Определение № 4328 от 25.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4328 гр. София, 25.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на втори юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Снежанка Николова

Членове:

Гергана Никова

Соня Найденова като разгледа докладваното от Гергана Никова Касационно гражданско дело № 20248002104702 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх.№ 4170 от 25.09.2024 г., подадена от Й. Й. В. и К. И.

В. чрез адвокат Е. Я. от АК - Б., срещу въззивно Решение № 221 от 09.08.2024 г. по в.гр.д.№ 299/2023 г. на Окръжен съд - Кюстендил, с което (посредством потвърждаването на Решение № 225 от 16.03.2023 г. по гр.д.№ 1485/2022 г. на Районен съд – Кюстендил в тази му част) е допусната делба между С. К. Й., Д. К. Й., Й. Й. В. и К. И. В., на двуетажна масивна жилищна сграда, откъм улица с ос.т. 119-146, в източната част на УПИ *-*, кв. 51 по регулационния план на [населено място], общ. С. б., и масивен гараж, антре със санитарен възел към него и помещение, обозначен на скицата като „МС”, със застроена площ от 42,12 кв.м., находящ се в югоизточната част на УПИ *-*, кв. 51 по регулационния план на [населено място], между улиците с ос.т. 119-146 и 146-147, при права за страните: 1/12 ид.ч. за С. К. Й., 1/12 ид.ч. за Д. К. Й., 10/12 ид.ч. за Й. Й. В. и К. И. В., притежавани в режим на СИО.

Ответниците по касация С. К. Й. и Д. К. Й. са депозирали отговор чрез процесуалния им представител адвокат Ю. С. от АК - К.. Поддържат, че отсъства основание за допускане на обжалването, както и че жалбата е неоснователна. Претендират разноските за защитата им пред ВКС.

По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното:

По делото е установено, че Й. Щ. е починал на 26.01.1989 г. и е оставил за наследници по закон С. К. Щ. (съпруга, починала на 18.12.2015 г.), Й. Й. В. (дъщеря) и децата на починалия преди наследодателя негов син К. Й. Щ. – ищците С. К. Й. и Д. К. Й..

1

К. В. и Й. Щ. (с брачно фамилно име В.) са сключили граждански брак на 05.08.1971 г.

С нотариален акт № 55 от 11.02.1961 г. Й. Щ., заедно с В. и М. Щ., са признати за собственици на парцели *-* и *-* по плана на [населено място], като нотариалният акт е издаден след постигната спогодба по гр.д.№ 90/1961 г. на РС - Ст.Димитров.

С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 17 от 09.10.2015 г. С. К. Щ. продала на съсобственика си Й. Й. В. 231,56/1042 идеални части от УПИ парцел *-*, кв. 51 по РП на [населено място], с урегулирана площ 1 042 кв.м., ведно с 4/6 ид.ч. от находящата се в парцела двуетажна масивна жилищна сграда и масивна сграда на допълващо застрояване – гараж, представляващи търпими строежи и намиращи се откъм улица с о.т.

119-146, 146-147.

С нотариален акт за собственост върху недвижим имот № 66 от 17.11.2015 г. е признато правото на собственост на С. Щ. по отношение на 438,44/1042 кв.м. ид.ч. от процесния УПИ *-*, кв. 51 по РП на [населено място], ведно с 2/6 ид.ч. от находящите се в него двуетажна масивна жилищна сграда и масивна сграда на допълващо застрояване – гараж. В същия ден, с нотариален акт № 67 от 17.11.2015 г. С. Щ. е продала на Й. В. удостоверените с КНА № 66/2015 г. 438,44/1042 кв.м. идеални части от УПИ *-*, кв. 51 по РП на [населено място], ведно с 2/6 ид.части от находящите се в парцела двуетажна масивна жилищна сграда и масивна сграда от допълващото застрояване – гараж, представляващи търпими строежи и намиращи се откъм улица с о.т. 119-146, 146-147, за сумата 3 980 лв.

С влязло в сила Решение № 539 от 18.10.2017 г. по гр.д.№ 988/2016 г. на Районен съд Дупница е признато за установено по отношение на Й. Й. В. и К. И. В., че на основание наследяване от Й. Щ. ищците С. К. Й. и Д. К. Й. са собственици на 1/6 ид.част, или всеки от тях – на по 1/12 ид.част, от двуетажна масивна жилищна сграда и гараж откъм улицата, построени в УПИ *-*, кв. 51 по РП на [населено място].

Съгласно заключенията на в.л. арх. Г. Г. гаражът, стаята зад него, банята и тоалетната, изградени в процесния имот, представляват самостоятелен и обединен обект, означен като „МС“ със застроена площ 42,12 кв.м., светла височина – 2,20 м.; жилищната сграда, обозначена в скицата като „2мж“ се състои от две нива – жилищен етаж с площ 71,49 кв.м., с включени външни стълби, съдържащ 3 жилищни помещения, обединени с вестибюл, веранда и външни стълби, от двора към нея. По начин на изпълнение гаражът е построен след изграждане на жилищната сграда. В жилищната сграда има зидана мивка, комини, хладилник и др. кухненски уреди, отговарящи на старите условия за готвене и кухня, но към днешна дата няма помещение, обзаведено като съвременна кухня.

От заключенията на в.л. Н. Г. е установено, че достъпът до жилищния етаж на къщата е осигурен от външно еднораменно стълбище с девет броя стъпала и стълбищна площадка, оформена и затворена с метална врата и остъкляване на метална рамка. Вестибюлът е преходен към останалите три помещения на етажа: две стаи, ползвани за спални и едно помещение, което най-вероятно е било килер или дрешник. На етажа няма сервизни помещения, тоалетна и баня, няма кухня, няма канал и течаща вода. Създаването на нова инсталация за баня и кухня на жилищния етаж би се осъществило без значителни преустройства, свързани с разходи и неудобства, по-големи от обикновените. В имота – 2 сутерен и етаж, няма сервизни помещения, нито тоалетна, нито тоалетна с баня. Процесната жилищна сграда е едноетажна, изграждането на един гараж се полага, като входът и изходът на гаража следва да са разположени на уличната мрежа. Към гаража и паркинга не се изискват антрета и сервизни помещения; паркинги и гаражи се изграждат самостоятелно в парцела за гариране на моторно превозно средство, във или до оградата, в самостоятелна сграда на допълващо застрояване откъм улица с о.т. 146-119. По делото е представена скица на имота – извлечение от одобрения РП на [населено място], на която на основание Заповед № 213 от 12.09.1989 г. е отразена обща сграда МС, разположена на ъгъла на външните регулационни граници на УПИ *-*, кв. 51, при улица с о.т. 147-146 и 146-119, която съдържа двата обекта – различни по функции. Конфигурацията на сградата е с обща завършена форма, макар и с различни по функция помещения. Сградата е заснета по външни размери и нанесена в кадастралната основа във вида, в който е отразена на скицата. Цялата сграда според вещото лице представлява една постройка, с общи фасади и общ покрив, но вътре помещенията са с различно предназначение и начинът на достъп също е различен. За гаража е осигурен достъп откъм улицата, за да може да се влезе и излезе от него, докато за помещенията „коридорче със санитарен възел” и другото помещение има самостоятелен вход през двора. Построеният гараж, застроен с лице по улица с о.т. 146-110 е с осигурен добър достъп за ползването му като самостоятелен обект. В урегулираните имоти за жилищни нужди в малките градове и села се допуска основно застрояване – нискоетажни жилищни сгради, както и постройки на допълващо застрояване – гаражи, летни кухни, а за селата – и стопански постройки за животни и сеновали.

Обсъдени са и събраните по делото гласни доказателства – показанията на свид. В. Щ., К. У., Д. И. и Е. П..

От правна страна е прието, че дворното място (което не е предмет на спора), в което се намират процесните постройки, е придобито от Й. Щ. в съсобственост с В. и М. Щ.. С влязло в сила решение в отношенията им с ответниците ищците са признати за титуляри на право на собственост по наследство и право на заместване на 1/6 ид.част (т.е. всеки от тях на по 1/12 ид.част) от двуетажната масивна жилищна сграда и от масивен гараж в югоизточната част на УПИ *-*, кв. 51 по РП на [населено място]. Със заключението на съдебнотехническата експертиза е установено наличието на сграда – едноетажна масивна сграда, отразена на приложена скица – извлечение от одобрения регулационен план, като „МС”, разположена на ъгъла на външните регулационни граници на УПИ *-*, кв. 51, при улици с о.т. 147-146 и 146-119, съдържаща два различни по предназначение обекта – гараж и „антре със санитарен възел и помещение“. Входът за втория обект се осъществява през дворното място, откъм жилищната сграда и не затруднява ползването на гаража. Изградените антре и санитарен възел допълват липсващите задължителни помещения към жилищната сграда – тоалетна, баня и кухня. Т.нар. „лятна кухня“ е част от сградата, означена на скицата като „МС“, построена заедно с останалите помещения от тази сграда (антре със санитарен възел и гараж), като е установено, че те са били построени с оглед допълнителните дейности, извършвани от стопаните на жилищната сграда – в това помещение са слагани буркани със зимнина, обърквала се е храната за животните и се е съхранявало жито. Касае се за 3 недвижим имот, чието ползване е насочено към задоволяване потребности на собствениците на жилищната сграда. От начина на ползване въззивният съд е направил извод, че се касае за сграда с обслужващо и спомагателно предназначение, при разпореждане с правото на собственост върху която приложение намира принципът, нормативно закрепен с разпоредбата на чл. 98 ЗС.

Дворното място, в което е извършено строителството, е било съсобствено между общия наследодател на страните Й. Щ. и други лица, придобито по наследство и делба. Липсват данни за учредено от Щ. и съсобствениците му в полза на някое от неговите деца вещно право на строеж за изграждане на постройките от допълващото застрояване и не става въпрос за надстрояване или пристрояване. В този смисъл не е споделена тезата за възникнало право на собственост в полза на настоящите касатори при условията на чл. 63, ал. 1 ЗС - по силата на извършено строителство. Със смъртта на Й. Щ. е възникнала съсобственост между страните по делото и С. Щ. досежно всичко, което той е притежавал в дворното място. Доказано за жилищната сграда и гаража, на ищците е признат дял от 1/6 ид.част, т.е. по 1/12 за всеки от тях. По делото не е установено осъществяването на действия по отричане на правата на някои от наследници и манифестиране на намерение да се владее целия наследствен имот, поради което С. Щ. не е придобила правата на ищците и не е могла да ги прехвърли на ответниците. Липсват доказателства за владение, довело до възникване на изключително право на собственост и за самите ответници. При това положение въззивният съд е приел, че при условията на чл. 10, ал. 2 ЗН ищците са станали собственици на 1/6 ид.част от двуетажната масивна сграда и от сградата на допълващо застрояване, инкорпорираща гараж и антре със санитарен възел и помещение. По делото няма спор, че ответниците са другите съсобственици на сградата, при правилно установени квоти в съсобствеността.

В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал.

1, т. 1 ГПК по следните въпроси:

1. Кой е решаващият критерий за преценката дали една сграда представлява самостоятелен обект на собственост – функционалното предназначение на сградата или нейното кадастрално заснемане и отразяване; Функционалното предназначение на обекта води ли до извод за самостоятелност на обекта, ако същият е заснет с друг обект в една конфигурация, отразена в кадастралната карта като една сграда;

2. Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и да обсъди всички събрани доказателства и да изложи свои собствени мотиви.

Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а именно: първи въпрос – в противоречие с Решение № 50 от 08.07.2020 г. по гр.д.№ 2139/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., втори въпрос – в противоречие с ТР № 1 от 04.01.2001г. по гр.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, Решение № 222 от 27.03.2018 г. по търг.д.№ 505/2017 г. на ВКС, ІІ т.о.

Поддържа се и наличието на основанията по чл. 280, ал. 2, предл. 2 и предл. 3 ГПК – вероятна недопустимост и очевидна неправилност. Касаторът твърди, че въззивното 4 решение е недопустимо, тъй като е допуснат до делба обект „антре със санитарен възел и помещение” извън заявения петитум. Твърди, че въззивният съд, в нарушение на диспозитивното начало, е променил предмета на спора, като е допуснал до делба обект, който не е бил заявен в исковата молба и който обект има предназначение, различно от обекта, поискан да бъде допуснат до делба от ищеца, а именно обект „гараж и лятна кухня”.