Решение № 609 от 23.03.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 609 гр. София, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Йоана Генжова

Антоанета Г. Ивчева при участието на секретаря Капка Н. Лозева като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Въззивно гражданско дело № 20211100508900 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 20048247 от 19.02.2021 г., постановено по гр. д. № 48320/2020 г. по описа на СРС, ГО, 141 състав, е отхвърлен предявеният от „И.А.К.**“ ЕООД срещу „ЧЕЗ Р.Б.“ АД отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК с предмет – признаване за установено, че „И.А.К.**“ ЕООД не дължи на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД сумата от 3222,26 лв. – стойност на консумирана, но незаплатена, електроенергия в обект на потребление, находящ се в гр. Ботевград, с клиентски номер 540004641639, съгласно извършена корекция въз основа на Констативен протокол № 1024532 от 28.02.2020 г. и издадена Фактура № 0003262364 от 09.03.2020 г. С решението си СРС е разпределил отговорността за разноски между страните по делото съобразно изхода от спора.

Недоволен от постановеното решение останал ищецът в първоинстанционното производство „И.А.К.**“ ЕООД, предвид което депозирал въззивна жалба срещу съдебния акт, в която заявява оплаквания за неговата незаконосъобразност, неправилност и необоснованост. Оспорва правилността на изводите на първоинстанционния съд за наличие на активна материална легитимация у ответника, както и за законосъобразност на процедурата по извършване на корекция на сметката за електроенергия за процесния период, дължима от ищеца. Обосновава доводи, че ответникът не е притежавал лиценз да извършва дейност по търговия с електрическа енергия, а единствено за нейното разпределение, позовавайки се на чл. 44, ал. 3 ЗЕ.

Твърди, че представения по делото Констативен протокол № 1024532/28.02.2020 г. не следва да се ползва с материална доказателствена сила по отношение на удостоверените в него факти, поради допусната нарушение на чл. 49, ал. 3 ПИКЕЕ – в 1 протокола не било посочено на място да е присъствал ищеца. Навежда оплакване за допуснати нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в недопускане на доказателствени искания на ищеца, касаещи установяваването на обстоятелства относно момента, в който е следвало да се покани потребителя или негов представител да присъства при извършване на проверката на СТИ, и относно наличните гаранции, че служителите на ответника не са нарушили схемата на свързване в отсъствие на потребителя. Обосновава твърдения за неправилност на извършената корекция, позовавайки се на собствени изчисления, поради което оспорва в тази част заключението на вещото лице по СТЕ. Поддържа, че неправилно и немотивирано първоинстанционният съд е приел, че корекцията следва да се изчисли за срок от 3 месеца. В тази връзка, позовавайки се на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, обосновава доводи, че приложимият период, за който следвало евентуално да бъде преизчислена електроенергията, бил от началото на м. февруари 2020 г. до 28.02.2020 г. От друга страна, по аргумент от чл. 25, ал. 4 от Общите условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, счита, че корекцията следвало да се извърши за период от 30 дни, на база консумираната електроенергия за аналогични 30 дни от предходната година. Посочената разпоредба от Общите условия следвало да има превес пред подзаконовия нормативен акт. Моли решението, постановено от СРС, да бъде отменено, а предявения иск – уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден отговор на въззивната жалба от въззиваемия (ответник) „ЧЕЗ Р.Б.“ АД, с който се поддържа, че постановеното решение е правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата доводи – неоснователни по посочените в отговора подробни съображения. В заключение се обобщава, че правилно първоинстанционният съд е приел, че ответникът е доказал в производството, че за него е възникнало правото едностранно да извърши корекция на дължимите от ищеца суми за електроенергия за процесния период, с оглед което СРС е уважил предявения иск. Моли за потвърждаване на обжалваното решение.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, а и се установява от приетите като писмени доказателства по делото Заявление № 1203286465 от 24.04.2019 г., Договор № 210040744994 от 24.04.2019 г. и Споразумение № 6010893007 от 24.04.2019 г., наличието на валидно възникнало между „И.А.К.**“ ЕООД и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД облигационно правоотношение за продажба на електрическа енергия, доставяна в обект на потребление, находящ се в гр. Ботевград, ПИК, Ресторант Оазис, отчитана по партида с клиентски номер 210040744994.

Видно е от представения по делото Констативен протокол № 1024532/28.02.2020 г., който е подписан от двама представители на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и един свидетел /който не е служител на ответника/ и полицай от РУ Благоевград, че при извършена проверка в процесния обект е било установено, че е направена промяна на схемата за свързване на измервателната система на електрическата енергия, състояща се в прекъсване на токовите вериги на фаза R и Т от междинния клеморед, намиращ се на електрическото табло. В протокола е направено отбелязване, че констатациите са демонстрирани пред потребителя.

Въз основа на така съставения Констативен протокол № 1024532/28.02.2020 г. ответното дружество е извършило преизчисляване на количества електрическа енергия, доставена за обект с клиентски номер 540004641639, за периода 28.11.2019 г.

2

– 28.02.2020 г., и е издало на ищеца фактура № 0003262364 от 09.03.2020 г. за сумата от 3222,26 лв., ведно с приложение-справка.

По делото са събрани гласни доказателства, чрез разпит на свидетеля Спас Спасов – служител на ответника. От показанията на свидетеля се установява, че същият, заедно с друг свой колега (М.П.), и в присъствието на служител на Федерация на потребителите в България извършили проверка на СТИ на процесния обект, при която констатирали, че са били прекъснати вторичните токови вериги на фаза R и Т от междинния клеморед. Изяснява, че по време на проверката присъствали представител на органите на МВР, както и лице, представило се като собственик на обекта, което обаче отказало да подпише съставения констативен протокол.

