Определение № 3374 от 27.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3374 гр. София, 27.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 38 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виктор Б. Чаушев като разгледа докладваното от Виктор Б. Чаушев Частно наказателно дело № 20251100206400 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 НПК.

В Софийски градски съд е депозирана жалба от Е. Х. К. срещу постановление на Софийска градска прокуратура, от 04.09.2025г., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 325/2021г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 18456/2021г. на СГП, образувано за престъпление по чл.123,ал.1 НК,при което на 08.03.2021г. в гр.София била причинена смъртта на Р.Я.Г., поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или правнореграментирана дейност, представляващи източник на повишена опасност.

В жалбата се твърди, че атакуваното постановление противоречи на закона, тъй като прокурорът е обосновал своите изводи върху непълно изяснена фактическа обстановка.Поради тези причини жалбоподателя моли атакуваният прокурорски акт да бъде отменен и бъде постановено определение, с което делото да бъде върнато на прокуратурата за извършване на допълнителни действия по разследването.

Съдът намира, че жалбата е допустима, като подадена в срок и от Е. Х.

К.,притежаваща качеството „пострадал”, съобразно словесната квалификация на престъплението по чл.123 НК, прието от прокурора за предмет на образуваното от него настоящо наказателно производство, поради което се явява от кръга лица /наследник на починалото лице/, съгласно разпоредбата на чл. 243, ал.4 НПК, притежаваща активна процесуална легитимация да обжалва тези актове на прокуратурата.

1

При разглеждане по същество на жалбата, настоящият съд счита, че същата е основателна по следните съображения:

В процедурата по чл.243, ал.5-6 НПК първоинстанционният съд следва да прецени обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В този смисъл съдът е длъжен да провери правните констатации в прокурорския акт като съобрази дали изводите на прокуратурата са обосновани със съответните доказателства и дали ако са обосновани, съответстват на установено от прокурора действително фактическо положение.

За да обоснове липсата на съставомерните обективни,а и субективни признаци от състава на престъплението по чл.123,ал.1 НК, в атакуваното постановление на СГП прокурорът е проследил хронологията и съдържанието на осъществения в УМБАЛ „Царица Йоанна- ИСУЛ“ ЕАД спрямо починалата Р.Я.Г. медицински процес за нейното лечение, като правилно е констатирал двукратното /на 17.02.2021г. и след това на 26.02.2021г./ нейно/ на починалата/ постъпване за болнично лечение в различни отделения на посоченото медицинско заведение. Посочени са и диагнозите, с които Р.Г. е била приемана за лечение, извършените медицински изследвания, на които е била подложена , резултатите от същите, предписаното и осъществено лечение на болната и настъпилата й на 08.03.2021г. смърт, както и липсата на извършени след това експертни /медицински и/или химико-токсикологични/ изследвания на трупа на починалата Г.. Така констатираните от прокурора, въз основа на приложените писмени доказателства/множество медицински документи/ и свидетелски показания на медицинския персонал /лекари и медицински сестри/ обстоятелства, касаещи здравословното състояние, развитието на заболяванията и на осъществения спрямо Р.Г. лечебен процес и допуснатите пропуски при изпълнение на диагностично-лечебния план и нарушения на правилата на добрата медицинска практика, както и въз основа на заключението на извършената по делото СМЕ, сочещо на болестни причини за настъпване смъртта на Г./“остро развила се многоорганна недостатъчност при данни за налична Ковид-19 вирусна инфекция на фона на предварително увреден болестен терен и скорошно прекаран пореден мозъчно-съдов инцидент“/, и констатиращо обективна невъзможност за категоричност в твърдението за наличие на причинна връзка между недоброто изпълнение на 2 медицинските стандарти и несъобразяването на проведеното лечение с правилата на добрата медицинска практика и настъпилата смърт на Г., породена /невъзможността/ от липсата на извършена аутопсия и взети образци от биологичен материал за допълнителни изследвания, са в основата на крайния негов /на прокурора/ извод за липса на доказателства за осъществен от обективна и от субективна страна състав на престъпление по чл.123,ал.1 НК.

Най-напред следва да бъде посочено,че осъществения от страна на прокурора при СГП материално правен анализ на разпоредбата на чл.123,ал.1 НК е правилен и коректен. Съобразено е изискването за наличието на правнорегламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност за живота и здравето на други лица, коректно са отразени и необходимите за обективната му съставомерност признаци/ определени,несъответни на нормативно установените правила, действия / бездействия при осъществяване на такава дейност и обективно настъпилия, като пряка и непосредствена последица, от тези действия/бездействия, резултат /настъпила биологична смърт на друго/различно от дееца/ физическо лице. Правилно прокурорът е обособил и необходимите за съставомерността на деянието субективни признаци, като е посочил,че същото /деянието/ следва да бъде осъществено при форма на вината непредпазливост. Упрек към прокурора може да бъде отправен за създадената в постановлението му неяснота относно изтъкнатите от него причини за приетата от него обективна несъставомерност на претендираното деяние. Така веднъж/на стр.3/ прокурорът приема,че при лечението на Г. са били нарушени правила, установени в чл.81 и чл.86 от ЗЗ, като се съгласява със заключението на СМЕ, но скоро след това/пак на стр.3/ изнася твърдението,че не било установено нарушение на медицинските стандарти и незнание или немарливо изпълнение на занятие. Всъщност това, което е останало необосновано от обективна страна е наличието на съставомерна пряка и непосредствена причинноследствена връзка между несъмнено допуснатите нарушения на медицинските стандарти и настъпилия за Г. летален изход. Именно тази необоснованост, макар това да не е изрично изтъкнато от него, е в основата на крайния извод /за липса на осъществено деяние/ на прокурора.

Така направения от прокурорът при СГП извод, към настоящия момент 3 са явява прибързан. Това е така, тъй като по делото не са били събрани възможните, а и необходими фактически данни/доказателства/, които по убедителен начин да формират извод за тяхната достатъчност , респ.за тяхната липса или недостатъчност, за продължаване на това наказателно производство за престъпление по чл.123,ал.1 НК. Събраните по делото доказателства обосновават обстоятелствата, касаещи осъществената от ангажирания с лечението на Г. медицински екип/ лекари и сестри/ медицинска дейност в рамките на провеждания спрямо пациентката медицински процес, които обстоятелства са обосновани въз основа на медицинската документация, изготвена и създадена от самите тях и от техните/на лекарите и сестрите/ свидетелски показания. По делото не са извършвани възможни действия за събиране на доказателства, които да послужат за проверка на коментираните гласни доказателства, както и за обосноваване, респ.опровергаване на евентуални техни/на ангажираните с лечението лекари и сестри/, извън документираните от самите тях, действия/бездействия, които да са от характер да повлияят неблагоприятно върху процеса на лечение на пациента Г..

Необходимо е да бъдат положени усилия за попълване на така установения дефицит, чрез изясняване на отношението, което установените на 07.03.2021г. високи /45, 30, 22/ нива на кръвна захар имат към процеса на настъпване смъртта на Г. в малките часове на 08.03.2021г., както и възможните причини за тяхното/на нивата/ бързо и внезапно драстично повишаване, въпреки последователно и ежедневно , от 27.02.2021г. до 07.03.2021г., прилаганото спрямо Г. лечение с инсулин /по схема- три пъти дневно и веднъж вечер/ макар прилагането на такова лечение и липсата на ежедневни изследвания да не са били отбелязани в съответните документи, каквито твърдения изнасят разпитаните свидетели, най-вече медицински сестри, и към които претендирани мероприятия предимно са отправени подозренията и критиката на жалбоподателката. Това обстоятелство може и следва да бъде изяснено , чрез извършване на нова СМЕ от съответни вещи лица, които съобразно установените/от медицинските записвания/ данни за времето на извършване на сочените изследвания, установените нива на кръвна захар , времето , периодичността ,начина и вида на прилагания на Г. инсулин, както и на другите приемани от нея лекарства/най-вече кортикостероиди/, да отговорят на въпросите дали при първоначално/на 26.02.2021г./ установено 4 ниво 9 на кръвната захар, междинно такова/на 04.03.2021г./ от 18 и при прилагане на твърдяното от свидетелите ежедневно проследяване и лечение с конкретните дози и вид инсулин е възможно внезапното/доколкото на 07.03.2021г. би следвало също да е било провеждано лечение, преди установяванеповишаване на нивото до 45 на 07.03.2021г./ повишаване на нивото на кръвна захар, наложило предприемане на действия за спешното й понижаване,какви са причините за това, както и относно евентуалния принос на тези високи нива за настъпилата полиорганна недостатъчност при Г..

Гореизложените обстоятелства мотивират съда да приеме, че при осъществяване на разследването и при изготвяне на атакуваното постановление разследващите органи и прокурора в значителна степен са пренебрегнали изискванията на чл.13,чл.14 и чл.107,ал.5 НПК, за обективно, в пълнота и взаимовръзка, събиране и обсъждане на различните доказателствени източници, както и необходимата проверка на тяхната достоверност. При спазване на тези принципи обективно би могло да се стигне до установяване на различна фактическа обстановка по делото, както и до различен правен извод относно наличието или липсата на всички съставомерни признаци на състава на престъплението по чл.123 НК.

Последното, от своя страна, би било в състояние да обоснове и различна процесуална съдба на настоящото наказателно производство.

Единствената последица от позицията на съда за наличие на необоснованост, а оттам и на неправилно приложение на материалния закон, е отмяна на атакувания прокурорски акт.

Поради изложените мотиви и на основание чл.243, ал.6, т.3 НПК, СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ постановление на Софийска градска прокуратура, от 04.09.2025г., за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 325/2021г. по описа на СО-СГП, пр.пр. № 18456/2021г. на СГП, образувано за престъпление по чл.123,ал.1 НК.

Връща делото на прокурор при Софийска градска прокуратура за изпълнение на указанията, дадени в мотивната част на настоящото 5 определение.

Определението подлежи на обжалване и протест пред Апелативен съдСофия в 7 – дневен срок от съобщаването му.

Съдия при Софийски градски съд: _______________________ 6