Решение № 16 от 06.02.2026, Районен съд - Горна Оряховица

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. Горна Оряховица, 06.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Станчев при участието на секретаря Радославка Ст. Андреева като разгледа докладваното от Пламен Анг. Станчев Административно наказателно дело № 20254120200740 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 58д и сл. от ЗАНН

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ Б. В. Ц. е останал недоволен и чрез защитника адв. Й. М. П. от ВТАК обжалва наказателно постановление № 25-0268000917/03.11.2025 г., издадено от началника на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново, с което му е наложено административно наказание глоба в размер на 300 лв. на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушаване на чл. 150 от същия закон. Посочва, че свидетелството му за управление е върнато с нарочна заповед от 18.11.2025 г., поради което наложеното му административно наказание било незаконосъобразно. От цитираната заповед ставало ясно, че към датата на процесното деяние жалбоподателят е имал необходимите контролни точки и е бил правоспособен. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление.

ЗАЩИТНИКЪТ адв. Й. П. от АК – Велико Търново поддържа жалбата.

Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление и да присъди в полза на неговия подзащитен направените по делото разноски за платено адвокатско възнаграждение.

1

АДМИНИСТРАТИВНОНАКАЗВАЩИЯТ ОРГАН НАЧАЛНИК НА

СЕКТОР „ОХРАНИТЕЛНА ПОЛИЦИЯ“ в РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ –

ГОРНА ОРЯХОВИЦА при ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призован, не се явява, не изпраща процесуален представител и не изразява становище по съществото на жалбата. В съпроводителното писмо по чл. 60, ал. 2 от ЗАНН началникът на управлението моли съда да разгледа възражението му за прекомерност на адвокатското възнаграждение, в случай че жалбоподателят претендира разноски за такова.

ТЕРИТОРИАЛНО ОТДЕЛЕНИЕ – ГОРНА ОРЯХОВИЦА при

РАЙОННА ПРОКУРАТУРА – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, редовно призовано, не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

СЪДЪТ, след като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

На 22.10.2025 г. г. в 3:40 часа след полунощ жалбоподателят управлявал лек автомобил „Ф.“ с регистрация във Великобритания по ул. „И. М.“ в гр.

Горна Оряховица. В участъка пред № * на посочената улица управляваният от жалбоподателя автомобил бил спрян за проверка от служители на РУ – Горна Оряховица, които изпълнявали служебните си задължения като органи за контрол на движението. В хода на проверката водачът не представил свидетелство за управление, като обяснил, че то се намира у друго лице. При извършената справка чрез служебния таблет и чрез връзка с дежурния в районното управление полицейските служители установили, че свидетелството за управление на проверявания от тях водач е отнето/иззето и че той е неправоспособен.

С оглед така установеното нарушение в хода на проверката свидетелят М. М. И. – полицай в РУ – Горна Оряховица, съставил против жалбоподателя в негово присъствие акт за установяване на административно нарушение серия GA № 1074577/22.10.2025 г. за това, че като е управлявал автомобила при посочените по-горе обстоятелства е нарушил разпоредбата на чл. 150 от ЗДвП.

Жалбоподателят отказал да подпише така съставения против него акт за установяване на административно нарушение, като този отказ бил удостоверен по предвидения в закона ред – чрез подписа на свидетеля Х. А. В..

Едновременно със съставянето и предявяването на акта полицейските служители свалили табелите с регистрационен номер на автомобила и иззели 2 от жалбоподателя свидетелството за регистрацията на МПС.

На 03.11.2025 г., след като разгледал административнонаказателната преписка, образувана със съставянето на цитирания по-горе акт за установяване на административно нарушение, началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица при ОД на МВР – Велико Търново издал обжалваното наказателно постановление, с което наложил на жалбоподателя Б. В. Ц. административно наказание глоба в размер на 300 лв.

(153,39 EUR) на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП за нарушаване на разпоредбата на чл. 150 от същия закон.

Препис от постановлението бил връчен на жалбоподателя на 17.11.2025 г. На 01.12.2025 г. адв. Й. П. от АК – Велико Търново в качеството си на упълномощен защитник на жалбоподателя подал чрез ССЕВр жалба против постановлението, която на 03.12.2025 г. била заведена в РУ – Горна Оряховица.

От справката за правоспособността и наложените наказания на жалбоподателя като водач на МПС (справка за нарушител/водач) и от представените от защитника писмени доказателства се установява, че със заповед за прилагане на ПАМ № 25-1275-000240/07.10.2025 г. на началника на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново на жалбоподателя е била наложена принудителната административна мярка изземване на свидетелството за управление на МПС на водач, на когото са отнети всички контролни точки и който не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне свидетелството. Със заповед № 3663-4277/18.11.2025 г., издадена по повод оспорването на цитираната принудителна административна мярка, началникът на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Велико Търново упражнил правомощието си по чл. 91, ал. 1 от АПК и отменил оспорената ЗППАМ № 25-1275-000240/07.10.2025 г. За да отмени заповедта, административният орган приел, че на 30.06.2025 г. жалбоподателят е придобил 2 години стаж като водач на МПС, в резултат на което е получил още контролни точки, съответно към посочената дата не са били изчерпани всичките му контролни точки, не е възникнало задължението му по чл. 157, ал.

4 от ЗДвП да върне СУМПС и основанието по чл. 171, т. 4 от ЗДвП за налагане на принудителната административна мярка.

