Определение № 20685 от 04.06.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 20685 гр. София, 04.06.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 160 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ Т. СПАСЕНОВ Гражданско дело № 20261110110751 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 125237/21.04.2026 г.

/с дата на пощенско клеймо 17.04.2026 г./, предявена от името на „******** ЕООД, ЕИК ******** против „********“ ЕАД, ЕИК ********, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от 0,27 евро /с вкл. ДДС или 0,22 евро без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № **********, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № 469920730 за периода 28.05.2023 г. – 27.06.2023 г. за мобилни услуги № **********, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /17.04.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Съдът намира, че исковата молба е редовна и допустима и след размяна на книжата по делото, на основание чл. 140, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито заседание.

Ищецът е представил писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо.

Искането на ищеца да бъде задължено ответното дружество, на основание чл. 190 ГПК, да представи по делото издадената фактура № 469920730 за периода 28.05.2023 г. – 27.06.2023 г. за мобилни услуги № **********, следва да бъде оставено без уважение. Същото е допустимо, относимо е към предмета на спора и е необходимо за правилното решаване на делото, но от друга страна искания документ е представен от ответното дружество с отговора на исковата молба.

Искането на ответника да бъде задължено ищцовото дружество, на основание чл. 190 ГПК, да представи по делото касовият бон, който е издаден във връзка с твърдяното плащане на цената на **********, следва да бъде оставено без уважение. В отговора на исковата молба изрично се заявява, че не се оспорва 1 наличието на договорни отношения между „********“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „******** ЕООД, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № **********; че във връзка с Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № **********, ответното дружество е издало фактура № 469920730 за периода 28.05.2023 г. – 27.06.2023 г. за мобилни услуги № **********, както и че стойността на последната е заплатена.

Следователно не е необходимо представянето на документи и събирането на доказателства за установяване на обстоятелство, което не е спорно между страните. Релевираното възражение, че ищецът реално не се е обеднил, респективно, че ответникът не се е обогатил за негова сметка, е въпрос по съществото на спора и по същия съдът ще се произнесе с окончателния си съдебен акт, а именно съдебното решение. Искането на ответника, с правно основание чл.

190 ГПК, следва да бъде оставено без уважение и в останалата част.

Следва да бъде насрочено заседание за разглеждане на делото.

На основание чл. 140 ГПК, съдът:

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца Минолби ЕООД, в едноседмичен срок от съобщението, да посочи банкова сметка и/или друг начин за плащане на сумата, предмет на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от сумата от 0,27 евро /с вкл. ДДС или 0,22 евро без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № **********, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № 469920730 за периода 28.05.2023 г. – 27.06.2023 г. за мобилни услуги № **********, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /17.04.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането.

І. НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.07.2026 г. от 11:00 часа , за когато да се призоват страните.

ІІ. ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

1. Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права и възражения (чл.146, ал.1, т.1 ГПК):

И щ е ц ъ т „********

ЕООД твърди, че е потребител на мобилни съобщителни електронни услуги, съгласно Договор №503554975 с Приложение от 03.12.2021 г., сключен между него и ответното дружество „********” ЕАД.

Поддържа, че ответникът фактурира сбор от месечни абонаментни такси (МАТ), различен от договорените такива, както и фактурира в повече за един и същ 2 таксуван период, при явно несъответствие между предоставената услуга и действително платената такава.

Твърди, че ответникът е издал фактура № 469920730 за периода 28.05.2023 г. – 27.06.2023 г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за мобилни услуги № ********** – 13,20 лева без ДДС.

Поддържа, че е заплатило пълния размер на фактурирана сума с вкл. ДДС, след което при направена справка установил, че е платил в повече от действително дължимите МАТ за договорените пакети за мобилни услуги, като сумата платена в повече възлизала на общо 0,44 лева без ДДС /0,22 евро без ДДС/.

Предвид гореизложеното, се излагат твърдения, че ищецът е заплатил в полза на ответното дружество сумата от 0,27 евро /с вкл. ДДС или 0,22 евро без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № **********, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № 469920730 за периода 28.05.2023 г. – 27.06.2023 г. за мобилни услуги № **********.

Ищецът, моли, за постановяване на решение, с което ответното дружество да бъде осъдено да му заплати 0,27 евро /с вкл. ДДС или 0,22 евро без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № **********, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № 469920730 за периода 28.05.2023 г. – 27.06.2023 г. за мобилни услуги № **********, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /17.04.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането.

Претендират се разноски.

В срока за отговор на исковата молба, ответникът оспорва предявения иск по подробно изложени съображения.

Не се оспорват и изрично се признават следните обстоятелства: 1/ наличието на договорни отношения между „********“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „******** ЕООД, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № **********; 2/ че във връзка с Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни № **********, ответното дружество е издало фактура № 469920730 за периода 28.05.2023 г. – 27.06.2023 г. за мобилни услуги № **********, както и 3/ че стойността на последната е заплатена, включително и сумата от 0,27 евро /с вкл. ДДС или 0,22 евро без ДДС/, която е предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.

Оспорва се твърдението че именно ищецът „******** ЕООД е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума. В тази връзка се поддържа, че от изложеното в исковата молба става ясно, че договорът между 3 страните е сключен за предоставянето на 2161 услуги, че ищцовото дружество е с персонал по-малък от 10 души, от което следвало извод, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките 2161 услуги – предмет на договора, а услугите били ползвани от лица, които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин с „******** ЕООД. В тази връзка се сочи, че процесната сума е заплатена в брой в магазин на „********“ ЕАД от такова лице, в качеството му на ползвател на услугата и ако имало нещо неправомерно начислено във процесната фактура, то следва да се възстанови на платилото я лице, а не на „******** ЕООД, тъй като в противен начин ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, което действително е платило цената на фактурата.

Предвид гореизложеното, моли, за постановите решение, с което предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

Претендират се разноски.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и на възраженията на ответника (чл. 146, aл. 1, т. 2 ГПК):

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД за осъждането на ответното дружество да заплати в полза на ищеца сумата от сумата от 0,27 евро /с вкл. ДДС или 0,22 евро без ДДС/, представляваща получена от ответника без основание сума по Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № **********, която сума е част от сумата, за която е издадена фактура № 469920730 за периода 28.05.2023 г. – 27.06.2023 г. за мобилни услуги № **********, ведно със законна лихва върху горепосочената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба в съда /17.04.2026 г./ до окончателното изплащане на вземането.

3. Права и обстоятелства, които се признават (чл.146, ал. 1, т.З ГПК):

ОБЯВЯВА за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване в производството, следните факти и обстоятелства: 1/ наличието на договорни отношения между „********“ ЕАД, в качеството му на мобилен оператор и „******** ЕООД, в качеството му на клиент относно електронно-съобщителни услуги, предмет на Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни номера № **********; 2/ че във връзка с Договор № 503554975, ведно с приложения към него, за ползване на мобилни електронни съобщителни услуги чрез мобилни телефонни № **********, ответното дружество е издало фактура № 469920730 за периода 28.05.2023 г. – 27.06.2023 г. за мобилни услуги № **********, както и 3/ че стойността на последната е заплатена, включително и сумата от 0,27 евро /с вкл. ДДС или 0,22 евро без ДДС/, която е предмет на предявения за разглеждане в настоящото производство иск.

4. Обстоятелства , които не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал.1, т. 4 ГПК, във връзка с чл. 155 ГПК и чл. 154,ал. 2 ГПК):

В предмета на настоящото дело няма правнорелевантни факти, които да са общоизвестни или служебно известни на съда по смисъла на чл.155 ГПК, нито 4 факти, за които да съществуват законови прумпции (чл. 154, ал. 2 ГПК).

5. Разпределение на доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти (чл. 146 ,ал. 1, т. 5 ГПК):

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже елементите от фактическия състав на неоснователно обогатяване, в това число: 1/ наличието на неоснователно разместване на имуществени блага; 2/ обогатяването на ответното дружество за сметка на ищеца; 3/ причинно - следствената връзка между обедняването на ищеца и обогатяването на ответника; 4/ стойността, с която ответното дружество се е обогатило неправомерно за негова сметка, а именно, че е направил разходи, поради нарушение от страна на ответника на сключения между страните договор, със стойността на която последният се е обогатил, а ищецът обеднил.

При установяване на посочените обстоятелства, в тежест на ответника е да установи съществуването на основание за обогатяването си, както и положителните факти, на които основава своите възражения.