Определение № 1683 от 18.05.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1683 гр. София, 18.05.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-18, в закрито заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елена Св. Шипковенска като разгледа докладваното от Елена Св. Шипковенска Търговско дело № 20221100901115 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Образувано е по повод подадена на 23.02.2023 г. молба на ответника „М.“ ЕООД по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, в която се съдържа искане съдът да измени постановеното по делото решение №163 от 07.02.2023 г., в частта му за разноските. Молителят поддържа, че са налице предпоставките на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като от една страна в отговора на исковата молба ответникът е признал иска, а от друга страна с поведението си не е дал повод за завеждане на делото. При това си поведение счита, че не дължи разноски на ищеца.

Евентуално ответника моли да бъде намален размера на присъденото адвокатското възнаграждение за представителство в производството по обезпечение на бъдещ иск и в производството по обжалване на определението за допускане на обезпечението. Поддържа, че своевременно, в срока за отговор на исковата молба ответника е оспорил размера на претендирания от ищеца адвокатски хонорар, поради което моли възнаграждението да бъде намалено до сумата от 967,29 лв., за представителство в обезпечителното производство, съотв. до сумата от 644,86 лв., за представителство по частната жалба срещу постановеното определение, с което е било допуснато обезпечението.

Ответникът по молбата- ищеца не взема становище по нея.

Съдът, след като съобрази доводите на молителя и прецени данните по делото, намира следното:

С решението по настоящото дело от 07.02.2023 г. е бил уважен изцяло предявения от „У.**“ ООД против „М.“ ЕООД иск с правно основание чл. 226 ЗЗД за сумата 46 819,50 лв., представляваща възнаграждение по договор за доставка и монтаж на каучукови настилки № 407 от 28.09.2021 г., ведно със законната лихва върху сумата от датата на исковата молба - 20.06.2022 г. до окончателното й изплащане. С решението ответникът е осъден да заплати на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 7154,78 лв., представляваща разноски, включително и по обезпечителното производство.

1

Разглеждането на делото е приключило в съдебното заседание на 24.01.2023 г., в което и във връзка с претенцията за разноски пълномощникът на ищеца е представил списък по чл. 80 ГПК, в който са посочени следните разноски в общ размер на 8440,28 лв., както следва: 1/ 1872,78 лв. – внесена държавна такса по сметка на СГС; 2/ 2430,00 лв. –заплатено адвокатско възнаграждение по исковото производство; 3/ 350,00 лв. – заплатен депозит за вещо лице; 4/ 10,00 лв. – внесена държавна такса за преписи; 5/ 40,00 лв. – заплатена държавна такса за обезпечение на бъдещ иск въз основа на платежно нареждане от 13.05.2022 г.; 6/ 1652,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по бъдещ иск въз основа на договор за правна защита и съдействие от 04.05.2022 г., фактура №384 от 25.05.2022 г. и платежно нареждане от 26.05.2022 г.; 7/ 108,00 лв. – такса по изпълнително дело за запор към ЧСИ; 8/ 1230,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по изп. дело въз основа фактура № 385/31.05.2022 г.; 9/ 800,00 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение по частна жалба в производството по чл. 396 ГПК пред САС въз основа на договор за правна защита и съдействие от 30.06.2022 г. и платежно нареждане от 05.07.2022 г.; 10/ 55,50 лв. – такса за ксерокопия арх. проект.

С решението №163 от 07.02.2023 г. предявения иск е уважен изцяло. Със същото решение на ищеца са присъдени разноски в общ размер на 7154,78 лв., от които 1872,78 лв. – за държавната такса в производството пред СГС, 40,00 лв. – за държавна такса в производството по обезпечение; 2430,00 лв. – за адвокатско възнаграждение в исковото производство; 1652,00 лв. – за адвокатското възнаграждение по обезпечителното производство, 800,00 лв. – по частна жалба в обезпечителното производство, 350,00 лв. – за депозит за вещо лице и 10,00 лв. – за такса за преписи. В мотивите на съдебния акт е посочено, че не са налице кумулативните предпоставки на чл. 78, ал. 2 ГПК, тъй като нито е налице признание на иска, нито може да се приеме, че ответникът не е дал повод за завеждане на делото.

Съобщението за съдебното решение, ведно със служебно изготвен препис от същото, са били надлежно връчени на ответника на 10.02.2023 г.

Анализът на така установената фактическа обстановка налага следните правни изводи:

Молбата е подадена в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима.

Разгледана по същество, е частично основателна.

По общо правило, установено в разпоредбата на чл. 78 ГПК, разноските се дължат от страната, която с поведението си е причинила възникването на съдебния спор. Задължението за заплащане на направените по делото разноски е задължение за заплащане на понесените от съответната страна вреди и то почива на вината на противната страна. В потвърждение на това правило е и нормата на чл. 78, ал. 2 ГПК, която разпорежда, че ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, разноските се възлагат върху ищеца /тези предпоставки са 2 кумулативни/. Смисълът на разпоредбата е, че ответникът не трябва да се натоварва с разноски, когато неговото поведение нито е обусловило предявяването на иска, нито в хода на производството са оспорени правата на ищеца.

