Решение № 260676 от 18.05.2021, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно гражданско дело 2514/2020
- Вид
- Решение № 260676
- Подписан
- 18.05.2021
- Състав
- НЕДЯЛКА ДИМИТРОВА СВИРКОВА, НИКОЛИНКА ГЕОРГИЕВА ЦВЕТКОВА, ЕКАТЕРИНА ВЛАДИМИРОВА МАНДАЛИЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 104а · Закон за енергетиката
- чл. 83 ал. 1 т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 88, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 94а ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 98а ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. "а" · Закон за енергетиката
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260676/ 18,05,2021 г., гр. Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД,
VІІІ граждански състав, в публично заседание на осемнадесети януари 2021 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА
НЕДЯЛКА СВИРКОВА при участието на секретаря ЕЛЕНА ДИМОВА разгледа докладваното от съдия Свиркова въззивно гражданско дело № 2514/2020 г. и прие следното:
Производство по реда на чл. 258 - 273 от ГПК.
Образувано по въззивна жалба от П.К. К. с ЕГН **********; против решение № 260127/24,08,2020 г., постановено по гр. д. 20174/2019 г. на РС Пловдив, 9 гр. състав. Решението се обжалва изцяло с оплакване за незаконосъобразност поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати при постановяването му съществени нарушения на съдопроизводствените правила. От въззивния съд са иска да го отмени и вместо това да уважи предявения отрицателен установителен иск. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.
Ответникът по жалбата „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД – гр. ****, ЕИК ****; изразява становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждаване на обжалваното решение. Претендира за присъждане на направените за въззивното производство разноски.
След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:
Производството е образувано по иск с правна квалификация чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от П.К.
К. с ЕГН **********; против „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД – гр. ****, ЕИК ****.
От съда се иска да признае за установено по отношение на ответното дружество, че ищецът не му дължи сумата от 7 993, 24 лв. – едностранно начислена при корекция на сметка за неизмерено количество електрическа енергия за периода от 19.10.2019 г. до 28.11.2019 г. за имот с ИТН ****, представляващ новострояща се сграда в гр. ****, за която сума е издадена фактура № **********/03.12.2019 г.
С обжалваното решение РС е отхвърлил иска като неоснователен. Приел е, че с процесната фактура ответното дружество е начислило спорното задължение при наличие на основание за това, като е извършило едностранна корекция на сметката на ищеца по реда и при спазване условията на чл. 56 ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.).
Настоящата инстанция не споделя този извод, по следните съображения:
Безспорно между страните е, че ищецът е краен клиент – потребител на електрическа енергия за обект (с посочен по-горе ИТН), присъединен към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение. Ответното дружество е лицензирано да осъществява дейността по „разпределение на електрическа енергия“ на обособена територия, в границите на която се намира и обектът на потребление на ищеца.
Снабдяването с електрическа енергия за обектите на тази територия, в т. ч. и процесния, се извършва от друг субект – „ЕВН България Електроснабдяване” ЕАД.
Безспорно също е, че ответното дружество е начислило процесната сума като дължима – с посочената по-горе фактура, вследствие едностранна корекция на сметка за неизмерено количество електрическа енергия, извършена на основание и по реда на ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.).
Спорът пред настоящата инстанция се съсредоточава върху правния въпрос дали е налице основание цената за доставено и неотчетено количество електрическа енергия да се начислява посредством корекция на сметка като дължима в полза на ответното дружество, лицензирано за извършване разпределяне, а не снабдяване с електрическа енергия.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на дейностите по производство, внос и износ, пренос, разпределение на електрическа енергия и търговията с електрическа енергия се уреждат от Закон за енергетиката и приети въз основа на същия подзаконови нормативни актове – Наредби и Правила.
