Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 583 от 13.05.2026, Административен съд - Монтана

Съд
Административен съд - Монтана
Дело
Административно дело 144/2026
Вид
Решение № 583
Подписан
13.05.2026
В сила
13.05.2026
Състав
Огнян Евгениев

Цитирани разпоредби

  • чл. 146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.28, ал.2 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.2, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.3 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.32 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.32, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.37, ал.1, т.2 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.3, ал.1 · Закон за достъп до обществена информация
  • чл.40 · Закон за достъп до обществена информация

РЕШЕНИЕ

№ 583

Монтана, 13.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - II състав, в съдебно заседание на тридесети април две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ

При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия ОГНЯН ЕВГЕНИЕВ административно дело № 20267140700144 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.40 от Закон за достъп до обществена информация (ЗДОИ) във вр. с чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК).

Образувано е по жалба на М. И. М. от [населено място], [жк], вх.Б, ет.1, ап.17, подадена чрез пълномощник адвокат В., срещу Решение №97-00-25/23.02.2026 на Директор Дирекция ПНДПП при Министерство на културата в частта по т. 1, с което не е предоставено копие от договор рег. № РД11-00-116/03.06.2025 г., а само е предоставена информация за наличието му в частта по т.2 и т.2.1., с която е прието, че исканата информация и документи по тази точка няма обществен характер и би могла да засяга лични данни на конкретното лице и в частта по т.2.3., с която органът е препратил искането по реда на чл.32 от ЗДОИ до второстепенни разпоредители с бюджет докато при положителен отговор по т.2 и т.2.1. е следвало самият орган да предостави информация по т. 2.3, като се иска да бъде задължен органът да предостави достъп до исканата обществена информация. В жалбата се иска отмяна на административния акт в оспорените части, като се поддържа, че те формират отказ за предоставяне на исканата обществена информация и се сочи, че е налице нарушение на целта на закона и административнопроизводствените правила. В съдебно заседание, оспорващият не се явява, като в писмена молба пълномощника му адвокат В., поддържа жалбата си и моли да бъде уважена, като развива доводите изложени в жалбата и претендира присъждане на разноски по делото.

Ответната страна, чрез пълномощника си юрисконсулт Л., оспорва жалбата в постъпило писмено становище като излага доводи, че е неоснователна и претендира присъждане на разноски по делото.

Настоящият състав на Административен съд Монтана, като взе в предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните, събраните по делото доказателства и приложимата нормативна уредба, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА, като съображенията за това са следните:

Предмет на спора е законосъобразността на Решение №97-00-25/23.02.2026 на Директор Дирекция ПНДПП при Министерство на културата в частта по т. 1, с което не е предоставено копие от договор рег. № РД11-00-116/03.06.2025г., а само е предоставена информация за наличието му в частта по т.2 и т.2.1., с която е прието, че исканата информация и документи по тази точка няма обществен характер и би могла да засяга лични данни на конкретното лице и в частта по т.2.3., с която органът е препратил искането по реда на чл.32 от ЗДОИ до второстепенни разпоредители с бюджет докато при положителен отговор по т.2 и т.2.1. е следвало самият орган да предостави информация по т. 2.3, като се иска да бъде задължен органът да предостави достъп до исканата обществена информация.

От фактическа страна, съдът, намира за установено, че оспорващият е подал заявление вх. №97-00-25/12.02.2026г., с което е направил искане до Министъра на културата за предоставяне на обществена информация свързани с лицето Я. Д. Д. и всички свързани с него търговски дружества, сдружения, фондации, медии, платформи и други организации. Заявлението е формулирано в две основни точки, като втората е с конкретизирани три подточки. С Решение №97-00-25/23.02.2026 на Директор Дирекция ПНДПП при Министерство на културата се е произнесъл по заявление вх. №97-00-25/12.02.2026г. Административния акт е надлежно връчен на пълномощника на оспорващият на 24.02.2026г., тоест жалба вх.№94-00-376/04.03.2026г., с която е сезирана настоящата съдебна инстанция е подадена в законоустановения срок.

От така описаната фактическа обстановка и въз основа на събраните по делото доказателства, съдът, извежда следните правни изводи по същество на спора:

В случая заявлението за достъп до обществена информация с вх. №97-00-25/12.02.2026г. е подадено до Министъра на културата, който е задължен субект по смисъла на чл.3 от ЗДОИ по отношение на посочената в заявлението обществена информация. Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.2 от ЗДОИ, в срока по ал.1 органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация и уведомяват писмено заявителя за своето решение. В случая със Заповед №РД09-1579/10.12.2025г. на Министъра на културата на С. С., която заема длъжността Директор Дирекция ПНДПП при Министерство на културата са възложени правомощия да се произнася с решение по искания за предоставяне на обществена информация, тоест оспореният административния акт е издаден от компетентен орган.

Не се установява административния акт да е издаден в нарушение на изискванията за форма. Административния орган е изложил фактически и правни основания, които са мотивирали издаването на административния акт.

Не се установява да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са нарушили съществено правото на защита на оспорващият.