В разглеждания случай п редпоставките на цитираната разпоредба не са налице, както е посочено и в мотивите на постановеното по делото съдебно решение. Именно поведението на ответника е станало причина за предявяване на осъдителен иск и е предизвикало образуване на настоящото търговско дело, доколкото последният не е изпълнил свое изискуемо задължение по процесния договор, поради което именно последният е дал повод за завеждане на делото. В този смисъл възраженията, изложени в молбата по чл.

248 ГПК са неоснователни.

Съгласно приетото по т. 5 от Тълкувателно решение № 6/6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайния му изход.

Разяснено е, че въпреки, че е самостоятелна форма за защита, производството по обезпечаване на иска се намира с исковия процес във функционална зависимост, доколкото създава сигурност за осъществяване на правата по решението. Обезпечаването на иска продължава докато се разглежда делото, до влизане на решението в сила. С оглед характера на обезпечителното производство /развива се едностранно до реализиране на правото на ответника да обжалва предприетите процесуални действия по налагане на обезпечението/, отговорността за разноски не може да бъде реализирана в него по начина, по който това процесуално се осъществява в състезателния исков процес, в който се разрешава материалноправния спор. При това положение, при своевременно заявено искане, направените в обезпечителното производство разноски следва да бъдат съобразени от съда, разглеждащ иска и да бъдат присъдени по реда на чл. 78, ал. 1 ГПК в исковото производство.

От функционалната връзка между обезпечителния и исковия процес следва, че правото на разноски за обезпечителното производство е кумулативно предпоставено от положителния изход на това производство за молителя и от разрешаване на спора по същество в исковото производство изцяло или частично в негова полза.

Ищецът „У.**“ ООС е доказал извършването на разноски за адвокатско възнаграждение за подаване на молба за обезпечение на бъдещ иск в размер н а 1652,00 лв. и за адвокатско възнаграждение за обжалване на определението за допускане на обезпечението в размер на 800,00 лв. С оглед представените по делото писмени доказателства – договори за правна защита и съдействие от 04.05.2022 г. и от 30.06.2022 г. /л.124 и л. 130 от делото/ и банкови документи за превод на сумите /на л. 126 и л. 131 от делото/ , извършването на разноските е доказано по делото.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на 3 заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 3 от ТР №6/2012 год. по т.дело №6/2012 на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

В процесния случай с отговора на исковата молба ответникът е оспорил размера на претендираното адвокатско възнаграждение по фактура № 384/25.05.2022 г. в размер на 1652,00 лв. по обезпечителното производство и по фактура № 385 от 31.05.2022 г. в размер на 1230,00 лв. – за заплатено адвокатско възнаграждение по изп. дело. Изложил е твърдения, че ищецът претендира възнаграждение над установените в чл. 7, ал. 7 от Наредба 1/2004 г. минимуми.

Законът не поставя изискване за мотивиране на възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което съдът е сезиран с такова единствено в частта за претендиран разход в размер на 1652,00 лв. по фактура № 384/25.05.2022 г. за заплатено адвокатско възнаграждение за представителство на ищеца в развилото се преди делото производство по чл.390 ГПК по обезпечение на иска.

Ответникът обаче не е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК относно заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв. по обжалване определението за допускане на обезпечението. Възражение за прекомерност на заплатено адвокатско възнаграждение може да се направи до даване ход на устните състезания в инстанцията, за която са направени тези разноски. В този смисъл е практиката на ВКС, обективирана в Определение № 372 от 16.05.2012 г. по ч. гр. д. № 223/2012 г., на ВКС, IV г. , Определение № 205 от 19.03.2014 г. на ВКС по ч. т. д. № 723/2014 г., II т. о., Определение № 36 от 26.01.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 5936/2014 г., и др. Според посочената съдебна практика, срокът, предвиден в нормата на чл. 80 ГПК касае не само искането на страната за присъждане на разноски, а всички искания на страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е материалноправен и свързан с предмета на делото. Следователно, когато по делото е имало открити съдебни заседания, какъвто е настоящия случай и страната, която прави възражение за прекомерност, е била редовно призовавана за тях, тя следва да заяви искането си по чл. 78, ал. 5 ГПК срещу направеното искане за разноски до приключване на устните състезания в съответната инстанция. След този момент възражението за прекомерност се явява преклудирано. Молбата на ищцовото дружество, в която е инкорпориран списъка на разноските по чл. 80 ГПК, е била докладвана от съда в последното открито съдебно заседание, на което е присъствал адвокатът - пълномощник на ответника и същият е могъл да се запознае с 4 нейното съдържание. До приключване на устните състезания процесуалният представител на ответника не е направил искане по чл. 78, ал. 5 ГПК, макар да е разполагал с възможността да го стори. Ето защо искането по чл. 78, ал. 5 ГПК, направено за пръв път от ответника след постановяване на първоинстанционното съдебно решение, с което съдът се е произнесъл по искането на ищеца за разноски, е несвоевременно, като подадено извън срока по чл. 80 ГПК, поради което е недопустимо. Недопустимостта на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК обуславя неоснователност на искането за изменение на съдебния акт в частта за разноските за присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв., основано на това възражение /в този смисъл Определение № 36/26.01.2015 г. по ч. гр. д. № 5936/2014 г. на ВКС, I г. о./.

Следва да се посочи, че претендираното адвокатско възнаграждение по изп. дело по фактура № 385 от 31.05.2022 г. в размер на 1230,00 лв., по отношение на което ответникът е релевирал възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, не е присъдено със съдебното решение.