Решение № 130 от 06.02.2026, Районен съд - Кюстендил
- Съд
- Районен съд - Кюстендил
- Дело
- Гражданско дело 612/2024
- Вид
- Решение № 130
- Подписан
- 06.02.2026
- В сила
- 13.03.2026
- Състав
- Калин Кирилов Василев
Цитирани разпоредби
- чл. 126, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 176 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 12, ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 28 · Закон за наследството
- чл. 29, ал. 3 · Закон за наследството
- чл. 30 · Закон за наследството
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 31 · Закон за наследството
- чл. 36 · Закон за наследството
- чл. 36, ал. 1 и ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 36, ал. 1 и ал. 2 · Закон за наследството
- чл. 69 · Закон за наследството
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 130 гр. Кюстендил, 06.02.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Калин К. В. при участието на секретаря ИРЕНА АНДР. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от Калин К. В. Гражданско дело № 20241520100612 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба с вх. № 3199/14.03.2024 г., депозирана от Г. В. Г., ЕГН **********, от гр. ***, ж. к. “***“, бл. **, ет. **, ап. **, чрез адв. Г. Д. от АК - ***, със съдебен адрес: гр. ***, бул. „***“ №*, ет.
*, ст. *, против А. В. С., ЕГН **********, от гр. ***, ж. к. “***“, бл. ***, вх.
„*“, ет. *, ап. *.
В исковата молба се твърди, че ищецът и ответницата са брат и сестра и са наследници на своите родители - М. Ф. В., починала на 27.08.2023 г., и В. Г.
В., починал на 09.08.2013 г. Заявява се, че с Нотариален акт № ** от 27.12.2006 г., том VII, рег. № 14179, дело № 1033/2006 г., издаден от нотариус Б.А., рег. № 325, М. В. и В. В. дарили на ответницата следния техен недвижим имот, притежаван в режим на съпружеска имуществена общност:
САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ, представляващ апартамент № *, находящ се в гр.
***, ж. к. „***“ №**, в сграда блок **, на * - ти етаж, във вход „*“, състоящ се от стая, хол, кухня, баня с тоалетна, и входно антре, целият със застроена площ от 72, 56 кв. м., ведно с принадлежащото към него избено помещение № *, с полезна площ от 4, 20 кв. м. и ведно с 3, 315 % идеални части от общите части на сградата, и 3.315% идеални части от правото на строеж върху терена, при съседи на апартамента: от изток апартамент № *; от запад - апартамент № **; от север дворно място; от юг - дворно място; от горе - апартамент № * и от долу - апартамент №* и при съседи на избеното помещение: от изток коридор; от запад - мазе № **; от север - мазе № * и от юг - мазе № *. Сочи се, че този имот бил закупен от родителите на страните, видно от нотариален акт № 134 от 04.07.2003 година, том I, peг. № 2497, дело № 134 от 2003 г.
Посочва се, че чрез това дарение е накърнена запазената част на ищеца 1 от наследството, равняваща се на 1/9 идеална част от горепосочения имот.
Отправено е искане до съда на основание чл. 30 от Закона за наследството да намали дарението, извършено от М. В.. на ответницата до запазената част за ищеца Г. В. Г., като вместо целия процесен имот А. С. да получи 8/9 идеални части, а Г. Г. останалата 1/9 идеална част.
Иска се още съдът, на основание чл. 34 от Закона за собствеността, да постанови решение, с което да установи кои са съделителите, какви са техните дялове, както и да прекрати съсобствеността между страните върху индивидуализирания по-горе имот при квоти, както следва: 8/9 ид. ч. за А. В.
С. и 1/9 ид. ч. за Г. В. Г..
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответната страна. Поддържа се становището, че предявените искове са недопустими и производството следва да бъде прекратено на основание чл.
126, ал. 1 ГПК, тъй като на 21.02.2024 г. (преди датата на образуване на настоящото дело) Г. В. Г. е предявил идентични искове пред Районен съд - гр.
Дупница (по чл. 30 и чл. 69 от ЗН), но касаещи други имоти, като било образувано гр. д. № 374/2024 г. по описа на същия съд. Заявява се, че по това дело, както и по настоящото, ищецът не споменава да има други наследствени имоти оставени от неговата майка - М. В.., запазена част от чието наследство иска да му бъде възстановена. Отправено е искане, ако Районен съд Кюстендил счете, че воденото пред него дело не следва да се прекрати, то производството да бъде спряно до произнасянето по по-рано заведения иск.
