Решение № 5114 от 21.11.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 10535/2025
- Вид
- Решение № 5114
- Подписан
- 21.11.2025
- В сила
- 19.12.2025
- Състав
- Катя Рудева Боева
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 214, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 55, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- член 6 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- § 1 · Директива 2005/29/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 11 май 2005 година относно нелоялни търговски практики от страна на търговци към потребители на вътрешния пазар и изменение на Директива 84/450/ЕИО на Съвета, Директиви 97/7/EО, 98/27/EО и 2002/65/EО на Европейския парламент и на Съвета, и Регламент (EО) № 2006/2004 на Европейския парламент и на Съвета („Директива за нелоялни търговски практики“)Текст от значение за ЕИП.
- чл. 8 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- § 1 · Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 година относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 3 · Закон за кредитните институции
- чл. 10 ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 23 · Закон за потребителския кредит
- чл. 5 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9 ал. 3 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 5114 гр. Пловдив, 21.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330110535 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 140, ал. 3, във вр. чл. 146 ГПК.
Съдът е сезиран с искова молба от И. И. Фитева против „Кредисимо“ ЕАД и „Ай Тръст“ ЕООД, с която са предявени субективно кумулативно съединени искове, както следва:
За осъждане на ответника „Кредисимо“ ЕАД да заплати на ищеца сумата в размер на 50 лева, представляваща недължимо платена сума по недействителен договор за потребителски кредит № **/** г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумата;
За осъждане на ответника „Ай Тръст“ ЕООД да заплати на ищеца сумата в размер на 1200 лева, представляваща недължимо платена сума по нищожен договор за поръчителство № **/** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 10.06.2025 г., до окончателното изплащане на сумата;
В исковата молба се излагат съображения, че на ** г. между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който на ищцата била предоставена сумата в размер на 5000 лева, като в чл. 4, ал.1 от същия било посочено, че същата следва да сключи договор за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД за 1 обезпечаване на вземанията по договора за кредит. Посочва се, че ищцата заплатила всички суми по договора за кредит, като в полза на ответника „Кредисимо“ ЕАД заплатила сумата в размер на 500 лева за възнаградителна лихва, и на ответника „Ай Тръст“ ЕООД – сумата в размер на 1200 лева за възнаграждение за осъществяване на поръчителство. От правна страна се излагат съображения, че договорът за потребителски кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал.1, т.10 ЗПК, доколкото посоченият в същия размер на ГПР е различен от действително приложения. Посоченото се извежда на база на обстоятелството, че възнаграждението за поръчителство се включва в понятието „общ разход по кредита за потребителя“ по пар. 1, т. 1 от ДР на ЗПК, поради което е следвало да бъде включено в ГПР. По този начин не било изпълнено и задължението по чл. 5 от ЗПК, доколкото в предоставения на ищеца стандартен европейски формуляр не бил посочен действително приложеният ГПР, а единствено този в размер на 50 %. Възразява се, че в договора липсва и методиката за формиране на ГПР. По отношение на договора за поръчителство се посочва, че същият е нищожен, доколкото противоречи на добрите нрави, заобикаля императивната норма на чл. 19, ал.4 ЗПК и е сключен във вреда на потребителя, което води до недействителност по чл. 143, ал.1 и ал.2, т. 19 ЗПК. С оглед изложеното се предявяват исковите претенции. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от „Ай Тръст“ ЕООД, с който се оспорва предявената искова претенция по отношение на ответника. Признава се, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 5000 лева при лихвен процент в размер на 19,02 % и ГПР в размер на 20,77 %, както и че на същата дата бил сключен и договор за поръчителство с ответника „Ай Тръст“ ЕООД, по силата на който било уговорено възнаграждение за предоставено обезпечение в размер на 3040,51 лева. Посочва се последният договор е погасен, като в полза на ответника била заплатена сумата в размер на 1200,00 лева. Описва се начинът на сключване на договорите между страните. Посочва се, че възнаграждението за поръчителство не следвало да бъде включено в ГПР, доколкото не представлявало общ разход по кредита. Поради изложеното се претендира исковата претенция да бъде отхвърлена, като в полза на ответника се присъдят разноски в производството.
2
В указания срок е постъпил отговор на искова молба и от „Кредисимо“ ЕАД, с който се оспорва предявения иск. Признава се, че между ищеца и ответника „Кредисимо“ ЕАД е сключен договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който на ищеца била предоставена сумата в размер на 5000 лева при лихвен процент в размер на 19,02 % и ГПР в размер на 20,77 %.
Оспорва се в полза на ищеца да е изплатена сума в размер на 500 лева, различна от главница. Възразява се срещу доводите на ищеца, че в договора не е посочен размер на ГПР, доколкото същият фигурирал по ясен и недвусмислен начин в Приложение № 1 към същия. Навеждат се съображения, че възнаграждението за поръчителство не следвало да се включва в ГПР, доколкото не било известно на ответника към датата на сключване на договора за кредит. Посочва се, че дори да се приеме, че договорът за поръчителство е нищожен, то посоченото би довело единствено до отпадане на задължението за заплащане на възнаграждение за поръчителство, не и до недействителност на договора за потребителски кредит. Поради изложеното се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени, като в полза на ответника се присъдят разноски в производството.
С протоколно определение от 14.11.2025 г., постановено по делото, на основание чл. 214, ал.1 ГПК е допуснато изменение на размера на предявения иск срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД като същият е намален от сумата в размер на 500,00 лева на сумата в размер на 207,67 лева. За разликата между двете претенции, производството по делото е прекратено на основание чл. 232 ГПК.
След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът счита за установено от фактическа страна следното:
Не съществува спор между страните, а и от приобщените по делото доказателствени материали се изяснява, че между ответника „Кредисимо” ЕАД АД (като заемодател) и И. И. Ф. (като заемател) е възникнало правоотношение по повод на сключен Договор за потребителски кредит № ** от ** г., по силата на който на ищеца е предоставена сума в размер от 5000 лева. Отразеният в договора фиксиран годишен лихвен процент е 19,02 %, годишният процент на разходите е 20,77 %, а задължението следва да се погаси на петнадесет вноски.
Съобразно чл. 4 от Договора за потребителски кредит, в срок до десет дни от 3 подаване на заявлението, длъжникът следва да предостави на кредитора едно от следните обезпечения: 1) банкова гаранция съгласно Общите условия на договора или 2) да сключи договор за поръчителство с одобрено от кредитора юридическо лице.
На дата **г. между ищеца И. И. Ф. и „Ай Тръст“ ЕООД, в изпълнение на задължението на длъжника по чл. 4 от договора за кредит, е сключен Договор за предоставяне на поръчителство, по силата на който ищецът дължал на ответника сумата в размер на 3040,51 лева – разсрочено, представляваща възнаграждение по договора.
С Определение № **/** г., постановено по делото, е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че по силата на договор за потребителски кредит ищецът е заплатил на ответника „Ай Тръст“ ЕООД сумата в размер на 1200,00 лева.
По делото липсва спор и че ищецът е заплатил сумата в размер на 207,67 лева на ответника „Кредисимо“ ЕАД над главницата по Договор за потребителски кредит № ** от ** г., сключен между страните.
По правните аспекти на спора:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между "Кредисимо" ЕАД като заемодател и И. И. Ф. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 5000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния законЗПК. Предвид изложеното, то с характеристика на потребителски договор е и свързаният с кредитното правоотношение Договор за предоставяне на поръчителство от ** г., сключен между ищеца и ответника „Ай Тръст“ ЕООД.
Следва да се посочи, че доколкото договорът за поръчителство (гаранция) е акцесорен на този за предоставяне на потребителски кредит, то действието на 4 поръчителството е предпоставено от валидното съществуване на главното правоотношение. Предвид това, наличието на основание за предоставяне на поръчителство от страна на ответното дружество „Ай Тръст“ ЕООД, е обусловено от валидността на договора за кредит и поради тази причина следва в настоящото изложение да се разгледат съвместно и двете правоотношения (особено предвид обстоятелството, че кредиторът "Кредисимо" ЕАД е едноличен собственик на капитала на „Ай Тръс“ ЕООД и в тази връзка кредиторът и гарантът са свързани лица).
Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал. 1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.
Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи ( арг. чл. 23 ЗПК).
В процесния случай, твърденията за недействителност на договора за кредит поради противоречието му с чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК следва да бъдат разгледани съвместно, доколкото са неразривно свързани с клаузата на чл. 4 от Договора за кредит. Посочената разпоредба от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури едно измежду следните обезпечения: банкова гаранция за цялата сума по договора за кредит или одобрено от заемодателя дружество поръчител (именно последното обезпечение е предоставеното от потребителя по договора за кредит). Прочитът на съдържанието на клаузата на чл. 4 от договора за кредит и съпоставянето й с естеството на сключения договор, налага разбирането, че по своето същество тя представлява неотменимо изискване за получаване на кредитно финансиране и на практика не предоставя избор за потребителя, както дали да предостави обезпечение, така и какво да бъде то. Изискванията, които посочената клауза от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено предвид обстоятелството, че последният търси паричен кредит в сравнително нисък размер (5000 лева). Предвид това, не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че потребителят ще разполага със съответна възможност в изключително кратък срок от сключването на договора да осигури банкова гаранция за цялата сума по договора (за което съответната банкова институция 5 ще изисква също заплащане) или две физически лица- поръчители, които да отговарят на многобройните, кумулативно поставени изисквания към тях (така, както са отразени във фактическата част от настоящото изложение). Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да го “насочи” към единствената форма на обезпечение, която длъжникът обективно би могъл да си позволи да предостави - обезпечение от одобрено от заемодателя "Кредисимо" ЕАД дружество. Това дружество е именно ответникът в настоящия процес- „Ай Тръст“ ЕООД, който е и свързано лице с кредитора по договора за заем.
Предвид изложеното, то разходът за потребителя по договора за предоставяне на поръчителство с „Ай Тръст“ ЕООД е сигурен - от една страна предоставянето на поръчителство е необходимо условие да се усвои финансовият ресурс, а от друга- условията за банкова гаранция са на практика невъзможни за осъществяване от длъжника.
Разпечатката съдържа 28 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85638997-5369-48e2-a8ac-dc2b55606e4a