Определение № 2031 от 01.07.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2031 гр. София, 01.07.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Божилова

Членове:

Анна Ненова

Т. Костадинова като разгледа докладваното от Анна Ненова Касационно търговско дело № 20258002900138 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 от ГПК.

Образувано е въз основа на касационна жалба на „ЗАД „Алианц България““ АД против решение № 1176 от 19.11.2024г. по в.гр.д. № 650/2023г. на Апелативен съд – София, с което, като е отменено решение № 3293 от 17.11.2022г. по гр.д. № 6335/2021г. на Софийски градски съд, касаторът е осъден да заплати на Т. Й. Н., Т. Х. В. и Й. Х. Т. суми от по 25 000 евро за всеки от тях, представляващи обезщетение за претърпените неимуществени вреди от смъртта на Х.Т.Н., съпруг на Т. Й. Н. и баща на останалите ищци, със законната лихва за забава от 09.04.2020г. до окончателното плащане.

Обезщетенията са присъдени на основание сключен от касатора застрахователен договор по чл. 461, т. 3 от КЗ и реализиран застрахователен риск при неинтервенционално клинично проучване на препарата Атезолизумаб, проведено в периода от 28.10.2019г. до 02.01.2020г. от страна на онкокомитет при „МБАЛ Сердика“ ЕООД.

Касаторът намира, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281 от ГПК за неговата отмЯ.. Основно се оспорва наличието на двете 1 кумулативни предпоставки, които следва да са налице, за да бъде ангажирана отговорността на застрахователното дружество, а именно - деликт - смърт на пациента, която да е настъпила в резултат на застрахователно събитие като покрит риск. Леталният изход при Х.Т.Н. е следствие на прогресиращо и неповлияно от първа линия химиотерапия злокачествено онкологично заболяване. Причинна връзка между промЯ.та на терапията - вливане на препарата Атезолизумаб и смъртта не се установява. В тази връзка въззивният съд не е извършил анализ на събраните доказателства и в частност заключенията на двете експертизи, както и приетите като доказателства по делото История на заболяването на пациента Н. и писмо от ИАЛ. Изводите на съда са в директно противоречие с тези доказателства. Не е било съобразено, че доказването на причинно-следствената връзка между поведението на дееца и увреждането, чието обезщетение се търси, е за ищеца. Заключенията на вещите лица по делото са категорични, че не може да се говори за доказаност на връзка между нежеланите лекарствени реакции (НЛР) и смъртта на пациента, а въззивният съд е приел такава връзка. Повторната медицинска експертиза изрично е посочила, че не е възможно да се каже дали НЛР са допринесли за смъртния изход, тъй като липсват обстойни изследвания от последната хоспитализация, както и аутопсия. Посоченото разпределение на причината за смъртта (25:75) е произволно и по никакъв начин не съответства на цялостен съпричинителен процес между фактите и явленията в обективната действителност. Съдът не е съобразил, че на пациента е било предоставено информирано съгласие, за да се запознае с него, да го прочете и да го подпише. Под текста той е изписал собственоръчно трите си имена, положил е подпис и дата.

Касаторът иска въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване и отменено, с отхвърляне на предявените искове изцяло или намаляване на размера на присъдените обезщетения.

Съгласно изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК при постановяване на въззивното решение съдът се е произнесъл по обуславящи изхода на делото правни въпроси, решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и на Върховния съд в тълкувателни решения и

2 постановления, в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – касационни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.

Конкретно формулираните въпроси са:

1.) Следва ли въззивният съд да извърши своя преценка на доказателствата и на правнорелевантните факти, като посочи кои приема за осъществени и кои не, както и да изложи свои собствени фактически и правни изводи по съществото на спора?

Във връзка с въпроса касаторът сочи Тълкувателно решение № 1/2001г. на ОСГК, т.19, решение № 134 от 30.12.2013г. по т.д. № 34/2013г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 41 от 29.03.2017г. по гр.д. № 2897/2016г. на ВКС, ГК, І г.о., на които въззивното решение противоречи.

