Определение № 420 от 03.07.2025, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 420 гр. Перник, 03.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ

Членове:

КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. МИЛУШЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20251700500325 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 577 ГПК във връзка с чл. 32а, ал.4 от Правилника за вписванията /ПВ/.

Постъпила е частна жалба от „Лено“ АД, с ЕИК 203217465, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, район Централен, ул. „Калофер“ 1 ет. 5, чрез адв. Н. П. – АК – *** срещу Определение № 19 от 17.02.2025г. на Съдия по вписванията при Районен съд – гр. Перник.

С обжалвания акт на съдия по вписванията при Районен съд – Перник е отказано да бъде вписано частично заличаване на вписването на Договор за особен залог на вземания от 19.08.2024г. относно вземане, обезпечено с договорна ипотека, учредена с Нотариален акт № ***, т. ***, рег. № ***, дело № 16/2019г. на Нотариус М. М., рег. № ***, вписан в Службата по вписванията – гр. Перник, под вх. № 141/22.01.2019г., акт.

№ ***, т. *** дело № 66/2019г., депозирано с молба вх. № 609/17.02.2025г., подадена от „Лено“ АД.

Недоволен от постановения отказ, частния жалбоподател го обжалва с доводи за неговата неправилност. По изложени подробни съображения се твърди, че в настоящия случай подлежащият акт за вписването следва да е удостоверението от ЦРОЗ, като се сочи, че според изискванията на нормативната уредба, Договорът за особен залог на вземания следва да бъде вписан в първичния регистър за този тип договори, а именно: ЦРОЗ. Вписванията за залога (включително заличаването му ) в Имотен регистър са вторични, обусловени от характера на вземането, което е било 1 заложено. Твърди се, че след като залогът вече не съществува, следва да бъде заличен и от Имотен регистър, в който е вписан вторично. Сочи се, че към молбата за заличаване на Договора за особен залог в ИР е представено и нотариално заверен препис-извлечение от Удостоверение за вписвания за определен период (извлечение), издадено от ЦРОЗ, което е годно да удостовери факта на частичното заличаване на Договора за залог относно вземанията по процесния Договор за кредит.

В горния смисъл се излагат обширни съображения и доводи, подкрепени и с относима съдебна практика.

Съдът, след като се запозна с жалбата и прецени събраните по делото доказателства, намира от фактическа и правна страна следното:

Частната жалба е процесуално допустима, предвид депозирането й от надлежна страна и в преклузивния срок по чл. 538 ал. 1 ГПК. Разгледана по същество, същата се явява основателна.

Производството пред Агенцията по вписванията е образувано по молба с вх. № 609/17.02.2025г. на „Лено“ АД, с която се иска заличаване на вписаното отбелязване на договор за особен залог на взезмания от 19.08.2024 г., сключен между „Прайвът кредит стъркчъринг“ С. А. Р. Л., като заложен кредитор, и „Лено“ АД, като залогодател, вписано в Служба по вписванията - Перник с вх. рег. № 4576 от 10.10.2024 г., том ***, акт ***. Към молба са приложени: 1/ оригинали и нотариално заверен препис от Декларация- съгласие за частично заличаване; 2/ нотариално заверен препис на Удостоверение за вписвания за определен период (извлечение) с № 20241220101859/20.12.2024 г. от ЦРОЗ; 3/копие от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека (към която е отбелязан договора за особения залог); 4/ държавна такса и 5/ пълномощно.

За да постанови обжалвания отказ, съдията по вписванията към ПРС е приел, че не са спазени особените изисквания на закона относно формата на депозирания акт, а именно: представената декларация-съгласие за частично заличаване на вписването на договор за особен залог на вземане, обезпечено с ипотека, не е заверена в съответствие с предвиденото в разпоредбата на чл. 589 ал. 2 изр. 2 от ГПК вр. чл. 3 ал. 1 от ПВ императивно изискване при нотариално удостоверяване на подпис върху частен документ, който ще се ползва за учредяване или прекратяване на права върху имот, лицата да изпишат пълното си име пред нотариуса и да положат подписа си, а ако подписът вече е положен, да изпишат пълното си име и да потвърдят подписа. Въз основа на изложените в тази насока съображения, съдията по вписванията е постановил отказа си.

При така установената фактическа обстановка, настоящия състав намира следното от правна страна:

На първо място следва да се разгледа въпросът дали е предвиден ред за извършване на 2 исканото вписване (в случая заличаване на отбелязано вписване на особен залог).

Действително в чл. 2 от ПВ е предвидено, че вписване, отбелязване и заличаване се извършва само в предвидените в закона случаи. Уредбата на вписванията е изградена на принципа на изчерпателност, при строго формализирани процедури. Обхватът на проверката на съдията по вписванията се отнася до това, дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в Правилника за вписванията съдържание. Не се проверяват материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закон. Следва да се отбележи обаче, че няма правна логика един акт да подлежи на вписване (било то, защото вписването е част от фактическия състав на възникването на дадено обстоятелство, било то единствено с цел да бъде оповестено, или с цел защитно действие), но да не подлежи на заличаване. Публичните регистри са създадени, за да гарантират сигурността на гражданския и търговски оборот, като спрямо същите е установена презумпция за вярност на вписаните в тях обстоятелства. Самото вписване в имотния регистър на особения залог, макар и вече да не изпълнява предвиденото в закона действие, не се заличава служебно или по силата на закона, а само при направено искане от лице, имащо интерес от това, като няма установен в закона срок, в който легитимираното лице да е задължено да отправи искането си. Доколкото ипотеката, обезпечаваща вземането, за което е учреден и особения залог, е вече заличена, не следва да се поставят пречки за заличаването на други тежести, вписани по партида на имота, когато са налице основания за това. Това е така, изхождайки от основата цел за осигуряване на сигурност в оборота с конкретната вещ.

Следва да бъде отбелязано, че в настоящия казус първичното вписване е това в Централния регистър на особените залози, доколкото се касае за договор за особен залог на вземане, а не това по ипотеката. В случая заложният кредитор е дал нотариално заверено съгласие за заличаване на договора за особен залог на вземане, респективно заявителят като залогодател има правомощието да заличи съществуващата тежест от всички регистри, в които тя е вписана.

По отношение на това дали към преписката е представен акт, който подлежи на отбелязване, следва да се има предвид, че в последователната си практика ВКС /определение № 447 от 10.07.2009 г. по ч. т. д. № 58/2009 г. на ВКС, ІІ т. о.; определение № 442 от 20.07.2007 г. по ч. т. д. № 317/2009 г. на І т. о. и определение № 468 от 28.07.2009 г. по ч. т. д. № 135/ 2009 г. на ІІ т. о., определение № 168 от 07.02.2011 г. по ч. т. д. № 87/2010 г. на ІІ т. о., определение № 250 от 03.04.2012 г. по ч. т. д. № 99/2012 г. на І т. о. и др./ е приел, че актът, въз основа на който се постановява вписване в Имотния регистър, е единствено удостоверението за вписване на залога, респ. удостоверение за вписване на допълнителните обстоятелства във връзка с него, вписани в Търговския регистър и регистър на ЮЛНЦ.

3

Същото е изводимо от анализа на разпоредбата на чл. 22а ПВ, съгласно която вторичното вписване, каквото е вписването на особения залог в имотния регистър, се извършва въз основа на издадено удостоверение за съответното обстоятелство, вписвано първично в ТРРЮЛНЦ. Следователно, приетото от съдията по вписванията се явява неправилно, а наличието на представено пред съдията по вписванията удостоверение от ТРРЮЛНЦ за заличаване на особен залог е напълно достатъчно, за да се извърши вписване на заличаването на залога и в Имотния регистър при Службата по вписванията, явяващо се вторично по отношение вписването в ТРРЮЛНЦ.

Вписване в имотния регистър на залог на вземане е винаги вторично вписване на особения залог и се осъществява с цел противопоставимост на правата на заложния кредитор на трети лица и като такова е предпоставено от вписване на залога в първичния регистър - ЦРОЗ. Т.е. вторичното вписване не би могло да се извърши, ако липсва първично такова. На още по-силно основание, след отпадане на първичното вписване, то отпада необходимостта от съществуване на вторичното вписване и същото следва да бъде заличено.

В конкретния случай е налице заличаване на вписания в ЦРОЗ залог на вземане, което е валидно извършено и въз основа на него не може да има вече вписване в имотния регистър.

При издаване на удостоверение за вписвания, отбелязвания и заличавания от Службата по вписванията, договор за особен залог на вземане би бил описан като съществуваща тежест, следователно би се достигнало до правно положение, некореспондиращо с действителното такова. Вписването е изпълнило своята защитна функция и след като то е успешно приключило и липсва основание за противопоставимост на трети лица, нито има данни да брани някакви други права, то следва да се признае интересът на молителя да иска и да постигне заличаване на вписаното обстоятелство. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съдията по вписванията е длъжностното лице, което съблюдава за истинността и пълнотата на информацията, обявена в имотния регистър, като посредством актуалността на информацията в него постига заложените в закона цели за защита интересите на заинтересованите лица.

Ето защо, отказът за вписване на исканото заличаване е незаконосъобразен.

Предвид изложеното обжалваният отказ на съдията по вписванията трябва да бъде отменен, като вместо това следва да се постанови извършване заличаване на особения залог.

Мотивиран от изложеното и на осн. чл. 577, ал. 1 и чл. 278 от ГПК, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОТМЕНЯ определение Определение № 19 от 17.02.2025г. на Съдия по вписванията при Районен съд – гр. Перник, постановен по заявление вх. № 609/17.02.2025г., подадена от „Лено“ АД, с което е отказано частично заличаване на договор за особен залог на вземане, обезпечено с ипотека.

ВРЪЩА преписката на Служба по вписванията към РС – Перник за извършване на отбелязване към вписана договорна ипотека за частично заличаване на Договор за особен залог на взезмания от 19.08.2024 г., сключен между „Прайвът кредит стъркчъринг“ С. А. Р. Л., като заложен кредитор, и „Лено“ АД, като залогодател, вписано под вх. рег. № 4576 от 10.10.2024 г., том ***, акт *** на СВ – Перник относно вземанията по договор за кредит от 22.01.2019г. с кредитополучател ЕТ „Ем ди ЕМ – М. М.“ с ЕИК205275493, солидарен и ипотекарен длъжник М. Е. М. и солидарен длъжник М. Н. М., като отбелязването се извърши по персоналните партиди, по които е вписана договорната ипотека и по които е извършено вписването на Договор за особен залог на вземанията от 19.08.2024г.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5