Акт от 01.04.2015, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 2A гр. Тутракан, 01.04.2015 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

Районен съд – гр.

Тутракан в закрито заседание на петнадесети януари две хиляди и петнадесета година, в състав:

Районен съдия: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря

З.В., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 199/2014 г. по описа на съда, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 143 и сл. от ГПК.

1.

Предявени са кумулативно обективно и субективно съединени искове по чл. 124, ал. 1 от ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗС от ищецът Я.Н.С., упълномощила съгласно представено към исковата молба Пълномощно към Договор за правна защита и съдействие от 01.11.2013 г., бл. № 52211/01.11.2013 г адв. Н.Д. от Адвокатска колегия – гр. Силистра (л.

9), за установяването на правото й на собственост върху: Имот № 000237 по плана на землището на с. Ц. С., общ. Тутракан, в резултат на осъществено давностно владение по чл. 79 от ЗС в периода 1959 г. – 2014 г., до размера от 4/6 ид. ч. (след окончателните уточнения, направени с Искова молба вх. № 4774/29.09.2014 г. – л. 38)

1.1. Твърди се, преди десетилетия дядото на ищцата бил закупил дворно място с площ от шест декара в регулацията на селото. През годините държавата им била „взела” част от мястото за улица. Ищцата твърди, че дядо й имал договор за покупко - продажба, но с годините го изгубили. Преди реституцията на земята не им се налагало да представят документ за собственост.

1.2. Имотът бил деклариран и ищцата била плащала данъци, защото бил в регулацията на селото. През 1994 г. се била снабдила с документ за собственост.

1.3. Имотът не е бил предмет на разпоредителни сделки, не бил внасян в ТКЗС, не е бил отчуждаван. През целия период от закупуване на имота до днес имотът бил владян от фамилията на ищцата, като владението им не било обезпокоявано от никого и по никакъв повод.

1.4. Ищецът признава, че за имотът бил съставен нотариален акт (НА), удостоверяващ осъщественото от ищеца владение, въз основа на представени Обяснителна бележка от 03.05.1994 г. от изд. от ЕТ

„ПСМ – И.М.” (л. 3); Удостоверение с

№ У-585/01.06.1994 г., изд. от Общ. Тутракан (л. 4); Скица № 2 от 03.05.1994 г, изд. от ЕТ „ПСМ – И.М.”(л. 7) 2.

Ответникът ОБЩИНА ТУТРАКАН, представлявана от Кмета Д.

С. е подала писмен отговор в срока по чл. 131 от ГПК, с който оспорва основателността на иска. Като проц. представител на ответника в последствие е упълномощена юрисконсулт Ц. Г. (л. 59).

2.1.

Направено е правоизключващо възражение, че имотът бил придобит от ответника на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ.

По допустимостта

3. Съставянето на акт за общинска собственост само по себе си представлява оспорване на собствеността на ищеца върху имота, във връзка с което за него съществува правен интерес от оспорването по исков ред на констатацията на акта, ползващи се с оборима доказателствена сила (В този смисъл постановеното по реда на чл. 290 от ГПК Решение № 41 от 11.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1401/2009 г., II г. о.).

4. Интересът на ищецът се основава на твърдението му, че притежава правото на собственост, което е възникнало на посоченото в исковата молба основание и отричането на това право от ответната община. Редът за възстановяване на собствеността върху земеделски земи няма отношение към правния интерес от предявения установителен иск. (В този смисъл Решение № 851 от

19.11.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1423/2008 г., IV г. о.).

5.

Нещо повече, доколкото ищецът изрично твърди, че собствеността върху имота не е била отнемана и по делото не са приведени доказателства в тази насока, непровеждането на административна процедура по възстановяване на собственическите права върху имота не се явява необходима предпоставка, обуславяща активната процесуална легитимация. Въпросът за реалното отнемане е развит по – долу, във връзка с упражняването на правомощията на общината по чл. 19 от ЗСПЗЗ

От фактическа страна

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

6. От Удостоверение изх. №

УТ-87/26.102011 г., изд. от Общ. Тутракан (л.