Настоящата съдебна инстанция зачита доказателствената стойност на показанията на свидетеля, тъй като, преценени по правилата на чл. 172 ГПК, са последователни, житейски и правно логични, възпроизвеждат пряко и непосредствено придобити впечатления по отношение на правнорелевантните факти, както и не се опровергават от останалия събран по делото доказателствен материал.

В хода на първоинстанционното производство е изслушано заключение на съдебнотехническа експертиза, прието като неоспорено от страните. От същото се установява, че отбелязаните в Констативния протокол № 1024532 от 28.02.2020 г. нарушения представляват осъществяване на нерегламентиран достъп, респективно промяна в схемата на свързване на електромера, което води до непълно отчитане на потребената електрическа енергия. Вещото лице е посочило, че общото количество електроенергия, неотчетено от СТИ, равняващо се на 17112 КWh, е преизчислено при спазване на чл. 50, ал. 2 ПИКЕЕ, за 93 дни. При проверката на корекцията на сметката вещото лице установило, че изчисленията са математически верни, т.е. съответстват на одобрените цени на електрическата енергия за процесния период от КЕВР. Изяснява се, че при проверка в електронния масив на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД не са се установили данни за извършени проверки на изправността на СТИ в период до 3 месеца преди проверката на 28.02.2020 г.

След извършена, съобразно чл. 202 ГПК, преценка на заключението на съдебнотехническата експертиза настоящият съдебен състав намира, че следва да го кредитира с доверие, тъй като е извършено обективно, компетентно и добросъвестно, въз основа на събрания относим по делото доказателствен материал и след проверка в електронния масив на „ЧЕЗ Р.Б.“ АД и „ЧЕЗ Е.Б.“ АД.

При така установената фактическа обстановка, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, и като съобрази наведените във въззивната жалба пороци на оспорения съдебен акт въззивният съд намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

След извършената служебна проверка на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав намира, че то е валидно и допустимо, но е неправилно по следните съображения:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

Основният спорен между страните въпрос е свързан с дължимостта на начислената и претендирана от ответното дружество сума в размер на 3222,26 лв., като 3 корекция на сметки въз основа на горепосочения констативен протокол по реда на чл.

50, ал. 2 ПИКЕЕ, в т. ч. кой има право да получи начислената в резултат на корекцията сума – крайният снабдител или операторът на електроразпределителната мрежа.

Съгласно чл. 94а, ал. 1 ЗЕ, енергийното предприятие – краен снабдител осигурява снабдяването с електрическа енергия на обекти на битови и небитови крайни клиенти, които обекти са вече присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение в съответната лицензционна територия. Продажбата на електрическа енергия на крайни клиенти става по регулирани от ДКЕВР (сега КЕВР) цени и при общи условия на енергийното предприятие – краен снабдител – чл.

97, ал. 1, т. 4 и чл. 98а ЗЕ.

Според чл. 88, ал. 1 ЗЕ, разпределението на електрическа енергия и експлоатацията на електроразпределителните мрежи се осъществяват от оператори на електроразпределителни врежи – собственици на такива мрежи на обособена територия, лицензирани за извършване на разпределение на електрическа енергия за съответната територия.

Във връзка с осъществяването на дейността по разпределението на електрическа енергия се сключват сделки, по които страна е електроразпределителното дружество при спазване на разпоредбите на Раздел V от Закона за енергетиката и Правилата за търговия с електрическа енергия (ПТЕЕ) – чл. 91, ал. 2 ЗЕ. Договорите на пазара на електрическа енергия са посочени в нормата на чл. 11 ПТЕЕ, в т. ч. договори за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа (т. 3) и договори за продажба на електрическа енергия (т. 4). Съгласно чл. 14, ал. 1 ПТЕЕ, предмет на договорите по чл. 11, т. 3 за достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа е предоставянето на услугите „достъп до електроразпределителната мрежа“ и „пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа“, като тези договори се сключват между оператора на електроразпределителната мрежа и крайните клиенти, присъединени към електроразпределителната мрежа при общи условия. Съответно според чл. 15, ал. 1 и 2 ПТЕЕ, договорите за продажба на електрическа енергия по чл. 11, т. 4 – по регулирани цени, се сключват между крайните снабдители и Битови крайни клиенти – за обекти, присъединени към електроразпределителната мрежа на ниво ниско напрежение, когато тези клиенти не са избрали друг доставчик. Дефиниции на понятията „оператор на разпределителна мрежа“, „краен снабдител“ и „краен клиент“ се съдържат съответно в § 1, т. 34б, б. „а“ от ДР на ЗЕ, § 1, т. 28а, б. „а“ от ДР на ЗЕ и § 1, т. 27г от ДР на ЗЕ.

Отношенията между краен снабдител и оператора на електроразпределителната врежа във връзка със снабдяването с електрическа енергия на крайните клиенти, присъединени към електроразпределителните мрежи се уреждат с правилата за търговия с електрическа енергия – чл. 98в ЗЕ.

Поради специфичния предмет на договорите между крайните снабдители, респ. операторите на електроразпределителната мрежа, от една страна, и крайните клиенти, от друга страна, част от правата и задълженията на страните се регламентират с императивни разпоредби в ЗЕ и подзаконовите нормативни актове по прилагането му.