Определение № 1151 от 03.12.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1151 гр. ХАСКОВО, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500973 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХI, чл.274 и сл. от ГПК.

Обжалвания акт

С определение №2070/10.IХ.2025 г. постановено по гражданско дело №741/2025 г. Районен съд-Хасково оставя без уважение молба вх. № 14503 от 13.08.2025 г., депозирана от “СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.***, съдебен адрес: гр.***, Адвокатско дружество „Н.,У., М.“, Код по Булстат: 177280936, чрез адв. Х.М. от САК, за изменение на протоколно определение № 1131 от 23.07.2025 г., постановено в открито съдебно заседание по гр. дело № 741 по описа за 2025 г. на РС – Хасково, в частта на разноските, в насока същото да бъде допълнено като бъдат присъдени в полза на ответника разноски в размер на 360 лева с ДДС за платено адвокатско възнаграждение.

Обстоятелства по обжалването

Недоволни от постановеното определение на съда са останали от „СТИК КРЕДИТ“ АД,поради което искат същото като неправилно да се отмени,като 1 се откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски,а при евентуалност да се намалят значително и да се присъди на дружеството разноски в размер на 360 лв. с ДДС относно платено адвекатско възнаграждение.

780 лв.

Насрещната страна представя отговор на частната жалба. Излага аргументи в насока нейната неоснователност.

Правни съображения

Частната жалба е акт на активно легитимирано лице,предвид разпоредените негативни за неговата правна сфера последици с обжалвания акт на съда. Ето защо същата се явява допустима и следва да се разгледа по същество.Пред първата инстанция са установени всички относими към предмета на произнасянето по чл.248 от ГПК обстоятелства по надлежен ред.

С протоколно определение № 1131 от 23.07.2025 г., постановено в открито съдебно заседание, производството по гр. дело № 741 по описа за 2025 г. на РС – Хасково, е прекратено, поради оттегляне на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД спрямо ответника „Стик-Кредит“ АД, в частта, касаеща разликата над 339,05 лева до предявените с исковата молба 600 лева. С постановено р ешение № 667/13.08.2025 г. предявеният от ищцата иск е уважен като ответникът и молител “СТИК - КРЕДИТ“ АД, е осъден да заплати на К. Х. П., сумата от 339,05 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №*** г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.03.2025 г., до окончателното й изплащане.

Съ д ъ т в настоящия случаяй е сезиран с искане за допълване на определение за частично прекратяване на производството по делото като правото да се претендират разноски е регламентирано с разпоредбата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 78 ал.4 ГПК

Предмет на делото,обазувано пред първата инстанция е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. ЗЗД, за връщане на платена без основание сума 2 по недействителен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №*** г. С решението по делото е прието, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т.10 ЗПК. Претенцията за възстановяване на недължимо платените суми въз основа на този недействителен договор е уважена за сумата от 339,05 лева.Предметът на това дело,съборазно Определение № 366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1085/2022 г., I т. о., ТК изцяло попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз. В т. 96 от решението СЕС е приел за необходимо да се произнесе по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност, възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от върнатите му суми, при положение, че искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от решението е обосновано, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на ефективността, СЕС е приел, че обвързването на разпределението на съдебните разноски в това производство само с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред -т. 98 от решението. СЕС е приел, че член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Предвид на тази относима нормативна уредба,предявеното искане не е основателно и правилно първата инстанция е постановила акта си,обект на настоящото производство.

Постановеното определение в режима на чл.248 от ГПК е изцяло 3 законосъобразно и е адекватно приложение на относимите правни норми.

Обжалваното определение съдържа подробни и законово обосновани мотиви,към които на основание чл.272 вр. с чл.278 ал.IV от ГПК въззивния съд препраща.

Предвид на изложеното атакувания акт на РС-Хасково е правилен и следва да се потвърди.

Водим от изложеното и на основание чл.248 ал.III от ГПК Окръжен съд-Хасково

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2070/10. IХ.2025 г. постановено по гражданско дело №741/2025 г. на Районен съд-Хасково.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1151 гр. ХАСКОВО, 03.12.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА

Членове:

ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ Въззивно частно гражданско дело № 20255600500973 по описа за 2025 година Производството е по реда на Глава ХХI, чл.274 и сл. от ГПК.

Обжалвания акт

С определение №2070/10.IХ.2025 г. постановено по гражданско дело №741/2025 г. Районен съд-Хасково оставя без уважение молба вх. № 14503 от 13.08.2025 г., депозирана от “СТИК - КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.***, съдебен адрес: гр.***, Адвокатско дружество „Н.,У., М.“, Код по Булстат: 177280936, чрез адв. Х.М. от САК, за изменение на протоколно определение № 1131 от 23.07.2025 г., постановено в открито съдебно заседание по гр. дело № 741 по описа за 2025 г. на РС – Хасково, в частта на разноските, в насока същото да бъде допълнено като бъдат присъдени в полза на ответника разноски в размер на 360 лева с ДДС за платено адвокатско възнаграждение.

Обстоятелства по обжалването

Недоволни от постановеното определение на съда са останали от „СТИК КРЕДИТ“ АД,поради което искат същото като неправилно да се отмени,като 1 се откаже присъждане на претендираните от ищеца разноски,а при евентуалност да се намалят значително и да се присъди на дружеството разноски в размер на 360 лв. с ДДС относно платено адвекатско възнаграждение.

780 лв.

Насрещната страна представя отговор на частната жалба. Излага аргументи в насока нейната неоснователност.

Правни съображения

Частната жалба е акт на активно легитимирано лице,предвид разпоредените негативни за неговата правна сфера последици с обжалвания акт на съда. Ето защо същата се явява допустима и следва да се разгледа по същество.Пред първата инстанция са установени всички относими към предмета на произнасянето по чл.248 от ГПК обстоятелства по надлежен ред.

С протоколно определение № 1131 от 23.07.2025 г., постановено в открито съдебно заседание, производството по гр. дело № 741 по описа за 2025 г. на РС – Хасково, е прекратено, поради оттегляне на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1-во от ЗЗД спрямо ответника „Стик-Кредит“ АД, в частта, касаеща разликата над 339,05 лева до предявените с исковата молба 600 лева. С постановено р ешение № 667/13.08.2025 г. предявеният от ищцата иск е уважен като ответникът и молител “СТИК - КРЕДИТ“ АД, е осъден да заплати на К. Х. П., сумата от 339,05 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №*** г., сключен между страните, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба в съда - 20.03.2025 г., до окончателното й изплащане.

Съ д ъ т в настоящия случаяй е сезиран с искане за допълване на определение за частично прекратяване на производството по делото като правото да се претендират разноски е регламентирано с разпоредбата на чл. 81 ГПК, вр. с чл. 78 ал.4 ГПК

Предмет на делото,обазувано пред първата инстанция е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. ЗЗД, за връщане на платена без основание сума 2 по недействителен Договор за потребителски кредит, предоставен от разстояние №*** г. С решението по делото е прието, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 11 ал. 1 т. 9 и т.10 ЗПК. Претенцията за възстановяване на недължимо платените суми въз основа на този недействителен договор е уважена за сумата от 339,05 лева.Предметът на това дело,съборазно Определение № 366 от 16.08.2022 г. на ВКС по ч. т. д. № 1085/2022 г., I т. о., ТК изцяло попада в обхвата на въпросите, намерили отговор с решение от 16.07.2020 г. по съединени дела C224/19 и C-259/19 на Съда на Европейския съюз. В т. 96 от решението СЕС е приел за необходимо да се произнесе по въпроса дали е съвместимо с принципа на ефективност, възлагането на потребителя на съдебните разноски в зависимост от върнатите му суми, при положение, че искът му е уважен в частта относно неравноправния характер на спорната клауза. В т. 95 от решението е обосновано, че разпределянето на разноските по съдебно производство пред националните юрисдикции попада в обхвата на процесуалната автономия на държавите членки, при условие че са спазени принципите на равностойност и на ефективност. Съобразявайки принципа на ефективността, СЕС е приел, че обвързването на разпределението на съдебните разноски в това производство само с недължимо платените суми, чието връщане е разпоредено, може да възпре потребителя да упражни посоченото право, предвид разноските, до които води предявяването на иск по съдебен ред -т. 98 от решението. СЕС е приел, че член 6, § 1 и член 7, § 1 от Директива 93/13, както и принципът на ефективност трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат правна уредба, която позволява част от процесуалните разноски да се възлагат върху потребителя в зависимост от размера на недължимо платените суми, които са му били върнати вследствие на установяването на нищожност на договорна клауза поради неравноправния й характер, като се има предвид, че подобна правна уредба създава съществена пречка, която може да възпре потребителя да упражни предоставеното от Директива 93/13 право на ефективен съдебен контрол върху евентуално неравноправния характер на договорни клаузи.

Предвид на тази относима нормативна уредба,предявеното искане не е основателно и правилно първата инстанция е постановила акта си,обект на настоящото производство.

Постановеното определение в режима на чл.248 от ГПК е изцяло 3 законосъобразно и е адекватно приложение на относимите правни норми.

Обжалваното определение съдържа подробни и законово обосновани мотиви,към които на основание чл.272 вр. с чл.278 ал.IV от ГПК въззивния съд препраща.