Решение № 17941 от 21.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17941 гр. София, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20261110113297 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII ГПК (Общ исков процес) Производството е образувано по искова молба с вх. №

154481/15.05.2026 г., уточнена с молба с вх. № 182159/08.06.2026 г. о т „Т*“ ЕАД, ЕИК *6, гр. София, ул. „* Б с която са предявени обективно и субективно кумулативно съединени осъдитени искове, с правна квалификация, както следва: срещу Р. Й. Р., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „С*

1. Чл.153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 273.90 евро - главница за периода м.07.2022 г. до м.04.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 15.05.2026 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 74.17 евро - лихва за периода от 15.09.2023 г. до 12.05.2026 г., начислена върху главница от 273.90 евро

3. Чл.153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 5.59 евро - главница за периода м.03.2023 г. до м.04.2024 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 15.05.2026 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането

1

4. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 1.93 евро – лихва за периода от 16.05.2023 г. до 12.05.2026 г. върху главницата за дялово разпределение, начислена върху главница от 5.59 евро. за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот: гр.

София, п.к. 1309, обл. София, общ. И*. срещу Б. С. Б., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „С*

1. Чл.153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 273.90 евро - главница за периода м.07.2022 г. до м.04.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 15.05.2026 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 74.17 евро - лихва за периода от 15.09.2023 г. до 12.05.2026 г., начислена върху главница от 273.90 евро

3. Чл.153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 5.59 евро - главница за периода м.03.2023 г. до м.04.2024 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 15.05.2026 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането

4. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 1.93 евро – лихва за периода от 16.05.2023 г. до 12.05.2026 г. върху главницата за дялово разпределение, начислена върху главница от 5.59 евро. за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот: гр.

София, п.к. 1309, обл. София, общ. И*.

В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са собственици на процесното жилище и имат качеството на потребител. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат топлинна енергия и като собственици са потребители на топлинна енергия. Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на ответниците за процесния период, количество и за процесния обект, а ответникът не е заплатил количеството топлинна енергия по цени, одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и ответникът не е платил, като се дължи лихва за забава.

Претендира сумата за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-334/16.04.2007 г., като същият не е изплатил сумата по услугата по дялово разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят вземанията.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се 2 гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на противната стрА.. Прави искане за неприсъствено решение. Прави възражение, че не са налице предпоставките по чл.38, ал.1, т.2 ЗА.

В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите суми: ОБЩИНСКА БАНКА АД ФЦ „КРАСНО СЕЛО", IBAN: * BIC:

SOMBBGSF.

С допълнителна молба ищецът признава, че е постъпило плащане в хода на процеса в размер на 824.84 евро, като са погасени всички задължения на двамата ответници. Моли да бъдат осъдени да заплатят юрисконсултско възнаграждение в минимален размер

Ищецът се представлява от юрисконсулт в открито съдебно заседание (о.с.з.). Потвърждава плащането за процесния имот и депозирА.та молба.

Моли да се присъди само юрисконсултско възнаграждение. Представя списък по чл.80 ГПК.

Ответниците не се явява и не се представляват в о.с.з.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна стрА.:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирА. стрА., при наличието на правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 29096/11.08.2026 г. съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 88-100 от делото).

Не се спори, че А. Б. Б. е получила имот – АПАРТАМЕНТ № 49 на 4 етаж, вх. Б ведно с Гараж 4, в бл. 382 в ж.к. В* като обезщетение срещу отмуждане на частен имот за държавни нужди, на основание чл.100 ЗТСУ (л.12 от делото).

Не е спорно, че ж.к. В* е променен на ж.к. „Света Троица (л.10 от делото).

Не е спорно, че на 09.03.1992 г. А. Б. Б., като вдовица, е починала и е оставила свои наследници * Й. Р., ЕГН ********** и дъщеря Б* С. Б., ЕГН ********** – двамата ответници по делото.

Не е спорно, че ответниците са потребители на топлинна енергия за процесния имот 3 за процесния период.

Не се спори относно обстоятелства за сключен договор с топлинен счетоводител.

Не се спори, че за процесния имот и период, дали ищцовото дружество е доставяло топлоенергия на ответника и какво количество. Не се спори по посочените количества топлоенергия и техният размер. Не се спори по сумите, определени по тарифа, както и за изискуемостта на вземанията. Не се спори по размера на дължимите суми за топлинна енергия и дялово разпределение, тяхната изискуемост и размера на лихвата за забава.

Не се спори, че процесните вземания са погасени изцяло за целия имот.

Спори се дали ответниците дължат юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът представя доказателства, че процесните суми са изцяло погасени чрез плащане, след завеждане на ИМ. Ищецът изцяло признава този факт. Същият е неизгоден на ищеца, поради което съдът напълно го кредитира. Следователно, доколкото е налице плащане в хода на процеса и това е признато от ищеца, исковата претенция следва да се отхвърли изцяло.

По разноските

Ищецът в о.с.з. претендира разноски в размер на 200 лева или 102.26 евро.

С оглед извършеното плащане в хода на процеса от ответника, ищецът има право на разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК, независимо от факта, че исковете срещу един ответник са отхвърлени изцяло, като погасени чрез плащане. В този смисъл са Определение № 201/19.08.2022 г. по ч. гр. д. № 2078/2022 г. на ВКС, I г.о. и цитираните в него: определение № 238/27.05.2021 г. по ч. т. д. № 854/2021г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 843/17.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6176/2014 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 300/20.04.2012 г. по ч. гр. д. № 245/2012 г. на ВКС, ІV г. о., определение № 626/20.08.2012 г. по ч. гр. д. № 275/2010 г. на ВКС, ІV г. о. и определение № 277/14.05.2014 г. по ч. гр. д. № 2432/2014 г. на ВКС, I г. о.

Това е така, защото плащането е осъществено, след подаване на исковата молба, т.е. в хода на исковия процес, а не преди това, т.е. ответниците са стА.ли повод за завеждане на делото, поради което чл.78, ал.2 ГПК не е приложим.

Ищецът претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, а именно 200 лева или 102.26 евро, което е съгласно чл.25 НЗПП. Ето защо ответниците следва да бъдат осъдени да заплатят на ищеца сумата от 102.26 евро, представляващи разноски по настоящото дело.

Воден от горното, СЪДЪТ

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ изцяло, като погасени чрез плащане в хода на процеса, предявените о т „Т*“ ЕАД, ЕИК *6, гр. София, ул. „* обективно и субективно кумулативно съединени осъдителни искове, с правна квалификация, както следва:

4 срещу Р. Й. Р., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „С*

1. Чл.153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 273.90 евро - главница за периода м.07.2022 г. до м.04.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 15.05.2026 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 74.17 евро - лихва за периода от 15.09.2023 г. до 12.05.2026 г., начислена върху главница от 273.90 евро

3. Чл.153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 5.59 евро - главница за периода м.03.2023 г. до м.04.2024 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 15.05.2026 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането

4. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 1.93 евро – лихва за периода от 16.05.2023 г. до 12.05.2026 г. върху главницата за дялово разпределение, начислена върху главница от 5.59 евро. за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот: гр.

София, п.к. 1309, обл. София, общ. И*. срещу Б. С. Б., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „С*

1. Чл.153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 273.90 евро - главница за периода м.07.2022 г. до м.04.2024 г., представляваща сума за топлинна енергия, ведно със законната лихва от 15.05.2026 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането

2. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 74.17 евро - лихва за периода от 15.09.2023 г. до 12.05.2026 г., начислена върху главница от 273.90 евро

3. Чл.153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 5.59 евро - главница за периода м.03.2023 г. до м.04.2024 г., представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва от 15.05.2026 г. (дата на подаване на ИМ ) до окончателното изплащане на вземането

4. чл. 86 ЗЗД, с който ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца 1.93 евро – лихва за периода от 16.05.2023 г. до 12.05.2026 г. върху главницата за дялово разпределение, начислена върху главница от 5.59 евро. за абонатен номер *, ID номер *, инсталация № *, за топлоснабден имот: гр.