Решение № 2618 от 04.08.2022, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2618 гр. Варна, 04.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Р.Х. при участието на секретаря Г.Ж. Д. като разгледа докладваното от Р.Х. Гражданско дело № 20223110100954 по описа за 2022 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.

55, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

Ищецът Д. КР. М., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „Г. В." № *, чрез адв. Д.С. С. - Варненска адвокатска колегия; съдебен адрес: гр.В., ул.„И. Д." №*, ет.*, ап.*, тел. за контакти: ***,претендира от съда да постанови решение, с което да осъди ответника „В.К." ООД, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. „Л." *, бул. „Д. н." **, бл. АТЦ „С. ц." ет.*, офис ***, представлявано от управителя Д.С. Д. да му заплати, сумата от 1998,62 лева, представляваща недължимо платена сума по договор за паричен заем „***" № *** от 18.02.2020 г., представляваща сбора от неустойка за непредоставено обезпечение в 3-дневен срок в размер на 799,50 лева и такса за експресно разглеждане на документи в размер на 1199,12 лева, заплатени при липса на правно основание, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане на основание чл.

55, ал,1, предл.1 от ЗЗД.

Моли да му бъдат присъдени и сторените съдебно-деловодни разноски, 1 в т.ч. и заплатеното адвокатско възнаграждение.

На основание чл. 127, ал.4 от ГПК посочва следния начин на плащане: чрез пощенски запис на адрес: гр. В., ул. „Г. В." № *.

Ищецът аргументира правен интерес от заявения иск, навеждайки следните фактически твърдения:

На 18.02.2020 г. ищецът е сключил договор за паричен заем „***" № *** със заемодателя „В.К." ООД, по силата на който ответното дружество е предоставило заем в размер на 2000 лева за срок от 52 седмици на 26 броя вноски, с размер на погасителната вноска от 140,18 лева, при фиксиран годишен лихвен процент 40,32 %. В договора за паричен заем, съгласно чл. 1, ал.З е предвидена и такса в размер на 1199,12 лева за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем. Таксата за експресно разглеждане е включена към размера на погасителната вноска. Общата сума, която следвало да заплати заемателят е в размер на 3644,68 лева, при ГПР49.37 %. Съгласно договора за паричен заем, падежа на вноските е както следва: първа вноска до 03.03.2020 г, втора вноска до 17.03.2020 г., трета вноска до 31.03.2020 г, четвърта вноска до 14.04.2020 г., пета вноска до 28.04.2020 г., шеста вноска до 12.05.2020 г., седма вноска до 26.05.2020 г., осма вноска до 09.06.2020 г.; девета вноска до 23.06.2020 г.; десета вноска до 07.07.2020 г.; единадесета вноска до 21.07.2020 г.; дванадесета вноска до 04.08.2020 г.; тринадесета вноска до 18.08.2020 г; четиринадесета вноска до 01.09.2020 г.; петнадесета вноска до 15.09.2020 г; шестнадесета вноска до 29.09.2020 г.; седемнадесета вноска до 13.10.2020 г.; осемнадесета вноска до 27.10.2020 г.; деветнадесета вноска до 10.11.2020 г.; двадесета вноска до 24.11.2020 г.; двадесет и първа вноска до 08.12.2020 г.; двадесет и втора вноска до 22.12.2020 г.; двадесет и трета вноска до 05.01.2021 г; двадесет и четвърта вноска до 19.01.2020 г; двадесет и пета вноска до 02.02.2020 г. и двадесет и шеста вноска до 16.02.2021 г.

Освен горепосочената главница и такса за експресно разглеждане е предвидено и заплащането на неустойка в размер на 799,50 лева, в случай, че не бъде предоставено обезпечение в 3-дневен срок. Съгласно чл. 5, ал.2 от договора за паричен заем неустойката е разсрочена на равни части към всяка погасителна вноска и по този начин крайният размер на дължимата месечна вноска е 170,93 лева, като общото задължение става в размер на 4444,18 лева.

2

На 18.02.2020 г. кредита е усвоен и впоследствие ищецът е заплатил всички дължими суми в общ размер на 4444,18 лева съгласно чл.5, ал.2 от договора за паричен заем. На 18.02.2020 г. е погасена сумата от 170,93 лева, представляваща първа вноска, видно от приходен касов ордер (ПКО) № 506, на 14.03.2020 г. е заплатена сумата от 109 лева, видно от ПКО № 92, на 02.04.2020 г. е заплатена сумата от 342 лева, видно от ПКО № 269, на 28.04.2020 г. е заплатена сумата от 171 лева, видно от ПКО № 324, на 11.05.2020 г. е заплатена сумата от 171 лева, видно от ПКО № 455, на 01.06.2020г. е заплатена сумата от 341 лева, видно от ПКО № 392, на 01.07.2020 г. е заплатена сумата от 342 лева, видно от ПКО № 296, на 31.07.2020 г. е заплатена сумата от 513 лева, видно от ПКО № 408, на 30.09.2020 г. е заплатена сумата от 342 лева, видно от ПКО № 626, на 07.12.2020 г.е заплатена сумата от 342 лева, видно от ПКО № 730. Останалите дължими вноски също са заплатени от ищеца и задължението му по договор за паричен заем с №***/18.02.2020 г. е погасено изцяло.

Счита, че предвидената в чл.5, ал.2 от договора за паричен заем неустойка в размер на 799,50 лева е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави. Според чл. 92 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи, като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно да се доказват. Кредиторът може да иска обезщетение за поголемите вреди. В мотивите на т.3 TP № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС е възприето становището за нищожност на клауза за неустойка, когато условията, при които е договорена, влизат в противоречие с нейните функции и с принципите на справедливост в гражданските и търговските правоотношения.

В настоящия случай, според чл.5, ал.2 от процесния договор неустойката е дължима не при забава на задължението, а при неизпълнение на задължението да се предостави обезпечение в тридневен срок на заемателя съгласно посочените в чл.5, ал.1 от договора варианти, а именно: поръчител или банкова гаранция. По този начин уговорената неустойка излиза извън присъщата й обезпечителна функция.

Съгласно дадените в Тълкувателно решение №1/15.06.2009 г. по тълк.д.

№1/2009 г. на ВКС, ОСТК разяснения „добрите нрави" са неписани и несистематизирани морални правила без конкретика, но които изхождайки от 3 принципа за справедливост са общоприети в обществото и субектите на правото следва да се ръководят от тях. Въпреки тяхната абстрактност законът им е придал правно значение, защото правната последица от тяхното нарушаване е приравнена с тази на противоречието на договора със закона чл. 26, ал.1 от ЗЗД.

Договорът за паричен заем № ***/20.02.2020 г. представлява предоставяне на „финансова услуга" по смисъла на §13, т.12 от ДР на ЗЗП, поради което Д. КР. М. има качеството потребител по смисъла на §13, т.1 от ДР на ЗЗП и разполага със защита срещу неравноправни клаузи. Счита, че клаузите на чл.5 от договора са неравноправни по смисъла на чл.146, ал.1 вр. с чл.143 от ЗЗП. В разпоредбата на чл.143 от ЗЗП е дадено определение на понятието „неравноправна клауза" в договор с потребител, и това е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравноправие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като различните хипотези на неравноправни уговорки са неизчерпателно изброени в двадесет точки от посочената разпоредба. Според чл. 146, ал.1 и ал.2 от ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. В настоящия случай процесният договор за паричен заем е сключен при Общи условия, т.е. при предварително определени от ответника договорни клаузи.

