Определение № 152 от 08.07.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 152 гр. *, 08.07.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в закрито заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Олег Софрониев

Аделина Тушева като разгледа докладваното от Милена Бранкова Въззивно частно наказателно дело № 20261600600229 по описа за 2026 година Производството е по чл. 249,ал.3 от НПК.

С Определение на РС *, постановено в разпоредително заседание на 16.06.2026 г. по НОХД №83/26 г., е оставено без уважение искането на защитата за прекратяване на съдебното производство по делото и връщането му на прокуратурата заради съществени и отсраними процесуални нарушения, а също и искането за отмяна на мярката за неотклонение, взета спрямо подсъдимия от досъдебното производство.

Срещу горното Определение е постъпила частна жалба от подсъдимия И.

С., чрез защитника му по делото. В същата поддържа, че след като окръжният съд вече веднъж е отменил първоинстанционната присъда по делото и го е върнал за ново разглеждане, указанията му не са изпълнени; че в досъдебното поризводство на обвиняемия не е дадена възможност да даде обяснения и направи искания по доказателствата; че материалите по делото са му предявявани без адвокат. Твърди се, че с горното е нарушено правото на защита и имплицитно се иска прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокуратурата. Излагат се и съображения срещу потвърждаването на мярката за неотклонение „подписка“. Поддържа се, че същата е несъразмерно тежка, че се касае до обвиненя за леки престъпления в резултат на лоши отношения с бившата съпруга и че са налице процесуални възможности за приключване на делото по някоя от особените съкратени процедури, предвидени в НПК. Иска се отмяна на мярката за неотклонение.

Районна прокуратура не взема становище по частната жалба.

Окръжният съд, след като прецени оплакванията в жалбата във връзка с изискванията на НПК и провери обжалваната част от определението от разпоредително заседание, намира следното:

Жалбата е допустима: подадена е в срок; от страна, която разполага с 1 процесуалното право за въззивна проверка на атакуваната част от Определението.

Разгледана по същество – жалбата е неоснователна.

Срещу жалбоподателя С. е било образувано НОХД № 260/24 г. пред РС * с обвинения по: чл. 296, ал. 1 от НК; чл. 131, ал.1, т. 5а и т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 2 от НК и по чл. 131, ал.1, т. 12 във вр. с чл. 130, ал. 1 от НК за деяния, извършени на 10.11.2023 г. Делото приключило с осъдителна присъда и определяне на общо наказание „лишаване от свобода“ ефективно, като на осн. чл. 68 от НК било приведено в изпълнение и старо условно наказание „лишаване от свобода“. По реда на въззивното обжалване с Решение от 16.02.2026 г. по ВНОХД № 251/25 г. Окръжен съд * е отменил първоинстанционната присъда и приемайки да са налице съществени и отстраними процесуални нарушения, е върнал делото на районния съд за ново разглеждане от друг негов състав. При това ново разглеждане е постановено обжалваното в настоящето производство определение, с което е отказано прекратяване на съдебното производство и отмяна на мярката за неотклонение. Съдът се мотивирал, че евентуален пропуск при събирането на доказателства не е основание за връщане на делото за доразследване, тъй като в хода на съдебното следствие страните разполагат с възможността да попълнят делото с доказателства за пълното му и безпротиворечиво изясняване, а още и че липсват законови основания за отмяна на мярката за неотклонение.

При проверката на горното Определение въззивният съд не намери законови основания за неговото изменение или отмяна. Съображенията за това са следните:

