Определение № 997 от 20.10.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 997 гр. София, 19.10.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Николай Джурковски

Членове:

Александър Желязков

Емилия Колева като разгледа докладваното от Николай Джурковски Въззивно частно наказателно дело № 20231000601146 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.243 ал. 7 и ал.8 от НПК.

С определение № 2483 от 28.08.2023 г. на СГС-НО, 5 състав, постановено по НЧД № 4264/2023 г. по описа на същия съд, е отменено постановление от 11.07.2023 г. на прокурор при СГП по досъдебно производство № 38/2020 г. по описа на НСлС, пр. пр. № СП-6753/2015 г. по описа на СГП, с което на основание чл. 243 ал.1 т.2 от НПК наказателното производство за престъпление по чл. 219 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК срещу обвиняемата Ф. В. Л. /е прекратено – това не е изрично посочено в диспозитива на определението, но от съдържанието на отмененото постановление е видно, че с него наказателното производство е прекратено/.

Срещу това определение е постъпил частен протест от прокурор при СГП с оплаквания, че е незаконосъобразно, неправилно и необосновано. В протеста са възпроизведени мотивите на СГС, обосновали решението му да отмени прекратителното постановление, като след заявено несъгласие с тези мотиви са изложени подробни съображения защо и поради каква причина не се споделят мотивите на СГС относно наличието на основание за отмяна на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В заключение съобразно изложеното в протеста и на основание чл.345 ал.2 вр. чл. 243 ал.7 от НПК се отправя молба до въззивния съд да отмени 1 протестираното определение като незаконосъобразно, неправилно и необосновано и да бъде потвърдено постановлението на СГП от 11.07.2023 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 38/2020 г. по описа на НСлС, пр. пр. № СП-6753/2015 г. по описа на СГП.

Срещу горното определение е постъпила и жалба от адвокат В. С., защитник на обвиняемата Ф. В. Л. с оплаквания, че е неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че в атакуваното определение първоинстанционният съд без никакви мотиви и без анализ на доказателствената съвкупност е приел, че подадената от обвиняемата жалба срещу постановлението за прекратяване е неоснователна и че същевременно първият съд се е концентрирал в своя акт да обсъди доводите, наведени само и единствено в жалбата на ДА „НС“ срещу прекратителното постановление, както и доводите на предходните съдебни състави от СГС и САС. Относно подадената от ДА“НС“ жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство се заявява становище, че същата е процесуално недопустима поради подаването й от некомпетентен орган и извън преклузивния срок. В тази насока се излагат аргументи, че жалбата е подадена чрез заместник-председателя на Агенцията С. С., но че този факт не е бил обсъден от СГС в контекста на разпоредбите на ЗДАНС и по-конкретно на разпоредбата на чл. 9 ал.1 т.2 от ЗДАНС, съгласно която ДА“НС“ се представлява от председателя й. В тази връзка се сочи, че заместникпредседателят на ДА“НС“ не притежава правомощие да представлява Агенцията, вкл. и да подава жалби до съда и че в този смисъл подадената и уважена от първоинстанционния съд частна жалба от името на ДА“НС“ е нередовна. Също така се прави и възражение, че жалбата на ДА“НС“ е и недопустима поради просрочие при подаването й, тъй като е била изведена от деловодството на „ДА“НС“ на 19.07.2023 г., но е входирана в деловодството на СГС на 20.07.2023 г. и че доколкото няма данни за датата на връчване на постановлението същото може да е връчено и на 12.07.2023 г., в който случай подадената срещу него жалба ще е просрочена. По съществото на спора се излагат доводи, че въз основа на анализа на доказателствената съвкупност се налага извод, че досъдебното производство следва да бъде прекратено на основание чл. 243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК, а не на посоченото в постановлението основание по чл. 243 ал.1 т.2 от НПК. В заключение се отправя молба да бъде отменено атакуваното определение на СГС като 2 неправилно и незаконосъобразно и да бъде изменено постановлението за прекратяване на наказателното производство относно основанието за прекратяване, което да се счита като такова по чл. 243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК.

Апелативен съд - София, след като обсъди изложените в протеста и в жалбата доводи във връзка с материалите по делото, и след като служебно провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

С постановление на прокурор при СГП от 11.07.2023 г. на основание чл.

243 ал.1 т.2 от НПК е прекратено наказателното производство по досъдебно производство № 38/2020 г. по описа на НСлС, пр. пр. № СП-6753/2015 г. по описа на СГП, водено срещу Ф. В. Л. за престъпление по чл. 219 ал.3 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 от НК, извършено през периода от 01.01.2012 г. до 31.12.2013 г. включително, в гр. София, поради това, че обвинението не е доказано.

Това прекратително постановление на прокурора при СГП е било обжалвано пред компетентния СГС от ощетеното юридическо лице ДА „Национална сигурност“, представлявана от заместник-председателя на Агенцията С. С., който е подписал подадената жалба. В жалбата са били наведени оплаквания, че постановлението за прекратяване е неправилно, необосновано и постановено при съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон, като е формулирано искане да бъде отменено.

Освен това прекратителното постановление е било обжалвано пред СГС и от обвиняемата Ф. В. Л. – лично и чрез защитника си адвокат В. С.

/доколкото и двамата са подписали подадената жалба/ с оплакване за необоснованост и незаконосъобразност относно основанието за прекратяване на наказателното производство и с основно искане да бъде изменено досежно основанието за прекратяване като бъде приложено основанието по чл. 243 ал.1 т.1 вр. чл. 24 ал.1 т.1 пр.1 от НПК, както и с алтернативно искане да бъде потвърдено.

По тези две жалби е било образувано първоинстанционното производство по съдебен контрол на постановлението за прекратяване – производството по НЧД № 4264/2023 г. по описа на СГС, приключило с постановяването на атакуваният пред настоящата инстанция съдебен акт.

В случая е безспорно, че съобразно фактите на обвинението ДА „НС“ се 3 явява ощетено юридическо лице по смисъла на чл. 243 ал.4 и сл. от НПК, което има право да обжалва постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство.

Апелативният съд намира за неоснователно възражението на защитника за просрочване на подадената от името на ДА“НС жалба срещу прекратителното постановление. От приложения на стр.69 от първоинст. дело опис за изпратена на 13.07.2023 г. кореспонденция от СГП до ДА“НС“, както и от постъпилото по настоящото дело писмо от председателя на ДА“НС“ се установява, че процесното постановление за прекратяване на наказателното производство е получено в деловодството на ДА“НС“ на датата 13.07.2023 г.

С оглед на това и предвид безспорния факт, че жалбата срещу това постановление е депозирана в СГС на 20.07.2023 г. /видно от положения върху нея печат/, се налага изводът, че при подаването на тази жалба е спазен предвидения в закона 7-мо дневен преклузивен срок.

