Определение № 17008 от 05.07.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17008 гр. С., 05.07.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110151410 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на (ФИРМА) ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от А.А.- изпълнителен директор против Д. Д. Н., гр.С., ж.к. (АДРЕС), ЕГН ********** съд. адрес : С., ул. (АДРЕС), като наследница на М.И. Н., с ЕГН **********, с адрес гр. С., ж.к. (АДРЕС)

След проверка на исковата молба по аргумент от чл.129, ал.2 от ГПК, съдът е приел, че същата отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба.

С настоящето и по аргумент от разпоредбата на чл.140 от ГПК съдът следва да се произнесе по всички предварителни въпроси и по допускането на доказателствата, като може да съобщи на страните и проекта си за доклад по делото, както и да ги напъти към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

В тази връзка съдът като приема, че исковата претенция е допустима, доколкото същата е от лице, което описва и твърди факти, на които основава правния си интерес, прави следния проект за доклад:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения:

Ищецът твърди, че наследодателката на ответницата била клиент на ТЕ по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за ТЕ при условията и по реда, определени в Наредба № 16334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Поради това ответникът бил клиент на ТЕ и за нея важат разпоредбите на действащото за посочения период законодателство в областта на енергетиката. Сочи, че М.И. Н. имала качеството на собственик на 1/4 ид. ч. от процесния топлоснабден недвижим имот с административен адрес в гр. С., р-н И., жк. (АДРЕС), придобила собствеността в резултат на настъпило наследствено правоприемство, заедно с ЙО.И.Д. са клиенти на топлинна енергия (ТЕ). Сочат, че срещу ЙО.И.Д., в хода на производството по ч.гр. дело № 10412 по описа на CPC, III ГО, 148-ми състав за 2019г. заповедният съд е уважил заявлението на (ФИРМА) ЕАД, издал е исканата заповед за изпълнение, същата е влязла в законна сила и има издаден изпълнителен лист.

1

Сочи, че съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА) АД на клиенти за битови нужди в гр. С., като към процесния период били в сила Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от (ФИРМА)” ЕАД на клиенти в гр. С., одобрени, с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР

Твърди, че ответникът е използвал доставяната от дружеството ни ТЕ през процесния период и към датата на подаването на исковата молба не бил погасил задължението си.

Сочи, че на основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на ТЕ между клиентите в СЕС се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ. Твърди, че в настоящия случай, в изпълнение на разпоредбата на чл. 1386 от ЗЕ, собствениците в СЕС, в която се намирал имота на ответника, били сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на ТЕ с (ФИРМА) ЕООД. Твърди, че съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за ТЕ за процесния имот са начислявани от (ФИРМА)” ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на ТЕ в сградата - (ФИРМА) ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

Твърдят, че наследодателката на ответницата е използвала доставяната от дружеството топлинна енергия за абонатен № 304490 през периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. и не е погасила задължението си. В изпълнение на нормативната уредба сградата - етажна собственост, в която се намира топлоснабденият имот била сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с фирма (ФИРМА) ООД. Сочи, че съгласно чл. 155, ал. 1, т. 2 ЗЕ сумите за ТЕ за топлоснабдения имат са начислявани от (ФИРМА)” ЕАД по прогнозни месечни вноски. След края на отоплителния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата - (ФИРМА) ООД, на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбата на чл. 71 от Наредба № 2/28,05.2004 г. за топлоснабдяването и Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да което да осъди Д. Д. Н. да заплати на „Топлофикация С.” ЕАД, като наследник М.И. Н. сумата в размер на 387,37 лв., от които 344,75 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от месец 05.2016г. до месец 04.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и сумата в размер на 34,82 лв., представляваща лихва за периода от 15.09.2017г. до 12.02.2019г., както и сумата в размер на 6,70 лв., представляваща цена за извършване на услугата дялово разпределение за периода от месец 05.2016г. до месец 04.2018г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба до изплащане на вземането и сумата в размер на 1,09 лв. лихва за периода от 01.07.2016г. до 12.02.2019г.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявеният иск като неоснователен, като посочва, че е извършила отказ от наследството на своята наследодателка, с оглед на което не отговаря за нейните задължения, а освен това прави възражение, че всичките задължения са погасени по давност.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника:

В настоящето производство са заявени в условията на обективно кумулативно съединяване следните осъдителни искови претенции:

- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия 2

/ТЕ/ за процесния периода - правната квалификация е чл.327, ал.1 от Търговския закон във връзка с чл.318 от Търговския закон и чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение - правната квалификация е чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;

- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение - правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите.

Заявеното възражение за погасителна давност а такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.

Следва да се посочи, че настоящият съдебен състав разполага с възможността да се произнесе по основания за нищожност, които не са заявени от ответника, като се има предвид постоянната съдебна практика - така Решение от 27.06.2000 г. по съединени дела С240/98 до С-244/98,Осеапо Grupo Editorial SA срещу Rocio Murciano Quintero (С-240/98) u Salvat Editores SA срещу Jose M. Sanchez Alcon Prades и други (С-241/98 до С-244/98), като в този смисъл националния съдия, като съдия по правото на ЕС е длъжен служебно да преценява неравноправния характер на договорните клаузи, попадащи в приложното поле на Директивата - така -решения по: дело С-240/98- С-244/98, т. 27- т. 28; дело С-168/05; дело С-40/08; дело С-137/08, дело С-243/08, т. 31, дело С-618/10, т. 41-42; дело С-472/11, т. 21-24, дело С-397/11, т. 26, дело С-415/11, т. 44-т. 46/. В този смисъл следва да се има предвид, че облигационното правоотношение очертава ответникът като краен клиент, който има качеството на потребител и съответно в казуса е приложим Закона за защита на потребители - в този смисъл относно неравноправността на клаузите на Общите условия за продажба на топлинна енергия от (ФИРМА)” ЕАД на потребители за битови нужди в гр. С. относими към процесния период - съдът ще извърши проверка по смисъла на чл.143 - 147а от Закона за защита на потребителите.

3. Кои права и кои обстоятелства се признават - няма такива.

4. Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване - такива няма.

5. Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти:

По исковете за установяване на дължимост на вземането за главница и лихва за забава на ищеца е доказателствената тежест да установи претенцията си по размер и основание, а за ответника е тежестта да докаже точно изпълнение на задължението за плащане.

Ищецът носи доказателствената тежест да установи в условията на пълно главно доказване, че наследодателката на ответницата има качеството потребител на топлинна енергия - битов клиент.

За ищеца е доказателствената да установи в условията на пълно главно доказване по смисъла на чл.154 от ГПК, че наследодателят на ответницата е имал достъп и е потребил реално твърдяната от ищеца топлинна енергия по размер - количество и цена, като съответно на това и следва да установи количеството и цената - единична и обща на сумите за дялово разпределение и топлинна енергия доставяна в процесния период. Ищецът следва да докаже, че ответникът е изпаднал в забава - съответно да докаже периода на забава.

По направеното от ответницата възражение за погасяване на задължението по давност ищецът следва да докаже, че давността е била спирана или прекъсвана.

За ответника

Ответницата носи доказателствената тежест да установи точно изпълнение.

По доказателствените искания

3

Ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане като помагач на дружеството (ФИРМА) ООД, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Това искане е основателно.

Ищецът е заявил искане за допускане и приемане на представените с исковата молба писмени доказателства, а ответницата представените към отговора на исковата молба такива, които съдът приема, че са относими, допустими и необходими и това доказателствено искане следва да се уважи.

Ответницата е направила искане да бъде приобщено гр.д. № 59952/2012 г. на СРС, 86 състав., както и ч.гр.д. № 10412/2019 г. на СРС за 2019 г., 148 състав. Съдът счита, че следва да бъде приобщено единствено гр.д. № 59952/2012 г. на СРС, 86 състав, тъй като само то е относимо към настоящия спор.

По искането за допускане на експертизи - така заявените искания са относими и допустими, като съдът ще се произнесе за тях в първото съдебно заседание.

Искането по чл. 190 ГПК на ищеца следва да бъде уважено.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК и на основание чл.219 от ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПУСКА ДО УЧАСТИЕ и КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК на страната на ищеца трето лице-помагач – (ФИРМА) ООД, с посочен в исковата молба адрес и седалище на управление, на което да се връчи препис от исковата мобла и отговора на исковата молба.

ДОПУСКА И ПРИЕМА, като доказателства по делото, приложените към исковата молба и отговора на исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице-помагач (ФИРМА) ООД в едноседмичен срок от съобщението да представи намиращите се у него документи, свързани с отчитане на ползваната топлинна енергия и посочени в исковата молба.