Решение № 2750 от 18.07.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2750 гр. В., 18.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., 52 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ивалена Димитрова при участието на секретаря Снежана Д. Георгиева като разгледа докладваното от Ивалена Димитрова Гражданско дело № 20223110116202 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявен от М. Й. В., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. ..... № ..., ет. ...., ап. ...., срещу Община В., Булстат *********, с адрес: гр. В., бул. ...... № ..., иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът НЕ е собственик на 570 кв. м ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. В., одобрени със Заповед РД-1873/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, находящ се в гр. В., район „А.“, местност Р. - I, целият с площ от 625 кв. м, трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план: 2557, при съседи: ПИ с идентификатори ***, ***, ***, ***,

***, ***.

В исковата молба ищцата твърди, че владее поземлен имот с идентификатор ***, целият с площ от 625 кв. м, от 1995 г., като всяка година полага труд и грижи, вследствие на което имотът представлява овощна и зеленчукова градина. В същия ищцата е поставила дъсчена барака, в която държи инструментите си и почива през летните дни. Изтъква, че като добросъвестен владелец е заплащала данък за имота от 2017 г. до 2022 г. включително. Сочи, че на 30.05.2022 г. подала до Община В. заявление за обстоятелствена проверка за признаване правото на собственост върху имота. Процедурата продължила извън регламентирания срок, поради което ищцата подала жалба. Повече от месец след жалбата била уведомена, че може да си получи удостоверението в Община В., като при 1 получаването му с изненада установила, че е съставен акт за общинска собственост досежно 570 кв. м от процесния имот.

С оглед изложеното, обосновава правния си интерес от настоящата претенция и настоява за уважаване на предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответната страна Община В. депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Твърди, че процесният имот попада в територия по § 4, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и е в границите на селищно образувание Р., за което има одобрен ПНИ, съгласно Заповед № РД-1-7706 (387) от 20.09.2002 г. Сочи, че имотът е идентичен с ПИ № 2557 с площ от 625 кв. м и за него в регистъра на имотите, неразделна част от ПНИ, е вписан неидентифициран собственик и П. Л. А.. Ответникът заявява, че е придобил правото на собственост върху процесните ид. ч. съгласно чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС. Позовава се на чл. 25 от ЗСПЗЗ, както и на ППЗСПЗЗ. Счита, че имотът може да бъде придобит по давност едва след надлежната му индивидуализация с ПНИ.

Настоява претенцията да бъде отхвърлена.

В съдебно заседание ищцата М. Й. В. се явява лично и се представлява от адв. Х. Х. от АК - В.. Поддържа исковата молба.

В съдебно заседание ответната страна Община В. се представлява от юрисконсулт Б.

Б.. Оспорва исковата молба, поддържа депозирания отговор на същата.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск за собственост, който, съгласно постановките на Тълкувателно решение № 8/2012 г. от 27.11.2013 г. по ТД № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, е допустим, доколкото между страните е налице спор относно принадлежността на правото на собственост върху процесния имот, т.е. налице е конкуренция на твърдени от двете страни вещни права върху един и същ обект. Въведеното от ищцата твърдение, че 570 кв. м ид. ч. от ПИ с идентификатор *** по КК и КР на гр. В., одобрени със Заповед РД-18-73/23.06.2008 г. на ИД на АГКК, са придобити от същата по давност, се оспорва от ответника с издаването на Акт № 10851/07.11.2022 г. за частна общинска собственост, с посочено правно основание чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОС.

При отрицателния установителен иск за собственост в тежест на ищеца е да докаже твърденията, с които обосновава правния си интерес; да установи наличието на свое защитимо право, засегнато от правния спор, като докаже фактите, от които то произтича.

В случая твърдението на ищцата, че владее спорния имот от 1995 г. се потвърждава безпротиворечиво от показанията на разпитаните по делото свидетели. Свид. Л. В. Ч. излага, че познава ищцата от 55 години, приятелки са и знае, че М. ползва от може би повече от 30 години и съседен на собствения си имот в местността Р., като свидетелката посещава този имот, ходила е там за последен път преди три дни. Сочи, че имотът е заграден с мрежа с колчета, има насадени два реда лози и около тридесетина дървета, като една част от мястото била разкопана за зеленчукова градина. Имало беседка и барака за инструменти.

2

Свидетелката не знае някой да е оспорвал владението върху имота. От показанията на свид.

В. Г. Х. се установява, че същата има имот в съседство на имота на ищцата в местността Р. мястото на М. било от долната страна на лозето на свидетелката. Заявява, че ищцата, освен собствения си имот, от много години обработва и съседния. Мястото било заградено и в него имало над 40 лозички, дръвчета, зеленчукова градина; постоянно го работели.

Свидетелката не е чувала някой да има претенции към този имот. В показанията си свид. Р.

С. Т. излага, че живее на Р.; познава ищцата от много години, тъй като преди да се пенсионират били колеги, а също били и „комшии“ на Р.. Сочи, че М. притежава един имот там - вила, като владее и съседния, който е долепен до нейния, някъде около 600-700 кв. м.

Имотът бил заграден с мрежа и с бетонни колчета, като мрежата била опъната около колчетата. В него имало около 20-30 дървета, имало и насадени лози. Имало цистерна за вода, склад за дървета и една детска дървена къщичка - построена да играят децата в нея.

Свидетелят не е виждал някой друг да идва в имота и не е чувал някой да има претенции за него.

Съдът кредитира изцяло горните показания, тъй като същите са непротиворечиви и се основават на непосредствени впечатления на свидетелите, при това за продължителен период от време, като изложеното от тях се подкрепя и от констатациите на вещото лице Ж.

Б. по допуснатата съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на последния, при извършения оглед се установява, че процесният имот № 2557 е ограден от всички страни с висока около 1,50 м телена мрежа, закрепена на бетонни колове, като достъпът до него се осъществява през две монтирани дървени врати - едната откъм улицата, а другата откъм собствения на ищцата имот № 1067. В процесния имот има изградени две полумасивни постройки: стопанска постройка с размери 2/4 м и височина около 2,20 м., долепена на калкан до сградата в имот № 1067, и дървена беседка с височина около 4 м до покрива и дървен под на около 1,50 м над нивото на околния терен. В имот № 2557 има засадени множество трайни насаждения, всички в много добро състояние: 41 лози - около 30-годишни, 2 ореха, 4 ябълки, 1 смокиня, 1 дрян и 3 круши - всички около 30-годишни, 5 сливи стенлей, 3 джанки и 2 кайсии - около 20 годишни, 6 праскови - около 15-годишни, и 1 малък бадем - около 5-годишен.

Горното е достатъчно да формира извод, че ищцата използва процесния имот като свой, грижи се за него и го обработва за продължителен период от време, осъществява фактическата власт върху него, от което и произтича правният й интерес от предявения отрицателен установителен иск.

Съобразно спецификата на иска, в доказателствена тежест на ответника Община В. е да установи основанието, от което е възникнало правото му на собственост, като в случая, съгласно твърденията, това е нормата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

Сочената законова разпоредба предвижда, че земеделската земя, която не принадлежи на граждани, юридически лица или държавата, е общинска собственост. В приложното поле на нормата се включват само онези земеделски земи, които са подлежали на възстановяване, но не са заявени в предвидените в закона срокове и не са изкупени от ползватели по см. на § 3

4 ЗСПЗЗ, частна хипотеза на която норма е разпоредбата на чл. 19 ЗСПЗЗ (Определение № 374 от 08.07.2020 г. по гр. д. № 199/2020 г., ВКС, II ГО). В тази връзка от решаващо значение за изясняване на спора е дали процесният имот има земеделски характер, дали е бил обобществен, респективно дали е реституиран или изкупен от ползватели по някой от предвидените в § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ способи, както и дали същият не е държавен.

Наличието на тези предпоставки следва да се установи кумулативно, за да се приеме, че е осъществен фактическият състав на придобиване на собствеността по реда на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ.

В случая, със заключението на вещото лице инж. Ж. Б. по допуснатата съдебнотехническа експертиза, което (с изключение на т. 3.8, съдържаща правни изводи) съдът кредитира като компетентно дадено и обективно, чрез сканиране, оцифряване и координиране е установено, че в най-стария кадастрален план за териториите южно и западно от кв. „Галата“, изработен през 1960 г., сегашният ПИ с идентификатор *** попада изцяло в границите на имот № 1498 - собственост, съгласно разписната книга, на ДЗС „Евксиноград“ (без посочено основание), категория на земята: земеделска, начин на трайно ползване: нива (първоначално), овощна градина (впоследствие).

В КП от 1983 г. имотът се препокрива с площ от 561 кв. м с имот 2896 на неустановен собственик, категория на земята: земеделска, начин на трайно ползване: няма запис. В КП от 1988 г. относимият имот е 1072, който се припокрива с ПИ *** с площ от 613 кв. м, като собственик по разписната книга е К. Д. (без посочено основание), категория на земята: земеделска, начин на трайно ползване: лозе. От справка в Държавен архив - В., е установено, че К. Д. е била лице/ползвател съгласно Удостоверение № 1 по Решение № 10 към Протокол № 7/14.05.1980 г., но същата не фигурира в списъците на платилите ползватели. Доколкото КП от 1988 г. е последният кадастрален план преди влизане в сила на ЗСПЗЗ (обн. ДВ, бр.17 от 1.03.1991 г.), именно статутът на земята по него е относим към конкретния казус. Въз основа на констатациите на вещото лице може да бъде формиран извод, че към този момент земята е имала характер на земеделска по смисъла на чл. 2 от ЗСПЗЗ, била е кооперирана - включена в ДЗС, предоставена е за ползване с някой от актовете, посочени в §4, ал. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ, и е подлежала на възстановяване по реда и при условията на този закон.

Установено е със заключението, че реституционна процедура е заявена и извършена само за част от имота, като 55 кв. м ид. ч. от него, попадащи в стар имот № 55 по ПСИГ (помощен КП) от 1997 г. - нива от 22,276 дка, са възстановени с Решение № 552/07.09.1998 г. на ПК - В., на наследниците на П. Л. А.. За останалата част от 570 кв. м ид. ч. няма заявена реституционна процедура; за ползвателката К. Д. не е възникнало право на собственост, съответно за нея няма отреден новообразуван имот по приетия за Р. ПНИ, одобрен със Заповед РД-1-7706-387/20.09.2002 г. на областния управител на област с административен център В.. От извършена справка в Държавен архив - В., вещото лице е установило, че там не са налични данни за съставен Акт за държавна собственост за ПИ ***; същото се установява и от Удостоверение рег. № АУ051104ВН_015ВН/ 30.11.2022 г., 4 издадено от Кмета на Община В..

С оглед на изложеното, съдът приема за установено, че за Община В. е била налице хипотезата на чл. 25, ал. 1 от ЗСПЗЗ за придобиване на правото на собственост по отношение на 570 кв. м ид. ч. от имот № 2557 по ПНИ, след влизането в сила на плана.

Респективно, възникнало е и правото за актуване на посочените идеални части от имота като частна общинска собственост.

При това положение, доколкото чл. 99 ЗС регламентира, че правото на собственост се изгубва, ако друг го придобие, следва да бъде разгледано твърдяното от ищцата нейно конкуриращо право - за придобиване на правото на собственост въз основа на изтекла в нейна полза придобивна давност. Ищцата не твърди да е добросъвестен владелец, поради което приложимата правна норма е тази на чл. 79, ал. 1 ЗС, уреждаща, че правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на 10 години.