Въззивният съд приема обаче, че в случая жалбата на ДА„НС“ /в качеството й на ощетено юридическо лице/ срещу процесното прекратително постановление на прокурора при СГП макар и в законоустановения срок е била подадена от лице, относно което не е надлежно доказано и установено да е разполагало с представителна власт в настоящото наказателно производство по отношение на Агенцията. На общо основание в производствата по НПК ДА„НС“ като ощетено юридическо лице може да бъде представлявана от лице, което по закон или по вътрешен акт на съответния орган на самото ЮЛ може да я представлява. Съгласно чл. 9 ал.1 т.2 от ЗДАНС АГЕНЦИЯ "НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ" се представлява от председателя й. Очевидно е, че ex lege това правомощие е предоставено единствено на председателя на Агенцията. Но същевременно в разпоредбата на чл. 10 ал.1 от ЗДАНС е предвидено, че председателят на агенцията изпълнява своите функции пряко и с помощта на заместник-председателите, което означава и предполага, че законът разрешава председателят да може да делегира част или някои от своите правомощия по чл. 9 ал.1 от ЗДАНС на някого от заместник-председателите. Но в тези случаи разпоредбата на чл.9 ал.2 от ЗДАНС е категорична, че правомощията на заместник-председателите следва да се определят с писмена заповед на председателя на агенцията, което априори означава, че ако на някого от заместник-председателите на Агенцията е възложено правомощието да я представлява, това трябва да бъде 4 сторено с изрична писмена заповед на председателя, в която точно и ясно да е предоставено и делегирано това правомощие, което по закон принадлежи само на него /на председателя/. От данните по делото е видно, че в случая подадената до СГС жалба срещу прекратителното постановление на прокурора при СГП от името на ощетеното юридическо лице ДА „Национална сигурност“ е подписана от заместник-председателя на Агенцията С. С., като в самата жалба е посочено, че тя се подава именно чрез него. Но нито със самата жалба, нито впоследствие до произнасянето на СГС по делото не е постъпила и приложена заповед на председателя на Агенцията по смисъла на чл. 10 ал.2 от ЗДАНС, която да установява и доказва, че председателят изрично е оправомощил заместник-председателя на Агенцията С. С. да представлява същата. Освен това при първоинстанционното разглеждане на делото не са ангажирани и доказателства представителството на заместник-председателя на Агенцията С. С. по отношение на същата във връзка и по повод подадената жалба срещу прекратителното постановление да е възникнало и осъществено в хипотезата на чл. 10 ал.3 от ЗДАНС, предвиждаща, че правомощията на председателя в негово отсъствие се осъществяват от определен от председателя със заповед заместникпредседател за всеки конкретен случай. Поради липсата в делото на каквито и да са доказателства за представителната власт на заместник-председателя на Агенцията С. С. спрямо същата с разпореждане от 09.10.2023 г. на съдиятадокладчик по настоящото дело бяха дадени изрични указания на ДА „НС“ в качеството й на ощетено ЮЛ да представи надлежни писмени доказателства, установяващи, че заместник-председателят на ДА „НС“ С. С. е бил надлежно оправомощен с писмена заповед на председателя на Агенцията - било с такава по чл. 10 ал.2 от ЗДАНС или с такава по чл. 10 ал.3 от ЗДАНС - да представлява последната в качеството й на ощетено юридическо лице в настоящото производство, включително и при подаването на жалбата срещу постановлението на прокурора при СГП за прекратяване на наказателното производство. Но въпреки тези изрични указания по делото не бяха представени писмени доказателства, установяващи правомощие на заместник-председателя на ДА„НС“ С. С. да представлява Агенцията и в частност да я представлява в настоящото производство, включително и при подаването на жалбата срещу постановлението на прокурора при СГП за прекратяване на наказателното производство. От представената в изпълнение 5 на горните указания извадка от заповед на председателя на ДА„НС“ относно осъществяването на методическо ръководство и контрол на структурните звена на ДА„НС“ категорично не се установява председателят на Агенцията да е предоставял на заместник-председателя на същата С. С. правомощие да представлява Агенцията в отношенията й с трети, външни на нея и на структурите й правни субекти, включително и да я представлява в настоящото производство. Съобразно предоставеното на въззивния съд съдържание от раздел II на приложената заповед определените правомощия на заместникпредседателя на ДА „НС“ С. С. касаят единствено и само правомощията му да „Координира и отговаря за изпълнението на функциите на структурни звена на Агенцията, както следва:….а по въпроси извън посочените в т.IV правомощия на административния секретар на ДАНС: - Специализирана административна дирекция „Финансово-стопанска и управление на собствеността“; Специализирана административна дирекция „Координация и информационно-аналитична дейност“ и Специализирана административна дирекция „Правно-нормативна дейност“. Следователно в съдържателно отношение изрично определените от председателя на ДА „НС“ правомощия на заместник-председателя на Агенцията С. С. по никакъв начин не включват възможност за извършване от името на Агенцията на правни действия, последиците от които да настъпват именно в правната сфера на Агенцията като самостоятелен правен субект. Известно е, че същността на представителството /което в основата си е гражданскоправен институт/ е гарантираната от закона възможност да се извършват правомерни правни действия за друго лице /друг правен субект/ и от негово име, вкл. и да се упражняват права и/или да се изпълняват задължения, при което правните последици от тези действия да настъпват именно за това друго лице /в този смисъл проф. В. Т., Гражданско право на НРБ, Обща част, дял 2, „Наука и изкуство“, София, 1973 г., стр. 304; проф. Л. В. „Гражданско право на НРБ, Обща част, ДИ „Наука и изкуство“, София, 1956 г., стр.488-489/. С оглед на това и след като с представената по делото заповед заместник-председателят на Агенцията С. С. не е оправомощен да извършва правни действия от името на ДА„НС“ в отношенията й с други правни субекти и в частност да упражнява от нейно име права, каквото е и процесуалното право да бъде обжалвано прекратителното постановление на прокурора, с което са засегнати права на Агенцията в качеството й на ощетено юридическо лице, този 6 заместник-председател на практика не е имал и няма как да има представителна власт спрямо ДА„НС“ и в частност такава в настоящото наказателно производство във връзка и по повод подаването на жалбата срещу процесното прекратително постановление. Основавайки се на горните съображения, апелативният съд намира за неоснователни развитите в постъпилото по делото писмено становище от председателя на ДА“НС“ доводи, че предвид делегираните на заместник-председателя на Агенцията С.