Определение № 6577 от 16.02.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 3654/2026
- Вид
- Определение № 6577
- Подписан
- 16.02.2026
- Състав
- ИВА АНАСТАСИОС АНАСТАСИАДИС
Цитирани разпоредби
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 416 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 6577 гр. София, 16.02.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 138 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ИВА АН. АНАСТАСИАДИС като разгледа докладваното от ИВА АН. АНАСТАСИАДИС Гражданско дело № 20261110103654 по описа за 2026 година
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу Н. И. Г., с която са предявени искове с правно основание чл. 422 ГПК – за установяване на вземания, предмет на издадена заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 2501/2025 г. по описа на РС-Кюстендил. Установителните искове са предявени от заявителя с оглед дадено от съда указание с разпореждане от 17.01.2026 г.
След запознаване с приложеното електронно заповедно производство и при извършена самостоятелна преценка за допустимостта на предявените искове, настоящият съдебен състав приема същите за недопустими. Исковият съд, който разглежда иска по чл.
422 ГПК, следи служебно за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, т.е. изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на уведомление на известния адрес, доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на специалния установителен иск. Съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с посочване на източника на тези данни в съобщението. В конкретния случай, видно от попълнените от връчителя разписки, сканирани и отразени в електронната папка на заповедното дело, е, че адресатът е посетен на регистрирания постоянен и настоящ адрес, но тъй като не е открит, връчителят е залепил уведомление близо до входната врата на адреса – на входа на блока, и е пуснал екземпляр в пощенската кутия на жилището. Връчителят не е събрал данни по надлежния ред дали длъжникът живее или не на адреса, отразено е, че не е намерил търсеното лице, както и че на звънеца и пощенската кутия на апартамент 22 е изписана фамилията Г.и (която е фамилията на длъжника).
Както вече беше посочени, съгласно чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, съдът указва на заявителя, че може да предяви иск за вземането си, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса. В случая не е налице кумулативно предвидената заедно с извършеното връчване предпоставка на горепосочената правна норма, а именно връчителят да е събрал данни, че длъжникът не живее на адреса с посочване на източника на информация.
Напротив, отразено е, че на адреса живеят именно семейство Г.и.
В насока на горното следва да се има предвид, че при редовно връчена заповед по реда на чл. 47 ГПК и с изтичане на срока за възражение, тя влиза в сила. С влизането в сила 1 на заповедта за изпълнение се препятства надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, поради липсата на правен интерес от воденето на иск за установяване съществуването на вземането. По аргумент от противното на предвиденото в чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и на основание чл. 416 ГПК заповедният съд е следвало да разпореди издаването на изпълнителен лист.
Предвид гореизложеното, производството по настоящото дело следва да бъде прекратено, тъй като искът е недопустим поради липса на правен интерес. Заповедта за изпълнение не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след влизане в сила на определението, заповедният съд следва да бъде уведомен за преценка за издаване на изпълнителен лист.
Ето защо, на основание чл. 130 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА, на основание чл. 130 ГПК, исковата молба с вх. № 42929/11.02.2026 г. на „Топлофикация София“ ЕАД и ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3654/2026 г., по описа на Софийски районен съд, 138 – ми състав.
ДА СЕ УВЕДОМИ Районен съд – Кюстендил по ч.гр.д. № 2501/2025 г. за настоящото определение, след влизането му в законна сила, за извършване на преценка за издаване на изпълнителен лист въз основа на влязлата в законна сила заповед за изпълнение.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2