Дейностите по разпределение на електрическа енергия и експлоатация на елктроразпределителните мрежи (извършвано от операторите–собственици на мрежите), и по продажба на електрическа енергия (извършвано от крайния снабдител, търговеца на електрическа енергия или доставчика от последна инстанция) са услуги от обществен интерес (чл. 88, ал. 2 и чл. 94а ал. 2 ЗЕ), осъществявани от лица, на които е издаден нарочен лиценз за това. Преносът и продажбата на електрическа енергия се осъществяват по силата на различни договори при публично известни общи условия (чл. 98а ал. 1 ЗЕ и чл. 104а ЗЕ), по които страни са различни субекти, и следва да се прави разграничение между цена за пренос и цена за продажба (доставка) на електрическа енергия.
"Корекцията на сметка" не е самостоятелно основание за вземане, а представлява начин за парично остойностяване на отделено количество електрическа енергия, когато то е било доставено, но не е могло да бъде измерено, в хипотезите, изрично посочени в р-л ІХ от ПИКЕЕ.
Според чл.
56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.), операторът на електроразпределителната мрежа предоставя на ползвателя на мрежата фактура и справка за преизчислените количества електрическа енергия, както и информация за дължимата сума за мрежови услуги (с изключение на цена за достъп до електроразпределителната мрежа, формирана на база на предоставена мощност) и за "задължения към обществото". Ползвателят на мрежата заплаща на оператора на съответната мрежа дължимата сума, определена от същият този оператор.
От друга страна, разпоредбата на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ ясно посочва в полза на кои правни субекти е възможно да се извършва корекция на сметката по правилата на чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ (наречени за краткост ПИКЕЕ). Това са крайният снабдител (б. „а“) или клиентът (б. „б“).
Следователно налице е нормативно противоречие относно това кой субект има право да извърши корекция в сметката на потребителя на електроенергия в случаите на неизмерена или неправилно измерена електрическа енергия. Разпоредбата на чл. 56, ал. 1 и 2 от ПИКЕЕ (обн. ДВ бр. 25/30,04,2019 г.) предвижда, че това е операторът на електроснабдителната мрежа, а чл. 98а, ал. 2, т. 6, б. „а“ от ЗЕ – крайният снабдител.
Съгласно чл.
15, ал. 3 от ЗНА, при противоречие между правилник и нормативен акт от по-висока степен, правораздавателният орган прилага акта от по-висока степен. Поради това и като се приложи правилото на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ следва да се приеме, че ответникът не разполага с основание да извърши процесната корекция на сметка, поради което спорната сума не му се дължи. На това основание – липса на материално-правна легитимация на ответника да претендира процесната сума – предявеният отрицателен установителен иск следва да се приеме за основателен.
Като е достигнал до противоположен правен извод, РС е постановил незаконосъобразно решение, което следва да бъде отменено и вместо това –да се признае за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника спорното вземане.
На жалбоподателя следва да се присъдят сторените за производството разноски, които се констатираха в размер на 1117,33 лв. – за първоинстанционното производство, и 958,67 лв. – за въззивното.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ решение №
260127/24,08,2020 г., постановено по гр. д. 20174/2019 г. на РС Пловдив, 9 гр. състав, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че П.К. К. с ЕГН **********; не дължи на „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ
ЮГ“ ЕАД – гр. ****, ЕИК ****; сумата от
7 993,24 лв. – едностранно начислена корекция на сметка за неизмерено количество електрическа енергия за периода от 19.10.2019 г. до 28.11.2019 г. за имот с ИТН ****, представляващ новострояща се сграда в гр. ****, за която сума е издадена фактура № **********/03.12.2019 г.
ОСЪЖДА „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ ЕАД – гр. ****, ЕИК ****; да заплати на П.К. К. с ЕГН **********; сумата от 1117,33 лв. (хиляда сто и седемнадесет лева и тридесет и три ст.), представляваща разноски за производството пред РС, както и сумата от 958,67 лв. (деветстотин петдесет и осем лева и шестдесет и седем ст.), представляваща разноски за въззивното производство.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването на страните, при наличие на предпоставките по чл. 280 от ГПК, пред Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: