Решение № 1296 от 23.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1296 гр. Пловдив, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Павел Т. Павлов при участието на секретаря Даниела Й. Тошева като разгледа докладваното от Павел Т. Павлов Гражданско дело № 20225330107971 по описа за 2022 година

Иск с правно основание чл.422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК.

Ищецът „Пеев Транс 81“ ЕООД – гр. Раковски, моли съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответното дружество, че последното дължи на ищеца сумата 1 080 лева с ДДС – главница, дължима по фактура № ****/********* г., издадена във връзка с извършена от ищеца транспортна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ********** г. до изплащане на вземането, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № ****/****** г., издадена по частно гр. дело № *****/****** г. по описа на ПРС - ХІХ гр. състав, по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски – включително и тези, направени в заповедното производство.

Ответникът „Марко - 2003“ ЕООД - гр. Пловдив оспорва иска и моли съдът да го отхвърли като недопустим, неоснователен и недоказан, по изложените в отговора на исковата молба и в писмена защита съображения. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно, и с оглед на наведените от страните доводи, намира за установено следното:

Не се спори между страните, а и от представените в тази насока писмени 1 доказателства е видно, че със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *****/********* г., издадена по частно гр. дело № *****/******г. по описа на ПРС - ХІХ гр. състав, е било разпоредено ответното дружество да заплати на дружеството-ищец сумата 1 080 лева – главница, дължима за период от ********** г. по Договор за транспортна услуга от ************ г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ************* г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лева държавна такса и държавна такса в размер на 300 лева.

В срока по чл.414 от ГПК ответникът е подал възражения срещу посочената Заповед за изпълнение, поради което и ищцовото дружество е подало искова молба за установяване на вземанията си по заповедта в срока по чл.415, ал.1, т.1 от ГПК.

Както вече бе посочено, със Заповедта за изпълнение е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца сумата 1 080 лева – главница, дължима за период от ************* г. по Договор за транспортна услуга от *************** г., а по настоящето дело ищецът иска да бъде признато за установено по отношение на ответника, че той му дължи сумата 1 080 лева с ДДС – главница, дължима по фактура № ****/************* г., издадена във връзка с извършена от ищеца транспортна услуга.

От страна на ищеца не са представени каквито и да е доказателства, от които да се установява, че между страните е бил сключван на *********** г. Договор за транспорта услуга, на който ищецът е основавал претенцията си в заповедното производство (още повече, че дори да се приеме, че такъв Договор е бил сключен, ищецът твърди, че ответникът му дължи главницата от ********** г., а Договорът, въз основа на който се твърди, че е възникнало това задължение, е бил сключен повече от три години след това – на ************ г.).

Не са представени по настоящето дело каквито и да е доказателства, от които да се установява, че ищецът е извършил транспорта услуга, във връзка с която да е била издадена посочената фактура, на която ищецът основава претенцията си по настоящето дело – нещо повече, от заключението от ********** г. на вещото лице по **** М. М., се установява, че посочената фактура не е била осчетоводена в счетоводството на ответното дружество, не е отразена в месечния му дневник за покупки, воден по реда на ЗДДС, а начисленият ДДС по нея не е включен в сумата и ответникът не е ползвал правото си на пълен данъчен кредит по тази фактура.

При така установената фактическа обстановка, доколкото от събраните по делото доказателства не се установява между страните да е бил сключван на ************ г.

Договор за транспортна услуга, нито – да е била извършвана такава, а освен, че фактурата, на която ищецът основава вземанията си, не е подписана от Законния представител на ответното дружество, но и същата е била издадена преди датата на сключване на твърдения 2

Договор за транспортна услуга, на който ищецът е основавал претенцията си в заповедното производство, съдът намира, че искът се явява неоснователен и недоказан и като такъв следва да се отхвърли.

С оглед на изхода от спора ищецът следва да заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер общо на 420 лева – платени депозит за **** и адвокатско възнаграждение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от „ Пеев Транс 81“ ЕООД, ЕИК: 202160023, със седалище и адрес на управление: гр. Раковски, Пловдивска обл., ул. „Трети март“ № 26, представлявано от ************** П. Г. П., със съдебен адрес: гр. П., ул.

„*************“ № ***, ет.**, адв. М. Х., против „Марко - 2003“ ЕООД, ЕИК:

202289395, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ЖК „Тракия“, бл.84, вх.Г, ет.3, ап.12, представлявано от ************** С. М. Н., със съдебен адрес: гр. П., ул. “**********” № ***, адв. М. Б., иск с правно основание чл. 422 във връзка с чл.415, ал.1, т.1 и чл.124, ал.1 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че той дължи на ищеца сумата 1 080 лева с ДДС – главница, дължима по фактура № ****/******** г., издадена във връзка с извършена от ищеца транспортна услуга, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – ************ г. до изплащане на вземането, която сума е било разпоредено ответникът да заплати на ищеца със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № *****/********** г., издадена по частно гр. дело № ****/******* г. по описа на ПРС - ХІХ гр. състав, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА „Пеев Транс 81“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА „Марко - 2003“ ЕООД, с посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, Законен представител и съдебен адрес, направените разноски за производство по делото В РАЗМЕР НА 420 лева.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане в сила на решението ДА СЕ ВЪРНЕ на ПРС – ХІХ гр. състав частно гр. дело № 4468/2022 г., ЗАЕДНО със заверен препис от настоящето съдебно решение.

3

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________

4