Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Разпореждане № 3660 от 14.08.2026, Районен съд - Разград

Съд
Районен съд - Разград
Дело
Частно гражданско дело 1816/2026
Вид
Разпореждане № 3660
Подписан
14.08.2026
В сила
27.08.2026
Състав
НЕЛИ ГЕНЧЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.19, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.411, ал.2, т.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • член 10, параграф 2, буква ж) · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • член 23 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 3660 гр. Разград, 14.08.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД, ЕЗД Н. ГЕНЧЕВА, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Частно гражданско дело № 20263330101816 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 410 и сл. ГПК.

Постъпилото заявление от Агенция за събиране на вземания ЕАД, 203670940, с което се иска издаване на заповед за изпълнение срещу С. С. И., ********** за сумите 255.65 EUR главница за периода 23.09.2025 г. - 09.12.2025 г, 15.12 EUR договорна лихва за периода 23.09.2025 г. - 09.12.2025 г. и 15.95 EUR обезщетение за забава за периода 24.09.2025 г. - 07.08.2026 г.

В заявлението и приложените документи към него е посочено, че вземането произтича от договор за потребителски кредит№5555***, сключен между „Изи АсетМениджмънт“ АД, като кредитодател и С. С. И., като кредитополучател, за сумата 500 лв. с краен падеж 09.12.2025 г., респ. 12 анюитетни вноски. Според заявителя кредитополучателят не е изпълнявал в срок задълженията си по договора, поради което е било погасено с плащане от „Файненшъл България“ ЕООД като поръчител, но не е записано какви суми е платил кредитополучателя и по какъв начин са осчетоводени същите.

За да се легитимира като кредитор заявителят „Агенция за събиране на вземания” - ЕАД се позовава на договор за продажба и прехвърляне на вземания от 04.05.2026 г., с който вземането на „Файненшъл България“ ЕООД, произтичащо от разглеждания договор е прехвърлено на заявителя, ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, като длъжника е уведомен за това обстоятелство.

С разпореждане съдът е дал указания на заявителя да отстрани следните нередовности: да поясни обстоятелствата на които се основава искането, а именно: да посочи конкретно размера на претендираната сума за главница, начало на просрочие; извършените от длъжника плащания – по дата и размер и за погасяване на какви задължения са осчетоводени същите.

В дадения от съда срок заявителят е твърдял, че длъжникът не е платил суми по договора.

Съгласно ч.7, ал.3 от ГПК съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Видно от представените материали по делото, претендираните вземания произтичат от 1 договор с потребител по смисъла на ЗЗП и ЗПК, поради което нормите на същите, които са с императивен характер следва да бъдат приложени и в настоящото производство.

За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК , заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и 3 и чл.128, т.1 и т.2 - да съдържа всички необходими данни, с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК , задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави.

Касае се за сключен договор за потребителски кредит при действието на ЗПК, поради което съдът служебно следва да го съобрази при произнасянето си.

Съгласно чл.19, ал.4 от ГПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с решение на МС. Разпоредбите на ЗПК са в съответствие с Директива 93/13/ЕИО на Съвета от 5 април 1993 година относно неравноправните клаузи в потребителските договори, която има задължителен характер за националните съдилища в ЕС. Според чл. 3 Директивата счита за неравноправна дадена клауза, когато въпреки изискването за добросъвестност, тя създава в ущърб на потребителя значителна неравнопоставеност между правата и задълженията, произтичащи от договора. А задължението за връщане на сумата 694лв. /ведно с възнаграждението по договора за гаранция с „Файненшъл България“ ЕООД / за погасяване на кредит за сумата 500 лв., отпуснат за срок от 12 седмици /три месеца/ определено не съответства на горепосочената разпоредба, както и на посочения в договора ГПР от 59,13%.

Съгласно §1 от ДР на ЗПР „Общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати“. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер“. Така СЕС постановява, че „член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница“.

Предвид горното, Съдът приема, че процесния договор за кредит е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки.

Предвид минималния размер на претендираните разноски, същите следва да бъдат присъдени изцяло.

2

Воден от гореизложеното, Съдът

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД за изпълнение на задължението на С. С. И., ********** Настоящ адрес:гр.София 13, ап.1, общ.Столична, обл.София (столица) ДА ЗАПЛАТИ на Агенция за събиране на вземания ЕАД, 203670940 Седалище / адрес на управление:гр.София, БУЛ.Д-РПЕТЪРДЕРТЛИЕВ25, вх.офис-сграда "Лабиринт", общ. Столична, обл.София (столица) сумата 255.65 EUR главница за периода 23.09.2025 г. - 09.12.2025 г. договор за потребителски кредит№555**** от 16.09.2025 г., сключен с „Изи АсетМениджмънт“ АД, сумата 10,86 евро разноски по делото и 25,56 евро юрисконсултско възнаграждение.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ заявлението на Агенция за събиране на вземания ЕАД, 203670940 Седалище / адрес на управление:гр.София, БУЛ.ДРПЕТЪРДЕРТЛИЕВ25, вх.офис-сграда "Лабиринт", общ. Столична, обл.София (столица), за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист за вземане в негова полза срещу С. С. И., ********** за сумите 15.12 EUR договорна лихва за периода 23.09.2025 г. - 09.12.2025 г. и 15.95 EUR обезщетение за забава за периода 24.09.2025 г. - 07.08.2026 г.

Разпореждането подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в едноседмичен срок от съобщаването на заявителя, с частна жалба.

УКАЗВА, на основание чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК, на заявителя за възможността в 1-месечен срок, считано от влизане в сила на настоящото разпореждане, да предяви осъдителен иск срещу посочения длъжник по отношение на вземанията, за които съдът е отказал издаването на заповед за изпълнение срещу длъжника, като довнесе дължимата държ.такса.

Съдия при Районен съд – Разград: _______________________ 3