Решение № 57 от 08.12.2021, Окръжен съд - Кърджали

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. К., 08.12.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – К., I. СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Деян Г. Събев

Членове:

Йорданка Г. Янкова

Георги Ст. Милушев при участието на секретаря Петя Хр. Михайлова в присъствието на прокурора Дафин Бойчев Каменов (ОП-К.) като разгледа докладваното от Деян Г. Събев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20215100600194 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

С Присъда № 260052/23.06.2021 год., постановена по Н.о.х.дело № 284/2021 год., К.йският районен съд е признал подсъдимия С.Д.Д. от гр.К. за виновен в това, че на неустановена дата в периода от месец април до края на месец май 2020 год. в гр.К. отнел чужди движими вещи - 4 броя метални подпори /хюнебеци/, на стойност 138.63 лв.; 1 брой лопата с дървена дръжка, на стойност 9.85 лв.; 1 брой кирка с дървена дръжка, на стойност 17.13 лв.; 23 броя бигли /арматурни ръбести елементи/, на стойност 23.00 лв. и 6 броя дървени летви с размери 2.00/0.15/0.03 метра, на стойност 23.86 лв., всичко на обща стойност 212.47 лв., от владението на В.П.К. от гр.П., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява маловажен случай, поради което и на основание чл.194 ал.3, във вр. с ал.1, във вр. с чл.54 от НК го е осъдил на наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 месеца, изпълнението на което е отложил за срок от 3 години, на основание чл.66 ал.1 от НК. С присъдата съдът е възложил на подсъдимия С.Д.Д. заплащането на направените по делото разноски, както и се е разпоредил с веществените доказателства по делото.

1

Така постановената присъда е обжалвана от защитниците на подсъдимия С.Д.Д. от гр.К. – адв.Г.Б. и адв.Х.К., и двамата от АК – К.. С жалбата на адв.Г.Б. първоинстанционната присъда се обжалва като неправилна – постановена при неправилно приложение на материалния закон, и като необоснована. В жалбата се твърди, че първоинстанционният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като били игнорирани доказателства, оборващи обвинението; както и че са били нарушени правилата, свързани със събирането, проверката и оценката на доказателствата. Адв.Б. моли да бъде отменена обжалваната присъда и да бъде постановена нова такава, с която да бъде оправдан осъдения от първоинстанционния съд подсъдим. В допълнително представена писмено изложение адв.Б. развива подробни съображения относно неизлагане в мотивите към присъдата на фактически и правни съображения за механизма на извършване на престъплението, схематично излагане на фактите по делото, тъй като от намирането на вещи в гаража на подсъдимия не можел да се направи категоричен извод, че той ги е откраднал. Твърди, че не било ясно с кои свои конкретни действия подсъдимия е извършил престъплението. Счита, че по делото имало неизяснени обстоятелства, като липсвали доказателства, от които да се направи обоснован извод, че подсъдимия е извършил престъплението по чл.194 ал.3, във вр. с ал.1от НК, за което бил предаден на съд. В жалбата на другия защитник на подс.Д. – адв.К., се твърди, че първоинстанционната присъда е необоснована и незаконосъобразна. Моли същата да бъде отменена изцяло, като подсъдимият бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.

Алтернативно моли за изменение на присъдата, с налагане на друго по вид наказание, предвидено в разпоредбата на чл.194 ал.3 от НК, а именно: наказание „глоба“ в размер от сто до триста лева, към минималния му размер.

Развива подробни съображения в жалбата, свързани с липсата на преки доказателства и свързаното с това основателно съмнение за осъществяване на инкриминираното деяние от подсъдимия Д.; както и за изключително ниската степен на обществена опасност на деянието, обусловен от много ниската стойност на инкриминираните вещи, вкл. и възстановяване на същите. В съдебно заседание защитниците на подсъдимия С.Д. поддържат жалбите си по изложените в тях съображения.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – К. в съдебно заседание изразява 2 становище, че жалбите са неоснователни, а първоинстанционния съд намира за правилна – законосъобразна, като предлага същата да бъде потвърдена. присъдата на мотивирана и

Окръжният съд, като извърши проверка изцяло на обжалваната присъда на основание чл.313 и сл. От НПК, с оглед правилността й и доводите, изложени в жалбите, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от легитимирани за подаването им лица и в законоустановения срок, поради което същите са процесуално допустими.

Разгледани по същество, жалбите са неоснователни.

Първоинстанционният съд е положил необходимите усилия за цялостното изясняване на обстоятелствата по повдигнатото обвинение, събрал е необходимите, искани и посочени от страните доказателства, относими към предмета на доказване по чл.102 НПК, поради което не се е наложило извършването на процесуално - следствени действия в тази връзка от настоящата инстанция. От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

Подсъдимият С.Д.Д. е роден на ******** год. в гр.К., където живее постоянно. Има завършено средно образование, не е женен, трудово ангажиран е, не е осъждан. По местоживеене не се ползва с добри характеристични данни.

Подсъдимият Д. живеел в гр.К., на ул.„В.“ № 7. В съседство, на улица „В.“ № 1, притежавал имот и свидетелят В.П.К., в който през цялата 2020 год. като наематели живеели свидетелите З.Ю. и Т.Ю.. Св.В.К. живеел приоритетно в гр.П. и рядко посещавал имота си в гр.К., който представлявал къща на два етажа с двор. По нея свидетелят К. извършвал строително ремонтни дейности, като я надстроявал с още два етажа. По този повод в двора на имота си съхранявал различни строителни материали, градински пособия и битови вещи.

През пролетта на 2020 год. св.К. бил уведомяван от наемателите си в гр.К., че подс.Д. влизал в двора му и взимал различни вещи оттам. Въпреки това, св.К. не подал жалба в полицията.

На 30.06.2020 год., по повод на възникнал междусъседски спор на ул.

3

„В.“ в гр.К., ОДЧ при РУ- К. изпратил на место полицейски служители. Там отишли свидетелите А.Ч. и Е.Ю., които заварили голяма група хора, които живеели на тази улица. Те им споделили, че подсъдимият Д., който живеел в близост, складирал в дома си крадени вещи. В този момент подсъдимият се отправил с велосипеда си към ул.„Я.“ в града, при което полицейските служители Ч. и Ю. го настигнали и му разпоредили да се върне до дома си.

На място бил извикан кварталния инспектор, който отговарял за този район, а именно - свидетелят Л.М., както и била изпратена дежурната оперативна група. Със съгласието на подсъдимия С.Д. в дома му - гаража и втория етаж от къщата, находящи се на ул.„В.“ № 7 в гр.К., била извършена проверка. При нея били намерени различни вещи, за което бил съставен съответен протокол.

На следващият ден - 01.07.2020 год., по повод подадена жалба от св.В.К. до Началника на РУ- К., отново била извършена проверка с негово съгласие в дома на подсъдимия С.Д. в гр.К. - гараж и втори етаж от къща, от кварталния инспектор Л.М. и други полицейски служители. При нея били намерени 4 броя метални кофражни подпори /хюнебеци/, една кирка с дървена дръжка, и 23 броя арматурни ръбести метални огънати елементи за армиране на бетонови конструкции /бигли/. Тези вещи били разпознати от свидетеля В.К., поради което същия ден му били предадени с протокол за отговорно пазене, ведно с 1 брой лопата с дървена дръжка, която също била установена в дома на подсъдимия. В двора на подсъдимия Д. св.К. разпознал и свои 6 броя дървени летви с размери 2.00/0.15/0.03 метра, които обаче не били иззети и не му били върнати.

От писменото заключение на вещото лице по назначената в хода на досъдебното производство съдебно - оценителна експертиза се установява, че общата стойност на откраднатите вещи възлиза на 212.47 лв. Причинените щети са частично възстановени, тъй като 6 броя дървени летви на стойност 23.86лв. нито са били върнати на св.К., нито е била платена цената им от подсъдимия.

Първоинстанционният съд е приел от фактическа страна още, че времето на извършване на престъплението е на неустановена дата в периода от месец април до края на месец май 2020 год., мотивирайки се с времето на установяване на инкриминираните вещи в дома на подсъдимия на 01.07.2020 год., което означавало, че кражбата е извършена по - рано; с показанията на 4 пострадалия свидетел В.К., който свидетелствал, че е сигнализиран от наемателите си - свидетелите Т. и З.Ю., през пролетта на 2020 год. за влизане в двора на дома му в гр.К. от страна на подсъдимия С.Д., който изнасял предмети оттам; както и с показанията на същите двама свидетели и свидетелката П.Г.-Т., от които се установява, че през 2020 год. В.К. е правел ремонт на къщата си в гр.К., където имало строителни материали, складирани от него в двора му.

