Решение № 4455 от 22.03.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4455 гр. София, 22.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 39 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ при участието на секретаря РУЖА Й. А. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН Г. ГЕНЕВ Гражданско дело № 20221110106605 по описа за 2022 година

Фирма е предявило срещу Ж. Н. Т. /наследник на Е. Г. Т./ обективно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

149, ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД с искане Ж. Н. Т. да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 1580.52 лв. – главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в /административен адрес/, аб. № за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-10.02.2022 г., до окончателното изплащане, сумата от 304.49 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода от 15.09.2018 г. до 18.01.2022 г., сумата от 37.92 лв., представляваща стойност на услугата за дялово разпределение за периода от 01.12.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба-10.02.2022 г., до окончателното изплащане, сумата от 8.53 лв. – лихва за забава върху главницата за топлинна енергия периода от 30.01.2019 г. до 18.01.2022 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с наследодателя на ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за процесния период на наследодателя на ответника топлинна енергия, като той не е заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово разпределение. Твърди, че съгласно приложимите Общи условия в случай, че резултатът от изравняването е сума за доплащане, тя се прибавя към първата дължима сума за съответния период, а когато е сума за възстановяване, от нея да се приспадат най-старите просрочени задължения на потребителя. Поддържа, че ответникът изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на 1 обезщетение за забава по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски. Пред съда процесуалният представител на страната поддържа исковата молба, прави уточнение на исковата молба с нарочна молба от 08.02.2023 г. и претендира разноски, за което представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни. Твърди, че няма качеството потребител на топлинна енергия.

Посочва се липсата на легитимация на ответника да отговаря по предявения иск, като исковете не били доказани и по своя размер и по основание, тъй като сградата не била топлофицирана. Посочва се, че топлинната енергия не била поръчвана индивидуално, поради което за нея не се дължало заплащане.

Посочва се, че Наредба № 16-334/06.04.2007 г. била отменена с решение на ВАС. Прави се възражение за погасяване по давност на процесното задължение. Пред съда страната поддържа отговора на исковата молба и в условията на евентуалност се прави възражение за прекомерност на разноските на насрещната страна.

Третото лице – помагач на страната на ищеца Фирма не изразява становище по предявените искове.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, за дължимост на суми начислени на ответника като стойност на получена и разходвана от тях топлинна енергия на процесния адрес.

По общите правила за разпределение на доказателствената тежест, всеки е длъжен да установи всички положителни факти, на които основава претенцията си (чл. 154, ал. 1 от ГПК) Ищецът е следвало да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно: 1) по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топло енергия, както и качеството на ответника на потребител на такава топлоенергия, обема на реално доставената на ответника топло енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума и 2) по иска за законната лихва за забава - че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза именно на спорната сума. Ответникът може да противопостави защитни правопогасяващи или правоизключващи възражения.

Установено е по делото, че процесният имот е бил топлофициран и че сградата – етажна собственост /в която се намира процесния имот/ е била присъединена към топлопреносната мрежа, което се установява от протокол от ОС на ЕС с адрес /административен адрес/, съгласно който е взето решение за избор на Фирма за извършване на услугата дялово разпределение, както и за избор на представители, които да сключат договор с ФДР. Като по делото е представено и писмо от 17.09.2009 г. от Фирма, съгласно което е извършен монтаж на уреди за разпределение на топлинна енергия на адрес /административен адрес/.

Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно 2 е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.

По делото от представения нотариален акт за собственост върху жилище дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 67 от 07.12.1999 г., том I, рег. № 4064, дело № 322 от 1999 г., се установява, че Е. Г. Т. е призната за собственик на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 4, находящ се в /административен адрес/. От представеното удостоверение за наследници с № 0677 от 27.04.2022 г. издадено от Столична община се установява, че Е. Г. Т. е починала на 26.06.2009 г., като е оставил за наследници по закон: Н. Ц. Т. – съпруг починал на 16.12.2010 г. и Ж. Н. Т. – син. С оглед на гореизложеното в разглеждания случай от представените по делото доказателства се установява, че ответникът е имал качеството потребител на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ през процесния период. Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот съгласно нотариален акт за собственост върху жилище дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № 67 от 07.12.1999 г., том I, рег. № 4064, дело № 322 от 1999 г. Е. Г. Т. е придобила собствеността върху процесния имот, като съгласно представеното удостоверение за наследници с № 0677 от 27.04.2022 г., същата е починала на 26.06.2009 г. с единствен наследник Ж. Н. Т., доколкото Н.Ц. Т. е починал на 16.12.2010 г., от който момент с оглед разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗН Ж. Н. Т. е придобил собствеността върху целия процесния имот.

От изложеното е видно, че потребители на топлинна енергия е ответникът по силата на притежаваните от него права върху собствеността.

По силата на закона /чл. 150 ЗЕ/ между битовия потребител и топлопреносното предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при публично известни общи условия, без да необходимо изричното им приемане от потребителя, които са задължителни за всички потребители и с влизането им в сила се счита, че има сключен договор между топлопреносното предприятие и битовия потребител. С оглед на гореизложеното възражението на ответника за липса на облигационна връзка се явява неоснователно. За пълното следва да бъде посочено, че действително по делото са представени настанителна заповед от 10.08.2021 г., както и заявление – декларация от 13.08.2021 г., които обаче са издадени след исковия период от 01.05.2018 г. до 30.04.2020 г., поради което по никакъв начин не могат да оборят извода за наличието на облигационна връзка между ищеца и ответника по делото.

От приетата по делото СТЕ, от която се установява, , че в процесния имот е имало 5 броя радиатора с монтирани ИРРО, като бил осигурен достъп за отчет на уредите на 26.05.2019 г. и 26.06.2020 г. Вещото лице посочва, че ТЕ за отопление отдадено от сградната инсталация била изчислена по формулата приложена в Наредба № 16-334/06.04.2007 г. на база пълна отопляема кубатура 209 куб. м. Съгласно заключението за процесния период нямало изчислена ТЕ за общи части. В имота имало монтиран един водомер за топла вода, като бил осигурен достъп за отчет на уредите на 26.05.2019 г. и 26.06.2020 г., като отчетеното количество за 18/19 г. било намалено с 7 куб. м. и за 19/20 г. с 12 куб. м., тъй като отчетите били извършени през ,/ мак и м. юни, а за 19/20 г. отчетното количество било коригирано спрямо показанията на общия водомер с +5.58 куб. м. Вещото лице е посочило, че изчисленията извършени от ФДР / Фирма/ били в съответствие с действащата Наредба № 16-334/06.04.2007 г. и Наредба№ Е-РД-04-1 от 12.03.2020 г. Вещото лице посочва, че общия размер на дължимата суми през процесния период възлиза на 2041 лв., като при начисляване на сумите за топлинна енергия била спазена нормативната уредба. Съгласно заключението топломера за е преминал през метрологична проверка през две годишен период и при 3 проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности.

По делото пред районния съд е приета и СЧЕ, която съдът кредитира в частта, в която е посочено, че били извършени частични плащания в общ размер на 511.13 лв., с които плащания е погасявана частично главница за топлинна енергия, като плащанията били съобразени от ищеца и не са част от исковата претенция по делото. Съдът кредитира заключението и в частта, в която е посочено, че през процесния период размерът на претенция за дялово разпределени възлиза на 37.92 лв. В открито съдебно заседание вещото лице посочва, че в дневника за продажби се подава обобщена информация в един ред и няма възможност да се описва всеки един абонат с издадената фактура, като законът давал възможност на ищеца да подаде такава информация общо.

Неоснователни са оплакванията на ответника, че не било установено реално доставената топлинна енергия. По делото е прието заключение по СТЕ, което е дадено от компетентно вещо лице с притежавани специални знания в науката топлотехника, мотивирано е подробно и е обосновано, като вещото лице е дало и категоричен отговор на поставените му от страните въпроси, предвид на което и настоящият състав на съда при извършена преценка във връзка с чл. 202 ГПК намира, че следва изцяло да го кредитира.

При извършена съвкупна оценка на събраните по делото писмени доказателства и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ съдът приема за установено, че при спазване на ЗЕ на ответника на процесния имот е доставяна топлинна енергия при дялово разпределение на същата в сградата етажна собственост и отчитане и заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна консумация и изравнителна сметка. При кредитиране заключението по СТЕ съдът приема за установено по делото, че монтираните измервателни уреди съответстват на нормативно установените изисквания към същите, подлагани са на изискуемия контрол /при проверките не били констатирани отклонения извън допустимите стойности/ и точно са отразявали количествата постъпила топлинна енергия. Няма основание да не се приеме съдебно-техническата експертиза, тъй като тя е подробна и обоснована и не се опровергава от никакви обстоятелства и доказателства по делото, още повече, че в случая данните за потребената в имота на ответника топлинна енергия не са единствено на основата на издадените в периода от ищеца счетоводни документи, а са събрани и други доказателства. Ето защо съдът счита, че по делото е установена по несъмнен и категоричен начин потребената от ответника топлоенергия в определеното количество. Предвид изложеното и съдът намира, че общия размер на дължимата главница за топлинна енергия за процесния период за целия процесен имот възлиза на сумата от 2041 лв. В случая ответникът е извършени частични плащания в общ размер на 511.13 лв., с която сума е погасявана частично главница, като тези плащания са били съобразени от ищеца и не са част от исковата претенция по делото, но доколкото първоначалната претенция на ищеца в била в по-висок размер, а именно 2091.65 лв. от действително дължимата сума от 2041 лв., то съдът намира, че искът за главница се явява основателен за сумата в размер на 1529.87 лв. /след приспадане на стойността на извършените плащания от 511.13 лв./, като за разликата до пълния претендиран размер от 1580.52 лв., искът следва да се отхвърли.