Решение № 416 от 28.11.2023, Административен съд - Стара Загора

Р Е Ш Е Н И Е

№ 416 28.11.2023г. Стара Загора

В ИМЕТО НА НАРОДА

СТАРОЗАГОРСКИЯТ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД

На тридесети октомври 2023г. в открито заседание в следния състав:

СЪДИЯ: ДАРИНА ДРАГНЕВА

Секретар: Ива Атанасова

Като разгледа докладваното от съдия

Драгнева административно дело №600 по описа за 2023г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.118 от КСО вр. с чл.128 и сл. от АПК образувано по жалбата на А.А.Д. против Решение №2153-23-22/29.06.2023г на Директора на ТП НОИ Стара Загора, с което е отказано признаване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 ал.1- ал.2 и ал. 3 от КСО, след отмяна на Разпореждане №********** от 19.04.2023г на ръководителя на ПО при ТП НОИ., с което същото право е отказано.

А.А.Д. е подал Заявление №

213-23-3303/20.12.2022г за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, към което е приложил Трудова книжка №1989. На 06.02.2023г служебно са изискани копия на заповеди за назначаване и преназначаване на лицето, работило в ОАП „Динамика“ –Казанлък, за периода от 24.01.1984г до 02.01.1985г за определяне на категорията труд. От Осигурителен архив е получен отговор на 07.02.2023г, че в личното досие се съдържат Заповед за назначаване №А118/25.01.1984г на длъжност шофьор „Ифа-VV-50“, Търговска база, Заповед за преназначаване №А 1962/28.11.1984г на длъжност шофьор на автобус Чавдар Г-6, Заповед за преназначаване №12681/02.01.1985г на длъжност преподавател по кормилна практика в ПУЦ. На същата дата -06.02.2023г, когато е изискана информация от отдел Осигурителен архив при ТП НОИ Стара Загора, е изпратено и искане до заявителя на основание чл.1 ал.4 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж за представяне на Удостоверение за осигурителен стаж УП-3 от СУ „Заводски строежи“ АЕЦ Козлодуй за периода 01.12.1982г -20.02.1983г с указана категория труд, съгласно ПКТП /отменен/ или декларация за невъзможност да бъде представено. След проверка – Констативен протокол №КВ-5-23-01295003/09.02.2023г за проверка на разходите на ДОО за периода, в който заявителя има качеството на самоосигуряващо се лице, и въз основа на наличните в Осигурителен архив документи за зависим труд по трудови договори с ОАП „Динамика“ гр. Казанлък, „Заводски строежи“ АЕЦ Козлодуй, включително представените удостоверителни документи за прослужена редовна военна служба, е направен Опис на осигурителен стаж / стр.38/ и е изчислен действителен осигурителен стаж от 32г 06м и 23 дни при трета категория труд, който в съчетание с възрастта към 22.12.2022г -54г, 10м и 14 дни е обусловил правен извод за издаване на Разпореждане №**********/19.04.2023г на Ръководителя на ПО за отказ да се признае право на пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.68 ал.1-ал.2 и ал.3 от КСО. Мотивите са липса на 39г и 2 месеца осигурителен стаж, който е необходим по силата на чл.68 ал.2 от КСО – след 31.12.2016г осигурителния стаж за мъжете се увеличава с по два месеца от първия ден на всяка следваща година до достигане на 40г осигурителен стаж.

Разликата между изискуемия по чл.68 ал.2 вр. с ал.1 от КСО осигурителен стаж от 39г и 2 месеца е повече от определените пет години осигурителен стаж по чл.9а ал.2 от КСО, който може да бъде зачетен при пенсиониране след внасяне на осигурителните вноски. Условията на чл.68 ал.3 от КСО не са изпълнени поради възрастта на заявителя към датата 22.12.2022г спрямо изискуемата от 66 години и 10 месеца в съчетание с 15години действителен осигурителен стаж.

С жалба вх. №1012-23-55/06.06.2023 е обжалвано в срок, пред Директора на ТП НОИ Стара Загора разпореждането от 19.04.2023г, получено на 12.05.2023г с указание за правото да бъде оспорен в едномесечен срок.

С Решение № 2153-23-22/29.06.2023г Директора на ТП НОИ Стара Загора е отменил Разпореждане №**********/19.04.2023г, поради неправилно определяне на осигурителния стаж като такъв от трета, вместо правилната му квалификация на осигурителен стаж от втора категория за времето от 29.11.1984г до 02.01.1985г, през което заявителя е заемал длъжността шофьор на автобус Чавдар по силата на трудов договор с Динамика АД гр. Казанлък / към периода ОАП „Динамика“, и вместо него е постановил Отказ за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, въз основа на признат към 20.12.2022г осигурителен стаж от втора категория – 0г,1м и 03 дни, осигурителен стаж от трета категория -32г, 07м,1 ден и общ осигурителен стаж от 32г, 07месеца и 1 ден.

