Решение № 275 от 28.04.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София, 28.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Иво Димитров

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Иво Димитров Въззивно търговско дело № 20211001000724 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищеца в производството КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ срещу първоинстанционно решение № 260778 от 17. 05. 2021 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-7 състав по т.д. № 2519 по описа на съда за 2019 г., с което е отхвърлен предявеният от жалбоподателя срещу „МАК КОМЮНИКЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК: 175141005 и „НЕТФИНИТИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: 202864141, иск с правно основание чл. 135 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/, за обявяване на недействителен по отношение на ищеца – жалбоподател, извършения от първия ответник апорт в капитала на втория ответник, на недвижими имоти, подробно описани в исковата молба и диспозитива на обжалваното първоинстанционно решение, като погасен по давност, със законните последици.

Във въззивната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно решение, иска се отмяната му и 1 постановяване на друго решение по съществото на спора, с което предявеният от жалбоподателя иск да бъде уважен, със законните последици, претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът по жалбата „НЕТФИНИТИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: 202864141 оспорва същата, претендира разноски за въззивната инстанция.

Ответникът по жалбата „МАК КОМЮНИКЕЙШЪН“ ЕООД, ЕИК:

175141005 не взема становище по същата.

Във въззивната инстанция са приемани нови писмени доказателства.

Софийски апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав, като извърши проверка на редовността на въззивното производство, както и на обжалваното първоинстанционно решение, при условията и в пределите, установени в разпоредбата на чл. 269 от ГПК, съобразно която въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта - в обжалваната му част, а по останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата, намира следното:

Въззивната жалба, като подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно, по следните съображения:

Първоинстанционното решение, като постановено от законен съдебен състав в рамките на дискреционните правораздавателни правомощия на съда и съобразено с твърденията на ищеца в исковата му молба относно обстоятелствата, на които се основава иска, и търсената с иска защита (чл.

127, ал. 1, т.т. 4 и 5 от ГПК), е валидно и допустимо.

Доколкото при извършената от въззивния състав проверка на обжалваното решение, при условията и в пределите, установени от цитираната разпоредба на чл. 269 от ГПК, така както същите са разяснени с т.

1 от ТРОСГТКВКС № 1/2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. не се установява неприлагане от страна на първоинстанционния съд, на императивни правни норми, нито пък с оглед вида на делото – търговско, съдът е длъжен да следи 2 служебно за интереса на някоя от страните по делото или за интереса на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, то и при проверка правилността на обжалваното първоинстанционно решение, настоящият въззивен съд е ограничен от оплакванията в жалбата.

Преценено, съобразно релевираните от въззивника оплаквания в жалбата му, обжалваното първоинстанционно решение се явява правилно, поради следното:

По делото не е налице спор по фактите.

Спори се изцяло по правото и в частност относно това – процесуално легитимиран ли е приобретателят на недвижим имот, срещу когото и срещу праводателя на когото е заведен иск, като процесния – с правно основание чл.

135 от ЗЗД, да релевира по делото възражение за погасяване на правото на кредитора – ищец, да иска обявяването за недействителна спрямо него на увреждащата го сделка по давност, или това право принадлежи само на отчуждителя на имота – предмет на процесната сделка – длъжник на ищеца, и за когото ищецът твърди със същата сделка, да го уврежда, и по този единствен, спорен в производството въпрос, въззивният състав намира следното:

Длъжникът на кредитора – ищец и първи ответник – отчуждител на процесните недвижими имоти, и вторият ответник, релевирал своевременно по делото – с отговора си на исковата молба, процесното възражение за давност, и приобретател на имота по силата на транслативния ефект на процесния апорт, са необходими другари /чл. 216, ал. 2 от ГПК/ в производството, доколкото с оглед естеството на спорното правоотношение решението по предявения от ищеца – кредитор на първия ответник иск, следва да бъде еднакво по отношение и на двамата ответници, като страни по процесната сделка /апорт/ с транслативен ефект, по силата на който правото на собственост върху също процесните имоти, е преминало от патримониума на първия в този на втория ответник.

По силата на изложеното непосредствено по-горе, вторият ответник, релевирал своевременно по делото процесното в настоящата въззивна инстанция, възражение за давност, защитава в процеса по предявения от кредитора на праводателя му иск, и на собствено основание, свое също собствено субективно материално право, а не такова /ако и да би била такава 3 защита въобще допустима с оглед разпоредбата на чл. 26 от ГПК/ на първия ответник – негов праводател по процесния апорт, и съответно – чуждо такова, както това необосновано се твърди в жалбата.

При изложеното и доколкото, както се посочи, вторият ответник се защитава в процеса срещу предявения и срещу него от ищеца – кредитор на праводателя му, иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, евентуалното уважаване на който би дало право на кредитора – ищец, при реализирането на притезанието си срещу първия ответник – негов длъжник и праводател на втория ответник, да се удовлетвори и за сметка на стойността на процесните, собствени на втория ответник имоти, то и вторият ответник – приобретател и собственик на имотите, е както материалноправно, така и процесуалноправно легитимиран да брани по делото собственото си, застрашено от евентуалното уважаване на предявения и срещу него Павлов иск, субективно материално гражданско право чрез всички, предоставени от материалния и от процесуалния закон, на разположение и на първия ответник, защитни средства, включващи и възраженията срещу иска, без при това да е налице каквото и да било законово или друго основание от тях, и в защита на собственото му, както се каза, материално право, да се изключва и възражението за изтекла погасителна давност, което в случая е и своевременно релевирано в процеса.

По изложените съображения въззивният състав намира така единственото оплакване на въззивника в жалбата му срещу правилността на обжалваното първоинстанционно решение, за неоснователно.

При така установеното въззивната жалба, с която настоящата инстанция е сезирана, се явява допустима, но неоснователна, а обжалваното с нея първоинстанционното решение, като валидно, допустимо и правилно по същество, следва да бъде потвърдено, със законните последици.

С оглед изхода на делото във въззивната инстанция, на основание чл. 272 от ГПК въззивният състав препраща и към мотивите на обжалваното първоинстанционно решение.

При този изход на делото във въззивната инстанция въззивникът няма право на разноски за въззивното производство, а ответникът по жалбата има такива в установения по делото да са реално извършени, размер.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя за прекомерност на 4 заплатеното на представлявания от адвокат във въззивното производство ответник, което се явява съответно на действителната фактическа и правна сложност на делото, и е изцяло съобразено, с оглед цената на иска, с минималните размери за конкретната защита, определени съобразно Наредба № 1 на ВАС от 2004 г.

Воден от горното, Софийският апелативен съд, Търговско отделение, Пети състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 260778 от 17. 05. 2021 г., постановено от Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-7 състав по т.д. № 2519 по описа на съда за 2019 г.

ОСЪЖДА КОМИСИЯ ЗА ЗАЩИТА НА ПОТРЕБИТЕЛИТЕ, с код по БУЛСТАТ: 12516918, със седалище и адрес на управление гр. София, пл.

„Славейков“ № 4А, ет. 2, ап. 132, представлявана от Д. М. Й., да заплати на „НЕТФИНИТИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ ЕООД, ЕИК: 202864141, сумата 3600 лв. адвокатско възнаграждение за защита във въззивното производство.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България, при условията на чл. 280 и сл. от ГПК, в едномесечен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5