2.) За кого е тежестта за доказване на причинно-следствената връзка и противоправността на деянието при деликта?

3.) За критериите за преценка на наличие на причинно-следствена връзка между противоправното поведение на делинквента и последвалите вреди?

Във връзка тези въпроси касаторът се позовава на Постановление № 7/30.12.1959г. на ППВС и решение по гр.д. № 3026/2008г. на ВКС, ГК, ІV г.о.

4.) Допустимо ли е съдът да игнорира заключения на вещи лица по съдебно-медицински експертизи, като направи свои фактически изводи, противоречащи на експертните, при липса на специални знания в съответната област и на база на тях да стигне до решаващите изводи, без наличието на експертиза на възприетите от съда факти?

Според касатора въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

5.) Кои са законоустановените критерии за определяне на конкретния принос на делинквента и пострадалия в единния цялостен съпричинителен процес между фактите и явленията в обективната действителност и какви са нормативните изисквания за съпоставяне на тяхното каузално участие в процеса на настъпване на вредоносните последици?

3

Касаторът се позовава на т. 7 от ППВС № 4/1968т., т. 7 от Тълкувателно решение № 1 от 23.12.2015г. по тълк. дело № 1/2024г. на ОСГК на ВКС, решение № 98 от 24.06.2023г. по т.д. № 596/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 206 от 12.03.2010г. по т.д. № 35/2009г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.

6.) Относно значението и правната стойност на подписа върху собственоръчно подписаното информирано съгласие за участие в неинтервенционално клинично проучване?

Въпросът, според касатора, е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.

От Т. Й. Н., Т. Х. В. и Й. Х. Т., насрещни страни по жалбата, е подаден отговор в срока по чл. 287, ал. 1 от ГПК, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна. Обсъждат се заявените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и се излагат фактическите обстоятелства по спора. Счита се за доказано по делото, че приложението на изпитвания препарат е ускорило и довело до леталния изход на пациента.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе по реда на чл. 288 от ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна, като съответстваща на изискванията на чл. 284 от ГПК, както и допустима – подадена в срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, от страна с интерес от обжалването.

При преценка на изискванията на чл. 280, ал. 1 от ГПК не се установява основание за допускане на касационно обжалване, нито се установява вероятна нищожност, недопустимост или очевидна неправилност на въззивното решение, за да бъде то допуснато до касация при условията на чл.

280, ал. 2 от ГПК.

За да отмени първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че Х.Т.Н. е страдал от нискодиференциран недребноклетъчен карцином на десния бял дроб (злокачествено новообразувание на бронхите и белия дроб).

Заболяването е било окончателно установено в „МБАЛ Сердика“ ЕООД на 4

28.11.2018г. По ТNM класификацията (вид T4N2M0) се е показвал много голям тумор, ангажиращ съседни тъкани и органи, неоперабилен, с метастази в лимфните възли, които при Н. са били и леко уголемени. Поради това, съгласно тази международна класификация, е бил определен ІІІ b стадий, отговарящ на голям карцином, разпространен в околни тъкани и лимфни възли.

С решение № 2523/30.11.2018 г. на онкокомитет - химиотерапия при болницата, отделение по медицинска онкология, пациентът е бил насочен за имунохистологично изследване за последваща оценка за химиотерапевтично лечение. Такова е започнато. Предписано е било прилагане на вливания през 21 дни и продължителност от 2 до 4 курса, след което да се извърши преоценка. В епикриза от 14.12.2018г. е отбелязана приложената на 13.12.2018г. терапевтична схема - пеметрексед, карбоплатина, дексаметазон, квамател, деган и зондарон. Планиран е бил прием за 02.01.2019г. Същата ХТ схема е приложена на 02.01.2019 г. (епикриза от 04.01.2019г.) и на 23.01.2019г.

