Определение № 9651 от 26.02.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 9651 гр. София, 26.02.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110146255 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на К. Б. Д. срещу „С.К.“ АД.

Предявен е иск е с правно основание чл. 357 КТ, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 188, т. 2 КТ за отмяна на Заповед ****, издадена от А.Д. - главен директор „Ч.Р.“ в „С.К.“ АД, ЕИК *****, с която на К. Б. Д. е наложено наказание „предупреждение за уволнение“, като незаконосъобразна, издадена в нарушение на процесуалния и материалния закон.

Ищецът твърди, че между него и ответника бил сключен писмен Трудов договор № 625/11.10.2013 г. с определена длъжност „Т.П.Е.” към Дирекция „Поддръжка и строително инвестиране“, отдел „И.М.“, сектор „сградна информатика“. Към момента на нагалването на наказанието заемал длъжността „Организатор ремонт и поддръжка Автоматизация“, в сектор „Сградна автоматика“, отдел „Отопление, вентилация, климатизация и автоматизация“, Г.Д.Т.“ в „С.К.“ АД, в качеството на работодател, предвид изборът на „С.К.“ АД за концесионер на летище София. Посочва, че на 05.06.2024 г. му била връчена **** с която на основание чл. 187, ал. 1, т. 8 (злоупотреба с доверието на работодателя), във връзка с чл. 186, чл. 189 и чл.

192 КТ наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“.

Твърди, че наложеното наказание е незаконосъобразно, а издадената заповед е незаконосъобразна поради противоречие с императивни материалноправни норми. Твърди, че липсва извършено нарушение, както и че е налице неяснота по отношение на твърдяното извършено нарушение. Счита, че не е налице ясно мотивиране на заповедта, доколкото липсвало описание на нарушение, както и дата на извършването му. Твърди, че заповедта била издадена въз основа на документи, които обосновават налагане на оспорваното наказание, но същите не му били връчени и не бил запознат с тях. Посочва, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 189, ал. 1 КТ, тъй като работодателят не е обосновал, преценил и мотивирал тежестта на извършеното нарушение 1 спрямо наложеното наказание и наложеното наказание не отговаряло на тежестта на извършеното нарушение. Счита, че заповедта е издадена в нарушение на специалния закон по чл. 33, ал. 1, т. 1 от Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Твърди, че не е нарушавал заповед, с която е бил запознат.

Твърди, че не е имал правомощия да определя в кои дни се полага труд. Сочи, че не е разполагал с правомощия да възлага извънреден труд, с оглед на което не са настъпили вредни последици за работодателя. Твърди, че е налице противоречие в мотивите в заповедта, доколкото от една страна се твърдяло, че не е представил отчетните форми за месец януари 2024 г., а от друга е извършен извод, че „съгласно представените данни в главна дирекция „Ч.Р.“ относно отчитането на работното време (месец януари 2024 г. - месец април 2024 г.)“ е допуснато полагането на извънреден труд. Счита, че заповедта не отговаря на чл. 195, ал. 1 КТ доколкото била неясна и неразбираема. Твърди, че съобразно броя на служителите, които били под минимума било невъзможно изготвянето на графици, в които да не са налице часове за извънреден труд. Посочва, че в периода от 2021 г. до юли 2024 г. многократно уведомявал, че назначения персонал не достига да покрива смените. Твърди, че на 17.01.2022 г. и 20.12.2022 г. е входирал доклади до работодателя, с които съответно е уведомил, че в сектора се полага извънреден труд и се иска разрешение за заплащането му. Освен това на 17.02.2022 г. изпратил имейл до Директора на дирекция „Техническа“, с пълен анализ на персонала, в сектор Автоматизация, отдел ОВКА, дирекция Техническа, с ясна обосновка за необходимостта от назначаването на служители в сектора. На 28.03.2024 г. изпратил имейл до Фасилити мениджъра на Главна Дирекция Техническа, относно обективна невъзможност за изготвянето на предварителен график за периода май-август 2024 година. Същият бил препратен от него (в същия ден) до Ръководител отдел Заплати с молба за съдействие. Твърди, че с оглед противоречивите твърдения в заповедта се достигнало до нарушение на чл.

193 КТ, тъй като е било невъзможно да се изискат и дадат адекватни обяснения при наличието на противоречията в мотивите в заповедта. Посочва, че не носи отговорност за разрешен платен годишен отпуск за на 24.04.2024 г. и 25.04.2024 г. на Любомир Здравков, доколкото не разполагал с правомощия във връзка с разрешаването на ползването на платен годишен отпуск.

Посочва, че по отношение на нарушенията, свързани с графиците за отчетния период септември-декември 2023 г. и за януари 2024 г. е изтекъл давностния срок за тяхното налагане. Оспорва да е налице злоупотреба с доверието на работодателя. Твърди, че доколкото е информирал за несъответствие на броя на служителите спрямо изискванията на закона, като работодателят вместо да изпълни задълженията си е предприел действия спрямо него, с оглед на което твърди, че бил нарушен специалния закон по чл. 33, ал. 1, т. 1 Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. С оглед изложеното моли за уважаването на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

2

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че ищецът бил служител въз основа на трудов договор № 625/11.10.2013 г. на длъжност „Т.П.Е.“. Въз основа на Концесионен договор за възлагане на концесия за строителство на обект „Гражданско летище за обществено ползване София“ от 22.07.2020 г. между „С.К.“ АД и Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията (МТИТС) и чл. 123а КТ трудовото правоотношение между К. Д. и „Летище София“ ЕАД не е прекратено, а правата и задълженията по него са прехвърлени към „С.К.“ АД. Посочва, че ищецът бил запознат и получил екземпляр срещу подпис от Длъжностна характеристика, утвърдена на 26.09.2016 г. за длъжността „Организатор ремонт и поддръжка“, „Автоматизация“ на 02.04.2020 г., а освен това бил запознат и със Заповед № ЧР-133/05.06.2023 г., с която било въведено сумирано изчисляване на работното време с четиримесечен период на отчитане за служителите, заемащи длъжности в Сектор „Сградна автоматика“, Г.Д.Т.“. Не е спорно и обстоятелството, че със Заповед № **** на К. Д. било наложено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“, която му била връчена срещу подпис на 05.06.2024 г. Оспорва останалите твърдения на ищеца за незаконосъобразност на заповедта. Твърди, че ищецът е извършил нарушения на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187. ал. 1, т. 8, злоупотреба с доверието на работодателя КТ. Сочи, че съгласно КТ и Правилник за вътрешния трудов ред ищецът е имал задължения да бъде лоялен. Твърди, че по силата на Заповед № ЧР-37/13.06.2022г. ищецът имал задължение да изготвя предварителните графици за разпределение на сумирано изчисляване на работното време от името и за сметка на работодателя, които графици били основание за изчисляване и изплащане на основното и съответните допълнителни трудови възнаграждения, в това число и допълнително възнаграждение за извънреден труд. Посочва, че не било необходимо изготвените документи да бъдат утвърждавани от друго лице.

Твърди, че съгласно чл. 30 от вътрешни правила за работната заплата (ВПРЗ), с които К. Д. бил запознат срещу подпис на 30.06.2023 г., нарушение на трудовата дисциплина представлявало подаването на непълна, невярна или несвоевременна информация, свързана с изчисляване и изплащане на трудовите възнаграждения, за което спрямо служителите се реализира дисциплинарна отговорност, а при вреди за работодателя и имуществена отговорност. Сочи, че съгласно длъжностната си характеристика ищецът имал задължение планирането и отчитането на работното време по начин, който да гарантира нормалното протичане на работния процес, като Наредба за работното време, почивките и отпуските е уреждала начина, по който ищецът е следвало да осъществява задълженията си. Твърди, че в предварителните графици ищецът не е следвало да възлага извънреден труд. В допълнение на това той разполагал с необходимите знания и умения, а освен това забраната за възлагане на извънреден труд му била изрично пояснена. Твърди, че ищецът извършил нарушение като не предоставил подписани на хартиен носител 3 предварителните работни графици за последното четиримесечие на 2023 г.

(месец септември-декември 2023 г.) и за първото четиримесечие на 2024 г.

(месец януари - април 2024 г.), а освен това изготвените предварителни графици за първото четиримесечие на 2024 г. работните смени са разпределени по начин, който не обезпечава броя служители, който е необходим и достатъчен за ефективно изпълнение на дейността, доколкото Любомир Здравков, Петко Денински и Светозар Донев не изпълнявали индивидуалната си норма и бездействали, а Спас Арангелов и Н. Малъмов трябва да полагат извънреден труд. Посочва, че в резултат на лошо изготвените от ищеца графици работодателят е претърпял вреди, изразяващи се в загуби, тъй като е задължен да им изплати допълнително възнаграждение за извънреден труд, като резултат от „изкуствено намалената“ норма и ползваният разрешен платен годишен отпуск, като по този начин ищецът е злоупотребил с доверието му. Счита, че Заповед № **** съдържа необходими по смисъла на чл. 195 КТ елементи, мотивирана е и е законосъобразна.

Посочва, че са изискани писмено обяснения от ищеца, като той депозирал такива в срок. Твърди, че заповедта била връчена в законоустановените срокове. На следващо място счита, че дисциплинарното наказание „предупреждение за уволнение“ отговоря на тежестта и обществена опасност на извършеното дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 189 КТ, доколкото ищецът злоупотребил с доверието на ответника с цел облагодетелстване на някои от служителите. Твърди, че Заповед № **** не е издадена в нарушение на Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения. Посочва, че действително ищецът е изготвил доклад с вх. № 100-9790/27.08.2021 г. и доклад с вх. № 100529/17.01.2022 г. като същите представлявали коректно и точно изпълнение на вменените му трудови задължения и въз основа на тях работодателят го кредитирал с доверие относно неговия професионализъм и компетентност да изготвял предварителните и отчетни работни графици в съответствие с действащата нормативна уредба. Сочи, наложеното дисциплинарно наказание на ищеца не е във връзка с изготвените от него доклади и не представлява ответна мярка по смисъла на ЗЗЛПСПОИН. В заключение, счита че наказанието е законосъобразно, с оглед на което моли за отхвърлянето на предявения иск и присъждането на сторените по делото разноски.

Съдът намира, че следва да съобщи на страните проекта си за доклад по делото на основание чл. 140, ал. 3 ГПК:

Предявен е иск е с правно основание чл. 357 КТ, вр. чл. 358, ал. 1, т. 2 КТ, вр. чл. 188, т. 2 КТ.

Същият е допустим доколкото е предявен от лице с правен интерес пред родово и местно компетентен съд.

Доказателствена тежест:

В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 357 КТ, вр. чл. 358, ал. 1, т.

2 КТ е да докаже съществуване на трудово правоотношение с ответника, към 4 датата на налагане на дисциплинарното наказание.

В тежест на ответника е да установи законосъобразността на наложеното дисциплинарно наказание на основанието, на което е извършено, като докаже: 1. извършени нарушения на трудовата дисциплина, сочени в процесната заповед, а именно – злоупотреба с доверието на работодателя и некачествено изпълнение на задълженията; 2. надлежно проведена процедура по налагане на дисциплинарното наказание; и 3. спазване на сроковете за това.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК следва да се обявят за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелството, че ищецът бил служител на ответника въз основа на трудов договор № 625/1 1.10.2013 г. на длъжност „Т.П.Е.“, както и че със Заповед ****, издадена от А.Д. - главен директор „Ч.Р.“ в „С.К.“ АД, ЕИК ***** на ищеца е наложено наказание „предупреждение за уволнение“.