След произнасянето на ОС * по ВЧНД № 86/24 г., с Определението по което са дадени конкретни указания на прокуратурата по приложението на закона, са били отстранени всички процесуални нарушения със съществен характер: обвиняемия е бил надлежно привлечен към наказателна отговорност / л. 193-194 от ДП/, разпитан е в качеството на обвиняем и е дал подробни и обстоятелствени обяснения по обвинението, като изрично е заявил, че „ на този етап ще се защитава сам“ / л. 195-199 от ДП/ , защото адвоката му е ангажиран; надлежно му е предявено разследването – отново лично и с негово съгласие, защото адвоката му отново не е могъл да присъства/ л.202203 от ДП/. Авдокатската му защита в конкретния случай не е била задължителна. Поради горното и оплакванията му в горния смисъл в настоящата частна жалба се явяват напълно неоснователни. Подобни пропуски не са установени нито при първоначалното разглеждане на делото пред районния съд, нито при въззивното обжалване. Напълно невярно е твърдението, че окръжният съд бил върнал делото заради допуснати съществени процесуални нарушения, които налагали връщането чак на прокуратурата. Внимателния прочит на решението по ВНОХД №251/25 г. на *ОС установява допуснати „процесуални нарушения със съществен характер в съдебната фаза на процеса“. С нищо не е нарушено правото на защита на обвиняемия от досъдебната фаза. Не се налице законови условия за връщане на делото на прокуратурата. Съгл. изискването на разпоредбата на чл. 248, ал.

2

4 от НПК в разпоредителното заседание по делото / чието определение е предмет на настоящето обжалване/ не се обсъждат нарушения, свързани с допускането, събирането, проверката и оценката на доказателствата. Това е съобразено не само от първоинстанционния съд при настоящето произнасяне, но и от самия защитник, видно от вписаните му изявления в съдебния протокол. Необяснимо е защо сега във възивната си жалба защитникът променя становището си без каквато и да е аргументация за новите си твърдениа в обратния смисъл.

Не се споделят и оплакванията досежно произнасянето по мярката за неотклонение. Въпросът е повдиган многократно в хода на цялото производство и аргументирано е отговаряно на това искане и то е считано за неоснователно. Както неколкократно е посочвано на жалбоподателя, мярката за неотклонение цели да осигури явяването му пред правораздавателните органи и да осигури изпълнението на една евентуална осъдителна присъда. В случая е взета най-леката мярка „подписка“ срещу вече осъждан извършител, който е обвинен в извършването на три на брой престъпни деяния в изпитателния срок на предходно осъждане на „лишаване от свобода“. Самият подсъдим твърди в депозираните до момента обяснения и искания в тази връзка, че е мобилен и му се налага да пребивава на различни места. За едно от процесуално-следствените действия / едно от предявяванията на материалите по ДП/ не се е явил без да посочи уважителни причини. Всички тези обстоятелства налагат спрямо него да бъде взета мярка за процесуална принуда. Обстоятелствата от вземането на мярката за неотклонение до настоящия етап от развитието на производството не са се променили. Съгл. разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от НПК, мярката за неотклонение „подписка“ се изразява в поемане на задължение да не се напуска местоживеенето без разрешение на съответния орган. Тази мярка по никой начин не възпрепиятства жалбоподателя да си изпълнява задълженията по представения трудов договор, в каквато насока има наведени съждения. Прави впечатления, че многобройните обжалвания на първоинстанционните съдеби актове от началото на производството и процесуалното поведение на защитата говори повече за злоупотреба с процесуални права, отколкото за надлежно упражняване на правото на защита на обвиненото лице с цел протакане на производството и изтичане на давността за наказателно преследване.

Не се установяват законови основания за отмяна на обжалваното определение, поради което и на основание чл. 341, ал. 2 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определението на районен съд гр. *, постановено в разпоредително заседание на 16.06.2026 г. по НОХД № 83/26 г. , В ЧАСТТА, с която е отказано прекратяване на съдебното поризводство и връщане на делото на прокуратурата заради твърдяни отстраними съществени 3 процесуални нарушения и В ЧАСТТА, с която е отказана отмяна на мярката за неотклонение „подписка“, взета на досъдебното производство спрямо подсъдимия И. С..

ВРЪЩА ДЕЛОТО на Районен съд * за продългжаване на съдопроизводствените действия.

НАСТОЯЩЕТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ е окончатлелно и на подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4