Решение № 943 от 27.06.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 943 гр. София, 27.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Валентина Игн. Колева като разгледа докладваното от Ралица Димитрова Въззивно гражданско дело № 20211000502128 по описа за 2021 година

Производството е образувано по въззивна жалба на А. И. К. и Н. В. К. срещу решение № 261799/17.03.2021г. на СГС, ГО, 28 състав, постановено по гр.д. № 10700/18г. в частта, в която са отхвърлени предявените от тях искове по чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.146 от ЗЗП, искове предявени само от А. И.

К. по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 33 251, 82лв., по чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД за сумата от 157 858, 55 лв., предявени от двамата жалбоподатели отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК, че не дължат на „Юробанк България“ АД конкретно посочени суми поради направено от тях възражение за прихващане и непредявен иск по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.146 от ЗЗП за нищожна като неравноправна на разпоредбата на чл.2, ал.3, пар.1 и пар.2 от договор за потребителски кредит от 27.06.2008г.

Срещу същия съдебен акт е постъпила въззивна жалба от „Юробанк България“ АД в частта, в която срещу нея са уважени предявените искове на А. И. К. и Н. В. К..

Жалбоподателите К.и твърдят, че в обжалваната от тях част първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Сочат, че съдът е дал неправилно тълкуване на приложимите национални и съюзни 1 норми. Погрешно е приложил задължителната за него практика на СЕС и практиката на ВКС. Тълкувал е превратно събраните по делото доказателства, а част от тях не са обсъдени или ако са били обсъдени, то не е в тяхната цялост. Неправилните изводи на съда се отнасят и до установителни искове за нищожност на клаузите, свързани с валутния риск и осъдителните искове за надплатени суми въз основа на това. Неправилно е прието, че оспорените клаузи са индивидуално уговорени, че са изразени на ясен и разбираем език, че банката е изпълнила критериите за добросъвестност, доколкото тя не е имала задължение да дава информация относно движението на курса на швейцарския франк преди сключването на договора и няма как да го прогнозира, че комуто са ползите нему е и рискът. Жалбоподателите К.и се позовават на Директива 93/13/ЕО на Съвета от 05.04.1993г. и на практиката на СЕС. Считат, че неравноправният характер на дадена клауза следва да се направи спрямо момента на сключване на договора при отчитане на всички обстоятелства, за които продавачът или доставчикът е можел да знае към този момент и които са от естество да се отразят на по-нататъшното му изпълнение. Такава преценка не е направена от първоинстационния съд.

Всички оспорени клаузи от процесния договор за кредит в швейцарски франкове трябва да се тълкуват в тяхната логическа и икономическа съвкупност, както и заедно с останалите клаузи. Подържат, че са физически лица, потребители, и са сключили първият договор за кредит за задоволяване на свои текущи нужди. Те не са имали нужда за тази цел в швейцарски франкове, а в лева или резервната валута евро. В договора е предвидена клауза, възпрепятстваща реалното предоставяне на потребителите на необходимия паричен ресурс в швейцарски франкове, предвид наличието на блокирана сметка. От посочените обстоятелства може да се направи извод, че ищците като потребители са приели предложението на банката за кредит в посочената валута в размер на нейната равностойност в евро като по изгоден с оглед по- нисък лихвен процент и предположението за стабилност на швейцарския франк. Това се потвърждава от разпитания по делото свидетел.

По делото липсват доказателства, че банката им е предоставила подобна информация и че им е разяснила реално икономическите аспекти и рискове от сключване на кредит в швейцарски франкове. Поради това не са могли да преценят икономическите последици върху задължението си от валутния риск. Затова обжалваното решение е неправилно и противоречи на практиката 2 на СЕС и ВКС.

Оспорените клаузи са нищожни като неравноправни.

Съгласно чл.7, ал.3 от ГПК съдът служебно следи за наличието на такива.

Затова жалбоподателите К.и молят въззивния съд да отмени решението на СГС в обжалваната от тях части и да уважи исковете, които са предявили.

Жалбоподателят „Юробанк България“ АД твърди, че решението на СГС е недопустимо в частта, в която е уважен осъдителен иск в полза на Н.К., тъй като тя е оттеглила всички осъдителни претенции. Страна по тях е само А.К.. Решението е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон. Поддържа, че ищците не са потребители по смисъла на пар.13, т.1 от ДР на ЗЗП. Те са сключили първия договор за кредит във връзка с извършваната от А. К. търговска дейност. Неправилно е прието, че чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 от първия договор не са индивидуално уговорени. В нарушение на чл.145 от ЗЗП съдът е направил преценка за неравноправност на клаузите без да е съобразил, че изводите му трябва да се основават на конкретни обстоятелства. Допуснал е нарушение на чл.146 от ГПК, тъй като не е указал на въззиваемите е тежестта да докажат, че са сключили договора като потребители. Съдът е нарушил чл.12 от ГПК като не е обсъдил всички изложени от страните твърдения относно качеството на ищците при сключване на договорите за кредит. Съдът е следвало да отговори на въпроса дали има сключен потребителски договор между ищците и банката, дали те имат качеството на потребители и дали е приложимо законодателството за защита на потребителите. Съдът не е обсъдил доводите на жалбоподателя, че К.и са имали сключени и други договори за кредит за суми в значителни размери с различни банки. Това обстоятелство е потвърдено от А. К. в дадените от него обяснения по делото. Съдът е отказал да обсъди представените към отговора на исковата молба справки от

Имотния регистър, както и обстоятелството, че за обезпечаване на задълженията по процесните договори ищците са учредили договорна ипотека върху ателие № 6 и апартамент № 8. В първото искане за сключване на договор за кредит те са посочили като постоянен адрес ж.к. ***, бл.**, ет.*, ап.*. В първото искане за кредит А. К. е посочил като адрес своята месторабота. Жалбоподателят твърди, че качеството на длъжник на А. К. е осъществено с оглед тесните му професионални връзки с „Клиника К.“.

Неправилен е изводът, че чл.3, ал.5, чл.6, ал.3 и чл.12 от договора в 3 швейцарски франкове са неравноправни и неправилно е уважен иск за връщане на 6 076, 63 швейц. франка. Неправилно са уважени отрицателните установителни искове. Сочи, че не са налице две насрещни изискуеми вземания. Ищците не са посочили с кое изискуемо вземане на банката правят прихващане. С решение № 113/09.07.2013г. по гр.д. № 1274/13г. на ВКС е прието, че съдебното прихващане се упражнява или с възражение за прихващане като процесуален способ за защита срещу заявен основен иск или с насрещен иск от длъжника по първоначалния иск.

Затова моли въззивния съд да обезсили решението на СГС в частта, в която е уважен иск по чл.55, ал.1 ,пр.1 от ЗЗД по отношение на Н.К. като недопустимо. Да отмени решението в обжалваната част от Банката и да отхвърли изцяло предявените искове.

В депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител „Юробанк България“ АД оспорва жалбата на ищците К.и.

Счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по нищожността на клаузата на чл.23, ал.1 и ал.2 от първия договор като е отхвърлил иска, решението е влязло в сила и затова е недопустимо искането във въззивната жалба на ищците да бъде прогласена тяхната нищожност. Срещу решението от 09.06.2021г. ищците не са подали въззивна жалба и въззивният съд не може да пререши този въпрос. Счита, че ищците не са предявил иск за недължимост на сумата от 6 385, 66 лв., поради което искането във въззивната жалба да бъде признато за установено, че не дължат тази сума следва да бъде установено без разглеждане. Поддържат, че СГС правилно е отхвърли исковете за признаване на нищожност на клаузи като неравноправни

В депозиран писмен отговор К.и по въззивната жалба на банката неоспорват, че в частта, в която е уважен осъдителен иск по отношение на Н.К. е недопустимо. Неоснователен е доводът, че те нямат качеството на потребители, както и че не са налице основания за извършване на прихващане. Ответникът не е доказал, че ищците са сключили процесния договор във връзка с упражняваната търговска и професионална дейност от един от тях. Представените справки от Имотния регистър са ирелевантни към предмета на доказване в настоящото производство. Твърдят, че прихващането е извършено към 01.09.2015г. и към този момент са налице 4 предпоставките на чл.103 от ЗЗД.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните доказателства в първоинстанционното и въззивно производство по реда на чл.235, ал.1 от ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

СГС е сезиран с искове по чл.26, ал.1, пр.1 от ЗЗД във вр. с чл.143 от ЗЗП, чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД и отрицателни установителни искове по чл.124, ал.1 от ГПК. В исковата молба и молбите уточнения на същата ищците Н. и А.К.и твърдят, че на 27.06.2008г. са сключили с ответната банка договор за потребителски кредит № НL 40522/ процесен договор/, с който банката е поела задължението да им предостави потребителски кредит за текущи нужди в швейцарски франкове в размер на равностойността им на 180 000евро по курс „купува“ за швейцарски франк към евро на банката в деня на усвояване на кредита. Съгласно чл.6, ал.1 от договора те са се задължили да го погасяват с месечни вноски съгласно погасителен план за 276 месеца при първоначален лихвен процент на възнаградителната лихва от 6, 15 %. В последствие ответникът е неколкократно е увеличил размера на погасителната вноска с увеличение на лихвения процент. Той не е спазвал погасителния план и е отнасял суми за погасяване на лихви за сметка на главницата, с което е нарушил правата им на кредитополучатели. По силата на чл.2, ал.1 и ал.3 от договора швейцарските франкове се предоставят по блокирана сметка и се превалутират в евро. В резултат на тези уговорки за ищците са настъпили изключително неблагоприятни последици от прехвърлянето върху тях изцяло на валутния риск от покачването на курса на швейцарския франк спрямо лева. На 14.08.2015г. между същите страни е сключен втори договор за банков кредит № HL 72764, по силата на който банката се е задължила да предостави на ищците 491 000 лв. Съгласно чл.2, ал.3 от него на датата на откриване на заемната сметка, сумата по кредита или съответната част от нея, равна на левовата равностойност на задълженията в швейцарски франкове по процесния договор за кредит се усвоява по блокирана разплащателна сметка в лева на кредитополучателите. Общият размерна кредита, който се усвоява, е посочен в Приложение № 1 към втория договор. Ищците твърдят, че по първият договор за кредит са получили 180 000евро и оспорват, че са го получили в швейцарски 5 франкове. Служители на банката са ги убеждавали, че за тях е по- изгоден договор в швейцарски франкове поради по- ниската лихва в сравнение с другите валути. Предоставена им е подвеждаща информация относно размера на лихвата, който към момента на сключване на договора е бил увеличен и той се е променял непрекъснато. Служителите на банката не са им разяснили, че франкът се определя като „валута убежище“, което означава, че всички големи играчи на борсите и спекулантите в моменти на кризи започват да купуват швейцарски франкове, за да запазят стойността на парите си и това ще доведе до поскъпването му. Твърдят, че те са потребители и се ползват от закрилата на ЗЗП. Считат, че чл.1, ал.1 в частите, регламентиращи задължение в швейцарски франкове, на чл.6, ал.2 изр.1 и на чл.23, ал.1 и ал.2 от договора от 2008г. са неравноправни. С тях се възлага тежестта на икономическа неизгода. Те не са имали възможност никога да усвоят и получат в собственост франкове, тъй като усвояването на кредита е станало по „блокирана сметка“, открита на името на А. К.. Съгласно чл.6, ал.2 от договора кредитът се погасява във валутата, в която е разрешен и усвоеншвейцарски франкове. Банката се е лишила от имущество в евро, но кредитът е индексиран в швейцарски франкове. Така върху потребителите се прехвърля валутния риск при реално усвоени суми в евро. Тези клаузи не отговарят на изискванията за добросъвестност и натоварват потребителите със задължения асиметрични на поетите от банката, като й гарантират печалба, което е довело до нееквивалентност на насрещните престации в противоречие с добрите нрави. Горните клаузи са нищожни като неравноправни по смисъла на чл.143, т.9 от ЗЗП, тъй като налагат на потребителите да поемат задължение, с което не са имали възможност да се запознаят преди сключването му, а именно валутният риск, който следва да носят. Ищците са сключили договора за кредит в швейцарски франкове без да подозират риска за тях от покачване на курса на франка, което ще доведе до повишаване на главницата. Неуведомяването им от страна на банката за това обстоятелство е в нарушение на чл.58, ал.1 и ал.2, чл.59, ал.2 от ЗКИ и чл.147, ал.1 от ЗЗП. Процесните клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143, т.18 от ЗЗП. На ищците не са били разяснени икономическите последици от постигнатите уговорки. Банката не им е предоставила цялата релевантна информация на ясен и разбираем език, така че те да разберат валутния риск и как евентуалните промени в обменния курс ще рефлектира 6 върху възможността да престират в швейцарски франкове. Декларациите, обективирани в чл.23, ал.2 от процесния договор не са равнозначни на реално изпълнение на задължението на търговеца да предостави достатъчно преддоговорна информация за възможното увеличаване на курсовата стойност и това да се повлияе на задължението им. Търговецът не е разяснил на ищците икономическите причини за въвеждане на механизма на индексация на кредита в чужда валута, икономическите последици от въвеждането му и конкретните икономически дадености към момента на сключване на договора, а именно исторически ниските нива на швейцарския франк, високите курсови разлики в периода на кризата през 1997г. и очакваните тенденции за повишаване на курса му.