Определение № 1121 от 27.10.2023, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1121 гр. ХАСКОВО, 26.10.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от АННА ВЛ. ПЕТКОВА Въззивно гражданско дело № 20235600500646 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 248 от ГПК.

С молба вх. № 8402/06.10.2023 година ответникът по жалбата Н. Т. П., чрез упълномощен адв. Л. С., прави искане за допълване на определение № 1021/03.10.2023 година по настоящото дело в частта за разноските. Заявява, че в хода на производството пред ХОС е направил деловодни разноски за адвокатско възнаграждение, за което е представил доказателства и списък по чл. 80 от ГПК.

В срока по чл. 248 ал. 2 от ГПК е постъпил писмен отговор от жалбоподателката П. Д. П., която моли жалбата да бъде оставена без уважение. Акцентира върху обстоятелството, че ответникът по жалбата се е противопоставил с възражение за недопустимост, което не е било прието от съда. Алтернативно, прави възражение за прекомерност на заплатеното от Н.

Т. адвокатско възнаграждение и моли същото да бъде намалено до минималния размер.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с твърденията на страните, приема за установено следното:

Производството по делото е образувано по жалба по чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК, подадена от П. Д. П. – взискател по изп.дело № 212/2018 година по описа на ДСИ при РС-Димитровград, срещу действията на съдебния изпълнител.

Длъжникът в изпълнителното производство Н. Т. П. е подал възражение, с което е оспорил жалбата с довода за недопустимост.

1

Едновременно с отговора, ответникът по жалбата е представил копие от договора за правна защита и съдействие, сключен с адв. Л. С. Д., в който е инкорпорирана разписка за заплатено от П. адвокатско възнаграждение в размер на 900 лева.

ХОС разгледа жалбата в закрито заседание и се произнесе с необжалваемо определение № 1021/03.10.2023 година, с което жалбата е оставена без уважение като неоснователна.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните изводи:

Искането за допълване на определението в частта за разноските е направено в срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество се явява основателно.

Своевременно – с отговора на жалбата, длъжникът Н. Т. П. е направил исканията си за присъждане на деловодни разноски, сторени за защита по в.гр.д. № 646/2023 година. Съгласно задължителната съдебна практика, инкорпорираната в договора за правна помощ и съдействие разписка за заплатено адвокатско възнаграждение е достатъчно доказателство за действително понесените от страната разноски за адвокат. По делото се представя договор за правна защита и съдействие, сключен между Н. П. и адв.

С., от който се установява, че ответникът по жалбата е заплатил за защитата си 900 лева адвокатски хонорар.

Разпоредбата на чл. 78 ал. 3 ГПК установява правото на ответника да му бъдат възстановени направените от него деловодни разноски, в случай че претенцията срещу него бъде отхвърлена. Релевантен за решаване на въпроса за възлагане на разноските е изходът на делото, а не конкретните възражения, с които ответникът се е противопоставил на тази претенция. Както вече бе посочено по-горе, жалбата срещу действията на съдебния изпълнител е била оставена без уважение, който резултат е благоприятен за Н. П.. Следователно, налице е основанието по чл. 78 ал. 3 ГПК и жалбоподателката П. П. следва да понесе тежестта от разноските, сторени от другата страна.

Основателно е възражението на жалбоподателя П. за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Действително, по делото не е проведено публично съдебно заседание, делото не се отличава с фактическа и правна сложност, т.е. защитата на ответника по жалбата Н. П. е била с нисък 2 интензитет. Ето защо заплатеното от него адвокатско възнаграждение следва да бъде намалено до минималния размер, установен в чл. 10 т. 5 от Наредба № 1/2004 година за адвокатските възнаграждения, а именно 400 лева.

Водим от горното и на основание чл. 248 от ГПК вр. чл. 78 ал.

3 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 248 от ГПК определение

№

1021/03.10.2023 година, постановено по в.гр.д. № 646/2023 година на Окръжен съд Хасково, в частта за разноските, като:

ОСЪЖДА П. Д. П. с ЕГН ********** от **** да заплати на Н. Т. П. с ЕГН **** от ****, със съдебен адрес *****, адв. Л. С. Д., сумата 400 лева – деловодни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3