От писмените материали по преписката се установява също така, че по 3 повод процесното деяние от 22.10.2025 г. началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица издал ЗППАМ № 25-0268000097/22.10.2025 г., с която наложил на жалбоподателя принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП – прекратяване на регистрацията на описаното по-горе ППС с британска регистрация за срок от 6 месеца. С нова заповед с № 268з-338/25.11.2025 г. началникът на сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Горна Оряховица отменил по-рано издадената ЗППАМ от 22.10.2025 г. на основание чл. 99, т. 1 от АПК поради обстоятелството, че жалбоподателят не е изгубил всичките контролни точки и към датата на деянието – 22.10.2025 г. – е бил правоспособен водач. На 26.11.2025 г. на жалбоподателя били върнати отнетите при проверката от 22.10.2025 г. 2 бр. табели с регистрационни номера и свидетелството за регистрация на процесния автомобил, за което била съставена нарочна разписка.

Изложената по-горе фактическа обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност показанията на свидетелите М. М.

И., Н. С. В. и Х. А. В. и приетите писмени доказателства, описани подробно в протоколите за проведените съдебни заседания, включително представените от защитника писмени доказателства.

Въз основа на така установените факти по делото съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН от името на лице, което има право да обжалва наказателното постановление, и е подписана от надлежно упълномощен защитник, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно.

1. Жалбоподателят е наказан за извършено нарушение по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. С тази разпоредба са регламентирани най-малко шест различни състава на административни нарушения, разграничени в зависимост от обстоятелството (основанието), поради което водачът няма правоспособност за управление на МПС . Използваната при формулирането на новата редакция на т. 2 от чл. 177, ал 1 от ЗДвП законодателна техника, изразяваща се във включване в една точка на няколко състави на административни нарушения, е 4 крайно несполучлива, тъй като затруднява в значителна правоприлагането. В процесния случай лошо формулираният текст на разпоредбата очевидно е затруднил наказващия орган и той не е успял при посочване на приложената в случая административнонаказателна разпоредба да посочи конкретния състав на административно нарушение, под който е подвел приетите за установени факти и обстоятелства. Тази неяснота при посочването на приложения административнонаказателен закон не е била отстранена и при формулирането на описанието на нарушението. Използваният в това описание израз „СУМПС на водача е отнето/иззето и е неправоспособен“ е относим към най-малко три от съставите на административни нарушения, уредени в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В описанието на нарушението липсват други елементи, въз основа на които да се определи кой от тези три състава е осъществило наказаното лице според наказващия орган. Поради това от изложените в акта и постановлението фактически констатации не може да се определи, на първо място, кой е приложимият за случая административнонаказателен закон, за да се продължи с проверката по същество правилно ли е приложен този закон. На второ място, така формулираното описание на нарушението, не позволява да се установи конкретното фактическо и правно основание, на което е отнето/иззето СУМПС на жалбоподателя, а това фактическо и правно основание е елемент от обективната страна и на трите приложими за случая състави на нарушения по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. В процесния случай посочването на конкретното фактическо и правно основание, на което е отнето/иззето СУМПС на жалбоподателя, е било особено наложително, защото в справката за нарушител/водач, приложена към изпратената в съда преписка, са посочени най-малко две заповеди за налагане на принудителни административни мерки, изразяващи се в отнемане на свидетелството за управление на жалбоподателя, които биха могли да бъдат елемент от обективната страна на някой от уредените в чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП състави на административно нарушение, а именно: ЗППАМ № 24-1275000221/24.02.2024 г. с посочен максимален срок на действие от 18 месеца, считано от 24.03.2024 г., и ЗППАМ № 25-1275-000240/07.10.2025 г. без посочен краен срок на действие. От друга страна, като елемент от обективната страна на един от приложимите за случая състави на нарушения по чл. 177, ал.

1, т. 2 от ЗДвП е посочена принудителната мярка отнемане на СУМПС по чл.

69а от НПК, която не се налага от административен орган, поради което 5 отразяването й в базата данни, въз основа на която съответният сектор ПП при ОДМВР издава справката за нарушител/водач, може да бъде извършено в покъсен момент от датата, на която тази мярка поражда действие, или въобще да не бъде извършено.

Предвид изложеното по-горе следва да се приеме, че посочените погоре пропуски и непълноти при формулиране на описанието на нарушението в акта и в постановлението лишават наказаното лице от възможността да установи по несъмнен за кое конкретно нарушение е наказано и така ограничава правото му на защита. От друга страна, невъзможността да се определи еднозначно приложеният в случая административнонаказателен закон, препятства проверката по същество относно правилното прилагане на този закон към приетите за установени фактически констатации. Ето защо посочените пропуски и непълноти в наказателното постановление съставляват съществено нарушение на процесуалните правила за неговото издаване и съответно самостоятелно основание за отмяна на постановлението.

2. Независимо от изложеното по-горе съдът констатира, че събраните в процесния случай доказателства не дават основание да се приеме жалбоподателят да е осъществил от обективна и от субективна страна който и да е от трите състава на административни нарушения по чл. 177, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, относими към включения в описанието на нарушението израз „СУМПС на водача е отнето/иззето и е неправоспособен“.

Разпечатката съдържа 38 от 153 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/856f4d31-748f-44f2-8aec-85105639d5d0