Решение № 29 от 14.03.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Харманли, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. И.ОВА-Г.А при участието на секретаря Емилия В. Рикова като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. И.ОВА-Г.А Гражданско дело № 20215630101155 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ подадена от ИВ. Й. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Маджарово, ***, чрез пълномощника си адвокат В.А., против Прокуратурата на Република България, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати сума в размер на 5000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2021г. и сума в размер на 900,00 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени в резултат от незаконно обвинение в извършване на престъпление, за което лицето е било оправдано, изразяващи се в заплатено адвокатско възнаграждение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 12.10.2021г.

Ищецът твърди, че с постановление на разследващ полицай при РУ-Харманли бил привлечен в качеството на обвиняем по досъдебно производство № 628 по описа за 2019г. на РУ-Харманли за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, въпреки липсата на данни за извършване на престъпление от общ характер, а само на такива за престъпление от частен характер. По образуваното досъдебно производство бил изготвен обвинителен акт, по който било образувано НОХД № 522 по описа за 2020г. на РС-Харманли.

С решение № 26057 от 08.07.2021г., постановено по НОХД № 522 по описа за 2020г. на РС-Харманли ищецът бил признат за виновен по повдигнатото обвинение, освободен от наказателна отговорност съгласно чл. 78а от НК и му било наложено административно наказание глоба в размер на 1 000 лева. Въз основа на жалба подадена от ищеца било образувано ВНОХД № 500 по описа за 2021г. на ОС-Хасково. С решение № 67 от 12.10.2021г., постановено ВНОХД № 500 по описа за 2021г. на ОС-Хасково било отменено решението на РС-Харманли, а ищецът бил оправдан. Решението на ОС-Хасково било влязло в сила на 12.10.2021г.

Ищецът твърди, че поради незаконно повдигнатото обвинение спрямо него са му причинени неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, притеснения, безпокойство, тревоги, страх от последиците от наказателното преследване. Накърнени били неговите чест и достойнство. Били му причинени редица неудобства свързани с явяването му пред 1 органите на досъдебното производство и пред съда. Ищецът изтъква допълнително причинените му неимуществени вреди от обявяването му за общодържавно издирване, тъй като неколкократно бил отвеждан в сградата на РУ-Харманли и един път до сградата на РСХарманли, както и бил върнат от органите на Гранична полиция на летище София, с което било възпрепятствано упражняването на трудовите му права.

Причина за претърпените от ищеца неимуществени вреди била не само самото внасяне на обвинителен акт спрямо него, а и неправилната преценка на прокурора да внесе делото в съда с обвинителен акт, вместо с постановление за освобождаване от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.

Ищецът счита, че съразмерно на причинените му неимуществени вреди е обезщетение в размер на 5 000 лева. В исковата молба се твърди причиняване освен на неимуществени вреди и на имуществени такива, изразяващи се в разходи за защита и правна помощ в размер на 900 лева по образуваното наказателно производство.

В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа предявените искови претенции и пледира за тяхното уважаване в пълен размер. Посочва, че от събраната доказателствена съвкупност в хода на съдебното дирене се установявали всички предпоставки за уважаването на исковете. Излага аргументи против наведените от ответника възражения. Претендира разноски по делото.

Ответникът не оспорва допустимостта на предявените искове, но счита същите за неоснователни. Оспорва исковете както по основание, така и по размер.

Изразява се несъгласие с твърденията за образуване на досъдебното производство при липса на данни за извършено престъпление от общ характер, а само на такива за престъпление от частен характер. Оспорва се и твърдението за обявяване на ищеца за общодържавно издирване, без да е налице основание за това. Отделно се твърди, че това действие на процесуална принуда не е извършено вследствие на прокурорски акт, поради което не следва Прокуратурата на Република България да носи отговорност за причинените от него вреди.

С отговора на исковата молба се възразява против наличието на причинно-следствена връзка между обявяването на ищеца за ОДИ и твърдените неимуществени вреди. Отделно ответникът счита, че няма доказателства за претърпяването на твърдените неимуществени вреди.

В условията на евентуалност, ако съдът счете, че действително за причинени твърдените неимуществени вреди, ответникът прави възражение за несъразмерност на претендираното обезщетение.

Ответникът отрича и причиняването на имуществени вреди. Не се установявало ищецът реално да е заплатил договореното адвокатско възнаграждение. Твърди, че претендираното адвокатско възнаграждение е прекомерно по смисъла на тълкувателно решение № 1 от 2017г. на ВКС, ОСГК, поради което в случай, че искът се прецени като основателен, моли да бъде уважен до предвидения в закона минимум на адвокатското възнаграждение.

Ответникът оспорва и искането за присъждане на законна лихва.

В съдебно заседание, ответникът се представлява от прокурор при РП-Хасково, ТОХарманли. В пледоарията си доразвива изложените в отговора на исковата молба възражения и моли за отмяна на предявените искове. В условията на евентуалност прави възражение относно претендирания размер на обезщетение за неимуществени вреди.

Съдът, като взе предвид становищата и доводите на страните и след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235, ал. 2, вр. чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по искова молба на И.Г., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.

Исковете по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ представляват искове за присъждане на 2 обезщетение за неимуществени съответно имуществени вреди, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано. С този вид иск се ангажира отговорността на държавата за вредите, причинени от разследващите органи, прокуратурата или съда, която представлява проявление на деликтната отговорност по чл. 49 от ЗЗД. Фактическият състав на тази отговорност включва противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и противоправното поведение и вина. Следователно в настоящия случай, за да възникне правото на увреденото лице за обезщетение за неимуществени съответно за имуществени вреди, вследствие на противоправно действие на разследващ орган, прокуратурата или съда, трябва да са настъпили следните юридически факти: 1) ищецът да е бил признат за невиновен и оправдан за извършване на престъпление, по повдигнатото обвинение от прокуратурата на Република България; 2) да са настъпили неимуществени съответно имуществени вреди и 3) да е налице причинно-следствена връзка между наказателното производство и твърдените вреди.

Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ отговорността на държавата е обективна, поради което вина на органа, причинил вредите не следва да се доказва от увреденото лице. По отношение на размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът следва да се произнесе по справедливост, предвид разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, а размерът на обезщетението за имуществени вреди подлежи на доказване от ищеца.

Страните не оспорват, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява наличието на първата предпоставка за ангажиране на отговорността на държавата за вредите причинени от органите на прокуратурата. От приложеното НОХД № 522 по описа за 2020 г. на Районен съд – Харманли се констатира, че с постановление от 18.09.2020г. И.Г. е бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 вр. чл. 130, ал. 2 от НК, за това че на 30.10.2019г. в гр. Маджарово, област Хасково в автосервиз е причинил лека телесна повреда на А.Д.Ч. от гр. Маджарово, изразяваща се в болка и страдание без разстройство на здравето (травматичен оток на долна челюст и кръвонасядане на дясната срамна кост на таза), като деянието е извършено по хулигански подбуди. С посоченото постановление е взета спрямо И.Г. мярка за неотклонение „Подписка“. Въз основа на обвинителен акт от 15.12.2020г., с който е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 вр. чл. 130, ал. 2 от НК спрямо ИВ. Й. Г., е образувано НОХД № 522 по описа за 2020 г. на Районен съд – Харманли. На проведено шесто по ред открито съдебно заседание е постановено Решение № 260057 от 08.07.2021г., с което ищецът, И.Г., е признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, предл. 1 вр. чл. 130, ал. 2 от НК и на основание чл. 78а от НК е освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание „Глоба“ в размер на 1000 лева. С определение от 08.07.2021г. е отменена взетата спрямо Г. мярка за неотклонение „Подписка“. Решение № 260057 от 08.07.2021г., постановено по НОХД № 522 по описа за 2020г. на РС – Харманли е обжалвано. По въззивна жалба, подадена от подсъдимия, е образувано ВНОХД № 500/2021 г., като в първото открито съдебно заседание е постановено Решение № 67 от 12.10.2021г., с която е отменено решението на първоинстанционния съд и ищецът е признат за невиновен и оправдан. Така постановеното решение е било окончателно и е влязло в сила на 12.10.2021г.

Между страните са спорни обстоятелствата, касаещи характера и интензитета на неимуществените вреди, както и съществуването и размера на имуществените такива.

По отношение на иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за неимуществени вреди:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди не подлежи на доказване, а се 3 определя в зависимост от характера и интензитета на установените негативни последици от неправомерното деяние. Следователно за основателността на иска първо трябва да се изследва въпросът за неимуществените вреди, които са причинени на увредения в следствие на воденото против него наказателно производство.

Негативните емоции, притеснение, страх, несигурност, ограничения в социалното общуване, накърняване на доброто име в обществото се приема, че винаги съпътстват повдигането на незаконно обвинение. С оглед това съгласно практиката на Върховен касационен съд не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване.

Само когато претендира обезщетение за неимуществени вреди вследствие на причиняване на болки и страдания над обичайните, увреденото лице следва да проведе за тях пълно и главно доказване. В този смисъл са Решение № 480 от 23.04.2013 г. по гр. д. № 85/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 434 от 25.11.2015 г. по гр. д. № 2934/2015 г. на ВКС, Решение № 138 от 8.05.2013 г. по гр. д. № 637/2012 г. на ВКС, IV г.о., Решение № 457 от 25.06.2010 г. по гр. д. № 1506/2009 г. на ВКС, IV г. о., Решение № 427 от 16.06.2010 г. по гр. д. № 273/2009 г., на ВКС, III г. о. и други. Ето защо съдът не споделя направеното от ответника възражение, че не били доказани всички твърдени от ищеца неимуществени вреди и в частност тези за преживяно притеснение, безпокойство, тревоги или страх от наказателното преследване, тъй като те са последици от повдигането на незаконното обвинение.