Решение № 1399 от 23.12.2022, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1399 гр. Пазарджик, 23.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Д. в присъствието на прокурора В. Г. Н. като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20225220101844 по описа за 2022 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от В. Д. С. ЕГН **********, с адрес гр. П., бул. „С.П.” 1 ет. 8, ап.43 против Окръжен съд П., представляван от председателя Р.К.Ш., с адрес: П., бул. „...“ 167.

В исковата молба се твърди, че при постановяване на решения №376/21.03.2019г. по въз. гр.д.№2819/2018 г. и №818/13.08.2020 по въз.гр.д.№ 1123/2020 по описа на Окръжен съд П. са допуснати съществени нарушения на правото на ЕС, с което на ищцата са причинени имуществени и неимуществени вреди.

По повод възникнал правен спор между ищцата и етажната собственост срещу ищцата пред РС П. е бил предявен установителен иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, във вр. чл.51, ал.1 ЗУЕС, във вр. чл.6,ал.1, т.10 от ЗУЕС за сумата от 581,70лв., неплатени месечни вноски за управление и поддръжка на общите части на сградата. За възникване на вземането били посочени основанията: т.7 от решение на ОС на ЕС на 01.12.2016г./отменено/ и т. 11-1, т. II-2 и т. III-4 от решение на ОС от 20.03.2018г., а за размера била приложена справка, изготвена от касиера на етажната собственост. С решение № 1127/09.04.2020г. Районен съд - П. частично уважил предявения иск. С решение № 818/13.08.2020г. по въз. гр. д. 1123/2020 Окръжен съд П. първоинстанционното решение било потвърдено.

Ищцата твърди, че в противоречие на ДФЕС и практиката на СЕС ОС П. приел в мотивите си, че за периода януари 2017г. - март 2018г., месечните вноски, претендирани от етажната собственост са съгласно решение на общото събрание от 01.12.2016г./отменено/ 1 като за този период одобрението на отчета, на действията на УС и на сторените до момента разходите, направено от ОС на 20.03.2018 по т. II-2 и по т. М-З от протокола, е валидно правно основание за възникване на вземане в полза на етажната собственост. За останалата част от периода от 01.04.2018 г. до 01.05.2019 г., съдът приел, че представените допълнително от етажната собственост доказателства - протоколи за извършените разходи за управление и поддръжка на общите части, съставени от касиера и УС, в които по пера и размер са описани изразходваните средства и разпоредбата на чл.6, ал.1, т.10 от ЗУЕС са основание за възникване на вземане. За ирелевантно е счетено одобрението от общото събрание на разходите посочени в отчетите.

Позовавайки се на член 267 от ДФЕС и решение от 08.05.2019г. по дело С-25/18, изтъква, че в случай като настоящия паричното задължение произтича кумулативно от решение на общото събрание относно разходите за поддържане на общите части на сградата и решение за определяне размера на паричната вноска в бюджета на етажната собственост, от което следва изводът, че решенията на общото събрание на етажната собственост нямат действие за изтекъл период. В този смисъл сочи, че на общите събрания на 01.12.2016г./отменено/ и 20.03.2018г. не са приети решения за одобрение на разходите за управление и поддръжка на общите части и размер на дължимата вноска. Въпреки това Окръжен съд П. е приел, че решенията на общите събрания от 01.12.2016г./отменено/ и 20.03.2018г. са годно основание за възникване на вземане като решенията на общото събрание от 20.03.2018г. за приемане отчета и одобрение действията и разходите за периода от 01.01.2017г. до 01.03.2018г. задължават ищцата с обратна сила от 01.01.2017г., а размерът на вноската може да се определя от справка, изготвена от касиера и вещо лице.

Вследствие горепосоченото нарушение на правото на ЕС при постановяване на Решение № 818/13.08.2020 год., по вьззивно гражданско дело № 1123/2020 год. за ищцата са настъпили имуществени вреди в размер на 1352,80 лв. /387,80лв. вноска към етажната собственост, 340,00лв. съдебни разноски, 25,00лв. платена такса за въззивно дело, 600,00лв. платени в брой адвокатски хонорари по 300 лв. за всяка инстанция/.

