Определение № 5223 от 05.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5223 гр. София, 05.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110155510 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 130 от ГПК.

Производството е образувано по предявени искове от „...” ЕАД срещу А.

М. А. за приемане за установено в отношенията между страните дължимостта на вземания по Заповед за изпълнение на парично задължение № 105/14.07.2025 г., издадена по ч. гр. д. № 259/2025 г. по описа на РС-Златоград.

Съдът, след като се запозна с ч. гр. д. № 259/2025 г. по описа на РС-Златоград, намира, че предявените искове са недопустими, тъй като липсва една от предвидените абсолютни процесуални предпоставки за съществуване на правото на иск по смисъла на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 и ал. 2 ГПК. Съгласно задължителните указания към съдилищата, дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/13 г. на ОСГТК на ВКС, за съществуването на правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, е необходимо да са налице както общите, така и специални предпоставки за надлежното му предявяване, за които съдът, разглеждащ установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК следи служебно. Такива са наличието на подадено в срок от длъжника по изпълнението възражение и спазването от страна на заявителя на преклузивния едномесечен срок по чл.

415, ал. 4 ГПК за завеждането на иска, който започва да тече от връчването на заявителя на указанията на заповедния съд. С оглед изменението на разпоредбата на чл. 415, ал. 1 ГПК с ДВ бр. 86/2017 г. като допълнителна предпоставка за постановяването на съдебен акт по посочения ред, респ. – за допустимост на установителния иск, законодателят е въвел и липсата на 1 подадено в срока възражение, ограничавайки приложимостта й само до хипотезата на връчена заповед по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство. В случая заповедта за изпълнение е била връчена на длъжника А. М. А. именно по реса на чл. 47, ал. 5 ГПК. Съгласно актуалната редакция на чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК (доп.

ДВ. бр. 100 от 20 декември 2019 г.) - когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си.

Видно от изготвена справка се установява, че А. М. А. е починал на 24.10.2025г. преди постановяване на разпореждане №954/17.11.2025г на РСЗлатоград, поради което процедурата по връчване на заповедта за изпълнение не е завършена и следва да бъдат конститурани наследниците му, които да бъдат уведомени за нейното издаване.

С оглед изложеното, предпоставки за даване на указания по чл. 415, ал.1, т. 2 ГПК не са налице, а предявените установителни искове се явяват преждевременно заведени и като такива - недопустими. В случая исковият съд не контролира законосъобразността на постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от предявяване на иск за претендираното вземане.

Предвид изложеното, настоящият съдебен състав, извършвайки дължимата самостоятелна преценка, намира, че предпоставки за даване на указания и предявяване на искове по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК срещу длъжника не са налице, а предявените установителни искове са недопустими.

Исковата молба следва да бъде върната на осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.

Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на състава на РС- Златоград, за продължаване на процедурата по връчване на 2 заповедта за изпълнение на длъжника.

Във връзка с изложеното и на основание чл. 130 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ВРЪЩА искова молба вх. №414316/18.12.2025 г., подадена от „...” ЕАД срещу А. М. А., ЕГН**********, като недопустима.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 55510/2025 г. по описа на Софийски районен съд, I ГО, 169-и състав.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.

Препис от Определението да се връчи на ищеца.

След влизане в сила на определението, заверен препис от същото, да се изпрати на Районен съд- Златоград.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 3