Решение № 36 от 12.01.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 36 гр. Варна, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Тони Кръстев

Десислава Г. Жекова при участието на секретаря Мария Д. Манолова като разгледа докладваното от Тони Кръстев Въззивно гражданско дело № 20233100502163 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на „Дженерали Застраховане“ АД против Решение № 2805/28.07.2023 г., постановено по гр.д. № 102/2023 г. по описа на Районен съд – Варна, с което е уважен предявеният от С. Д.

Я. частичен иск в размер от 13 971,90 лв. от сумата в общ размер на 15 000 лв., представляваща неизплатена част от застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди на мотоциклет „БМВ“, модел „Р 1200“, рег. № ****, настъпило по вина на водач на лек автомобил „Ситроен Ц4“, с рег. № *****, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението, на основание чл. 432, ал. 1 КЗ.

Във въззивната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на решението, за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, поради което се моли за отмяна и отхвърляне на предявените искове. Въззивникът намира, че неправилно в решението си ВРС е определил общият размер, необходим за възстановяване вредите по процесния автомобил, да възлиза на 20 693,44 лева, тъй като не съответствал на реално претърпените имуществени вреди от процесното събитие. Позовава се на заключението на САТЕ, според което уврежданията по процесното МПС съставлявали „тотална щета“ по смисъла на чл. 390, ал. 2 КЗ, поради което обезщетението следвало да бъде определено съобразно пазарната стойност на мотоциклета. Отделно от това, счита, че присъденият размер на обезщетението е значително завишен спрямо стойността, която би била определена в хипотезата на тотална щета. Оспорва като противоречащи на закона и съдебната практика доводите на съда, с които е прието, че предмет на претенцията на ищеца е изплащане на обезщетение, равняващо се на стойността, необходима за извършването на ремонт по процесното МПС, а не неговата действителна стойност, тъй като размерът на 1 застрахователното обезщетение не следвало да надвишава действителната стойност на застрахованото имущество. Посочената в САТЕ средна пазарна стойност на мотоциклета се определя като завишена. Освен това, следвало от нея да бъдат приспаднати и запазените части на МПС-то, които въззивникът оценява да възлизат на стойност 1050 лева. Застъпва становище, че при постановяване на първоинстанционното решение съдът изцяло е кредитирал допуснатата САТЕ, която била оспорена като неправилна и необоснована.

Въззивникът твърди, че и двете съдебно-автотехнически експертизи не са дали отговор на въпроса какви биха били цените на авточасти втора употреба, необходими за ремонта на мотоциклета въпреки поставените задачи, поради това намира, че кредитирането им в тази им част е неправилно. Счита, че предвид периода на експлоатация на мотоциклета (11 г.) не е била налице пречка при отстраняване на вредите да бъдат вложени части втора употреба, в случай, че не засягат сигурността, външен вид и други качества на МПС-то. На следващо място, оспорва определената от САТЕ средна пазарна стойност за сервизен час труд да възлиза в размер на 31,50 лева като завишена. Твърди, че тя осреднена между цените, предлагани от автосервизи, притежаващи сертификат за качество ISO и тези, предлагани от всички други сервизи, което не водело до стойност, несъобразена с механизмите, регулирани от търсенето и предлагането на тези услуги в гр. Варна. Посочва, че към експертизата, въпреки изискването, не е представена справка от вещото лице относно извършеното проучване на пазара. В заключение, с въззивната жалба моли за отмяна на първоинстанционния акт и произнасяне с решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни. Претендира направените разноски по делото за двете инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираното от насрещната страна адвокатско възнаграждение. Прави доказателствено искане да бъде назначена повторна САТЕ по въпросите, посочени в отговора на исковата молба.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК въззиваемата страна С. Д. Я. депозира отговор на въззивната жалба, с който моли да бъде оставена без уважение жалбата като неоснователна, неправилна и необоснована, тъй като решението на ВРС е правилно, законосъобразно и добре мотивирано, с оглед на което следва да бъде потвърдено. В отговора се посочва, че безспорно е налице „тотална щета“ на процесното МПС. Въззиваемата страна развива доводи, че при определяне на дължимото застрахователно обезщетение следва да се изхожда от действителната стойност на вредите към момента на настъпване на застрахователното събитие, като в случая правилно била кредитирана САТЕ и приета стойност в размер 20 693,44 лева за разходите за ремонт по средни пазарни цени. За правилно се сочи и приетата стойност, по смисъла на чл. 400, ал. 1 КЗ, на мотоциклета към момента на събитието да е в размер на 14 000 лева, т.е. обосноваваща наличието на тотална щета. От стойността на действителната стойността на вещта се посочва, че следва да се приспадне стойността на запазените части, възлизащa в случая в размер на 28,10 лева. Посочва, че при извършеното проучване на вещите лица, е установено, че пунктовете за изкупуване и разкомплектоване на мотоциклети не проявяват интерес към процесния мотоциклет.

Обосновава извода, че в случая нормативната уредба не позволява на собственика да разглобява или продава на части излязло от употреба МПС, поради което от стойността на МПС-то следва да се приспадне само тази, която би получил собственикът при предаването му за скрап. Изразява становище за неоснователност на доказателственото искане за допускане на повторна САТЕ. В заключение се претендира потвърждаване на решението на ВРС и присъждане на разноски в настоящата инстанция.