Ищцата изтъква също, че при постановяване на Решения №376/21.03.2019 по въз.гр.д. 2819/2018 и №818/13.08.2020 по въз.гр.д. 1123/2020г. по описа на Окръжен съд – П. е извършено нарушение на чл. 6, ал.1 от ЕКЗПЧ и чл.1 от Допълнителен протокол №1 към нея. С Решение № 3677/01.11.2018г. по гр.д. №6953/2018г. по описа на РС П. са отменени като незаконосъобразни всички решения, приети на проведеното на 20.03.2018г. общо събрание, като съдът не се е произнесъл по възражения, формулирани в исковата молба.

Впоследствие с решение № 376/21.03.2019 по въз.гр.д. №2819/2018, ОС П. първоинстанционното решение и част от решенията на ОС от 20.03.2018г. са отменение.

Твърди се, че въззивният съд също не се е произнесъл по оплакванията в исковата молба относно незаконосъобразността на съдържанието на горепосочените решения.

Вследствие горепосоченото нарушение на чл.6, ал.1 от ЕКЗПЧ и чл.1 от Допълнителен протокол №1 към нея с постановяване на Решение № 376/21.03.2019 год., по вьззивно гражданско дело № 2819/2018 год., за ищцата са настъпили имуществени вреди в 2 размер на 612,50лв. /132,50лв. съдебни разноски на етажна собственост, платени в брой по сметка на етажната собственост, 30,00лв. държавна такса, 450,00лв. платени в брой адвокатски хонорари - 300лв. за първа и 150лв. за втора инстанция./.

Посочва, че с Решение № 818/13.08.2020г. по въз. гр.д. 1123/2020г. ОС П. потвърждава Решение № 1127/09.04.2020г. на РС П. по гр.д. № 12644/2019г., препращайки към мотивите на първоинстанционния акт и излага твърдения, че първоинстанционния съд при събирането на доказателства е извършил процесуално нарушения, изразяващо се в нарушение на принципа за равенство на страните в процеса. Сочи, че в мотивите си ОС П. не е посочил правната норма, въз основа на която е формирал решаващия за изхода на делото извод.

Заявява, че в случая в нарушение на разпоредбите на ЗУЕС съдът е приел, че са налице предпоставките за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.

Твърди се, че в резултат на постановените Решения №376/21.03.2019г. и №818/13.08.2020г. по описа на ОС П. за ищцата са настъпили неимуществени вреди в размер на 3000, изразяващи в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания - стрес, загуба на самочувствие, чувство за онеправданост, разочарование и загуба на доверие в институциите, накърнено добро име и моралните и нравствените ценности.

Вследствие на това ищцата ограничила контактите си със съседите, започнала да излиза при възможност с придружител, имала главоболие и безсъние.

Иска се от съда да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сумата от 612,50 лв.

/132,50 лв. съдебни разноски на етажна собственост, платени в брой по сметка на етажната собственост; 30,00 лв. държавна такса; 450,00лв. платени в брой адвокатски хонорари/ представляваща, обезщетение за претърпени имуществени вреди за постановяването на Решение № 376/21.03.2019 год., по вьззивно гражданско дело № 2819/2018 год. по описа на ОС П., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 09.04.2019 год. до 22.06.2021 год. в размер на 137,02 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата от 1352,80 лв./ /387,80лв. вноска към етажната собственост, 340,00лв. съдебни разноски, 25,00лв. платена такса за въззивно дело, 600,00 лв. платени в брой адвокатски хонорари/, представляваща, обезщетение за претърпени имуществени вреди за постановяването на Решение № 818/13.08.2020 год., по вьззивно гражданско дело № 1123/2020 год. по описа на ОС П., ведно с мораторна лихва върху тази сума за периода от 25.08.2020 год. до 22.06.2021 год. в размер на 113,50 лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане; сумата в общ размер от 3000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в нравствени, емоционални, психически и психологически терзания - стрес, загуба на самочувствие, чувство за онеправданост, разочарование и загуба на доверие в институциите, накърнено добро име и моралните и нравствените ценности, от която сумата от 1000 лева обезщетение по Решение № 376/21.03.2019 г. по възз. гр. д. № 2819/2018 г. и сумата от 2000 лева обезщетение по Решение 818/13.08.2020 г. по възз.гр.д. № 1123/2020 г., ведно със 3 законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

В проведеното съдебно заседание ищцата не се явява и не изпраща процесуален представител. Постъпила е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция.

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК, ответникът ОС П. оспорва исковете по основание и размер и моли същите да бъдат отхвърлени. Поддържа, че с наведените в исковата молба оплаквания се цели инцидентно да бъдат проверени влезли в сила съдебни актове, въпреки че в законодателството е предвидено това да става по пътя на инстанционния контрол. Оспорва твърдението, че с постановяването на Решение № 376/21.03.2019 год. е нарушен чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКЗПЧОС, тъй като с последния е предвидена обща защита по отношение на правото на собственост, която, за да бъде приложена, следва да са налице твърдения за безспорни вземания/притежания, които са определени като такива със закон/със съдебната практика, и които да принадлежат на ищеца съгласно легално и признато правно основание. Счита, че в случая не е налице такова вземане, а в тежест на жалбоподателя е да установи точния характер на твърдените вземания/притежания, както и признаването им за такива съгласно българското законодателство. Сочи, че претенцията на ищцата за нанесени имуществени вреди с Решение № 376/21.03.2019 год. включва като главница заплатените от същата разноски на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на насрещната страна; разноски, заплатени за адвокатска защита за две съдебни инстанции; както и държавна такса, заплатена по делото. Присъждането на ищцата на обезщетение в размер на дължимата за процесното производство държавна такса би било в противоречие с чл. 60, ал. 1 КРБ. Разноските за държавна такса по правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК се поемат от страната, която е изгубила правен спор, като дължимостта на таксата за провеждане на производството не е поставена в зависимост от изхода на спора.

Същата винаги се поема от някоя от двете страни по делото. По отношение на заплатените от ищцата разходи за адвокат, същите са частни разходи на ищцата, които тя е избрала да реализира като гаранция за възможно най-качествена защита в производството. Същото се отнася и за разходите, сторени от насрещната страна, които ищцата е поела отново с оглед чл. 78, ал. 3 ГПК. В тази връзка счита за неоснователна претенцията за имуществени вреди, а като акцесорни на нея претенциите за мораторна и законна лихва също следва да се оставят без уважение.

По отношение на заявеното, че Решение № 818/13.08.2020 год. е постановено в нарушение на правото на Европейския съюз, и по-конкретно в противоречие с решението по дело С-25/2018 год. на Съда на Европейския съюз, счита, че същото е постановено по специфичен казус с предмет, различен от настоящия. Позоваването на противоречие с посоченото решение е неоснователно, тъй като в него се обсъжда въпрос за компетентност, т.е. делото е насочено към приложението на процесуалноправен въпрос, а не към тълкуване на материалноправна материя. С него не се дават насоки за това как трябва да се правораздава от гледна точка на материалното право по отношение на такъв тип правоотношения, както и какви правни изводи следват от приетата условна класификация на 4 споровете, като попадащи в хипотезата на чл. 7, т. 1, б. „а“ от Регламент 1215/2012 год.

Сочи, че изводи в таз насока са направени в исковата молба, но същите са изцяло производни на тълкуването на ищцата, но не и на тълкуване на СЕС в посоченото решение.

Твърди, че Решение № 818/13.08.2020 год. не е незаконосъобразно и не е постановено в противоречие с практиката на СЕС. В този смисъл оспорва твърденията в исковата молба, че разноските се дължат единствено при условие, че е било взето решение от общото събрание по чл. 11, ал. 1, т. 5 ЗУЕС - за определяне на размера на паричните вноски за разходите за управлението и поддържането на общите части на сградата. Сочи, че такова условие не е било извеждано нито в практиката на СЕС, нито в българската съдебна практика, а ищцата интерпретира неточно решение С-25/2018, тъй като по разгледания там казус е било налице такова решение. Напротив, както практиката на СЕС, така и българската съдебна практика е в смисъл, че управлението и поддържането на общите части е в интерес и полза на етажните собственици, поради което същите следва да поемат разходите за тази дейност, а липсата на предварително взето решение от общото събрание няма пречка да бъде санирано в по- късен момент, респ. не може да обуслови извод за недължимост на тези разноски от етажните собственици, както се поддържа в исковата молба.