8), се установява, че имот № 237 е заснет по при изработването на кадастралният плана на с. Ц. С., действал 1936 г. – 1990 г. За този имот са били отредени парцели IV-237, V-237, VIII-237 и парцел IX-237, в кв. 126 по регулационният план на селото.

7. На

21.09.1958 г. ищецът С. е сключила граждански брак със С. Д. С., видно от Акт за женитба № ********** г., изд. в гр. Тутракан (л. 31).

8. На

04.04.1962 г. със Заповед № 1153/04.04.1962 г. на ОНС – Силистра било утвърдени изключване от регулация на част от кв. 126, в която попада и имот с пл. №

237 съгласно горепосоченото удостоверение (вж. т. 6).

9. На

15.06.1994 г. е съставен Нотариален акт № ***, т. **, д. № *** г. на ТРС (л. 5), с който ищецът С. е призната за собственик по давностно владение и наследство на имот пл. № 237 по плана на с. Ц. С.. За издаването му с оглед признанията на ищецът съдът приема, че са представени Обяснителна бележка от 03.05.1994 г. от изд. от ЕТ „ПСМ –И. М.” (л. 3); Удостоверение с № У-585/01.06.1994 г., изд. от Общ.

Тутракан (л. 4); Скица № 2 от 03.05.1994 г, изд. от ЕТ „ПСМ –И. М.”(л. 7).

10. На 23.04.2013 г. от Община Тутракан е съставен Акт № 1490/23.04.2013 г. за частна общинска собственост (АЧОС), удостоверяващ придобиването от страна на общината на собствеността върху процесния имот № 000237 по картата на землището на с. Ц. С., на основание чл. 19, ал. 1 от ЗСПЗЗ, чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 2/01.12.2008 г. (л. 43

- 54).

11. По делото е изслушана съдебно – техническа експертиза (СТЕ) (л.

66, 67), което е установило, че

11.1. част от имот с пл. № 237 от стария кадастрален план на с. Ц. С. е идентична с имот № 000237 по плана на землището на селото, която част е с площ 5,347 дка.;

11.2. част от имот № 701 (което вещото лице предполага, че е заснет във връзка със съставянето на НА № 213/15.06.1994 г.) също е идентична с имот с пл.

№ 237, като площта на съвпадащата част е 2,455 дка. (съдът приема, че с такава площ е и съвпадащата част между този имот и процесния имот № 000237 по плана на землището, тъй като южната и югозападната граница на имот ­с пл. № 237 и имот № 000237 съвпадат, видно от приложената към заключението комбинирана скица).

12. По делото са разпитани свидетелите М. С. Т., К. Ф. А. (л. 60).

13. Според свид. Т.в имотът е владян в границите, предвидени за имот № 000237 по плана на землището, като наблюденията на свидетеля могат да бъдат ценени едва след 1995 г., когато се е установил трайно в селото.

14. Свид. А. сочи, че владението на ищецът С. и съпругът й е установено през 1960 г.: „…от

60-та г. насам си е техен имота.”

От правна страна

От така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

I. Придобиване на имота от ищеца

15. Съдът, кредитирайки показанията на свид. А. и разглеждайки ги в контекста на съставения НА № 213/15.06.1994 г., намира, че действително ищецът Я.С. и съпругът й С. С. през 1960 г. са установили фактическата власт върху имот в с.

Ц. С., чиито граници обаче не съвпадат с процесния имот № 000237 по плана на землището, а със заснетият от ЕТ „ПСМ –И. М.” имот № 701. Съображенията за това са следните:

15.1. Както вече бе посочено по горе, самият ищец признава, че за съставяне на нотариалният акт, удостоверяващ правото му на собственост, са представени документи, приложени от ищеца с исковата молба.

15.2. В Обяснителна бележка от 03.05.1994 г., изд. от ЕТ „ПСМ –И. М.” (л. 3) е отразено, че се изготвя скица на имот № 701 (вероятно скицата на л. 7) с площ 3,079 дка, който се владее от ищеца и е частично идентичен с имот с пл. № 237. Съгласно Удостоверение № У-585/01.06.1994 г., изд. от Общ. Тутракан (л. 4) базисната цена на имота е 67 738 лв.

15.3. НА №