Определение № 561 от 19.07.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 2816/2021
- Вид
- Определение № 561
- Подписан
- 19.07.2021
- В сила
- 19.07.2021
- Състав
- Силвия Тачева, Стоян Михов, Руси Алексиев
Цитирани разпоредби
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 130, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 131, ал. 1, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 131, т. 12 · Наказателен кодекс
- чл. 248, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 249, ал. 3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 345, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 376, ал. 3 и ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 376, ал. 3 и ал. 4 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 561 гр. София , 19.07.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на деветнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Членове:
Руси Алексиев
Стоян Михов
Силвия Тачева като разгледа докладваното от Силвия Тачева Въззивно частно наказателно дело № 20211100602816 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.341, ал.2 вр. чл. 249, ал. 3 вр. чл. 248, ал. 2 от НПК.
Образувано е по частна жалба от пострадалата Е.П. Н., чрез повереник – адв. И. В., срещу протоколно определение от 15.06.2021 г. по н.о.х.д. № 6214/2021 г. на Софийски районен съд, в частта, с което е оставено без уважение молбата на Е.Н. за конституирането й като частен обвинител и граждански ищец. В частната жалба се твърди, че атакуваното определение е неправилно. На първо място се поддържа, че са били налице всички процесуални предпоставки за конституиране на Н. като самостоятелна страна в наказателното производство, като е без значение, че същото макар и образувано по общия ред, в разпоредително заседание съставът на СРС е определил производството да протече по Глава 28 от НПК. На следващо място се твърди, че правната квалификация на деянието следва да е по чл.
131, т. 12 от НК, а не по т. 1 от НК. Посочва се още, че не са налице предпоставките за разглеждане на делото по реда на посочената диференцирана процедура. Макар да не е направено изрично искане, от съдържанието на частната жалба се извлича, че се иска отмяна на протестираното протоколно определение и конституиране на пострадалата Е.Н. в качеството й на частен обвинител и граждански ищец.
Постъпването на частната жалба е съобщено на СРП, подсъдимия и защитника му, но не са постъпили възражения.
Въззивният съд, като прецени изложените в протеста доводи и съдържанието на атакуваното определение, намира следното:
1
Първоинстанционното съдебно производство е образувано по обвинителен акт срещу подсъдимия Й. Б. Ч. по чл. 131, ал. 1, т. 1 вр. чл. 130, ал. 2 от НК.
В съдебно заседание на 15.06.2021г. е проведено разпоредително заседание, като с определение съдът е приел, че не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебното производство; не е взел мярка за неотклонение на подсъдимия Ч.; оставил е без уважение молбата за конституиране на Е.Н. като частен обвинител и граждански ищец.
Определението, предмет на въззивната проверка, е обжалвано единствено в частта на отказа на съда по чл. 248, ал. 2 от НПК. За да постанови съдебния си акт първостепенният съд е приел, че в случая е налице забраната по чл. 376, ал. 3 и ал. 4 от НПК.
Въззивният съд, след като извърши самостоятелна проверка на материалите по делото, намира, че частната жалба на Е.Н., в частта, с която се иска отмяна на обжалваното определение, в частта, с която е оставена без уважение молбата й за конституирането като граждански ищец е процесуално недопустима, тъй като е подадена срещу акт, който не подлежи на обжалване, поради което следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно задължителните указания на ТР № 2 от 05.02.2004г. по Н.Д. № 2/2003г. на ОСНК на ВКС отказът на първоинстанционния съд да допусне до участие в процеса граждански ищец не подлежи на обжалване. Такова не е предвидено и в самата разпоредба на чл. 248, ал. 2 от НПК, а и съдът правилно не указал възможността за обжалване на произнасянето му в тази част. Гарантираната възможност, искът по чл. 45 ЗЗД да бъде предявен по реда на ГПК, както и обективните предпоставки, при които наказателният съд не може да откаже разглеждане на такъв иск в наказателния процес, е съответно на изискването за справедлив процес от гледна точка на достъпа до правосъдие.
Този въззивен съдебен състав намира, че частната жалба на Е.Н., в частта, с която се иска отмяна на обжалваното определение, в частта, с която е оставена без уважение молбата й за конституиране като частен обвинител за неоснователна по следните съображения:
В разпоредбата на чл. 376, ал. 4 от НПК изрично е посочено, че в производството по реда на Глава 28 от НПК „Освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание“ е недопустимо участието на частен обвинител. Коментираната разпоредба е императивна и не представлява възможност на съда да направи преценка следва ли да бъде конституирана акцесорна страна в производството или не. Нещо повече, именно поради императивния характер на разпоредбата, участието на частен обвинител винаги би представлявало съществено нарушение на 2 процесуалните правила, изразяващо се в участие на ненадлежна страна.
На следващо място преценката на съдията – докладчик за разглеждане на делото по особените правила не може да бъде контролирана в настоящето частно производство, тъй като в разпоредбата на чл. 249, ал. 3 от НПК законодателят не е посочил подобна възможност. Частният жалбоподател е следвало да изрази становището си по този въпрос в проведеното разпоредително заседание, но не е взел такова.
Що се отнася до несъгласието на жалбоподателя с правната квалификация на деянието следва да се каже, че единствено в правомощията на Прокуратурата са въпросите на кого и за какво престъпление следва да бъде повдигнато обвинение. Освен това приложението на материалния закон е въпрос по същество на делото, по който съдът дължи произнасяне с крайния си съдебен акт.
Така мотивиран на основание чл. 345, ал. 1 от НПК, Софийски градски съд, 9 въззивен състав
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на Е.П. Н., чрез повереник – адв. И. В., срещу протоколно определение от 15.06.2021 г. по н.о.х.д. № 6214/2021 г. на Софийски районен съд, в частта, с което е оставена без уважение молбата на Е.Н. за конституиране в качеството й на граждански ищец.
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 15.06.2021 г. по н.о.х.д.
№ 6214/2021 г. на Софийски районен съд, в частта, с което е оставена без уважение молбата на Е.П. Н. за конституиране в качеството й на частен обвинител.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
3
2. _______________________
3. _______________________
4