Въззивната жалба е редовна по смисъла на чл.267, ал.1 ГПК, подадена е в срок от надлежна страна, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Правомощията на въззивния съд съобразно разпоредбата на чл. 269 ГПК са да се произнесе служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата по отношение на 2 пороците, водещи до неправилност на решението.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност. Налице са всички положителни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването на правото на иск. Не се установяват процесуални пречки за разглеждане на делото и произнасяне по съществото на спора.

По предмета на спора въззивният съд съобрази следното:

ВРС е бил сезиран с пряк частичен осъдителен иск с правно осн. чл. 432, ал. 1 от КЗ, предявен от С. Д. Я. срещу „Дженерали застраховане“ АД за присъждане на сумата от 13971.90 лв., част от претенция цялата в размер на 15 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в увреждане на мотоциклет т марка „БМВ“, модел „Р 1200“, рег. № ****, в резултат от пътнотранспортно произшествие, настъпило по вина на водач на лек автомобил „Ситроен Ц4“, с рег. № *****, застрахован по договор „Гражданска отговорност“ в ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата молба до окончателно изплащане на задължението. Претендират се и направените съдебно-деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.

В исковата молба ищецът твърди, че на 17.06.2022г. в гр. Варна, при управление на собствения му мотоциклет марка „БМВ“, модел „Р 1200“, рег. № ****, бил бъснат от лек автомобил „Ситроен Ц4“, с рег. № *****. Виновен за настъпването на произшествието бил водачът на лекия автомобил, който бил застрахован по застраховка „Гражданско отговорност“ при ответното дружество. След предявена застрахователна претенция бил извършен оглед на мотоциклета, били установени множество щети и бил съставен опис на същите, но ответното дружество не е изплатило застрахователно обезщетение.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва иска като неоснователен. Не оспорва наличието на застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил „Ситроен Ц4“ с рег. № *****, валидна към 17.06.2022г.

Оспорва размера на претендираното обезщетение като акцентира, че от началото на експлоатацията на мотоциклета са изминали 11 години, поради което при отстраняването на вредите можело да бъдат вложени части втора употреба. В условие на евентуалност поддържа, че е налица тотална щета, поради което от стойността на мотоциклета следва да бъде приспадната стойността на запазените части. Счита, че при оценката на щетите следва да бъде приложена Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите.

Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По делото не е спорно, че на 17.06.2022г., в гр.Варна, по бул. „Света Елена'' е настъпило ПТП между лек автомобил марка „Ситроен Ц4", рег. № ***** и мотоциклет марка „БМВ Р 1200", рег. № ****, като произшествието е по вина на водача на лекия автомобил. Не е спорно, че лек автомобил марка „Ситроен Ц4", рег. № ***** е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност" при ответното дружество, че ищецът е собственик на мотоциклета марка „БМВ Р 1200", рег. № ****, че е уведомил ответника за настъпилото произшествие и е представил мотоциклета за оглед от застрахователя.

Спорен във въззивното производство е единствено въпросът за размера на застрахователното обезщетение.

От приетото по делото заключение по допуснатата от ВРС съдебна автотехническа експретиза, което въззивният съд изцяло кредитира като ясно, обосновано и обективно, се 3 установява, че общата стойност за възстановяване на мотоциклета, съгласно изготвения от застрахователя опис, по средни пазарни цени за труд и резервни части, възлиза на 20 693,44 лева с ДДС, а общата стойност по методиката на Наредба № 24/ 2006 г. възлиза на 9 868,80 лева. Действителната пазарна стойност на мотоциклета към датата на застрахователното събитие е в размер на 14 000,00 лева.

Съставът на въззивния съд намира за неоснователно оплакването на ответното дружество – въззивник, че при определяне на обезщетението по чл. 432, ал.1 от КЗ следва да се приложи Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите – Приложение № 1 към чл. 15, ал.4 от Наредба № 24/ 08.03.2012 г. (отм.) Съгласно разпоредбата на чл. 2 от Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на МПС, по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите (Приложение № 1 към чл. 15, ал.4 от Наредба № 24/08.03.2012 г.), същата се прилага от застрахователите и от Гаранционния фонд и урежда и взаимоотношенията между трети лица, претърпели имуществени вреди, и застрахователя, който дължи застрахователно обезщетение по задължителната застраховка "Гражданска отговорност" (чл. 3, ал.1, т.1 от Методиката).

Изрично в чл. 4 на Методиката е предвидено, че същата се прилага като минимална долна граница в случаите, когато не са представени надлежни доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и за случаите, когато застрахователното обезщетение се определя по експертна оценка.

Посочените норми, съпоставени с установеното от закона правило, че обезщетението по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" обхваща действителната стойност на причинената вреда (чл. 386, ал.2 от КЗ), чийто размер е ограничен до застрахователната сума по договора (чл. 386, ал.1 от КЗ), налагат извода, че Методиката не дерогира приложението на общите разпоредби на Кодекса за застраховането и не ограничава отговорността на застрахователя. Методиката представлява указание за изчисляване на размера на щетите на МПС в случаите, когато обезщетението се определя от застрахователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз. Стойността на застрахователното обезщетение е ограничена само до минимален размер, съобразно заложените в Методиката правила. При съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователното обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие като при необходимост ползва заключение на вещо лице.