По отношение на квалифициран в писмения отговор иск по чл. 69 от ЗС, е заявено, че следва да бъде спряно производството до постановяване на решение по гр. д. № 374/2024 г. на I състав по описа на Районен съд гр.
Дупница, тъй като спорът пред този съд се явявал преюдициален.
Взето е становище и по основателността на исковете. Ответницата не оспорва, че с нотариален акт № ** от 27.12.2006 г., том VII, peг. № 14179, дело № 1093/2006 г. М. В.. и В. В. са й дарили своя собствен имот, придобит в режим на съпружеска имуществена общност, а именно: САМОСТОЯТЕЛЕН ОБЕКТ, представляващ апартамент № *, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“ №***, както и че този имот е закупен от родителите на ищеца и ответницата съгласно нотариален акт № ** от 04.07.2003 г., том I, peг. № 2497, дело № 134 от 2003 г.
Направено е възражение за симулативност на сделката, обективирана като дарение в нотариален акт № ** от 27.12.2006 г., том VII, peг. № 14179, дело № 1093/2006 г. на нотариус Б. А., вх. peг. № 5242/29.12.2006 г., акт № 111, т. XX, д. № 4397/2006 г., като ответницата твърди, че въпросната сделка е прикрита покупко-продажба. Заявява, че цената на имота е заплатена не със средства на купувачите - родителите на страните, а по следния начин: 3 000 лева, дарени на ответницата от М. В.., която сума била получена от последната след продажба на дял от неин наследствен имот през 2003 г., които А. С. предоставила на родителите си за покупката на процесния апартамент; 3 000 лева – лични спестявания на ответницата; останалата половина от продажната цена било договорено да бъде изплащана на родителите ежемесечно до 2 погасяване на остатъка от сумата по изтеглен от тях на 04.06.2003 г. жилищен кредит от „Банка ДСК“ ЕАД. Твърди се, че ответницата и родителите й се били договорили след изплащането на цялата покупна цена на апартамента, М. и В. В.и да прехвърлят на дъщеря си собствеността върху апартамента.
Поддържа се, че ответницата заплатила и всички разходи, свързани с покупкопродажбата на апартамента като след това започнала периодично да изплаща в брой на родителите си различни суми, с които те погасявали задълженията си към банката. На 14.11.2006 г. А. С. и съпругът й М. С. изтеглили потребителски кредит от „Банка ДСК“ ЕАД, в размер на 7 000 лева, със заемната сума по който на 20.11.2006 г. изплатили останалата стойност по жилищния кредит на родителите на страните в размер на 5 474, 80 лв., както и всички разходи свързани с предсрочното погасяване на жилищния кредит, в размер на 162, 24 лева. Посочва се, че изтегленият от ответницата и съпругът й кредит е погасяван изцяло от нея. Твърди се, че след изповядване на сделката ответницата и съпругът й вложили изцяло собствени средства за основен ремонт на жилището на стойност 2 237, 99 лв. По искане на родителите М. и В. В. и, сделката била оформена като дарение, с цел заплащане на по-ниски такси по прехвърлянето. Твърди се, че действителната воля на страните по сделката е била не за прехвърляне на имота безвъзмездно, чрез дарение, а собствениците да се разпоредят възмездно с него в полза на ответницата, чрез покупко-продажба и липсвало дарствено намерение у формалните дарители. Поддържа се становището, че възстановяване на запазена част от наследство може да се осъществи само чрез намаляване на завещателни или дарствени разпореждания, а сделката обективирана в Нотариален акт № ** от 27.12.2006 г., том VII, peг. № 14179, дело № 1093/2006г. на нотариус Б. А., вх. peг. № 5242/29.12.2006 г., акт № ***, т. XX, д. № 4397/2006 г. по естеството си не представлявала дарение.
Възразява се на незаявено от ищеца искане за изнасяне на имота на публична продан. Посочва се още, че в исковата молба не е конкретизирано дали се иска възстановяване на запазена част от наследството на двамата родители или само на М. В... Заявява се, че искането по отношение оставеното от В. В. наследство е погасено по давност, тъй като същият е починал през 2013 г., а не е ясно и как ищецът е изчислил дробната част, която претендира като запазена част.
Заявява се, че ако съдът приеме иска за делба за допустим и основателен, то в наследствената маса следва да се включат и надлежно индивидуализирани в писмения отговор недвижими имоти, както следва: 1/3 ид. част от поземлени имоти с идентификатори № ***; № ***;
№ ***; № ***; № ***; № ***; № 62520.27199;
№ ***, всички съгласно КККР на с. ***, общ. ***, и относно които бил предявен иск по чл. 30 от ЗС и чл. 69 от ЗС и съответно образувано гр. дело № 374/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница. С оглед горното, в отговора се приема, че запазената част от наследството на М. В.. не е накърнена.
В условията на евентуалност, ако съдът приеме иска за допустим, се счита, че сумата в размер на 5 474, 80 лв. заплатена от ответницата за 3 погасяване на задължения на наследодателката по договор за кредит за покупка на недвижим имот, следва да бъде отчетена като увеличение на наследството съгласно чл. 12, ал. 2 от ЗН, наред със сумата от 164, 24 лева – разходи за предсрочно погасяване на кредита, както и 2 237, 99 лв. за извършени ремонтни дейности в процесното жилище.
В случай, че съдът включи процесния имот в наследствената маса, е отправено искане за задържане на същия в полза на ответницата на основание чл. 36 от ЗН.
С оглед горното е отправено искане до съда прекрати производството, респективно да го спре до произнасяне по гр. дело № 374/2024 г. по описа на Районен съд – Дупница, или да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск по чл. 30 от ЗН като неоснователен и недоказан, както и да присъди на ответницата сторените по делото разноски, включително заплатено адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание страните се явяват лично и с упълномощени процесуални представители. И двете страни поддържат исканията си.
Районен съд - Кюстендил, след като се запозна с доказателствата по делото и прецени същите поотделно и в тяхната съвкупност, при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:
От представените по делото Удостоверение за наследници с изх.
№**/29.08.2023 г. и Удостоверение за наследници с изх. №**/29.08.2023 г., и двете издадени от Община Кюстендил /л. 4 и л. 5 от делото/ се установява, че ищецът Г. Г. и ответницата А. С. са наследници /низходящи от първи ред/ на В.
В., починал на 09.08.2013 г., и на М. В., починала на 22.08.2023 г. Видно от Нотариален акт за дарение на недвижим имот №58, том VII, рег. №14179, дело №1093 от 2006 г., издаден от нотариус Б. А. /л. 6/. Родителите на страните по делото са дарили на ответницата апартамент, находящ се в гр. ***, ж. к. „***“ №**, бл. **, вх. „*“, ет. *, ап. * със застроена площ 72, 56 кв.м, прилежащи части 4, 20 кв.м, ведно с 3, 315 % ид. ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена. Същият е с идентификатор ***.
Прехвърлителите са придобили процесния имот по силата на покупкопродажба, обективирана в Нотариален акт за продажба № ***, том I, рег.
№2497, дело 134, от 2003 г. издаден от нотариус Д. С. /л. 7/. Приложено е заверено копие от схема №15-2800082-20.03.2024 г. на апартамента /л. 22/.
Съгласно заверено копие от Удостоверение за данъчна оценка по чл. 264, ал. 1 от ДОПК с изх. №849/22.03.2024 г., издадена от Дирекция „Местни приходи“ към Община Кюстендил, същата е на стойност 17 240, 70 лв.
Представен е заверен препис от Договор за кредит за покупка на недвижим имот от 4 юни 2003 г. /л. 49-53/, съгласно който „Банка ДСК„ ЕАД е предоставила на В. В. и М. В. кредит в размер на 6 000 лв. с цел покупка на процесния недвижим имот. Срокът за погасяване на кредита е 180 месеца.
Налице е и заверен препис от договор за кредит за текущо потребление от 14.11.2006 г. /л. 54/, от който се констатира, че ответницата А. С. и М. С. са 4 получили кредит в размер на 7 000 лв. от „Банка ДСК“ ЕАД със срок за издължаване 96 месеца. Представеният екземпляр от договора по делото първоначално оставя съмнение в датата и годината на сключването му, но в същия договор, видно от датата на издаване на личната карта на ответницата, съдът намира за вярно посочването, че е сключен през 2006 г. /, а не през 2000 г./.
На 04.06.2003 г. е съставена разписка /л. 55/, съгласно която купувачът на процесния апартамент предал на продавачите сума в размер на 3500 лв.
Приложени са още стокови разписки /л. 56-63/ за това, че М. С. през 2019 г. е закупувал материали за извършване на ремонтни дейности.
От приобщения по делото заверен препис от Нотариален акт за прехвърляне на недвижими имоти срещу издръжка и гледане №**, том III, рег.