия: