Решение № 5227 от 19.09.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5227 гр. София, 19.09.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Анелия Ст. Янева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20241100507330 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на Я. С. В. – длъжник по изпълнително дело № 20148490400435 по описа на частен съдебен изпълнител А.П., с рег. № 849 по описа на КЧСИ, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу разпореждане от 03.06.2023г., с което е постановен отказ за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Жалбоподателката поддържа, че изпълнителното производство е образувано въз основа на възлагателно писмо от Столична община от 26.04.2014г. за принудително събиране на вземане по наказателно постановление от 17.04.2012г. Сочи, че след 26.06.2015г. било извършено едно единствено изпълнително действие при условията на чл. 18 от ЗЧСИ /по възлагане на съдебния изпълнител/, което е годно да прекъсне давността, а именно – налагане на 30.11.2018г. на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки. Следващото годно да прекъсне давността изпълнително действие е било предприето едва на 13.03.2024г. чрез налагане на запор върху вземане по банкови сметки. По тези съображения счита, че предвиденият в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК двугодишен срок е изтекъл на 1

30.01.2021г. /при съобразяване на спиране на погасителната давност въз основа на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г./. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателят Столична обищна не изразява становище по жалбата.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата. Излага, че по делото са предприемани множество изпълнителни действия, които са били извършвани в законоустановения преклузивен двугодишен срок, поради което не са налице предпоставки за прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20148490400435 по описа на частен съдебен изпълнител А.П., с рег. № 849 по описа на КЧСИ, е образувано на 02.04.2014г. въз основа на възлагателно писмо от Столична община с предмет – събиране на публично вземане, обективирано в наказателно постановление, с което на длъжника Я. С. В. е било наложено административно наказание - глоба в размер на 70 лв. съгласно чл. 36, ал. 6, т. 1 от НРУПОГТТСО. В молбата за образуване на изпълнителното дело е налице възлагане по реда на чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител да проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя документи, книжа и други, както и да определи начина на изпълнение.

По изпълнителното дело са предприемани следните действия във връзка с принудителното събиране на присъденото вземане:

С постановление от 13.06.2014г. е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, разкрити в “ЦКБ” АД. По делото няма данни за изпълнение на наложения запор от третото задължено лице.

С постановление от 19.01.2015г. на органа по принудително изпълнение е наложен запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, разкрити в “БАНКА ДСК” ЕАД. Видно от извършеното удостоверения от банката от 26.01.2015г. в същата не са налични данни за открити сметки и наети сейфове 2 от Я. С. В. към посочената дата.

С разпореждане от 16.01.2017г. съдебният изпълнител на основание чл.

18 от ЗЧСИ е указал извършването на справки за сключен трудов договор, наличие на пенсия или открити банкови сметки на името на длъжника, като в случай че се установи наличието на такива, е разпоредено налагането на запор върху вземанията. По делото няма данни да са извършени посочените справки, съответно да са предприети изпълнителни действия.

Със запорно съобщение от 30.11.2018г. органът по принудително изпълнение е наложил запор върху вземанията по банкови сметки, разкрити в “ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, което е било получено от третото задължено лице на 05.12.2018г.

С разпореждания от 13.11.2020г., от 10.11.2022г. и от 29.05.2023г., съдебният изпълнител на основание чл. 18 от ЗЧСИ е указал извършването на справки за сключен трудов договор, наличие на пенсия или открити банкови сметки на името на длъжника, като в случай че се установят такива, е разпоредено налагането на запор върху вземанията. По делото няма данни да са извършени посочените справки, съответно да са предприети изпълнителни действия.

Със запорно съобщение от 13.03.2024г. е наложен запор върху вземанията на Я. В. по банкови сметки, разкрити в “ЦКБ” АД.

С молба от 03.06.2024г. длъжникът е поискал прекратяване на изпълнителното производство по съображения за изтекъл двугодишен срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С обжалваното разпореждане от 03.06.2024г. органът по принудително изпълнение е оставил искането без уважение.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Съгласно чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК, вземанията по влезли в сила наказателни постановления са публични, и съгласно чл. 163, ал. 1 и, ал. 3 от ДОПК поначало се събират по реда на ДОПК от публичните изпълнители при Националната агенция за приходите, освен ако в закон е предвидено друго. В случая взискателят Столична община се е възползвал от предоставената му с чл. 2, ал. 3 от ЗЧСИ възможност за избор, като с възлагателно писмо от 3 м.04.2014г. е възложил събирането на глобата на частен съдебен изпълнител.

Изпълнителното производство пред съдебния изпълнител се развива по реда на ГПК - съгласно изричната разпоредба на чл. 163, ал. 4 от ДОПК.

Следователно, тъй като са налице изключенията по чл. 163, ал. 1 и ал. 3 от ДОПК, принудителното изпълнение се развива не по реда на ДОПК, а по реда на ГПК. С оглед дадените разяснения с определение № 5 от 04.02.2020 г. по адм. д. № 66/2019 г., смесен 5 членен състав на ВАС и ВКС, постановено по реда на чл. 135, ал. 4 от АПК, след като е образувано изпълнително дело по реда на ГПК на основание чл. 163, ал. 4 от ДОПК, събирането на публичното задължение се извършва по ГПК, като защитата срещу изпълнението също се провежда по предвидените в ГПК производства по обжалване действията по изпълнението – чл. 435 и сл. от ГПК и по исков ред по чл. 439 от ГПК. В този смисъл са и определение № 16/16.04.2021г. на смесен петчленен състав на ВАС и ВКС по адм.д. № 14/2021г., определение № 8 от 29.03.2021г. по гр.д. № 6/2021г., 5-членен състав на ВКС и ВАС, както и постановените по сходни к а з у с и определение № 63 от 17.10.2017г. на ВАС по адм. д. № 47/2017г., определение № 48 от 22.05.2018г. на ВАС по адм. д. № 34/2018г., определение № 87 от 29.11.2019г. по адм. д. № 45/2019г., определение № 39 от 02.10.2020г. по адм. д. № 23/2020г., определение № 52 от 29.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 38/2020 г., 5членен с-в.

Жалбата е подадена от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване акт по чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК и в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Основанията, осуетяващи реализацията на правото на взискателя, са изрично и изчерпателно уредени в разпоредбата на чл. 433, ал. 1 ГПК. Само настъпването на някоя от законоустановените хипотези освобождава съдебния изпълнител от служебните му задължения по отношение на взискателя. Без да е констатирал такова основание, органът по изпълнението няма правото да го преустанови.

Когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години /с изключение на делата за издръжка/, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 4

ГПК. Прекратяването на изпълнителното производство в този случай настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно-релевантни факти.

В приложение на задължителните разяснения, дадени в т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ВКС по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК, настоящият съдебен състав приема, че основанието по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е налице, когато взискателят въобще не е поискал извършването на изпълнителни действия, а не когато такива са поискани, но не са приложени поради някаква причина, включително поради липсата на притежавано от длъжника имущество. Необходимо е бездействие на взискателя в продължение на две години /който срок е процесуален преклузивен/, каквото не е налице, когато същият е отправял искания за насочване на изпълнението с посочване на изпълнителен способ, без значение дали той е приложен, а ако е приложен или се прилага бездействие също не е налице в периода на прилагането. В обобщение следва да се посочи, че двугодишният срок за перемпция започва да тече от първия момент, в който не се осъществява изпълнение /включително доброволно/, т.е. осъществяването на всички поискани способи е приключило /успешно или безуспешно/ или поисканите не могат да се осъществят по причина, за която взискателят отговаря – след направеното искане не е внесъл такси, разноски, не е оказал необходимото съдействие и така е осуетил неговото прилагане /така решение № 37 от 24.02.2021г. по гр.д. № 1747/2020г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/.

Прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е санкция за бездействието на взискателя да е активен в производството по изпълнението и тя е допустима само когато взискателят има задължение да поиска извършването на изпълнително действие. Това задължение е налице при образуване на изпълнителното производство или когато вече поисканото такова действие не е дало резултат. Същото не е налице когато взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия до приключването на същите. Затова ако вследствие на поисканото изпълнително действие е налице удовлетворяване на вземането на взискателя, той не е задължен да поиска ново изпълнително действие и не може да започне да тече срок по чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК. Такъв срок ще тече от момента, в който поисканото изпълнително действие приключи без вземането да бъде реализирано или без 5 да доведе до пълното му удовлетворяване /в този смисъл е определение № 356/14.05.2020г. по гр. д. № 3599/2019г. по описа на ВКС, Четвърто ГО/.

В процесния случай при подаване на молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е направил изявление за възлагане на ЧСИ по чл. 18 от ЗЧСИ и доколкото е налице такова , всяко действие на ЧСИ, което прекъсва давността по смисъла на закона и съобразно тълкуванията от ВКС, е действие, от изтичане на което следва да се съобразява нов двугодишен срок.

При положение, че съдебният изпълнител не бездейства, а предприема принудителни действия за осъществяване на изпълнението, не може да се приеме, че взискателят е длъжен да иска нови такива, а би бездействал само при нереализиране на предприетите действия и то в двугодишен срок.

Разпоредбата на чл. 18 от ЗЧСИ възлага на частния съдебен изпълнител допълнителни действия свързани с проучване на имуществото на длъжника, с правото му да изисква документи, справки за актуални адреси свързани с връчване на призовки, съобщения и други, които действия са подготвителни с оглед успешното провеждане на изпълнителните действия по опис, оценка и осребряване имуществото на длъжниците. Следователно ЧСИ следва да изпълни задълженията си по чл. 426 и сл. ГПК, вр. чл. 18 ЗЧСИ като пристъпи към изпълнение.

В хипотезата на оправомощаване на съдебния изпълнител при условията на чл. 18 от ЗЧСИ действието, което е относимо към течението на срока по чл.

433, ал. 1, т. 8 от ГПК, е всяко действие, което осъществява конкретен изпълнителен способ. В процесния случай предприетите от органа по принудително изпълнение действия във връзка с оправомощаването му по чл.