По отношение на оспорването частта по т. 1 от Решение №97-00-25/23.02.2026 на Директор Дирекция ПНДПП при Министерство на културата:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че в частта по т.1 е постановен отказ за предоставяне на обществена информация. Административния орган е посочил изчерпателно и детайлно всички релевантни обстоятелства, които оспорващия е искал да изясни със заявлението си. Конкретно, детайлно и с посочване на конкретни факти на оспорващия е предоставена изцяло исканата информация по т.1 от заявлението му. Изцяло неоснователно е твърдението, че е налице отказ тъй като не му бил предоставено копие от договор рег. № РД11-00-116/03.06.2025г., тъй като такова искане не е конкретизирано в самото заявление за достъп до обществена информация в което бланкетно е посочено да се предоставят „копия от документи“ без да се индивидуализират. В тази връзка следва да се посочи, че за оспорващия е налице възможност да подаде ново заявление за достъп до обществена информация и да конкретизира искането си да се снабди с копие от договор рег. № РД11-00-116/03.06.2025г., но след като такова искане не е заявено със заявление вх. №97-00-25/12.02.2026г. не може да се приеме, че административният орган, който е дал изчерпателна информация по отношение на договора, е постановил отказ, който да следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

По отношение на оспорването частта по т.2 и т.2.1. от Решение №97-00-25/23.02.2026 на Директор Дирекция ПНДПП при Министерство на културата:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че в частта по т.2 и т.2.1. е постановен незаконосъобразен отказ за предоставяне на обществена информация. В разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗДОИ е посочено, че обществена информация по смисъла на този закон е всяка информация, свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти. Настоящият съдебен състав не установява искането на копия от документи и информация по отношение на Н. А. К. за периода от 19.02.2021-28.01.2026г. да е попада в приложното поле на чл.2, ал.1 от ЗДОИ, тъй като тази информация няма характер на обществена. Дори да се приеме, че тази информация и документи има характер на обществена по смисъла на чл.2, ал.1 от ЗДОИ в случая не се установява да са налице предпоставките на чл.37, ал.1, т.2 във вр. с §1, т.6 от ЗДОИ, тоест да се налага искане на съгласието на това лице, респективно да се предостави исканата информация при наличие на надделяващ обществен интерес.

По отношение на оспорването частта по т.2.3. от Решение №97-00-25/23.02.2026 на Директор Дирекция ПНДПП при Министерство на културата:

Неоснователно в жалбата се поддържа, че в частта по т.2.3. е постановен незаконосъобразен отказ за предоставяне на обществена информация. Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗДОИ, когато органът не разполага с исканата информация, но има данни за нейното местонахождение, в 14-дневен срок от получаване на заявлението той препраща съответно заявлението, като уведомява за това заявителя. След като е установил, че не разполага с исканата информация в тази част от заявлението, законосъобразно административният орган е препратил искането на второстепенни разпоредители с бюджетни средства, като надлежно е уведомил заявителя с изпращане на копие от писмото. Действията на административния орган по т.2.3. са законосъобразни и не представляват отказ за предоставяне на исканата информация, като пълнотата изисква да се посочи, че те не са прекратили административното производство в тази част на искането, а са го прекратили на задължените субекти по смисъла на чл.3, ал.1 от ЗДОИ.

При цялостната проверка законосъобразността на оспореният административен акт на основанията по чл. 146 от АПК, съдът констатира, че е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съгласно материално правните разпоредби и в съответствие с целта на закона.

При този изход на делото и направеното искане от пълномощника на ответника по жалбата, за присъждане разноски по водене на съдебното производство, и съгласно разпоредбата на чл.24 от Наредбата за правната помощ във вр. с чл.37, ал.1 от Закон за правната помощ във вр с чл.78, ал.8 от ГПК във вр. с 143, ал.4 от АПК, оспорващият следва да бъде осъден да заплати в полза на Министерство на културата, разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение, който предвид характера на спора следва да бъдат определени в размер на 150 (сто и петдесет) евро.

Съобразно гореизложеното, настоящият съдебен състав на Административен съд Монтана намира, че жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли, с оглед на което на основание чл.172, ал.2 от АПК

Р Е Ш И

ОТХВЪРЛЯ жалбата на М. И. М. от [населено място], [жк], вх.Б, ет.1, ап.17, подадена чрез пълномощник адвокат В., срещу Решение №97-00-25/23.02.2026 на Директор Дирекция ПНДПП при Министерство на културата в частта по т. 1, с което не е предоставено копие от договор рег. № РД11-00-116/03.06.2025 г., а само е предоставена информация за наличието му в частта по т.2 и т.2.1., с която е прието, че исканата информация и документи по тази точка няма обществен характер и би могла да засяга лични данни на конкретното лице и в частта по т.2.3., с която органът е препратил искането по реда на чл.32 от ЗДОИ до второстепенни разпоредители с бюджет докато при положителен отговор по т.2 и т.2.1. е следвало самият орган да предостави информация по т. 2.3, като се иска да бъде задължен органът да предостави достъп до исканата обществена информация.

ОСЪЖДА М. И. М. от [населено място], [жк], вх.Б, ет.1, ап.17, [ЕГН], да заплати на Министерство на културата разноски по делото в размер на 150 (сто и петдесет) евро.

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия: