Решение № 62 от 11.03.2024, Районен съд - Мадан

РЕШЕНИЕ

№ 62 гр. гр.Мадан, 11.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МАДАН в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ при участието на секретаря Елка Ст. Алендарова като разгледа докладваното от СЛАВЧО АС. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20235430100312 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба от Ф. А. Б. против „СТИК - КРЕДИТ" АД, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде прогласена нищожността на клаузата от договора за кредит, сключен със „СТИК - КРЕДИТ" АД на 09.01.2023г., предвиждаща заплащане на неустойка, като противоречаща на принципа на добрите нрави, заобикалящи материално - правните изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, накърняващи договорното равноправие между страните и нарушаващи предпоставките на чл. 11, т. 9 и 10 от ЗПК относно същественото съдържание на потребителските договори за кредит.

В исковата молба се твърди, че на 09.01.2023 г. ищцата сключила с ответника договор за кредит, по силата на който са й предоставени заемни средства в размер на 950 лева, при фиксиран лихвен процент по заема 22,32%, годишен процент на разходите - 24,75%.

Съгласно договора за заем, същият следва да бъде обезпечен до края на деня, следващ сключването на договора за кредит с банкова гаранция или поръчителство на физическо лице, което се одобрява от ответното дружество. В случай на неизпълнение от страна на кредитополучателя на условията визирани в договора, същият дължи неустойка в размер на 2693,97 лева, като начислената неустойка се заплаща заедно със следващата погасителна вноска по кредита съобразно уговорения погасителен план. Ищцата усвоила изцяло заемния ресурс, но не дължала плащания за неустойка. Преценката за действителността на клауза за неустойката и за нейния обоснован размер следвало да бъде извършена с оглед претърпените вреди от неизпълнението при спазване на критериите, заложени в т. 3 от ТР на ОСТК на ВКС по т.д. № 1/09, с което е дадено разяснение, че условията и предпоставките за нищожност на клаузата за неустойка произтичат от нейните функции, както и от принципа за справедливост в гражданските и търговски правоотношения. Преценката за нищожност на неустойката, поради накърняване на добрите нрави следва да се прави за всеки отделен случай към момента на сключване на договора, като могат да бъдат използвани някои от следните примерно изброени критерии- естеството им на парични или непарични и размерът на задълженията, на които се обезпечаван с неустойка, дали изпълнението е обезпечено с други правни способи, вид на уговорената неустойка и на неизпълнението, съотношение на размера на уговорената неустойка и очакваните от неизпълнението вреди.

Неустойката за неизпълнението на задължението за осигуряване на поръчители или 1 представяне на банкова гаранция била загубила присъщата на неустойката обезщетителна функция, защото чрез нея не се обезщетяват вреди от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора, тъй като щети за кредитора биха настъпили единствено при настъпила неплатежоспособност на главния длъжник и при невъзможност вземанията по договора да бъдат събрани принудително от неговото имущество, като в този случай няма да съществува възможност те да бъдат събрани и от имуществото на лицата, които биха учредили лично обезпечение. Предвидената неустойка в размер почти равен на заетата сума била загубила присъщите за неустойката обезщетителна функция, без да зависи от вредите от неизпълнението на договорното задължение и по никакъв начин не кореспондира с последици от неизпълнението. Заемодателят не бил търсил обезпечение на вземанията си по договора за кредит, тъй като обезщетението не служило за обезпечаване на изпълнение на задължението за погасяване на главницата и договорната лихва по дълга, а за неизпълнено условие за отпускане на кредита. Предвидено е да се кумулира към погасителните вноски като по този начин водила до скрито оскъпяване на кредита и създавала единствено предпоставки за неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на потребителят, което е в противоречие със задължението за договаряне съобразно нринципа за спазване на добрите нрави. Поставянето на изискването за осигуряване на лично обезпечение противоречало на целта на Директива 2008/48, транспонирана в ЗПК. От член 8, параграф 1 от Директива 2008/48 в светлината на съображение 28 ставало ясно, че преди сключването на договор за кредит кредиторът бил длъжен да направи оценка на кредитоспособността на потребителя, като при необходимост това задължение може да включва да се направи справка в съответната база данни. Задължение за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника преди отпускане на кредита произтича и от разпоредбата на чл.16 от Закона за потребителския кредит. Ищецът се позвава на съображение 26 от Директивата, като счита, че клауза, която предвижда, че се дължи неустойка при неосигуряване на поръчители е в пряко противоречие с целта на Директивата. Неустойката по спорния договор имала санкционен характер, но поставянето на условие за обезпечение на задължение за всяка вноска с поемане на поръчителство от физическо лице, което да отговаря на изисквания, създаващи значителни за изпълнението им препятствия, противоречи на принципа на добросъвестността, тъй като целяло да създаде предпоставки за начисляването на неустойката. По изложените съображения моли за уважаване на иска.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който предявения иск се оспорва като неоснователен. Сочи, че на 09.01.2023 година между „СТИК - КРЕДИТ“ АД като кредитор и ищеца Ф. А. Б., като Потребител по смисъла ЗПК бил сключен ДОГОВОР за ПОТРЕБИТЕЛСКИ КРЕДИТ предоставен от разстояние с № **, по силата на който кредиторът е предоставил на ищеца заемна сума в размер на 950 лв. (, която сума същата е била длъжен да върне заедно с дължимото възнаграждение за ползването и съгласно Погасителен план. Договорът бил сключен от разстояние, като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние организирана от Кредитора и при спазване на изискванията ЗПФУР и ЗЕДЕУУ. На същата дата ответникът е предоставил на разположение на ищеца горепосочената сума, съгласно изразеното от ищеца желание чрез банков превод по посочена от него банкова сметка в Централна Кооперативна банка. В настоящият случай сключването на договора било инициирано от ищеца с попълване на електронна заявка за отпускане на кредит на сайта на Дружеството. След одобрението на подадената Заявка от страна на „СТИК - КРЕДИТ“ АД за отпускане на сумата посочена от ищеца на електронна поща посочена от него в Заявката били изпратени автоматично проект на Договор за потребителски кредит - кредитна линия сключен от разстояние № ** г. с приложение № 2 Погасителен план към него, Стандартен Европейски Формуляр (СЕФ) и Общи условия (ОУ). Въпросните документи съдържат предвидената в законите пред договорна информация за желаният кредит, предоставена в ясен и четлив вид, на български език и при съблюдаване на приложимите нормативни изисквания. В проекта на договора за кредит и приложенията към него били посочени дължимите от ищеца суми, заявеният размер на главницата, брой и размер на месечните вноски, падеж, размер на лихвеният процент по кредита, ГПР, изискването за предоставяне на обезпечение. След запознаване с всички условия във връзка с кредита на 09.01.2023 година ищеца бил натиснал бутона „Подпис“, с което последният е изразил и своето не двусмислено съгласие за сключване на 2

Договора. Сключването на договора във формата на електронен документ бил съобразено изцяло със ЗЕДЕУУ, ЗПФУР, ЗПК и с всички други приложими нормативни документи.

Относно дължимата неустойка при не предоставяне на обезпечение счита, че независимо, че такава неустойка не е начислявана и събирана от дружеството, тази клауза била валидна и отговаряща на всички изисквания на действащото законодателство. Неустойката представлявала самостоятелно съглашение, което в случая е обективирано в един и същ документ с договора за потребителски кредит. С оглед което счита, че по отношение на нейната действителност, не се прилагат разпоредбите на ЗПК и Директива 2008/48 , а общите условия на ЗЗД. В случая неустойката била уговорена за неизпълнение на непарично задължение за предоставяне на обезпечение, изпълнението не е обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определял в зависимост от това, дали заемателят по Договора изпълнил в някакъв момент своето задължение. С оглед на което и размерът на неустойката се определял като процент от заетата сума, като същата се начислявала, докато не бъде изпълнено задължението, а това зависило изцяло от волята на заемателя. Видно от Договора неустойката се дължала единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено впоследствие - същата спира да се начислява. Тоест причината за евентуалното начисляване на такава неустойка би било единствено виновното поведение на ищеца. Така договореният размер на неустойката, като определен процент съгласно чл. 46 ал. 1 от ОУ в размер на 0.9%, независимо, че в текста на Договор за потребителски кредит е посочен вече изчисленият размер обхващащ целият период на договора изпълнява предвидените в чл. 92 от ЗЗД цели и не предвижда неоснователно разместване на блага. Неустойката освен обезщетителна функция има и други функции - обезпечителна и санкционна, като целта била да се стимулира изпълнението и превенира допускане на неизпълнение. Нямало въведено законодателно изискване относно размера на неустойката, като няма въведено ограничение на максималният размер, като дори е прието че нейният размер може да бъде и по - голям от размерът на главното задължение. Ответникът счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговореният в Договора срок поръчител, който да отговаря на посочените изисквания. Ищецът бил запознат с условията на Договора, преди същият да бъде сключен (с изпращането на първото електронно съобщение и приложеният към него СЕФ, след което и с изпращането на второто електронно съобщение), като същият не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е разполагал с възможността първо да открие лице, което да отговаря на определените в Договора изисквания и което е съгласно да бъде солидарно отговорно с него и след това да премине към подписването му. Знаейки, че няма да може да изпълни задължението си ищцовата страна действала недобросъвестно, като по този начин е нарушила чл. 12 от ЗЗД, който гласи, че при воденето на преговори е сключването на договори страните трябва да действат добросъвестно - в противен случай те дължат обезщетение. По изложените съображения моли за отхвърляне на иска.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Липсва спор между страните, а и от събраните по делото доказателства се установява, че между СТИК-КРЕДИТ АД- кредитор и Ф. А. Б. - потребител бил сключен Договор за потребителски кредит № ** г., по силата на който СТИК-КРЕДИТ АД предоставило на ищцата сумата от 950 лева, при следните параметри: лихвен процент по кредита – 22,32%;

ГПР: 24,75%; срок за погасяване на кредита: 12 месеца, обща дължима сума 1086,55 лева.

Уговорено е обезпечение по договора, което следвало да бъде предоставено от кредитополучателя в срок до 3 дни от сключване на договора, а именно: поръчител или банкова гаранция, които да отговарят на изискванията посочени в ОУ към договора и да бъдат одобрени от кредитодателя / чл. 17 от Договора/. Съобразно чл. 20, ал. 2 от ОУ поръчителят трябва да отговаря на следните допълнителни изисквания и да предостави следните документи: минимален осигурителен доход в размер на 1500 лева, валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател - минимум 6 месеца, липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т.н., да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова финансова институция, да не е настоящ потребител на кредитора; да представи служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на предоставянето й пред кредитора. Съобразно чл. 22, ал. 1 от ОУ банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от 3 лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава-членка, която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване и съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за креди в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябвало да е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска.