Определение № 3153 от 20.12.2023, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3153 гр. София, 20.12.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно частно гражданско дело № 20231000502218 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.1 ГПК вр. чл.129 от ГПК.

С определение № 402 от 02.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 36/2023г. по описа на ОС-Перник, ГК, производството по делото, образувано по предявения от А. К. Й. иск с правно осн. чл.348 от ТЗ във вр. с чл.79 от ЗЗД е прекратено поради нередовност на подадената искова молба и неизпълнение на дадените от съда указания по отстраняване нередовностите на исковата молба.

Срещу така постановеното определение, в прекратителната му част е постъпила частна въззивна жалба вх.№ 3553 от 09.06.2023г., подадена от А.

Й., в която са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение. Твърди се, че няма нередовност на исковата молба, както и че с допълнителна молба в изпълнение указанията на съд са изложени уточнителни съображения.

Моли обжалваното определение да бъде отменено, а делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия на първоинстанционния съд.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответникът К. Г. М. е подал писмен отговор, оспорва жалбата.

С определение № 566 от 22.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 36/2023г. по описа на ОС-Перник, ГК, е допълнено определение № 402 от 02.05.2023 1 г. и е осъден А. К. Й. да заплати на К. Г. М. разноски за производството пред ОС-Перник в размер на 3000лв.

Срещу това определение е постъпила частна жалба вх.№ 4394 от 14.07.2023, подадена от А. Й., в която са наведени доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се моли същото да бъде изцяло отменено.

В срока по чл.276, ал.1 от ГПК ответникът К. Г. М. е подал писмен отговор, оспорва жалбата.

Софийският апелативен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

По частна жалба вх.№ 3553 от 09.06.2023г.: Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването. Жалбата е подадена срещу валиден и допустим съдебен акт и следва да се разгледа по същество.

Разгледана по същество, частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Пред първоинстанционния съд е предявен иск с правно основание чл.348 и следв. от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД от А. К. Й. срещу К. Г. М. за сумата от 30 000 лв. Изрично се излагат твърдения в исковата молба, че сумата от 30 000 лв. се претендира от ищеца като дължимо възнаграждение по комисионни клаузи, съдържащи се в договор за покупко-продажба, сключен на 01.06.2016г. между страните по делото като ФЛ и ЮЛ „ЗУУМ“ АД, чрез изпълнителния му директор А. К. Й..

Първоинстанционният съд е намерил исковата молба, с която е предявен иска за нередовна и с определение № 305 от 28.03.2023г. е оставил производството по делото без движение и е дал указания на ищеца по редовността на исковата молба.

С молба вх.№ 2243 от 11.04.2023г. ищецът е направил уточнение на предявения иск, съобразно дадените му указания.

С обжалваното определение № 402 от 02.05.2023г. съдът е намерил, че с уточняващата молба от 11.04.2023г. не са изпълнени указанията на съда по редовността на исковата молба и е прекратил производството по делото.

Това определение е неправилно и незаконосъобразно.

Видно е от титулната част на исковата молба, че същата е подадена от 2

А. Й. в качеството му на ФЛ. Видно е от петитума на исковата молба, че сумата от 30 000лв. се претендира от ищеца в качеството му на ФЛ. Това обстоятелство е уточнено и с допълнителната молба от 11.04.2023г.

Видно е от представения към исковата молба, като писмено доказателство, договор от 01.06.2016г., че същият е сключен между А. Й. като ФЛ, К. М. като ФЛ и дружеството „ЗУУМ“ АД като ЮЛ, представлявано от изпълнителния директор А. Й..

Видно е от обстоятелствената част на исковата молба, че ищецът твърди, че претендира сумата от 30 000лв. на основание комисионен договор, сключен с клаузи, инкорпорирани в договора за покупко-продажба и прехвърляне на собственост от 01.06.2016г.

При така изложената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е намерил противоречие между различните части на исковата молба и неточност в предявения иск, поради което е оставил исковата молба без движение е дал указания на ищеца.

С молба от 11.04.2023г., в дадения му срок, ищецът е направил допълнителни уточнения. Съдът е приел молбата, но е намерил, че указанията му не са изпълнени, което е мотивирало прекратяването на производството по делото.

Тези изводи на първоинстанционния съд са неправилни. Видно е от гореизложеното, че противоречие в исковата молба не съществува, няма нередовност на предявения иск, доколко същият би бил основателен и доказан е въпрос по същество на делото; доколко съществуват клаузи в процесния договор, уреждащи действителен комисионен договор между ФЛ, страни по делото, изключващи ЮЛ, неконституирано като страна по делото, е въпрос по същество на спора, а не по редовност на исковата молба; съществуват ли отношения на задължително, респ. необходимо другарство в процеса между всички страни по процесния договор, също е въпрос не по редовност на исковата молба, а последното е и обстоятелство, за което съдът следи служебно.

Но дори да се приеме от първоинстанционния съд, че съществува нередовност на исковата молба и същата не е отстранена с допълнителната уточняваща молба, то това обстоятелство следва да бъде съобщено на ищеца и следва да му бъде даден нов срок за изпълнение указанията на съда, т.к.

3 указанията на съда следва да бъдат конкретни, точни и ясни за конкретния, ищец, така че същият да възприеме указанията и смисъла на същите, вложен от съда, за да ги изпълни. Принципът на разп. на чл. 129 от ГПК е по пътя на указанията, давани от съда да се постигне редовност на исковата молба, когато такава няма, а не да се цели прекратяване на производството по делото поради допуснат формализъм.

Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не съществува нередовност на исковата молба и на предявения с нея главен иск.

Обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно и следва да бъде отменено в прекратителната му част. Делото следва да бъде върнато на ОС-Перник за продължаване на следващите се процесуални действия, съгл. дадените указания.

Предвид изхода по частна въззивна жалба вх. № вх.№ 3553 от 09.06.2023г., частна въззивна жалба вх.№ вх.№ 4394 от 14.07.2023, също се явява ОСНОВАТЕЛНА и обжалваното с нея определение № 566 от 22.06.2023г. също следва да бъде отменено.

Водим от горното, СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, ГО, 10-ти с-в ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 402 от 02.05.2023 г., постановено по гр.д.

№36/2023г. по описа на ОС-Перник, ГК, в частта му, с която производството по делото, образувано по предявения от А. К. Й. иск с правно осн. чл.348 и сл. от ТЗ във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД е прекратено поради нередовност на подадената искова молба и неизпълнение на дадените от съда указания по отстраняване нередовностите на исковата молба.

ВРЪЩА делото на ОС-Перник, на същия съдебен състав за продължаване на следващите се процесуални действия, съгл. дадените указания.

ОТМЕНЯ определение № 566 от 22.05.2023 г., постановено по гр.д.№ 36/2023г., ОС-Перник, ГК, е допълнено определение № 402 от 02.05.2023 г. и е осъден А. К. Й. да заплати на К. Г. М. разноски за производството пред 4

ОС-Перник в размер на 3000лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5