(епикриза от 25.01.2019г.), след което онкокомитетът е взел решение № 336/04.02.2019г. лечението да продължи с цисплатина или карбоплатина и пеметрексед. Решението е било базирано на резултатите от рентгенография на бял дроб от 03.02.2019г. и при данни за стабилно заболяване. Проведени са три допълнителни курса със същата ХТ - на 13.02.2019г. (епикриза от 15.02.2019г.), на 06.03.2019г. (епикриза от 07.03.2019г.) и на 27.03.2019г.

(епикриза от 29.03.2019г.). На 02.04.2019г. онкокомитетът е установил, че не е налице прогресия на заболяването и е предписано продължаване на ХТ лечението със същите лекарствени продукти. В периода до 28.10.2019г. лечението е продължило по така предписаните процедури.

При преглед на 24.10.2019г. при Х. Т. Н. е било установено грубо везикуларно дишане със сухи, свирещи хрипове. В епикриза от 26.10.2019г. са били описани резултатите от изследване на гръдната клетка: лекостепенно нарастване на размерите на леко уголемените медиастинални лимфни възли.

Резултатите от извършените на 26.10.2019 г. изследвания са разчетени от онкокомитета като прогресия на заболяването. След проведените курсове ХТ с карбоплатина и пеметрексед е било установено стабилно заболяване, което не се е повлияло от терапията. Това е мотивирало онкокомитетът да вземе решение за промЯ. в терапията, като пациентът започне лечение с 5

Атезолизумаб (Тецентрик) 1200 мг, до прогресия или неприемлива токсичност (решение № 2713/28.10.2019г.).

Касаело се е за участие в проучване № МО 40653, за което Х.Т.Н. се съгласил. На 28.10.2019г. той е подписал информирано съгласие, версия 1.1 от 29.05.2019г. в два екземпляра, като единият е даден на пациента, регистриран под № 2764. Снета е била анамнеза, последвана от физикален преглед, ЕКГ, попълване на въпросник за качеството на живот и вземане на кръв за локалната лаборатория (без клинично значими отклонения).

За клиничното проучване (неинтервенционално, многоцентрово проучване с множество кохорти за изследване на ефективността и безопасността на Атезолизумаб в реални условия при пациентите, лекувани в рутинната медицинска практика) е имало сключен застрахователен договор.

Ответникът е бил застраховател по полица № 13190192140000003, сключена за периода от 01.03.2019г. до 31.12.2024г., код на протокола: МО 40653.

Застраховани по тази полица са били F.Hoffmann-La Roche Ltd., „Рош България“ ЕООД, ЕИК 131279951, и изрично посочените в Приложението към застрахователната полица болници и лекари, медицинските центрове и главните изследователи, участващи в клиничното проучване с код на протокола № МО 406 53. „МБАЛ Сердика“ ЕООД и д-р Красимир Димитров Койнов, който е бил лекуващият лекар на пациента Х.Т.Н., са били включени в него. Към договора са били приложими и Общи условия за застраховане на гражданската отговорност вследствие провеждане на клинични изпитвания.

Предмет на застраховката е била общата гражданска отговорност за клинични изпитания по отношение на пациентите за причинено увреждане на здравето, резултат на прием или използване на препарата Атезолизумаб.

Единичният лимит на обезщетение е бил 255 645 евро.

Съгласно т.5.1.4 от Общите условия към сключения застрахователен договор, под изрично изключен риск е било отбелязано, че на обезщетение по застраховката не подлежат вреди и разходи, настъпили в резултат на „влошаване на съществуващото болестно състояние, което би настъпило и без участието в проучването.“ Съгласно т.2.2 от Общите условия за увреждане на здравето се е считало и усложнение на съществуващо болестно състояние, в който случай застраховката е покривала единствено частта от вредите, причинени при провеждане на клиничното изпитване.