Решение № 524 от 29.04.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 524 гр. Кюстендил, 29.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XIV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Ем. Антова при участието на секретаря Валентина Сп. Стоицова като разгледа докладваното от Мария Ем. Антова Гражданско дело № 20241520100550 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Делото е образувано по искова молба на В. А. М. срещу Окръжен съд – Благоевград, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл.2в ЗОДОВ за осъждане на ответника да заплати на ищеца претърпени имуществени вреди от постановения правораздавателен акт – Решение № 903211/16.07.2020г., постановено по в.гр.д. № 448/2020г. по описа на Окръжен съд – Благоевград, които имуществени вреди били в пряка причинно следствена връзка с резултата по делото – постановения отхвърлителен диспозитив в цитираното решение, представляващи, както следва: сумата в размер на 1357,59 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 198,90 часа извънреден труд за периода от 20.11.2016г. до 20.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на делото /20.11.2019г./ до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 176,43 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за периода от 20.11.2016г. до 20.11.2019г. сумата от 252,15 лева – разноски по делото, които ищецът е осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – гр.

София пред двете съдебни инстанции; сумата от 400 лева, заплатен адвокатски хонорар от ищеца пред първоинстанционния съд; сумата от 400 лева, заплатен адвокатски хонорар от ищеца пред въззивния съд.

Твърди се, че с процесното решение ОС – Благоевград е отхвърлил предявените от ищеца срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и 1 защита на населението“ към МВР – гр. София искове за заплащане на сумата в размер на 1357 лева, представляваща неизплатено възнаграждение за 198,90 часа извънреден труд за периода от 20.11.2016г. до 20.11.2019г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждане на делото /20.11.2019г./ до окончателното й заплащане, както и сумата в размер на 176,43 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за периода от 20.11.2016г. до 20.11.2019г. Със същото решение ищецът бил осъден да заплати на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ към МВР – гр. София деловодни разноски в общ размер от 252,15 лева. Към датата на произнасяне на цитираното решение на Окръжен съд-Благоевград било висящо образуваното по преюдициално запитване на основание чл.267 от Договора за функциониране на ЕС дело № С262/2020г. пред СЕС, от запитващата юрисдикция РС – Луковит с предмет, идентичен на предмета на въззивното производство. В преюдициалното запитване били включени следните въпроси: 1.Ефективната защита по чл.12, б.„а“ от Директива 2003г./88/ЕО изисква ли нормалната продължителност на нощния труд на полицаи и пожарникари да е по-кратък от установената нормална продължителност на труда през деня. 2.Принципът на равенство залегнал в чл.20 и чл.31 от Хартата за основните права на ЕС /ХОПЕС/ изисква ли определената в националното право нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници в частния сектор да се прилага и за работници в публичния сектор, включително за полицаи и пожарникари; 3.Ефективното постигане на целта по параграф 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО да се ограничи продължителността на нощния труд, изиска ли националната правна уредба изрично да посочи каква е нормалната продължителност на нощния труд, включително на заетите в публичния сектор. Съгласно практиката на ВКС решението на СЕС по запитването било задължително не само на съда, който го е отправил, но също така и за всички съдилища и учреждения в Република България. Поради това, след като СЕС бил ангажиран по релевантни за двете дела въпроси и след като вече бил сезиран, всеки следващ български съд бил длъжен да спре производството пред себе си. Като не изпълни това свое процесуално задължение, Окръжен съд – Благоевград нарушил законодателството на ЕС, което било основание за ангажиране на отговорността му. Преюдициалното заключение на съда на ЕС се ползвало със сила на тълкувателно нещо и като такова по съществото си било тълкувателно решение. То важало за всички държави – членки, съответно – спрямо всички държавни органи. Силата на тълкувателно нещо, с което се ползвали преюдициалните му заключения, било задължително и обхващала както диспозитива, така и мотивите му. На следващо място, тълкуването с решението на СЕС на норми и принципи от правото на ЕС били налични към датата на установяване на решението и на целия исков период, очертаващ рамковата на исковата претенция. В този смисъл силата на тълкувано нещо се простирала върху целия исков период по отношение на приложимите норми и принципи от правото на общността, тъй 2 като действието на тълкувателното заключение на съда на СЕС било ex tunc.

Тълкувателната разпоредба трябвало да бъде приложена от съдията, включително и спрямо правоотношения, възникнали и установени преди постановяване на решението /преюдициалното заключение на съда на ЕС/ по преюдициалното запитване. Тази обратна сила на решението на СЕС валидирала извода за пълното несъответствие и противоречие на решението на Окръжен съд - Благоевград с постановеното решение по дело № С 262/2020г. на СЕС, което било еднозначно и пряко нарушение на правото на общността. С посоченото решение на СЕС се давало меродавностно за националните съдилища тълкуване на правото. Последното задължавало съда на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тълкуван в светлината на чл.267 ДФЕС и чл.4 параграф 3 от ДЕС, да спре производството по делото, доколкото предстоящото преюдициално заключение било от значение за правилното прилагане на правото на ЕС по спора. Наред с това, чл.229, ал.1, т.6 ГПК предвиждал съдът да спре производството по делото, когато Конституционният съд допуснел разглеждане по същество на иска, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим по делото закон. Това основание било напълно аналогично с процесната хипотеза. Като не е спрял производството по дело, Окръжен съд – Благоевград не е приложил правото на ЕС и постановил своя акт в противоречие с него. Налице било и противоречие на решението на Окръжен съд-Благоевград с решението на СЕС по направеното преюдициално запитване, доколкото при извършване на съпоставка на двата съдебни акта, било налице нарушение на правото на ЕС, което се изразява в следното: решението на СЕС задължавало правораздавателните органи да извършват преценка за сходство със съответни на ищеца длъжности в правната уредба, която да позволява такова отклонение /респективно изключение/ по отношение на работещите в публичния сектор /в случая полицаи и пожарникари/, с тези сходни длъжности от частния сектор или от други такива в публичния сектор. След като бъдело извършено това съпоставяне, съдът следвало да прецени дали това съответства на допустима от закона цел и дали това различие било съразмерно на тази цел. Съобразно този задължителен обем от процесуални действия за Окръжен съд Благоевград, същият е следвало да даде конкретни указания на страните по делото за изясняване на въпроси, задължителни за изясняване, при решаване на делото по същество. Без този анализ, Благоевградският окръжен съд не би могъл да направи извод за наличие или липса за неравно третиране на държавните служители по МВР и тези, работещи в частния сектор или други държавни служители със сходни функции, каквито били лицата, извършващи охранителна дейност, и лицата, заемащи длъжност горски инспектор по действащия Закон за горите. Прави се анализ на конкретни законови и подзаконови нормативни актове, уреждащи дейността на лица, ангажирани по Закона за частна охранителна дейност, Закона за горите, Закона за МВР, КТ и ЗДСЛ. С неизвършването на съпоставката чрез анализ и съпоставяне на правната уредба, приложима за сходни длъжности, Окръжен съд – Благоевград 3 бил нарушил решението на ЕС, задължаващо го да осъществи това с оглед на принципа на равенство, закрепен в Хартата за основни права на ЕС. Излагат се разсъждения, че именно международния произход на правото на ЕС обуславяло неговото надмощие по отношение на националното право. В този смисъл били налице всички елементи от фактическия състав на чл.4 пар.3 ДЕС, обуславящи отговорността на ответника, а именно Окръжен съд Благоевград, извършил нарушаване на общностното право в качеството на правоприлагащ орган, задължен да приложи точно и в пълнота решението на СЕС, с даденото тълкуване по прилагане на относимите норми и принципи на ЕС по настоящия казус. Твърди се, че постановения отхвърлителен диспозитив в решението на Окръжен съд –Благоевград се изразявала и пряката причинно-следствена връзка между правораздавателна дейност на Окръжен съд – Благоевград, нарушаваща правото на ЕС, и причинените имуществени вреди на ищеца по делото, а именно размера на отхвърлителните искови претенции, както и направените по делото разноски.

Искането към съда е да бъде осъден Окръжен съд – Благоевград на основание отговорността по чл.2В, ал.1, т.2 от ЗОДОВ да заплати на ищеца претърпени имуществени вреди от постановения правораздавателен акт – Решение № 903211от 16.07.2020г. по в.гр.д. №448 по описа на Окръжен съд – Благоевград за 2020г., които имуществени вреди били в пряка причинно-следствена връзка с резултата по делото – постановения отхвърлителен диспозитив в цитираното решение, представляващи, както следва: 1357.59 лева размер на отхвърления главен иск по делото, представляваща размер на неизплатеното възнаграждение за 198.90 часа извънреден труд от нощен труд след превръщането на нощните часове в дневни, за периода от 20.11.2016г. до 20.11.2019г., ведно със законната лихва върху тези суми до окончателното й плащане, считано от завеждане на исковата молба – 20.11.2019г.; сумата от 176.43 лева, представляваща обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за извънреден труд от нощен труд от 1357.59 лева; сумата от 252.15 лева – разноски по делото, които ищецът е осъден да заплати на ГД „Пожарна безопасност и защита на населението“ София към МВР пред двете съдебни инстанции; сумата от 400 лева, заплатен адвокатски хонорар от ищеца пред първоинстанционния съд; сумата от 400 лева, заплатен адвокатски хонорар от ищеца пред въззивния съд. С уточнителна молба вх. № 4471 от 12.04.2024г. ищецът е уточнил и допълнил исковата молба с оглед на указанията на съда, както следва: твърдят се следните две обстоятелства като основания за ангажиране на отговорността на държавата, в лицето на Окръжен съд – Благоевград по чл.2в, ал.1 ЗОДОВ, а именно: неспиране на производството пред Окръжен съд – Благоевград по в.гр.д. № 448/2020г. по описа на съда, както и неприлагане на конкретни разпоредби на правото на ЕС, задължителни за прилагане на националните съдилища. По първото, визирано нарушение Окръжен съд – Благоевград следвало да спре производството по делото и да изчака произнасяне по СЕС по преюдициалните въпроси и като не е сторил това, бил нарушил и чл.229, ал.1 4 т.4 от ГПК, тълкуван в светлината на чл.267 ДФЕС и чл.4 пар.3 от ДЕС. Като не бил спрял производството пред себе си, Окръжен съд – Благоевград се бил произнесъл в разрез с дадените в решението на СЕС, приложими норми и принципи на правото на ЕС и тълкувателните разяснения по тяхното прилагане, което било основание за ангажиране на отговорността му.

По втората форма на нарушение на правото на ЕС, а именно неприлагане на конкретните разпоредби от правото на ЕС, се твърди следното: нарушена била общата забрана в правото на ЕС – нарушаване на основополагащия принцип на общностното право „равно заплащане на равен по вид труд“, което било основно право на ищеца по делото. Това право било в корелативна връзка с нарушаването на друго основно право, а именно правото да не бъде дискриминиран в областта на труда и професиите по признак „лично положение“. Посочени са и конкретни нарушени норми от правото на ЕС, а именно - чл.1, т.1, б. „б“ от Конвенция №111 относно дискриминацията в труда и професиите от 1958г., чл.1, б.„а“ и чл.2, т.1 от Конвенция №100 за равенство във възнаграждението от 1951г., чл.20 и чл.31 от Хартата на основните права на ЕС, чл.8 и чл.12 от Директива 2003/88 ЕО на Европейския парламент и на съвета от 04.11.2003г., Решение по дело № С-262 от 2020г. на СЕС, постановено на 24.02.2022г., което решение по дефиниция ставало неразделна част от общностното право и спрямо което Окръжен съд Благоевград се бил произнесъл в драстично отклонение. Нарушен бил принципът на равенство, нарушен бил принципът за изключителна компетенция на съд да тълкува правото на ЕС. Нарушена била Директива 2006/54/ЕС, както и директива 75/117/ЕС. Досежно наличието на пряка причинно-следствена връзка между цитираните нарушения на норми и принципи на правото на ЕС и причинените вреди, ищецът твърди, че пряка и непосредствена последица от вредоносното поведение се изразявала в отхвърлителния диспозитив в решението на Окръжен съд – Благоевград, доколкото ако било приложено правилно и всеобхватно правото на ЕС, би довело решаващият съд до обратни изводи, а именно до уважаване на предявените искови претенции. Счита се, че в случая безспорно нарушението било явно и съществено, защото въпреки произнасянето на СЕС, Окръжен съд – Благоевград се бил произнесъл в противоречие с него. Конкретизирана е и цената на иска, а именно – претендират се вреди в общ размер на 2586.17 лева. В срок е постъпил отговор на исковата молба, в която се изразява следното становище, а именно: 1. На първо място, се счита исковата молба за нередовна, доколкото не отговаряла на изискванията по чл.127, ал.1 т.4 ГПК – не се съдържало изложение на релевантните обстоятелства, на които се основавал искът. Ищецът не бил изложил конкретни обстоятелства, обуславящи претенцията му. СЕС извеждал три материални предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за вреди от нарушаване на правото на ЕС, които се свеждали до следното: 1/ Нарушената правна норма от правото на ЕС трябвала да предоставя права на частно равни субекти; 2/Нарушението трябва да е достатъчно съществено; 3/ В причинна връзка от нарушението да са настъпили вреди имуществени или 5 неимуществени за частно-равния субект. За да е редовна исковата молба по чл.2в ЗОДОВ, ищецът следвало да твърди в обстоятелствената част на исковата молба осъществяване на описаните по горе юридически факти, като в настоящия случай в исковата молба и уточненията към нея не били налице никакви конкретни твърдения за възникнало по силата на правото на ЕС конкретно право на ищеца. Липсата на въведени конкретни твърдения не можело да бъде заместено чрез изброяване на различни общи положения в правото на ЕС и международното трудово право. Доколкото исковата молба била нередовна поради липсата на въведени твърдения относно първата от обсъдените три предпоставки, то следвало да се приеме, че не са налице достатъчно въведени твърдения и за останалите две. Несъгласието с начина на тълкуване и прилагане на ответния съд на разпоредбите на националното законодателство в областта на равенството и правото на здравословни и безопасни условия на труд, почивка и отпуск не било равносилно на противоречие между вътрешноправни норми и ПЕС. Поради това исковата молба следвало да бъде оставена без движение и при неизпълнение на указанията на съда в срок, делото да се прекрати.