Доколкото самият договор е бланков, същият не е бил предмет на предварително договаряне между страните т.е. по предложение и на клиента, от което следва извод, че ищецът не е имал възможността да влияе върху съдържанието му. Подписаният стандартизиран бланков формуляр на договора е предварително изготвен от ответника и в него са посочени единствено като абсолютни стойности лихвения процент по заема, ГПР и общата сума за плащане. Липсва ясно посочена методика на формиране на годишния процент на разходите по кредита, от която да е видно кои точно компоненти са включени в ГПР и как се формира стойността от 49.37 %.

Освен това, клаузите за неустойка при липса на обезпечение заобикалят закона, тъй като въвеждат допълнителни разходи, недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите 4 разходи по кредита, определени в чл.19, ал.4 от ЗПК. Съгласно чл. 21, ал.1 от ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е нищожна. С тези клаузи реално кредитът се оскъпява чрез въвеждането на допълнителна сума в размер на 799,50 лева, чиято цена не е включена в определения в процесния договор годишен процент разходи, възлизащ на 49.37 %. Това води до значително увеличение на тежестта на задължението на заемополучателя.

Налице е значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което процесният договор е сключен във вреда за потребителя по смисъла на чл. 143 от ЗЗП. Клаузите не са уговорени индивидуално, доколкото договорът е изготвен предварително и Д. КР. М. не е имал възможност да влияе върху съдържанието му и едновременно с това е нищожно и поради противоречие с добрите нрави, тъй като неравноправно се третира икономически по-слабата страна в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг.

Отделно от горното счита, че клаузата по договора за паричен заем в чл.1, ал.3, в който е уговорено, че заемателят дължи плащане на такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на заема в размер на 1199,12 лева е нищожна, поради нейната неравноправност. Таксата е във фиксиран размер - 1199.12 лв. или в случая приблизително 60% от размера на полученият заем. Липсва каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от заемодателя. Съгласно чл. 144, т.9 от ЗЗП неравноправни са клаузите, които налагат на потребителя приемането на клаузи, с които той не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора. В чл. 146, ал.1 от ЗЗП е посочено, че неравноправните клаузи са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално, а не са такива дефинираните в чл. 146, ал. 2 ЗЗП - клаузи, изготвени предварително, при които потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им. В случая клаузата на чл. 1, ал.3 от договора не е уговорена индивидуално, доколкото размерът на таксата за експресно разглеждане е предвиден в Тарифа на „В.К." ООД. Предвидената клауза има неравноправен характер по смисъла на чл. 144, т.9 от ЗЗП, като и с нея се цели неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна услуга. Таксата за експресно разглеждане, представлява и скрит разход по договора паричен заем, който привидно е уговорен като такса 5 преди отпускането и усвояването на кредита и с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Освен това по договора за паричен заем е платена сумата от 20 лева, представляваща такса кандидатстване.

Съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен да го върне. В Постановление № 1/28.05.1979 г.по гр.д. № 1/1979 г. на Пленума на ВКС се сочи, че първият фактически състав на чл. 55, ал.1 от ЗЗД изисква предаване, съответно получаване на нещо при начална липса на основание, т.е. когато още при самото получаване липсва основание за преминаване на блага от имуществото на едно лице в имуществото на друго.

Сумата от 1998,62 лева, представляваща сбора от неустойка при липса на обезпечение в размер на 799,50 лева и такса за експресно разглеждане в размер на 1199,12 лева е платена от Д. КР. М. и получена от ответника при начална липса на основание, поради което следва да бъде върната. В този смисъл е Решение № 528/29.07.2019 г. по описа на PC - К., потвърдено с Решение№528/29.07.2019г. по описа на РС - К., потвърдено с Решение по в.т.д.№1377/2019г. по описа на ОС - С.З. и Решение № 37325/12.02.2019 г. по гр.д. №2689/2018 г. по описа на СРС, потвърдено с Решение № 2914/11.05.2020 г. по в.гр.д. № 5612/2019 г. на СГС, Решение № 260344/08.02.2021 г. по гр.д. № 8255/2020 г. описа на Районен съд - гр. Варна.