Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 149 от 18.07.2019, Районен съд - Ихтиман

Съд
Районен съд - Ихтиман
Дело
Гражданско дело 1146/2018
Вид
Решение № 149
Подписан
18.07.2019
В сила
23.11.2020
Състав
РАДОСЛАВА МАРИНОВА ЙОРДАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 2, ал. 1, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 2а, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
  • чл. 60а · Закон за съдебната власт

Р Е Ш

Е Н И Е гр. Ихтиман, 18.07.2019 година

В И

М Е Т

О Н А

Н А Р

О Д А

ИХТИМАНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД – І СЪСТАВ, в открито съдебно заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСЛАВА ЙОРДАНОВА при участието на секретаря М. М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. №

1146 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.

2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.

Производството по делото е образувано по повод подаден иск от И.С.И. ЕГН ********** *** против С… съд и С. .. съд за заплащане на обезщетение по чл. 2а, ал. 1 ЗОДОВ за причинените му неимуществени вреди вследствие на нарушение на правото му на разглеждане и решаване на дело в разумен срок.

Ищецът твърди, че е държавен служител в СДВР, като на 24.07.2009 г. е било образувано срещу него досъдебно производство № .. г. по описа на . РУ –СДВР, преобразувано в досъдебно производство № 121/2009 г. на Следствения отдел при СГП.

Досъдебното производство е приключило с решение от . г. по ВНОХД № . г. по описа на СГС с решение с което е потвърдена оправдателната присъда от .. г. по НОХ№ № . г. по описа на С..С.

Общият срок на наказателното производство е продължило 5 години и 11 месеца. През този период е бил с наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и не е могъл да полага труд. Ищецът поискал от ИВСС на основание чл. 60а ЗСВ изплащане на обезщетение, като му е предложено такова в размер на 1000 лева. Ищецът посочва, че този размер е явно несправедлив, поради което и не се съгласил да подпише споразумение. Навеждат се доводи за това, че при проверката от страна на ИВСС е било констатирано, че причините за нарушеното право за разглеждането на делото разумен срок са във връзка с поведението на съдии от С.съд и С.съд Претендира срещу СРС заплащане на обезщетение в размер на 7000 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска, а срещу СГС – обезщетение в размер на 3000 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на предявяване на иска.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от С…. съд, в който се твърди, че същият е недопустим, тъй като не са представени надлежни доказателства, че на ищеца не е било изплатено обезщетение и е отказал споразумение за изплащане на такова. По същество се твърди, че искът е неоснователен и недоказан, тъй като ищецът не е претърпял неимуществени вреди под каквато и да е форма. Навеждат се доводи за това, че продължителността на разглеждането на делото пред СГС не е извън разумния срок, като разумен срок не означава кратък срок. Алтернативно се твърди, че претендираният размер на обезщетението не е съобразен с принципа на справедливостта по чл.- 52 ЗЗД

От страна на С.съд също е постъпил писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който се твърди, че искът е неоснователен, тъй като не е налице забавяне при разглеждането на делото от страна на съда, което да е довело до нарушаване правото на ищеца на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 КЗПЧОС. Наведени са доводи и за това, че претенцията на ищеца е необосновано завишен

Контролиращата страна – Прокуратура на Република България не взема становище по исковете.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност и съобразно с чл. 12 и чл. 235, ал. 2