Решение № 1379 от 11.11.2024, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1379 гр. Пазарджик, 11.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д.а като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20245220102841 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод искова молба от М. К. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С., ул. ********, чрез адвокат А. Д. от САК, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. С., р-н „Средец“, **********, тел. *******, със съдебен електронен адрес за призоваване: *********, против „Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр. С., ж.к. **********, представлявано от С. П. П., с която се иска от съда да обяви Договор за паричен заем Standard 14 № *******, сключен между М.

К. С. в качеството й на кредитополучател и „Вива Кредит” АД, в качеството му на кредитодател, за недействителен на основание чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД.

В условията на евентуалност предявява иск за прогласяване на недействителност на клаузата на чл.1, ал.3 от договора, на основание чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.19, ал.5 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД

В условията на евентуалност предявява иск за прогласяване на недействителност на клаузата на чл.4, ал.2 от договора, на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.4 ЗЗД.

Посочена е банкова сметка по чл.127, ал.4 ГПК - IBAN: ***********.

Претендира разноски.

В исковата молба ищецът твърди, че на 02.11.2023 г. между страните е сключен договор за паричен заем Standard 14 № *******, с размер на заемната сума от 900 лева, размер на погасителната вноска – 82,24 лева, срок на кредита - 36 седмици, брой вноски 18, ГПР 49,39 %, ГЛП 40,32 %. Лихвен процент на ден – 0,11%.

Сочи, че съгласно чл.1, ал.2-4 от договора, ищецът трябвало да заплати такса за експресно разглеждане на документите за отпускане на паричен заем в размер на 441,90 лева. Съгласно чл.4, ал.2 от договора било предвидено и заплащането на неустойка в размер на 294,66 лева.

Сочи, че ищцата е заплатила сумата в размер на 355,83 лева към датата на депозирането на исковата молба.

Твърди, че процесния договор е недействителен на специалните основания по чл.22 ЗПК, тъй като таксата за експресно разглеждане на документи не е посочена като включена в 1

ГПР, поради което има неправилно посочване на ГПР. Цитира решения на СЕС. Счита, че записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания в отношенията между страните представлява "заблуждаваща търговска практика" по смисъла па чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от Закона за защита на потребителите, както е и в настоящия случай. На следващо място счита, че не е упоменато и кои разходи са включени точно в ГПР и кой разход какъв процент от ГПР формира.

Твърди, че посочването само с цифрово изражение на процента ГПР не е достатъчно, за да се считат спазени законовите изисквания. Целта на цитираната разпоредба на чл.11, т.10 ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да стори във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. Поради това в договора трябвало да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но изрично и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. Поставянето на кредитополучателя в положение да тълкувал всяка една клауза и да преценявал дали тя създава задължение за допълнителна такса по кредита, невключена в ГПР, противоречи на изискването за яснота, въведено с чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

По отношение на евентуалните искове посочва, че целта на договорната клауза на чл.1, ал.3 била да послужи като допълнително възнаграждение на кредитора за предоставянето на сумата /т. нар. скрита възнаградителна лихва/, уговорена в противоречие с добрите нрави и с разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Това възнаграждение също е следвало да се включи в годишния процент на разходите, тъй като за потребителя това са разходи по см. на чл.19, ал.1 от ЗПК. Изключването му от ГПР и уреждането му в договора като допълнителен пакет услуги представлявало заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, доколкото начисляването и събирането му не представлява плащане на услуга, а прикрит разход по кредита, с който се стига до надхвърляне на ограниченията на закона за максималния размер на ГПР, т.е. клаузата е недействителна и на основание чл.19, ал.4, във вр. с ал.5 ЗПК.

По отношение на клаузата по чл.4, ал.1 от договора счита, че съдържа множество изначално поставени ограничения и конкретно определени параметри, които - предвид броя им и изключително краткия срок, в който следва да се предоставят - тридневен срок от усвояване на сумата по Договора, на практика правят задължението неизпълнимо. При това положение и имайки предвид изначалното предвиждане на неустойката да се кумулира към погасителните вноски, при непредоставяне на обезпечение /гаранция/ следвал извод, че тя води единствено до скрито оскъпяване на кредита, като излизалп изцяло извън присъщите и функции. Счита, че клаузата е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Излага подробни съображения. Смята, че тази клауза е й в пряко противоречие с Директива 2008/48/ЕО.

Претендира разноски и сочи доказателства.

В проведеното съдебно заседание ищецът не се явява. Постъпила е молба от адвокат Д. от САК, като моли съда да уважи исковата претенция.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който изразява становище по допустимостта, неоснователността и нередовност на исковата молба.

Не оспорва, че на 02.11.2023 г. между страните е сключен договор за паричен заем Standard 14 № *******, с размер на заемната сума от 900 лева, размер на погасителната вноска – 82,24 лева, срок на кредита - 36 седмици, брой вноски 18, ГПР 49,39 %, ГЛП 40,32 %. Лихвен процент на ден – 0,11%.

Посочва, че в процесния договор е посочен фиксиран годишен лихвен процент по кредита, уговорен е срок на договора, същият съдържа и условия за прилагането му, поради което не било нарушено правилото на чл.11, ал.1, т. 9 ЗПК.

Оспорва, че процесният договор противоречал на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Оспорва, че таксата за експресно разглеждане на документи цели заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК. Посочва, че услугата по експресно разглеждане на документи била допълнителна услуга, от която ищцата доброволно е избрала да се възползва 2 като на основание чл. 19 във връзка с Приложение № 1 към чл. 19, ал. 2 от ЗПК стойността на същата не следвало да се прибавя при изчисляване на ГПР по договора. Експресното разглеждане на документи нямало задължителен характер, с което обстоятелството ищцата било запозната, но в случая тя избрала доброволно да ползва тази услуга срещу заплащане на такса в посочения в договора размер. Поради тази причина посочения в договор размер на ГПР е действителния и не било налице заблуждаваща търговска практика.

По отношение на евентуалните искове.

Оспорва твърденията на ищеца, че таксата за експресно разглеждане на документи е в противоречие с разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК. Посочената такса била дължима при избиране на услугата за експресно разглеждане на заявката за кредит, а не при стандартния срок от 10 дни. На практика услугата по експресно разглеждане се извършвала преди сключване на договора за кредит, следователно посочената такса не можела да се разглежда като такава по управлението или усвояването на кредита. Смята, че размерът на таксата не следвало да се включва към ГПР, както и че не противоречала на добите нрави.

По отношение на неустойка смята, че не нарушава добрите нрави и не излиза извън присъщите й функции. Посочва, че с нейното уговаряне не се цели заобикаляна на разпоредбата на чл.19, ла.4 ЗПК. Смята, че неустойката не представлява и допълнително възнаграждение и по този начин не следвало да се включва в ГПР.

Оспорва, че процесните клаузи са неравноправни, тъй като ищецът е имал възможност да влия на тяхното съдържание.

В проведеното съдебно заседание за ответника не се явява представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения и приет по делото Договор за паричен заем Standart 14 № ******* се установява, че на 02.11.2023 г. между ищеца М. С. като заемател и ответното дружество „Вива кредит“ АД като заемодател е бил сключен Договор за потребителски кредит, по силата на който кредиторът предоставя на кредитополучателя кредит под формата на паричен заем в размер на 900 лева, който следвало да се върне на 18 вноски. Размерът на ГПР е 49,39 %, а на ГЛП 40,32 %. Посочено е, че общата сума за плащане е в размер на 1480,32 лева с включена такса експресно разглеждане. В чл.1, ал.3 от договора е уговорено, че ищецът дължи сумата в размер на 441,90 лева, представляваща такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем. С включването на тази сума месечната вноска е в размер на 82,24 лева. В чл.4 е уговорено, че заемателят се задължава в 3-дневен срок от усвояването на сумата по кредита да представи едно от следните обезпечения – поръчител или банкова гаранция. Посочено е, че при неизпълнение, ответникът дължи неустойка в размер на 294,66 лева, като в този случай дължимата месечна вноска е в размер на 98,61 лева, а общо дължимата заемна сума е в размер на 1774,98 лева.

Представена е справка за извършени плащания от страна на ищеца по процесния кредит, от която се установява, че е заплатил сумата в размер на 454,44 лева, както и че задълженията по договора възлизат на 583,98 лева.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд Пазарджик е сезиран с установителни искове с правно основание чл.22 ЗПК, във вр. с чл.11, ал.1, т. 10 ЗПК, във връзка с чл.26, ал.1, предложение първо от ЗЗД; чл.10а, ал.2 ЗПК и чл.19, ал.5 ЗПК, във вр. с чл. 26, ал.1, предложение първо ЗЗД и чл.26, ал.1 ЗЗД, предложение първо и второ ЗЗД, във вр. с чл.26, ал.4 ЗЗД.

Основателността на исковата претенция предполага наличие на сочените от ищеца основания за нищожност на договора за потребителски кредит, които следва да бъдат установени от него при условията на пълно и главно доказване по делото.

При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав приема, че между ищеца и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит по чл.9 и сл. от ЗПК, спрямо който са приложими разпоредбите на Закона за потребителския кредит.

3

Следователно ищцата се ползва и от регламентацията на потребителската закрила, уредена в Закона за защита на потребителите - арг. чл.24 ЗПК, във вр. чл.143 - 148 ЗЗП.

При сключване на договора за кредит е допуснато нарушение на императивната разпоредба на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК. Разпоредбата сочи, че договорът за потребителски кредит трябва да съдържа ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл.22 ЗПК. Според съдържащото се в § 1, т. 2 от ДР на ЗПК законово определение на понятието „обща сума, дължима от потребителя“ същата представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.