Горната фактическа обстановка първоинстанционният съд е намерил за установена от обясненията на подсъдимия, дадени в хода на първоинстанционното съдебно следствие, които съдът е кредитирал отчасти; от показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели В.К., А.Ч., Е.Ю., П.П., З.Ю., П.Г.-Т. и Л.М., на които е дал вяра изцяло; от показанията на свидетеля Т.Ю., дадени в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд, които е кредитирал отчасти; от писменото заключение на вещото лице В.Д. по назначената на досъдебното производство съдебно-оценителна експертиза и разясненията му в съдебно заседание пред първоинстанционния съд, на които е дал вяра изцяло; както и от останалите писмени доказателства по делото - Протоколи за отговорно пазене на вещи от 01.07.2020 год., Протокол за извършена проверка в помещение без съгласието на собственика обитател или в тяхно отсъствие от 01.07.2020 год., Протокол за извършена проверка в помещение без съгласието на собственика обитател или в тяхно отсъствие от 30.06.2020 год., ведно с опис, Протокол за оглед на веществени доказателства от 11.08.2020 год., ведно с фотоалбум, справка за съдимост на подсъдимия Д., характеристична справка на подсъдимия и др., приети от първоинстанционния съд и приобщени към доказателствената съвкупност по надлежния ред.

При така установената и от двете съдебни инстанции фактическа обстановка, въззивният съд намира, че подс.Д. е осъществил от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 194 ал.3, във вр. с ал.1 от НК - на неустановена дата в периода от месец април до края на месец май 2020 год. в гр.К. отнел чужди движими вещи - 4 броя метални подпори /хюнебеци/, на стойност 138.63 лв.; 1 брой лопата с дървена дръжка, на стойност 9.85 лв.; 1 брой кирка с дървена дръжка, на стойност 17.13 лв.; 23 броя бигли /арматурни ръбести елементи/, на стойност 23.00 лв. и 6 броя дървени летви с размери 2.00/0.15/0.03 метра, на стойност 23.86 лв., всичко на обща стойност 212.47 5 лв., от владението на В.П.К. от гр.П., без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата представлява маловажен случай, до какъвто правилен и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционният съд. За да постанови осъдителната си присъда, първоинстанционният съд е извършил анализ и оценка на всички събрани доказателства, като е изложил подробни съображения кои от противоречивите такива приема и кои отхвърля, които съображения се споделят напълно и от настоящата инстанция и не е необходимо да бъдат преповтаряни в тяхната цялост.

Правилно първоинстанционният съд е кредитирал изцяло показанията на свидетелите В.К., А.Ч., Е.Ю., П.П., З.Ю., П.Г.-Т. и Л.М., оценяйки ги като логични, еднопосочни, непротиворечиви и кореспондиращи помежду си и с останалите доказателства по делото, и очертаващи фактическата обстановка такава, каквато е възприета и от двете съдебни инстанции като установена по делото по несъмнен начин. Съответно, решаващият съд правилно не е дал вяра на обясненията на подс.Д. в частите им, в които установява, че част от инкриминираните вещи бил донесъл от Испания, а друга част бил закупил от магазин в гр.К., като обосновано е оценил тези обяснения на подсъдимия като нелогични, изолирани и неподкрепени от другите доказателства по делото, кредитирани от съда, а напротив – опровергани от последните, и очевидно представляващи защитна версия, целяща да го оневини. В съответствие с правилата на формалната логика първоинстанционният съд не е кредитирал и показанията на свидетеля Т.Ю. в частите им, в които установява, че не е виждал подсъдимият С.Д. да посещава имота на св.В.К., в който живеел под наем в гр.К., както и че не бил коментирал със съпругата си З.Ю. нищо свързано със С.Д., обосновано приемайки, че показанията на посочения свидетел в тези им части противоречат на показанията, дадени от свидетелите В.К. и З.Ю., които съдът е кредитирал като последователни, кореспондиращи помежду си и не предизвикващи никакви съмнения относно тяхната достоверност.