Разпореждане № 22991 от 15.03.2022, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 22991 гр. София, 15.03.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Частно гражданско дело № 20221110108396 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 410 от ГПК и е инициирано със заявление на „(ФИРМА), ЕИК ...., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от управителя Р.И.М.Т., ЕГН **********, чрез пълномощниците й юр. М.М. и адв. П.В., със съдебен адрес в (АДРЕС) Процесуалните представители на заявителя искат да бъде издадена заповед за изпълнение против Б. ТР. СТ., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от 2 584,91 лв.

(две хиляди петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки), от която а) 1 000 лв. (хиляда лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 1 584,91 лв. (хиляда петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки) – лихва за забава за периода от 26.09.2008 г. до 26.09.2010 г., както и за направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса в размер на 51,70 лв. (петдесет и един лева и седемдесет стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. (петдесет лева).

Процесуалният представител на дружеството - заявител твърди, че паричното вземане произтича от договор за издаване на револвиращата международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 000CC – R – 004107, сключен на 26.09.2008 г. между „(ФИРМА) и Б. ТР. СТ.. С договор от 19.12.2019 г. заемодателят „(ФИРМА) е цедирал вземането си на „(ФИРМА) а с договор за цесия от 11.12.2020 г. вземането е придобито от дружеството – заявител.

Със заявлението са представени платежен документ за внесена държавна такса, пълномощни и писмени доказателства.

Съдът, след като се запозна със заявлението и представените с него документи, намира искането за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение за допустимо и основателно, предвид следните съображения:

Вземането, за което е подадено заявлението е за парична сума, исковата претенция за която би била подсъдна на районен съд, тъй като е с цена до 25 000 лв. (чл. 104 т. 4 от ГПК).

1

В този смисъл искането на „(ФИРМА) – София попада в приложното поле на чл. 410 ал. 1 т.

1 от ГПК. Заявлението се разглежда от местно компетентния съд, съобразно подсъдността по чл. 411 ал. 1 от ГПК – според справките за постоянен и настоящ адрес, настоящият адрес на длъжника, който има качеството „потребител“, е в гр. София, т.е. на територията на съдебния район на Софийски районен съд.

Заявлението е и основателно, тъй като отговаря на формалните изисквания на чл. 410 ал. 2 вр. чл. 127 ал. 1 и чл. 128 т. 1 и т. 2 от ГПК и не са налице отрицателните предпоставки по чл. 411 ал. 2 от ГПК. В заявлението са посочени всички реквизити, изискуеми за редовността на искова молба и към него е приложен документ за внесена държавна такса и пълномощни, удостоверяващи представителната власт на адв. П.В. и на юр. М.М.. Видно от твърденията в заявлението, длъжникът има постоянен адрес на територията на Република България и от данните по делото, не може да се направи извод, че не е с обичайно местопребиваване извън страната.

Искането за издаване на заповед за изпълнение не противоречи на закона и на добрите нрави и не се основава на неравноправни клаузи.

С оглед така изложените доводи, съдът счита, че заявлението следва да бъде уважено, като бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение в полза на „(ФИРМА) – София против Б.С.. Основателността на заявлението обуславя и уважаването на искането за присъждане на направените от заявителя разноски за заплащане на държавна такса.

Водим от горното и на основание чл. 411 ал. 2 от ГПК, съдът

РАЗПОРЕДИ:

УВАЖАВА заявлението на „ (ФИРМА), ЕИК ...., седалище и адрес на управление в (АДРЕС), представлявано от управителя Р.И.М.Т., ЕГН ********** за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК против Б. ТР. СТ., ЕГН **********, с адрес в (АДРЕС), за сумата от 2 584,91 лв. (две хиляди петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки), дължима по договор за издаване на револвиращата международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № 000CC – R – 004107, сключен на 26.09.2008 г. между „(ФИРМА) и Б. ТР. СТ. и договори за цесия от 19.12.2019 г. и от 11.12.2020 г., от която а) 1 000 лв.

(хиляда лева) – главница, ведно със законната лихва върху нея от датата на постъпване на заявлението в съда – 17.02.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и б) 1 584,91 лв. (хиляда петстотин осемдесет и четири лева и деветдесет и една стотинки) – лихва за забава за периода от 26.09.2008 г. до 26.09.2010 г., както и за сумата от 101,70 лв. (сто и един лева и седемдесет стотинки) – направени от заявителя разноски за заплащането на държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

УКАЗВА да се издаде заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

2

УКАЗВА препис от заповедта да се връчи на длъжника.

Разпореждането подлежи на обжалване, заедно със заповедта за изпълнение в сроковете и по начините, указани в същата.

Препис от разпореждането да се връчи на заявителя, чрез процесуалния му представител.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3