Решението е връчено на 05.09.2023г, с указания за правото да бъде оспорено пред АС Стара Загора в 14 дневен срок.

Правото на обжалване е упражнено на 18.09.2023г, на 13-тия ден от срока и срещу годен за оспорване административен акт, с който е отказано признаване на заявено за упражняване право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по заявление от 22.12.2022г. Жалбата е допустима.

Жалбоподателя иска от съда да приеме за установено, че материалния закон е приложен неправилно, тъй като за периода от 02.01.1985г до 28.12.1998г е упражнявал труд, обхванат от разпоредбата на т.53а от Правилника за категоризиране на труда при пенсиониране /отменен/, защото е бил назначен и реално е полагал труд като инструктор – преподавател по кормилна практика на кандидати за придобиване на правоспособност за управление от категории Е и Д, а след 1996г за управление на моторни превозни средства от категории С + Е, към които се причисляват нормативно товарни автомобили и състави на ППС с товароподемност 12 и повече тона. За установяване на действително полаган труд като преподавател по кормилна практика на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на посочените в т.53а от ПКТП /отменен/ товарни автомобили, автобуси и състави на ППС се позовава на протоколи за проведени изпити и на показанията на лица, имащи качеството на свидетели, поради това че са работили заедно с жалбоподателя като екипи, а на единия от тях му е призната втора категория труд, вписана в издадената от същия осигурител трудова книжка. В трудовата книжка на жалбоподателя работодателя/осигурител не е направил предложение за признаване на осигурителния стаж като такъв от втора категория. Иска отмяна на Решението и връщане на преписката за ново разглеждане с указания да бъде признат посочения период като осигурителен стаж от втора категория, при което ще се изпълни условието на чл.68 ал.1-2 от КСО за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Претендира разноските по делото – възнаграждение за адвокат, редовно упълномощен да го представлява.

Ответника Директор ТП НОИ, чрез процесуалния си представител твърди, че жалбата е не основателна. Съгласно трудова книжка №1989 и съхранените в Осигурителен архив заповеди за назначаване и преназначаване, жалбоподателя е полагал труд като инструктор, преподавател по кормилна техника за времето от 02.01.1985г до 28.12.1998г или с продължителност 13г, 08м и 27 дни. От събраните допълнително в хода на съдебното дирене свидетелски показания и писмени документи – протоколи на изпитни комисии, не се установява товароподемността на автомобилите, на които жалбоподателя е провеждал обучение по кормилна техника, а това е правно релевантния факт, от който зависи заключението за полагане на труд от втора категория, посочен в т.53а от ПКТП/отменен/. Освен това за времето от месец 10 на 1991г до месец 12 на 1993г в разплащателните ведомости на осигурителя жалбоподателя е посочен с длъжността „специалист“, а не преподавател. За периода от 01.01.1997г до 28.12.1998г в РОЛ е подавана информация за трета категория труд. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд Стара Загора като взе предвид доводите на страните, съобразно доказателствата и закона, намира за установено следното:

Предмет на съдебен контрол за законосъобразност е решението на Директора на ТП НОИ Стара Загора, съгласно петитума на жалбата и нормативно установеното в чл.118 вр. с чл.117 ал.3 от КСО, но за яснота и поради не прецизния диспозитив на акта, се налага следното уточнение: Жалбоподателя счита, че разпореждането е потвърдено, защото въпреки отмяната му, правния резултат от обжалването остава същия - отказ да се признае, че към 22.12.2022г е придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.68 от КСО, поради което иска и отмяна на разпореждането, както и че решението има отделни части, а именно за призната втора категория на труд на основание т.53а от ПКТП/отменен/ за времето от 29.11.1984г до 02.01.1985г – един месец и три дни. Решението не може да има отделни части по причина на опис на осигурителния стаж по категории, извършен в диспозитива. Описанието на осигурителния стаж по категории и на превърнатия общ към трета категория, чийто размер е правната причина за отказ да се признае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст е елемент на мотивите, които не оставят място за съмнение относно волята на ръководителя на ТП НОИ, изразена в диспозитива, който е следвало да бъде за отхвърляне на жалбата, а не за отмяна на разпореждане, което според решаващия орган постановено при правилно приложение на материалния закон. Въпреки това след отмяната на разпореждането, то не съществува в правния мир и не може да бъде повторно отменено, нито мотивите са отделни части на решението за отказ да се признае правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Съгласно чл.117 ал.3 от КСО ръководителя на ТП НОИ е длъжен да постанови мотивирано решение, с което да се произнесе по основателността на жалбата или искането, като може да ги отхвърли, когато достигне до правен извод за материална законосъобразност на разпореждането / правилно е отказано упражняване на заявено право, правилно е вменено задължение и т.н./, или да отмени обжалваното разпореждане, когато материалния закон е приложен неправилно. С изречение второ на чл.117 ал.3 от КСО са уредени правомощията на ръководителя на ТП НОИ, които се упражняват след отмяна на обжалваното разпореждане и тези правомощия са точно две, обусловени от порока, който е причинил отмяната му и от задължението за разрешаване на въпроса по същество: – отменя разпореждането и вместо него постановява друго по спорното материално право, когато законът е приложен неправилно, но всички факти от значение за случая са установени, или отменя разпореждането и връща преписката за ново разглеждане от компетентния орган, когато не са изяснени всички обстоятелства, от които зависи съществуването, упражняването, прекратяването, изменението, погасяването на спорните осигурителни права и задължения. Предоставената от чл.117 ал.3 изречение второ от КСО компетентност на ръководителя на ТП на НОИ винаги да разреши въпроса по същество, но само след отмяна на обжалвано разпореждане и при изяснен фактически състав, е в отклонение от правилата на чл.97 ал.1 и ал. 2 от АПК, поради което и именно решението, постановено в хода на административния контрол подлежи на съдебно обжалване.

Ето защо в настоящия случай с обжалваното решение ръководителя на ТП НОИ Стара Загора е постановил не прецизен диспозитив, тъй като след формиран в мотивите идентичен правен извод за не съществуване на правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е отменил разпореждането и вместо него е постановил същото по съществото на спора, но единствения акт в правния мир е само неговото решение.

Спорът по делото е фактически – за конкретни условия на труд и заемана длъжност, а правен относно категорията труд. Първият въпрос е въведен от жалбоподателя и касае периода от 02.01.1985г до 28.12.1998г, за който работодателя е издал по време на полагане на труда, първичните документи – заповеди за назначаване, изменение на трудовото възнаграждение и за прекратяване на трудовото правоотношение и в удостоверителния, съставен въз основа на тях – трудовата книжка. В тях е посочил заеманата длъжност като преподавател по кормилна практика в професионално учебен център, както и продължителността на нейното заемане, но без да конкретизира определена категория водачи, което означава, че е допустимо да се установят с всички средства за доказване условията на труд и конкретно изпълняваната дейност на заеманата длъжност по аргумент от чл.104 ал.10 изречение второ от КСО, а именно обучение на шофьори, обхванати от списъка на т.53а от ПКТП /отменен/ - водачи на обслужващи вътрешноградски и междуселищни пътнически линии по утвърдени разписания и графици; шофьори на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона, както и шофьори от станциите за бърза и неотложна медицинска помощ в страната. В заповед №№196/18.01.1985 е посочена длъжността преподавател по кормилна практика, а с последващите допълнителни споразумения за изменение на трудовия договор е променен размера на трудовото възнаграждение, съгласно вписаното основание – споразумение по Колективен трудов договор. Следователно посочването в тези допълнителни споразумения на длъжността само като преподавател/инструктор не опровергава верността на удостовереното в трудовата книжка заемане на длъжност като преподавател по кормилна практика за целия период. В заповед №196/18.01.1985г е посочено, че жалбоподателя притежава полувисше образование по специалност преподавател-инструктор, съгласно документ №2298/05.07.1984г, издаден от учебно заведение в град Ямбол, а по същото време /1984г/ е приет на обучение за придобиване на професия „шофьор категория Д и категория Д+Е, които трябва да притежава, за да обучава водачи за всички категории, съгласно действалата към този момент Наредба №3/21.01.1975г в сила до 26.11.1996г.. Според Наредба №3/21.01.1975г. категория е определена за водачите на МПС, а след 26.11.1996г, когато влиза в сила Наредба №19/13.11.1996г. за подготовката, отчета и изискванията за годност на водачите на моторни превозни средства, е въведена нормативно категория на моторните превозни средства, за чието управление се придобива правоспособност. По разпореждане на чл. 71 от Наредба №3/21.01.1975г, преподаватели по управление на МПС могат да бъдат лица, които притежават свидетелство за преподавателска правоспособност за съответната категория водачи, издадено от учителски институт при Министерството на народната просвета, за да имат тази правоспособност те трябва да са и водачи от същата категория. Следователно установява се от писмени доказателства, издадени от работодателя, че за процесния период от 18.01.1985г до