Определение № 1826 от 02.01.2024, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1826 гр. Плевен, 22.12.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно частно гражданско дело № 20234400500773 по описа за 2023 година Производство по чл.274 ал.1 във вр.с чл.278 ГПК .

С определение на Районен съд Левски №468 от 12.10. 2023г., постановено по гр.д.№590/2023г.по описа на същия съд е оставена без разглеждане исковата молба,предявена от Г. В. В.,ЕГН **********, понастоящем в затвора в гр.Ловеч против Районен съд Плевен и е прекратено производството по гр.д.№590/2023г.по описа на същия съд като недопустимо.

Срещу така постановеното определение на РС Левски е постъпила частна жалба от Г. В. В..Изложени са доводи,че са нарушени правата на жалбоподателя по ЕКПЧОС ,че е бил измъчван и унижаван от състава на съда ,като при разглеждане на делото е бил оставен от съда с вериги на краката и белезници на ръцете по време на съдебното заседание ,което е проведено не в съдебна зала,а в корпуса на затвора Плевен.Това обстоятелство, ведно с другите нарушения на правото са достатъчно съществени за завеждане на ИМ срещу Районен съд Плевен по чл.2 ал.1т.2 ЗОДОВ вр.чл.3 вр.чл.6 и §1 ЕКПЧОС.Изложени са доводи,че по делото е постъпил писмен отговор на ответника,който не е предоставен на жалбоподателя и той не е имал възможност да се запознае с него и да вземе становище.В заключение моли Окръжния съд да отмени обжалваното определение на РС Левски като неправилно, незаконосъобразно, несправедливо и неотговарящо на процесуалния и материалния закон,както и на трайната съдебна практика и 1 делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводството.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника по жалбата-Районен съд Плевен,чрез Административния ръководителПредседател на ПРС Вера Найденова,с който моли съда да потвърди атакуваното определение на ЛРС.Изложени са доводи,че към момента на подаване на ИМ,а и понастоящем НЧХД №718/2022г.не е приключило с влязъл в сила съдебен акт,всички наведени от ищеца оплаквания представляват възражения,които страната може да направи и е направила подавайки въззивна жалба срещу постановената присъда по НЧХД №718/2022г.на ПРС.Исковата молба въвежда възражения,които следва да бъдат направени в производството по НЧХД №718/2022г.на ПРС,респ.при разглеждане на делото във въззивната инстанция,но не и в отделен паралелен процес ,воден по същото време в същия съд.Посочено е,че ищецът подавайки настоящия иск при неприключил процес превратно упражнява правата си.В заключение е взето становище,че предявеният иск е недопустим ,съдът правилно е приложил разпоредбата на чл.130 ГПК и прекратителното определение следва да бъде потвърдено.

Окръжният съд като съобрази изложените в частната жалба оплаквания и представените по делото доказателства, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК ,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт,поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Производството по гр.д.№590/2023г.по описа на РС Левски е образувано на основание постъпила искова молба от Г. В. В. срещу Районен съд Плевен,като е предявен иск по чл.2 ал.1,т.2 ЗОДОВ вр.чл.3,чл.6 §1 ЕКПЧОС.Ищецът претендира да му бъде присъдено обезщетение в размер на 10 000лв.,обезщетение за претърпени от него неимуществени вреди,в резултат на това ,че при разглеждане на НЧХД №218/2022г.по описа на ПРС,в съдебното заседание проведено на 21.06.2023г.не в сградата на съда,а в корпуса на затвора е бил окован с вериги на краката и с белезници на ръцете,като съставът разгледал делото е разпоредил да бъдат свалени само белезниците на ръцете му.В ИМ са изложени доводи,че съставът на съда му е назначил адвокат,но не са му предоставени координати за връзка,с което 2 ищецът е бил лишен от възможността да съгласува линията на защита,не му е дадено време за обсъждане с адвоката,нито съдът е отложил делото и не му е назначил предпочитан от ищеца адвокат.

За да прекрати производството по делото,РС Левски е приел,че предявеният иск е недопустим,че към датата на подаване на ИМ производството по НЧХД е висящо и изложените твърдения в исковата молба на Г. В. представляват възражения,които същият може да направи до приключване процеса пред въззивната инстанция.Тези доводи на първоинстанционния съд са правилни и се възприемат изцяло от въззивната инстанция.

От обстоятелствената част на исковата молба се установява,че твърденията на ищеца Г. В. за претърпени неимуществени вреди, претендирани от Районен съд Плевен се обосновават с нарушения при разглеждане на НЧХД№718/2022г.по описа на същия съд.С оглед депозирания писмен отговор от председателя на ПРС се установява,че производството по НЧХД №718/2022г.по описа на ПРС е висящо и не е приключило.Ищецът твърди,че е налице унизително и нечовешко отношение спрямо него в рамките на водения процес по НЧХД №718/2022г.Всички изложени в исковата молба оплаквания и твърдения за допуснати нарушения при разглеждане на НЧХД №718/2022г.по описа на ПРС, следва да се направят по реда на инстанционния контрол и разглеждане на същото дело от въззивната инстанция. Недопустимо е при висящо наказателно производство ,което не е приключило с влязъл в сила съдебен акт ,ищецът чрез иск по реда на ЗОДОВ да претендира вреди от Районния съд,разглеждащ делото с твърдения за допуснати нарушения при водене на същото дело.Обосновано е становището на председателя на РС Плевен,че предявявайки настоящия иск при неприключил процес,ищецът превратно упражнява правата си.

Основанията за ангажиране отговорността на Държавата чрез правозащитните й органи са изчерпателно регламентирани в чл.2 от ЗОДОВ,като в случая не е налице нито една от визираните в чл.2 хипотези ,за да бъда ангажирана отговорността на Районен съд Плевен.

С оглед изложеното,предявеният от Г. В. В. иск с правно основание чл.2,ал.2 ЗОДОВ срещу Районен съд Плевен се явява недопустим,а образуваното производство по гр.д.№590/2023г.по описа на РС Левски следва 3 да бъде прекратено на основание чл.130 ГПК.В същия смисъл е и постановеното от РС Левски определение,което следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Водим от горното, Окръжният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА на осн.чл.278 ал.4 ГПК определението на Районен съд Левски №468 от 12.10.2023г.,постановено по гр.д. №590/2023г.по описа на същия съд.

Определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4