Определение № 140 от 26.02.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. Плевен, 26.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН в закрито заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ СТ. БАНКОВ

Членове:

КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от КРИСТИНА АНТ. ЛАЛЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600082 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 341 и сл. НПК, вр. чл. 306, ал. 3 НПК.

Постъпила е въззивна частна жалба от 20.01.2026г., подадена от осъдения А. А. В. срещу определения № 154 и № 155 от 19.12.2025г., постановени по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по НОХД 175/2025г. по описа на РС-Левски, с което първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя на основание чл.

189, ал. 3 НПК да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ сумите от 420 лв., с равностойност в евро 214,14 /двеста и четиринадесет евро и четиринадесет цента/ за досъдебната фаза и сумата от 630 лв., с равностойност в евро 322,11 /триста двадесет и две евро и единадесет цента/ за съдебната фаза, представляващи направени по делото разноски за правна помощ.

В депозираната жалба се излагат доводи, че присъдените с обжалваните определения суми в полза на НБПП са непосилни за осъдения, същият е социално слаб, живее сам на квартира, с минимална пенсия е и дори предписаните му медикаменти не може да си ги вземе, както са му изписани.

Жалбоподателят изтъква, че не е имал възможност да упълномощи адвокат, а такъв му е бил назначен служебно. С оглед така изложеното моли да бъде освободен от заплащане на посочените суми, тоест иска се отмяна на определението.

Препис от частната жалба е връчен на НБПП. В срока за отговор е постъпило писмено становище, че се оспорва жалбата.

Плевенски Окръжен съд, като взе предвид подадената частна жалба и съобрази изтъкнатите в нея съображения и материалите по делото, намира за установено следното:

Чатната жалба е подадено от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 306, ал. 3 НПК и е процесуално допустима.

1

Разгледана по същество, същата е неоснователна. Съображенията за това са следните:

С протоколно определение № 45/25.08.2025г. по НОХД 175/2025г. по описа на РС-Левски първоинстанционният съд е одобрил споразумение между държавното обвинение и защитника на А. А. В., с което последният се е признал за виновен по възведените му обвинение по чл. 131, т. 5а, вр. чл. 130, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК; по чл. 144, ал. 3, т. 1 и т. 3, вр. ал. 1 НК; по чл. 170, ал. 2, вр. ал. 1 НК и по чл. 296, ал. 1 НК.

Видно от материалите по делото, в производството пред РС-Левски осъденият А. А. В. е бил защитаван от служебен защитник- адвокат М.Л.С. от АК-Плевен.

С писма от 30.06.2025г. на Председателя на НБПП е поискано присъждане на изплатеното от НБПП възнаграждение за служебен защитник но НОХД 175/2025г. по описа на РС-Левски. Към писмата са приложени и Решения № ПЛ-779-17063/2025г., отчет 779/2025г., както и Решение № ПЛ780-17605/2025г., отчет 780, от които се установява, че на адвокат М.Л.С. са били изплатени съответно сумите от 420 лв., с равностойност в евро 214,14 /двеста и четиринадесет евро и четиринадесет цента/ и сумата от 630 лв., с равностойност в евро 322,11 /триста двадесет и две евро и единадесет цента/ за предоставена правна помощ на А. А. В. по горецитираното наказателно дело.

С атакуваните пред настоящата инстанция определения от 19.12.2025г., като е съобразил крайният изход на делото и постъпилото искане от НБПП, районният съд е осъдил А. А. В. да заплати сумите от от 420 лв., с равностойност в евро 214,14 /двеста и четиринадесет евро и четиринадесет цента/ и сумата от 630 лв., с равностойност в евро 322,11 /триста двадесет и две евро и единадесет цента/ за предоставената му правна помощ, изразяваща се в служебна защита по НОХД 175/2025г. по описа на РС-Левски.

С оглед изложената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:

Настоящият съдебен състав счита, че изводът на районния съд за дължимост от страна на осъденото лице на направените от НБПП разноски за служебен защитник в производството по НОХД 175/2025г. по описа на РСЛевски е правилен.

По силата на чл. 27а ЗПП в определени със закон случаи лицата, на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски.

Такъв случай изрично е регламентиран в чл. 189, ал. 3 НПК, съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако последните са направили такова искане. Цитираната разпоредба има императивен характер. В същия смисъл ТР № 4/19.02.2010г. по т.д. № 4/2009г. на ОСНК ясно е дефинирано това законодателно решение, приемайки, че подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК следва да заплати адвокатско 2 възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП. След изменението на ЗПП на чл. 23, ал. 2 от Закона за правната помощ, съгласно който: (2) (Изм. ДВ, бр. 32 от 2010 г., в сила от 28.05.2010 г., доп. - ДВ, бр. 102 от 2022 г.) Системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. В тези случаи лицето не дължи възстановяване на разноските за предоставената правна помощ. Само в тази хипотеза не се дължи възстановяване на разноските, направени от НБПП, която хипотеза съответства на хипотезата на чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК, но настоящият казус не попада в тази хипотеза.

Предвид изложеното, настоящият въззивен състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че са налице предвидените в закона предпоставки подсъдимият А. А. В. да бъде осъден да заплати в полза на НБПП разноските за изплатено адвокатско възнаграждение на назначения му по делото пред РС-Левски служебен защитник, а именно: подсъдимият е бил признат за виновен по повдигнатите му обвинения с влязло в сила споразумение, същият е бил представляван от служебен защитник, назначен по реда на ЗПП, на когото съгласно представените решения са му били заплатени и посочените суми. Определените от НБПП възнаграждения са съобразени с границите на възнагражденията, регламентирани в относимите разпоредби на Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП), с оглед размера на предвидените наказания за извършените от подсъдимото лице престъпления- чл. 17, т. 1 и 2, вр. чл. 9, ал. 5 НЗПП. Ето защо, районният съд законосъобразно, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, след представяне на решението на НБПП, е осъдил подсъдимият да заплати съответните суми по сметка на НБПП.

Не могат да бъдат основание за друг извод наведените от жалбоподателя оплаквания за липса на изразена от същия воля за ангажиране на адвокатска защита поради невъзможност сам да упълномощи защитник. В процесния случай, при назначаване на служебния защитник на А. А. В. в досъдебното производство, същият е бил задържан за срок от 72 часа с постановление на прокурор от РП-Плевен и впоследствие му е била взета МНО Задържане под стража, която е била изменена в Домашен арест от ОС-Плевен, които обстоятелства съответно са обусловили наличието на абсолютно задължителна защита на подсъдимия по смисъла на чл. 94, ал. 1, т. 6 НПК. На следващо място, участието на защитник при приключване на наказателното производство със споразумение също е задължително. Този извод следва от разпоредбата на чл. 381, ал. 1 НПК, съгласно която споразумението се сключва между защитника на подсъдимия и прокурора, както и от нормите на чл. 381, ал. 6 НПК и чл. 382 НПК, ал. 3 и 6 НПК. С оглед на така изложеното, защитата на подсъдимия в производството е била абсолютно задължителна, респективно правилно и законосъобразно на последния е била предоставена правна помощ чрез назначаване на служебен защитник. На следващо място, следва да се отбележи, че задължителната защита в процесната хипотеза на чл.

381, ал. 1 НПК не се предпоставя от финансовото състояние на лицето, на което трябва да се назначи служебен защитник, нито на това лице се предоставя право на избор дали да се защитава сам, или да му се назначи 3 служебен защитник. Това е така, тъй като законодателят е решил, че в този случай нуждите на правосъдието са от такова естество, че задължително изискват назначаването на професионален защитник, ако подсъдимият не си ангажира сам адвокат. Поради това е ирелевантно твърдението в жалбата, че не е имал възможност да си ангажира, а такъв му е бил назначен служебно.

Не могат да мотивират съдебния състав да отмени обжалваното определение и оплакванията на жалбоподателя, свързани с влошеното му материално положение. Разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК има императивен характер, като същевременно НПК не регламентира процесуална възможност за освобождаване на осъденото лице от заплащане на разноските по делото.

Отново за пълнота следва да бъде споменато, че ЗПП вече предвижда хипотеза, когато не се възстановяват разноските. В този смисъл обстоятелствата, че понастоящем жалбоподателят е социално слаб, с минимална пенсия и множество заболявания не са в състояние да го освободят от отговорността му за сторените в наказателното производство разноски.

Ето защо, съобразявайки гореизложеното, първостепенният съд е постановил законосъобразни и правилни определения, които са съобразени с доказателствата по делото, материалния закон и задължителната съдебна практика. Въззивната инстанция намира, че не са налице основания за отмяната на определенията.

Водим от горното и на основание чл. 341, ал. 2, вр. 345, ал. 3, вр. чл.

306, ал. 1, т. 4 НПК, Плевенският Окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определения № 154 и № 155 от 19.12.2025г., постановени по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК по НОХД 175/2025г. по описа на РС-Левски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4